Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
14.11.2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно
заседание на 01.11.2016 година,
в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
С.М.А. ***, представлявана от адв. В.К., срещу Решение №62/29.07.2016г. на
Елховски районен съд, постановено по гр.д. №677/2015 г. по описа на този съд, с
което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от въззивницата
против ЕТ „Агроном – Д.Д.”***, главен иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за обявяване
нищожността на договор за аренда на земеделски земи от 11.06.2013г., вписан в
АВп на 12.06.2013г. и евентуален иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване на
относителната недействителност на същия вписан договор за аренда на земеделски
земи, като въззивницата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на
сумата 300 лв.
Оплакването в жалбата е за
неправилност на решението на първата инстанция поради нарушения на материалния
и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Въззивницата счита, че
районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, свързано с тълкуване
на доказателствата по делото, в резултат на което е направил неверни изводи
относно фактическата обстановка по спора. В тази връзка изтъква, че съдът
неправилно и необосновано е приел, че Т.О., в качеството на наследник на
наследодателя М.М.С., б.ж. на с.Стефан Караджово, роден на 27.09.1860г. и
починал на 01.06.1926г., има право да отдаде под аренда процесните земеделски
земи, които са възстановени с Решение № 52/23.06.1999г. по преписка
№Н1785/1992г. на ОбС „Земеделие” гр.Болярово. Твърдението на въззивницата е, че
анализът на доказателствата по посочената преписка за възстановената земеделска
земя дава основание да се направят други правни изводи – че земите са възстановени
не на всички наследници на М.М.С., а само на наследниците на М. (М.) М.М., б.ж. на с.Стефан
Караджово, починал на 20.02.1954г., който е внук на М. С.; че наследник на М.М.М.
е именно въззницата А., а не арендодателката Т.О.;
че с оглед конститутивното действие на решението на ПК (сега ОбС „Земеделие”)
за възстановяването на земите, същото действа занапред и въз основа на него
възникват собственически права за лицата, ползващи се от това решение, т.е.
наследниците на М.М.М.; че наследниците на М.М.С., в т.ч. Т.О., са могли да заведат иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ – спор за
материално право, ако са считали, че земята е неправилно възстановена, но такъв
спор не е иницииран. При този анализ на установените по делото факти
въззивницата изтъква, че арендодателката Т.О. не е наследник,
респективно съсобственик на земеделските земи, предмет на арендния договор и не
е имала право да ги отдава под аренда, при което сключеният от нея договор е
нищожен, поради липса на съгласие – основание за уважаване на главния иск по
чл.26, ал.2 ЗЗД. В случай, че съдът не приеме тази теза, въззивницата сочи, че
договорът за аренда е относително недействителен, тъй като лицето Т.О. е действала като лице без представителна власт по
отношение на собствениците, което е основание за уважаване на евентуалния иск
по чл.42, ал.2 ЗЗД.
По горните съображения
въззивницата А. моли за отмяна изцяло на първоинстанционното решение и за
постановяване на друго от окръжния съд, с което да бъде уважен главният иск и
на основание чл.26, ал.2 ЗЗД да бъде обявен за нищожен договорът за аренда на
земеделска земя от 11.06.2013г., сключен между Т.О. и ответника ЕТ „Агроном–Д.Д.”, а в случай, че главният
иск се приеме за неоснователен, да бъде уважен евентуалният иск, като на
основание чл.42, ал.2 ЗЗД бъде обявена относителната недействителност на същия
аренден договор. Заявява и претенция за присъждане на всички направени по
делото разноски пред двете съдебни инстанции по същество.
В о.с.з. пълномощникът на въззивницата - адв.К., поддържа жалбата и пледира за уважаването
й, с присъждане на всички направени по делото разноски пред двете съдебни
инстанции по същество.
Въззиваемият ЕТ „Агроном–Д.Д.”,
чрез пълномощника си адв. Ж.А., с
депозирания писмен отговор и в о.с.з. оспорва жалбата с доводи по
същество, според които всички оплаквания на въззивницата са несъстоятелни, а
решението на първата инстанция – правилно, обосновано и законосъобразно.
Претенция за разноските пред настоящата инстанция заявява и въззиваемата
страна.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с обективно съединените искове – главен по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността
на вписан договор за аренда на земеделска земя от 11.06.2013г. и евентуален иск
с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване на относителната
недействителност на същия аренден договор, които искове са предявени от ищцата С.М.А.
*** – Д.Д.”***.
Като основание за предявения
главен иск ищцата е посочила липсата на съгласие от страна на арендодателите за
сключване на договора, тъй като нито един от съсобствениците на арендуваните
имоти – наследниците на М. (М.) М. М., б.ж. на с.Стефан Караджово, поч. на 20.02.1954г., не е
подписал арендния договор, а като основание за евентуалния иск е посочена
липсата на представителна власт на сключилата договора Т.С.О. по отношение на
арендодателите.
С отговора на исковата молба и в
хода на делото ответникът е оспорил исковете с възражението, че арендният
договор е сключен при условията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ от един от съсобствениците
на арендуваните земи – Т.О., която е наследник на общия с ищцата наследодател М.М.М.,
б.ж. на с. Ст. Караджово, поч. на 01.06.1926г., чийто внук М. М., поч. на 20.02.1954г., е
прекият наследодател на ищцата. Твърдението на ответника е, че с влязло в сила
решение на ПК – Болярово арендуваните земи са възстановени именно на
наследниците на общия наследодател, като идентичността в имената му и тези на
прекия наследодател на ищцата, е причината за „объркването”, на което се
позовава ищцата.
От фактическа страна е
установено, че ищцата С. А. е дъщеря на М.М.М., б.ж.
на с.Ст. Караджово, роден на ***г. и починал на 20.02.1954г. (удостоверение за
наследници №357/27.06.2014г. на Кметство с. Ст.Караджово). Видно от
удостоверение за наследници №393/27.08.2015г. и удостоверение за наследници
№342/26.02.1992г., двете на Км-во с.Ст.Караджово, бащата на ищцата – М.М.М. е
внук на М.М.С., роден на 27.09.1860г. и починал на 01.06.1926г. Последният след
смъртта си е оставил за свои преки наследници по закон, освен внука си М.М.М. –
синът на починалия син на наследодателя М. М. М. (поч. на 05.11.1912г.),
също и преживялата съпруга Т.Д.М., син – С.М.М. и две
дъщери – С. М.П. и В.М. Н.. Т.С.О. е наследник на
общия наследодател в коляното на сина му С.М.М., поч. на 27.08.1995 г.
С нотариално заверено пълномощно
рег. №040/15.04.2013г. на Кмета на с.Ст. Караджово, Т.О., в качеството на
наследник на М.М.,
бивш жител на с. Ст .Караджово, е упълномощила лицето С. Н. Д. да сключи с ответника ЕТ „Агроном- Д.Д.”*** договор за аренда на шест ниви в
землището на с.Ст. Караджово, а именно: 1. нива в м. „Кокарджа” с площ от
25.089 дка, VІ категория, съставляваща имот №020006 по плана за земеразделяне
на селото; 2. нива в местността „Трънова поляна” с площ от 13.603 дка, ІV
категория, съставляваща имот № 026022 по плана за земеразделяне; 3. нива в
местността „Сухо калило” с площ от 20.794 дка, VІ категория, съставляваща имот
№ 059013 по плана за земеразделяне; 4. нива в местността „Грашеницата” с площ
от 17.440 дка, ІV категория, съставляваща имот № 032058 по плана за
земеразделяне на селото; 5. нива в местността „Радково нивище” с площ от 33.694
дка, ІV категория, съставляваща имот № 049019 по плана за земеразделяне и 6.
нива в местността „Стари лозя” с площ от 19.247 дка, ІХ категория, съставляваща
имот № 041027 по плана на с. Ст. Караджово.
С договор за аренда на земеделска
земя от 11.06.2013г., нотариално заверен и вписан в службата по вписванията при
ЕРС, С. Д.,
като пълномощник на Т.О. е отдала под аренда на ответника същите шест ниви по
пълномощното, находящи се в землището на с. Ст. Караджово, които ниви са
подробно индивидуализирани в договора, като уговореният срок на ползване е пет
години, при договорено арендно плащане.
От приложената преписка №
Н1785/27.02.1992г. на ПК-Болярово (сега ОСЗ), по делото е установено, че тази
преписка е образувана по заявление от 27.02.1992г., подадено от С.М.М., в
качеството му на наследник на М.М.С., б.ж. на с.Ст.Караджово – за
възстановяване на наследниците на този наследодател на общо 157.08 дка
земеделски земи в землището на с.Ст.Караджово, които земи са описани в
заявлението. Към същото заявителят е приложил доказателство за записаните в
емлячния регистър по партидата на М.С. земеделски земи от общо
157.08 дка, приложил е и удостоверение №342/26.02.1992г., издадено от Кметство
с.Ст.Караджово за наследниците на М.М.С., б.ж. на с.Ст.Караджово, поч. на
01.06.1926г., в което са вписани преките наследници по закон на наследодателя,
включително заявителят С.М.М. – негов син.
По преписката ПК-Болярово е
постановила решение по протокол №8731/08.07.1998г., с което на основание чл.14,
ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ на наследниците на М.М.М., б.ж. на с.Ст.Караджово,
„по удостоверение за наследници №342/1992г.”, е признато и определено за
възстановяване с плана за земеразделяне правото на собственост върху общо 139.340
дка земеделски земи (четиринадесет ниви и една ливада), притежавани от
наследодателя и описани по площ и местности, в които са се намирали, като със
същото решение е постановен отказ за възстановяване на три от заявените ниви. С
решение №52/23.06.1999г., постановено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ съгласно
влезлия в сила план за земеразделяне за землището на с.Стефан Караджово,
ПК-Болярово е възстановила собствеността на наследниците на М.М.М. върху шест
ниви и едно лозе, описани по площ, местност, категория, имотен номер и граници
по плана за земеразделяне на с.Ст.Караджово, като няма спор и се установява при
съпоставка, че именно шестте ниви, които са възстановените по плана за
земеразделяне по преписката на ПК-Болярово, са отдадените на ответника под
аренда земеделски земи.
При тези фактически данни, с
обжалваното решение ЕРС е разгледал и отхвърлил като неоснователен както
главния иск по чл.26, ал.2 ЗЗД, така и евентуалния иск по чл.42, ал.2 ЗЗД. За
да постанови този резултат, районният съд е приел, че процесните арендувани
земи са заявени за възстановяване от С.М.М., като оставени в наследство от
общия наследодател М.М.С., б.ж. на с.Ст.Караджово, род.на 27.09.1860г. и
починал на 01.06.1926г., както и че същите земи са възстановени от ПК именно на
всички наследници на този наследодател, поради което Т.О., която е сключилата с
ответника договора за аренда на земеделските земи, в качеството й на наследник
по закон – внучка на М.М.С., е сключила този договор при условията на чл.3,
ал.4 от ЗАЗ, а отношенията между съсобствениците, сред които е и ищцата А., се
уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС.
Решението на ЕРС е валидно,
допустимо и правилно.
Основанието за нищожност на
сделките по чл.26, ал.2 ЗЗД – „липса на съгласие” е налице, когато страна по
сделката формално не е изразила воля за сключването й. Съдебната практика е
непротиворечива относно това, че както продажбата на чужда вещ, така и
наемът/арендата на чужда вещ, не са нищожни сделки поради липса на съгласие, а
не пораждат действие за действителния собственик, който не е участвал при
сключване на договора. В случая ищцата А. изобщо не е била страна, арендодател
по процесния договор за аренда, който е сключен с ответника, поради което не е
налице хипотезата на липса на съгласие за арендуване, т.е. не е налице нищожност
на договора на това основание по чл.26, ал.2 ЗЗД.
В контекста на изложеното
по-горе, основният спорен въпрос, който е в предмета и на въззивното
разглеждане на делото, е за това сключеният с ответника договор за аренда
породил ли е действие и обвързва ли валидно ищцата С.А., която отрича правата на арендатора Т.О. и твърди, че е единият от съсобствениците на
арендуваните земеделски земи. Както правилно е приел и районният съд, при
цялостната преценка на доказателствата по приложената преписка № Н1785/1992г.
на ПК-Болярово, се налага извода, че арендуваните земеделски земи са
възстановени на всички наследници на общия на ищцата и на Т.О. наследодател М.М.С. (М.),
б.ж. на с.Ст.Караджово, род. на 27.09.1860г. и починал на 01.06.1926г.
Неоснователен е доводът на въззивницата, че с решенията на ПК по преписката
имотите са възстановени само на наследниците на прекия й наследодател М.М.М., б.ж.
на с.Ст.Караджово, поч. на 20.02.1954г., който е внук на общия наследодател.
Само съвпадението в имената на двамата наследодатели не дава основание да се
направи такъв извод. Принципно правилно е позоваването от въззивницата на
задължителните разяснения, дадени с ТР
1/1997г. на ВКС, ОСГК, т.1, според които решенията на ПК по чл.18ж, ал.1
и чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие, което действие се
разпростира както по отношение на собствеността, така и по отношение от
субектите на собствеността. В производството по възстановяване на собствеността
обаче Поземлената комисия, сега ОСЗ, постановява две решения. С първото решение
се определят титулярите на правото на собственост и подлежащите на
възстановяване земи, а с последващото решение, по влезлия в сила план за
земеразделяне се определят сегашните граници на възстановените земи. В
разглеждания случай, за да постанови първото решение по протокол
№8731/08.07.1998г., ПК-Болярово е разгледала и уважила заявлението на заявителя
С.М.М., който в качеството на наследник на наследодателя М.М.С. (М.) е поискал реституция на земите в лицето на всички
наследници на този наследодател, като заявителят е представил и доказателства
за правото на собственост на същия наследодател. Именно в полза на всички
наследници на общия наследодател е признато и определено правото на
възстановяване на собствеността на земеделските земи в нови реални граници – с
плана за земеразделяне, като изрично в
решението ПК е посочила, че реституцията е съгласно удостоверение за наследници
№ 342/1992г., а това е удостоверението
за наследници на общия наследодател М.М.С. (М.), а не на неговия внук М.М.М.,
поч. на 20.02.1954г. Само от обстоятелството, че по преписката е налично и
удостоверение за наследници на внука М.М.М., не следва извод, че заявените за
възстановяване земи са на този наследодател, тъй като никой от преките му
наследници по закон, включително ищцата А., не е поискал реституцията.
В обобщение, в разглеждания
случай собствеността върху арендуваните земеделски земи е възстановена с
решение №8731/08.07.1998 г. по преписка № Н1785/1992 г. на наследниците на М.М.С.
(М.), по удостоверението за наследници №342/1992г. на
Км-во с.Ст.Караджово. Наследници на този наследодател са както ищцата А. (в коляното на М.М.М., поч. през 1954г.), така и Т.О. (в
коляното на С.М.М.), следователно с последващото решение № 52/23.06.1999г. по
чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, което има за предмет само установяването на новите реални
граници на земите, правата на правоимащите лица, а това са всички наследници на
М.М.С. (М.), не могат да бъдат отречени. Между
преките наследници на внука М.М.М., поч. на 20.02.1954г. и наследниците на общия
наследодател М.М.С. (М.), поч. на 01.06.1926г.,
е налице спор за материално право относно собствеността на възстановените по
преписката на ПК-Болярово земеделски земи, който спор е следвало да разрешат по
друг ред, а не по повод сключения аренден договор. Този договор за аренда не е
нищожен на наведеното в исковата молба основание – чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като е сключен
в съответствие с разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, която изрично признава
възможността договор за аренда на земеделска земя да бъде сключен само от един
или няколко съсобственици, предвиждайки отношенията с останалите съсобственици
да се уреждат според правилото на чл.30, ал.3 ЗС.
Като е достигнал до същите
решаващи изводи за неоснователност на предявения главен иск, районният съд е
постановил решение при правилна цялостна преценка на доказателствата и при
правилно приложение на материалния закон.
Правилно е решението на първата
инстанция и в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск по чл.42, ал.2 ЗЗД.
Съгласно тази правна норма и преобладаващата съдебна практика на ВКС по
приложението й, договор, който е сключен при липса на надлежна представителна
власт, е висящо недействителен. Той не поражда действие за мнимо
представлявания, освен ако същият го потвърди.
В случая основанието по чл.42,
ал.2 ЗЗД не е налице, тъй като при сключването на арендния договор с ответника
арендодателят Т.О. не е действала в качеството й на пълномощник на останалите
съсобственици – сънаследници, а в личното си качество на съсобственик. Договорът
за аренда е облигационен договор по повод ползването на земеделска земя и/или
недвижимите и движимите вещи за земеделско производство, съгласно легалното
определение в чл.2, ал.1 от ЗАЗ, като арендодателят предоставя временното
ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определеното с договора
арендно плащане. Както вече се посочи, на основание чл.3, ал.4 от ЗАЗ този
договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо
(т.е. без противопоставяне) съгласие на останалите съсобственици, като
отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл.30,
ал.3 ЗС. Следователно, сключването на договор за аренда от един от
съсобствениците съставлява управително действие по отношение на вещта и само по
себе си не може да обоснове хипотеза на „мнимо представителство” и порок на
договора по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД.
Като е формулирал аналогични
правни изводи и достигнал до същия краен резултат за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни, ЕРС е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се потвърди изцяло.
Въззивната жалба на Сл.А. е неоснователна и се оставя без уважение.
При този изход на спора пред
въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемият ЕТ
„Агроном – Д.Д.”, на който следва да се присъдят разноски в размер на сумата
300 лв. – изплатено на адв. А. адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на
основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №62/29.07.2016г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д. № 677/2015 г.
ОСЪЖДА С.М.А. ***, със съдебен адресат адвокат В.К.:***, да заплати на Д.Н.Д. ***, в качеството
му на ЕТ „Агроном – Д.Д.”***, с ЕИК200042250, направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на сумата 300 лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.