РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 30.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на

осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н.Иванов

при секретаря. Л.Р., като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 338 за 2016 година, установи следното:

Обжалвано е решение № 380/14.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 408/ 2016 г. на Ямболския районен съд, с което е обявен за недействителен , на осн. чл.135 ЗЗД, по отношение на М.И. *** договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 260/ 9.08.2012 г. на нотариус Т.Д. , с който И.В.В. продал на майка си Б.И.В. следния свой собствен имот, находящ се в гр. Ямбол: 1/6 ид. част от самостоятелен обект в сграда за търговска дейност с площ от 89,11 кв.м. и с идентификатор № 87374.540.142.2.4,. Жалбоподателката Б.И.В., като счита решението за постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, моли същото да бъде отменено. Неправилно, според жалбоподателката, съдът е отказал да спре производството по делото до приключване на наказателното производство по отношение И. П.- син и пълномощник на цедента Ж. П. с повдигнато обвинение по чл.252 ал.2 във вр. с ал. 1 НК. Счита, че всички договори за заем,сключени между него и трети лица, включително и договора за заем с ответника И.В.В., са нищожни, като противоречащи на закона - чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД. На второ място се твърди, че не е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, а именно ищецът да има качеството на кредитор спрямо длъжника. На трето място, счита, че качеството на кредитор ищецът не може да противопостави на третото лице Б.И.В. , тъй като към момента на сключване на договора за продажба цедентът на вземането Ж. П.П.не е увдедомил длъжника И.В.В. за прехвърляне на вземането по договора за кредит. На четвърто място по делото не е доказано увреждането на кредитора,тъй като не било установено,че на името на длъжника няма други имоти, достатъчни за удовлетворяване на кредитора. И не на последно място по делото не се установява знанието на третото лице - приобретател по договора за продажба за увреждане на кредитора. Иска се и спиране на производството по делото,на осн. ччл. 229 ал.1 т.5 ГПК, поради наличие на престъпни обстоятелства от установяването на които зависи изхода на настоящия граждански спор.

Въззиваемата М.И.П.

оспорва основателността на жалбата. Счита решението за правилно, обосновано, законосъобразно и моли за потвърждаването му.

За да се произнесе окръжният съд установи следното:

С договор за цесия от 21.03.2012 г. Ж. П. П. прехвърля на ищцата М.И.П. вземанията си от длъжника И.В.В. по изпълнителни дела № 885/2008 г.,№ 24/2009 г, № 964/2008 г., № 965/2008 г., № 966/2008 г., № 967 и № 333/2012 г. по описа на ЧСИ И. Х.. За извършената цесия длъжникът И.В.В. не е бил уведомен от цедента Ж. П. П. След извършената цесия длъжникът И.В.В. прехвърля на майка си Б.И.В. чрез договор за продажба, предмет на нот.акт № 260/ 9.08.2012 г. на нотариус Т.Д., свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол: 1/6 ид. част от самостоятелен обект в сграда за търговска дейност, с площ от 89,11 кв.м., с идентификатор № 87374.540.142.2.4

С решение № 380/14.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 408/ 2016 г. на Ямболския районен съд, договора за продажба е обявен за недействителен, на осн. чл.135 ЗЗД, по отношение на ищцата М.И. ***.

За уважаването на иска по чл.135 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ ищецът да е кредитор на ответника -прехвърлител, 2/увреждаща кредитира сделка и 3/ знание за увреждането от страна на прехвърлителя и приобретателя по сделката.

Налице ли е качеството на кредитор на ищеца цесионер М.И.П. по отношение на ответника И.В.В. ? Договорът за цесия е сключен на 21.03.2012 г., но вземането на цесионера не е възникнало на тази дата. То само е преминало върху цесионера на тази дата. Сключването на договора за цесия предхожда прехвърлителната сделка, предмет на нот. нот.акт № 260/ 9.08.2012 г. . Съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД при цесия прехвърляното вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, т.е. цесионерът придобива вземането в този вид и с тези характеристики, които то е имало у стария кредитор. Следователно върху цесионерът преминават всички предимства, които старият редитор е имал по отношение на длъжника, включително и възможността да иска отмяна на действията, увреждащи кредитора при същите условия, при които това е могъл да стори и цедента. Увреждащите кредитора действия се отменят при условията на чл.135 ал.1 ЗЗД . Необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника за да възникне за цесионера качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД. Съобщаването на договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на чл.99 ал.4 ЗЗД поставя, като условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на длъжника от предишния кредитор. Неуведомяването обаче не се отразява на валидността на договора за цесия. До съобщаването му на длъжника последният може валидно да изпълни задълженията си към предишния кредитор с погасителен ефект.без цесията да може да му бъде противопоставена. Незнанието у трети лица, в частност у приобретателя по договора за продажба, за прехвърляне на вземането също не се отразява на валидността на договора за цесия. Както бе отбелязано по горе прехвърленото вземане е преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, т.е. цесионерът е придобил вземането в този вид и с тези характеристики, които то е имало у стария кредитор, поради което цесионерът има качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник по смисъла на чл.135 ЗЗД. В този смисъл е и p. 319/27.04.29110 г. по гр.д.№ 4025/2008 г. на ВКС г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.

Налице ли е увреждаща кредитора сделка ?

Според константната съдебна практика увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права , които биха осуетили или затруднили осъществяването правата на кредитора спрямо длъжника. В този смисъл увреждане е винаги налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е бил друг начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Кредиторът не е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. За обезпечение на кредитора служи цялото длъжниково имущество /чл.133 ЗЗД/, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество.

Налице ли е знание за увреждане на кредитора у длъжника -прехвърлител и третото лице - преобретател по сделката?

Практиката се ориентирала към разбирането, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато прехвърлителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Освен това, разпоредбата на чл.135 ал.1 ЗЗД установява презумцията, че знанието у длъжника и третото лице, с което е договарял, ако сделката е възмездна, се предполага до доказване на противното, ако третото лице е възходящ на длъжника, какъвто е и настоящия случай. Както правилно е приел и районния съд, ответниците - страни по прехвърлителната сделка не са оборили презумцията за знание на увреждането. За ищеца не съществува задължение да доказва увреждането. • Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи горните изводи, и на основание чл.272 ГПК, препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

Решението на Ямболския районен съд е правилно. Изградено е на събраните по делото доказателства и е обосновано. При разглеждане на делото и постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е искането за спиране на производството по делото, на осн.чл. 229 ал.1 т. 5 ГПК. Както правилно е приел и районния съд липсва преюдициалност между наказателното производство срещу И. Петров - син на цедента Ж. П., образувано за престъпления по чл.252 НК, и настоящото гражданско дело. Приключването на наказателното производство , вкл. с осъдителна присъда, не обуславя изхода на настоящия гражданско правен спор. Предмет на престъплението по чл.252 НК е системността на извършваните множество сделки, респ. незаконната банкова дейност, а не конкретна сделка, поради което и осъдителната присъда по наказателното дело няма да е от значение за конкретния гражданско правен спор. Ответникът И.В., като участник в някои от тези сделки не е пострадал от престъплението. Същото уврежда обществени отношения, свързани с банковата дейност и заради тяхната защита деянието е инкриминирано. ¹

Поради изложените съображения въззивният съд счита жалбата за неоснователна, и като такава, същата следва да бъда оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 380/14.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 408/ 2016 г. на Ямболския районен съд

Осъжда Б.И.В. ***, ЕГН ********** да заплати на М.И. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 1000лв..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: