В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 25 октомври 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №332 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М.Д.К.,***, чрез адв. Ст. К., против Решение №96/17.02.2016г., постановено по гр.д.№388/2014г. по описа на ЕРС, с което съдът е отхвърлил предявения от М.Д.К., против Т.К.И. ***, иск по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение по договор за дарение на недвижим имот от 28.11.1997г., обективиран в нотариален акт № 190, том III, дело № 2632/1997г. на Д.Я.– Елховски районен съдия, с който М.Д.К. и покойният й съпруг К. И. К.са дарили на Т.К.И. - техен син, имот, находящ се в гр.Елхово на ул.„Пирот" № 26, представляващ дворно място цялото от 345 кв.м., съставляващо УПИ XIV-1978 в кв. 76 по плана на града, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 72.00 кв.м. и подобренията в имота, при граници на дворното място: ул.„Пирот“, парцел XIII-1972, Н. и Д. М., А. Х. А. и М. Г. Т., а по КК и КР представляващ поземлен имот в гр.Елхово ул.„Пирот" №26 с идентификатор 27382.500.1978, с площ от 326 кв.м., с построена в него жилищна сграда с площ от 70 кв.м, на един етаж с идентификатор 27382.500.1978.1, при граници и съседи на цялото дворно място: 27382.500.1977, 27382.500.1979, 27382.500.1977, 27382.500.1972, 27382.500.1973, до размер на ½ идеална част от прехвърленото право на собственост, като неоснователен и недоказан, включително и в частта му за разноските.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че първоистанционния съд макар и да е приел, че е налице валидно дарение и нужда на дарителя от издръжка, неправилно е счел, че не са налице останалите предпоставки за уважаване на иска, а именно- дарителят да е поискал издръжка и такава да му е била отказана. Твърди се, че в тази връзка са налице конклудентни действия от страна на ответника: Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно е било установено, че надарения ответник повече от 2 години не се е явявал в гр.Елхово и се е дезинтересирал от своята майка и не контактува с нея, въпреки, че е наясно със здравословното й състояние. Твърди се, че ответникът съзнателно се укрива, за да не изпълнява задълженията си към ищцата и други свои кредитори, поради което не следва да черпи права от собственото си виновно поведение. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата се претендира отмяна на решението на ЕРС и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявения иск и присъдени направените по делото разноски.

По жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

С Нот. акт №190, том III, н.д. № 2632/1997г. на ЕРС, ищцата М.К. и съпругът й К. К. са дарили на сина си- ответника Т.К.И., собствения си недвижим имот в гр.Елхово, на ул.„Пирот" №26, представляващ дворно място цялото от 345 кв.м., съставляващо УПИ XIV-1978 в кв.76 по плана на града, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м. и подобренията в имота, при граници на дворното място. ул. „Пирот“, парцел ХIII - 1972, Н. и Д. М., А. Х. А. и М. Г. Т., като си запазили правото на ползване на една стая от къщата до края на живота си, заедно или по отделно и безвъзмездно. Видно от приложените към делото Скица на поземлен имот №15-296672/22.08.2014г. на СГКК – гр.Ямбол, процесния имот с административен адрес гр. Елхово, ул.“Пирот“№26, се идентифицира по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-103/28.11.2008г. на Изп.директор на АГКК, като поземлен имот с идентификатор 27382.500.1978, с площ 326 кв.м., с построена в същия едноетажна жилищна сграда с идентификатор 27382.500.1978.1 със застроена площ 70 кв.м., при граници на имота, имоти с идентификатор: 27382.500.1977, 27382.500.1979, 27382.500.7077, 27382.500.1972, 27382.500.1973.

Пред ЕРС е било представено Експертно решение №3659/16.12.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ“Св.Пантелеймон“АД гр.Ямбол, видно от което, на М.К. е била определена оценка на работоспособността – инвалид 100% с чужда помощ, пожизнено, от 11.01.2007г., с водеща диагноза - счупване на бедрена кост. От същото се установява счупвате на двете бедрени кости – лява и дясна на ищцата, с клинични данни за недостатъчна консолидация и тежко обездвижване на двете тазобедрени стави.

Видно от Удост. за семейно положение изх.№1288/08.09.2014г. на Община гр.Елхово, М.К. е вдовица.

От разпореждане № ********** от 06.-08.2012 година на ТД на НОИ –Ямбол се установява, че на въззивницата е била определена пенсия за осигурителен стаж, ведно със социална пенсия за инвалидност, добавка по чл.84 КСО и добавка за чужда помощ, в общ размер на 371.32 лв. месечно. От представена от нея Декларация за семейно, имуществено състояние и доходи от 08.09.2014г. е видно, че същата е декларирала, че към посоченатадата получава месечна пенсия ведно с надбавки в размер на 397 лв.

Като доказателство пред ЕРС, е било представено писмо от К. до сина й- ответника И., с дата 11.06.2014г., в което ищцата е заявила, че има нужда от „гледане, от помощ, от пари“. Установено е, че писмото не е било получено от ответника на адреса в гр.Бургас, кв.”Меден рудник”, ул.”Босна” №34 ет.2 /за който се твърди в ИМ, че е последния известен на ищцата адрес/, и е било върнато на ищцата, видно от представения пощенски плик, с пощенско клеймо 11.06.2014г., на който е отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес. От представените справки за постоянен и настоящ адрес на ответника е установено, че адресната му регистрация е в гр.Елхово ул.”Пирот” №26, и съвпада с адресната регистрация на ищцата.

Разпитаната пред ЕРС св.Ц. Р. -без родство със страните, е посочила, че М.К. от две години е в тежко здравословно състояние и е на легло. Посочила е, че тя, заедно св.Е. И. се грижат за въззивницата. Посочила е, че за помощта си получава възнаграждение от по 100лв. на месец. Видно от показанията на свидетелката, на средствата на въззивницата не й достигат, тъй като е все на памперси, а лекарствата й също са скъпи. Твърди, че ответникът е посещавал дома на майка си за последно една година след смъртта на баща си и от тогава нито е идвал, нито се е обаждал, за да се интересува за състоянието на майка си. Според свидетелката, другата дъщеря на ищцата И. няколко пъти се обаждала на ответника, но същият заявявал, че няма време да дойде. Св. Е. И. дъщеря на ищцата е заявила, че от 2013г. майка й е в тежко състояние, не може сама да се придвижва, което налага тя по цял ден да е при нея и да я обгрижва. Твърди, че за ищцата се грижат тя, сестра й и св.Р. Твърди, че от 2012г. не са говорили с ответника, тъй като същия живеел в гр.Бургас, но се укривал-не вдигал телефона си, не е идвал в Елхово и отказвал да контактува с майка си и сестрите си. Заявила е, че средствата на майка й не стигат, тъй като тя е непрекъснато на памперси, а лекарствата които трябва да пие са скъпи, и затова свидетелката, заедно със сестра си дават пари, както и от 3 години плащат и на друга жена, за да помага в гледането на майка им.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

ЯОС намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК. При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба и заявеният петитум искът правилно е квалифициран по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД. Дарението е едностранен безвъзмезден договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, а последният го приема. За дарения не възникват правни задължения със сключването на договора, той има само морално задължение за признателност, тъй като целта на договора е той да бъде облагодетелстван. С разпоредбата на чл.227 ал.1 б.„в” ЗЗД е предвидена възможност за отмяна на дарението – когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Това са и обстоятелствата, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова. За да бъде уважен иска за отмяна на дарението, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на предпоставките по чл.227 ал.1 б.„в” ЗЗД – че е изпаднал в трайна нужда, че е отправил искане до надарения за издръжка, и че последният е отказал да даде исканата издръжка.

В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е направил извод, че макари и ищцата да получава пенсия в размер на 397 лв., ведно с добавките към нея, тя е недостатъчна да покрие разходите й за храна, вода, отопление, лекарства, санитарни материали и за възнаграждение на лицето, което полага грижи за нея, тъй като с оглед възрастта и заболяването си ищцата, тя има нужда от чужда помощ. Приел е, че с оглед конкретните нужди на ищцата, здравословното й състояние и начинът й на живот, тя има трайна нужда от издръжка /първия от елементите на фактическия състав, за да бъде уважен иска/, тъй като получаваните от нея материални средства, не покриват разходите необходими за осигурявате на нормалното й човешко съществуване.

За да отхвърли иска, ЕРС е посочил, че не са налице останалите елементи от фактическия състав на претенцията – че в случая липсват безспорни доказателства, дарителя да е отправял покана до ответника за заплащане на издръжка, която да е достигнала до последния, с което моралния ангажимент на надарения да се е трансформирал в правно задължение, неизпълнението на което да е основание за отмяна на дарението. Тези констатации на съда са оспорени в жалбата, като неправилни. Т.е. спора е дали ищцата е поискала издръжка от сина си. Отправеното от нея писмо до ответника, в което е заявила нужда: от гледане, от помощ и от пари, не е получено от него, а дадените от свидетелите показания са за невъзможност на ищцата да разговаря по телефона с ответника, поради отказ на последния да отговори на позвъняванията й. Или не може да се приеме, че до подаване на исковата молба ищцата е искала издръжка от сина си- надарения. Независимо от това, самата искова молба съдържа искане за издръжка, поради което тази молба има характер на покана до ответника за даване на издръжка. Налице е осъществен факт с правно значение в хода на висящия процес /чл.235 ал.3 ГПК/, който съдът е длъжен да вземе предвид /в този см. са постановените от ВКС решения по реда на чл.290 ГПК – Решение №293/14.07.2011г. по гр.д.№1302/2010г. на ІV г.о. и Решение №435/02.11.2011г. по гр.д.№1370/2010г. на ІV г.о./. Дори при отчитане на обстоятелствата, че И. не е призован лично в процеса, а по реда на чл.47 ал.1 ГПК и е представляван от особен представител, ЯОС приема, че имащата характер на покана за издръжка искова молба е достигнала до ответника, а оспорването от негова страна чрез особения представител на заявения иск и непредставянето на доказателства за даване на издръжка, съставляват отказ от предоставяне на такава. Т.е. следва да се приеме, че са установени по делото и останалите предпоставките на закона за отмяна на дарението – поканата на дарителя за даване на издръжка от надарения и отказа на последния да я осигури /в този см. Решение №.27 от 27.02.2013 г. по възз.гр. дело №35/2013г. във вр. с Решение №432/22.01.2014г. по гр.д.№3321/2013г. на ІV г.о. на ВКС/.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че решението на първоинстанционния съд, с което искът е бил отхвърлен, следва да бъде отменено, а искът за отмяна на дарението до посочената ½ ид. част, трябва да се уважи като основателен.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че съдът е възложил върху ищцата разноските за назначения на ответника особен представител по делото. Видно от съдебното решение на ЕРС, в същото съдът е определил размера на възнаграждението на адв. Т. на 625,58лв., като е постановил същото да се изплати от бюджета на ЕРС, именно поради факта, че ищцата е била освободена от внасяне на разноски за особения представител по чл.47 ал.6 ГПК. При този изход на делото обаче, тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на Т.К.И.. Тъй като въззивната жалба е била подадена от лице освободено от разноски по делото, и ДТ за въззивното обжалване не е била внесена при подаване на жалбата, то при този изход на делото, следва в тежест на И. следва да се възложи и дължимата за въззивната жалба ДТ в размер на 29,56лв.

При този изход на делото в полза на въззивницата следва да се присъдят и направените от нея по делото разноски в общ размер на 1074,72лв. /в т.ч. сумата 374,72лв-разноски пред ЕРС и сумата 700лв.- разноски пред въззивната инстанция/.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №96/17.02.2016г., постановено по гр.д.№388/2014г. по описа на ЕРС, в частта му с която съдът е отхвърлил предявения от М.Д.К., против Т.К.И. ***, иск по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение по договор за дарение на недвижим имот от 28.11.1997г., обективиран в Нот. акт №190, том III, н.д. № 2632/1997г. на ЕРС, с който М.Д.К. и покойният й съпруг К.И. К. са дарили на Т.К.И. - техен син, имот, находящ се в гр.Елхово на ул.„Пирот" №26, представляващ дворно място цялото от 345 кв.м., съставляващо УПИ XIV-1978 в кв.76 по плана на града, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м. и подобренията в имота, при граници на дворното място: ул.„Пирот“, парцел XIII-1972, Н. и Д. М., А. Х. А. и М. Г. Т., а по КК и КР представляващ поземлен имот в гр.Елхово ул.„Пирот" № 26 с идентификатор 27382.500.1978, с площ от 326 кв.м., с построена в него жилищна сграда с площ от 70 кв.м, на един етаж с идентификатор 27382.500.1978.1, при граници и съседи на цялото дворно място: 27382.500.1977, 27382.500.1979, 27382.500.1977, 27382.500.1972, 27382.500.1973, до размер на ½ идеална част от прехвърленото право на собственост, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

УВАЖАВА предявения от М.Д.К. ***, ЕГН-**********, против Т.К.И., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН-**********, иск с пр. осн. чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, като отменя до размера на ½ ид. част дарението, извършено с договор за дарение на недвижим имот от 28.11.1997г., обективиран в Нот. акт №190, том III, н.д. № 2632/1997г. на ЕРС, с който М.Д.К. и К.И. К. са дарили на Т.К.И. - техен син, имот, находящ се в гр.Елхово на ул. „Пирот" № 26, представляващ дворно място цялото от 345 кв.м., съставляващо УПИ XIV-1978 в кв.76 по плана на града, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м. и подобренията в имота, при граници на дворното място: ул.„Пирот“, парцел XIII-1972, Н. и Д. М., А. Х. А. иМ. Г. Т., а по КК и КР представляващ поземлен имот в гр.Елхово ул.„Пирот" № 26 с идентификатор 27382.500.1978, с площ от 326 кв.м., с построена в него жилищна сграда с площ от 70 кв.м, на един етаж с идентификатор 27382.500.1978.1, при граници и съседи на цялото дворно място: 27382.500.1977, 27382.500.1979, 27382.500.1977, 27382.500.1972, 27382.500.1973.

ОСЪЖДА Т.К.И. да заплати на М.Д.К. сумата 1074,72 лв.-разноски по делото.

ОСЪЖДА Т.К.И. да заплати по сметката на ЕРС сумата 625,58лв., направени разноски за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА Т.К.И. да заплати по сметката на ЯОС - ДТ за въззивната жалба в размер на 29,56лв., както и ДТ в размер на 5 лв., при издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.