В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви състав,

в открито съдебно заседание на 01.11.2016 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 331 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.Д.В. ***, срещу Решение №13/18.03.2016г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д. №272/2015г. по описа на този съд, с което е уважен предявеният от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Стара Загора иск по чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл.86 ЗЗД и е признато за установено, че въззивницата дължи на ищцовото дружество сумата 411.13 лв., от която обща сума – 380.52 лв. главница, представляваща стойността консумирана питейна и отведена канална вода през периода 03.01.2012 г.-01.05.2015г. за водоснабден имот и 30.61лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 03.01.2012г.-01.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2015 г., като въззивницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноските в заповедното и исковото производство в размер на сумата 550 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата 50 лв. - държавна такса.

Оплакването в жалбата е, че решението на ТРС е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че същото е необосновано. Въззивницата твърди, че е направила възражение пред първоинстанционния съд за нередовност на исковта молба, като несъдържаща конкретизация за дължимите суми по периоди, както и че е заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Вместо да даде указания и срок на ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности на исковата молба, районният съд подканил ищеца да поиска счетоводна експертиза и назначил такава. Според въззивницата, тази експертиза не дала отговор на важните въпроси за кои периоди какви количества стоки и/или услуги са предоставени, а само посочила номерата на фактурите и дължимите по тях суми, като самите фактури не били представени по делото. Същевременно с решението си съдът преформулирал възраженията на В., приемайки ги като оспорване на извлеченията от сметки и макар да уважил претенцията за мораторна лихва до размера на сумата 30.61 лв., не намалил съразмерно разноските по делото.

По тези съображения въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен като недоказан. Настоява и за присъждане на всички направени по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна „В и К”ЕООД–Стара Загора също не изпраща представител в о.с.з., като с депозирания писмен отговор е оспорила въззивната жалба с доводи по същество. Изтъкнато е, че ответницата не е възразила пред първата инстанция за нередовност на исковата молба, а за неоснователност на иска; че не е оспорила заключението по извършената съдебна експертиза и е била наясно относно периода, за който има неизплатени задължения, тъй като този период е посочен в заповедното производство и за същия период ответницата е сключила споразумение с дружеството за разсрочено плащане на задълженията си. Претенция за разноските пред настоящата инстанция заявява и въззиваемата страна.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид и изявленията на страните, като приема за установено следното:

ТРС е сезиран с иск по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, предявен от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Стара Загора (В и К), против К.Д.В. *** – за признаване за установено по отношение на ответницата, която е потребител на услугата доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води в имота й, че има задължение към „В и К” оператора, за което задължение е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№240/2015г. на ТРС за сумата 380,52 лв. – главница, фактурирана с фактури за периода 03.01.2012г.–01.05.2015г. и за сумата 82,31 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 03.01.2012г. до -01.05.2015г.

В исковата молба ищецът е изложил, че за целия исков период от 03.01.2012г. до 01.05.2015г. ответницата е имала неизпълнени задължения към дружеството, за което на абоната са връчени фактури на обща стойност 797,61лв., върху която сума е начислена и лихва за забава в размер на сумата 82,91лв. На 14.04.2015г. В. платила по банков път в полза на дружеството 500лв., с което размерът на дълга й бил редуциран до остатъка, предмет на заповедното производство, а именно за главница 380,52лв. и 82,31лв.- мор.лихва.

В о.с.з. на 19.02.2016г. ищецът е предприел изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, като е намалил претенцията в частта на вземането си за мораторна лихва от 82,31лв. на 30,61лв.

Ответницата не е подала писмен отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание е оспорила установителния иск по размер с възражението, че за част от исковия период е извършила частични плащания.

По делото е установено с приложеното ч.гр.д. №240/2015г. по описа на ТРС, че с издадената по същото заповед №289/01.10.2015г. за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, длъжникът К.Д.В. е задължена да заплати на кредитора „В и К”ЕООД-Ст.Загора сумите за главница от 380,52лв. и мораторна лихва от 82,31лв., както и законната лихва върху главницата от 01.10.2015г., които са в предмета на настоящия установителен иск преди изменението му. В срока по чл.414 ГПК заповедта за изпълнение е била оспорена от длъжника, който е възразил срещу размера на вземането на В и К-дружеството, с твърдението, че част от фактурите са платени.

По делото няма спор, че ответницата К.Д. е потребител на В и К услугата на ищцовото дружество, което доставя питейна вода и отвежда отпадъчни води от жилището й, находящо се в гр.Тополовград на ул.”Бадама”32, за което е открита партида № 293585. От представените от ищеца писмени доказателства – извлечение от счетоводните му книги и лихвен лист е установено, че стойността на доставените на ответницата и неплатени В и К услуги в периода 03.01.2012г.–28.04.2015г. възлиза в размер на сумата общо 797,61лв., върху която сума изчислената лихва за забава възлиза в размер на сумата 82,91лв. На 14.04.2015г. ответницата е превела по банков път сума от 500лв. за погасяване на задължението си към ищеца, който е осчетоводил плащането на 28.04.2015г. и е намалил дълга до 380,52лв.- главница и 82, 91 лв. лихва.

Вещото лице-икономист Й.Ч., извършило назначената от първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, е установило и дало заключение, че за част от исковия период, от 03.01.2012г. до 01.03.2014г. ищцата няма неплатени задължения към ищцовото дружество. Този факт е установен и от представените от ответницата 23бр. приходни квитанции. Според заключението на вещото лице, след извършения от ответницата банков превод на сумата 500лв., непогасени са останали вземанията на ищеца по 10 броя фактури за 2014г. и 2бр. фактури за 2015г. в размер на сумата общо 380,52лв., като експертът е посочил всяка от фактурите с номер, дата на издаване и фактурирано задължение. Изчисленият от вещото лице размер на мораторната лихва върху общата сума от 380, 52лв. е в размер на 30,61лв.

При тези фактически данни, с обжалваното решение районният съд е уважил установителния иск изцяло - за главница в размер на сумата 380,52лв., представляваща стойността на консумираната питейна и отведена вода през исковия период, за мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата 30.61лв. за същия период, както и за законната лихва върху главницата, като е присъдил на В и К – дружеството разноски за исковото и за заповедното производство в размер на общата сума от 600лв., от която 550лв. съставляващи адвокатско възнаграждение и 50лв. държавни такси. За да постанови този резултат, ТРС е приел, че през исковия период ищецът е продал на ответницата В и К услуги при действието на публично известни общи условия, имащи силата на договор между страните, като ответницата не е изпълнила договорното си задължение да заплаща ежемесечно цената на тези услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането, при което е установено задължението й за главница и за мораторна лихва върху нея.

Решението на ТРС е валидно допустимо и правилно.

Както правилно е приел и районният съд, между страните е възникнало облигационно правоотношение с източник договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води. По правоотношението приложение намира Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ бр.88/08.10.2004г.). Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/2004г., получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган.

В случая ответницата, сега въззивница, не е оспорила качеството си на потребител на вода за битови нужди, както и обвързващата я облигационна връзка, съгласно действалите през исковия период Общи условия на ищеца (ОУ в сила до 27.09.2014г. и ОУ в сила от 27.09.2014г.), които са общоизвестен факт и са публикувани на сайта на В и К- дружеството. По силата на договора между страните, за В и К оператора е възникнало задължението да доставя вода за питейно-битови нужди, а в тежест на абоната – ответницата да заплаща отчетеното и фактурирано количество вода в 30-дневен срок след датата на фактурирането, който срок е установен в чл.31, ал.2 от ОУ на В и К - в сила до 27.09.2014г., съответно чл.33, ал.2 от ОУ на В и К – в сила от 27.09.2014г. Видно от писмените доказателства и от икономическата експертиза, чието заключение се кредитира от въззивния съд като обективно и вярно, през исковия период ищецът е изпълнил договорното си задължение, доставяйки питейна вода в имота на ответницата, като за доставяните ежемесечно количества вода е издал месечни фактури на обща стойност 797.61лв. С извършеното през месец април 2015г. частично плащане в размер на сумата 500лв. ищцата е намалила дълга си до 380.52 лв., която сума е останала дължима по издадените 10бр. фактури за 2014г. и 2бр. фактури за 2015г., описани детайлно от вещото лице. Липсват данни за погасяване на това общо задължение от страна на ответницата, поради което следва да бъде признато за установено това вземане на ищеца.

Както вече се посочи, съгласно чл.31, ал.2 от действалите до 27.09.2014г. ОУ при ищеца и чл.33, ал.2 от сегадействащите ОУ, в сила от 27.09.2014г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредба № 4/2004г. предвижда, че при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в Общите условия, се заплаща законна лихва по реда на чл.86, ал.2 ЗЗД. Или въззивницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забавено плащане на всяка от дължимите от нея суми по издадените фактури – 10бр. за 2014г. и 2бр. за 2015г. Мораторната лихва, изчислена от вещото лице върху всяка от фактурираните суми е в размер на 30.61лв., липсват доказателства и това задължение на ответницата да е погасено чрез плащане, поради което основателен и доказан е установителният иск и в частта на вземането на ищеца за дължимата му се мораторна лихва.

Като е достигнал до същите крайни решаващи изводи, уважавайки изцяло установителния иск по чл.422 ГПК, във вр.с чл.79 и чл.86 ЗЗД след изменението му, ТРС е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се потвърди.

Неоснователни са оплакванията на въззивницата за допуснати от районния съд процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. Съдът е бил сезиран с редовна искова молба, индивидуализираща в достатъчна степен спорното право – в исковата молба е посочена дължимостта от ответницата на общата фактурирана стойност на доставените й В и К услуги за процесния период, както и сумата на мораторната лихва за забава, дължима за същия период. Противно на твърденията в жалбата й, ответницата В. не е подала отговор на исковата молба, не е възразила за неясноти и нередовности на исковата молба и в първото по делото съдебно заседание, в което е присъствала, като в това съдебно заседание не е поискала да бъдат събрани като доказателства и фактурите, по които не е извършила плащане. При това положение съдът не е имал основание да приложи както разпоредбата на чл.129, ал.4, във вр.с ал.2 ГПК и чл.127, ал.1, т.4 ГПК, като остави исковата молба без движение, а също и разпоредбата на чл.143, ал.2 ГПК, като изиска от ищеца да поясни и допълни исковата молба и го задължи да представи доказателства във връзка с направени от ответницата оспорвания. На следващо място, ответницата не е присъствала и в съдебното заседание, в което е изслушано заключението на вещото лице по икономическата експертиза, не е оспорила експертизата и не е поискала да бъдат събрани като писмени доказателства фактурите, описани подробно от вещото лице, по които е установило липса на изпълнение, при което без основание е и оплакването й, че експертизата не е дала отговор на важните за спора въпроси.

Въззивният съд не обсъжда оплакванията на въззивницата срещу решението на ТРС в частта му за разноските- за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в исковото производство и за несъразмерност на присъдените разноски в исковото и в заповедното производство, тъй като решението на първата инстанция, с което е разгледан материално-правния спор между страните и е уважен предявения иск, е правилно и следва да се потвърди, а по действащата правна уредба решението на съда в частта за разноските не подлежи на самостоятелно обжалване. Или в тази й част, която е насочена срещу решението на ТРС в частта за разноските, въззивната жалба има характер на молба по чл.248, ал.1 ГПК, по която компетентен да се произнесе е районният съд, на който делото следва да бъде върнато, а постановеното от него определение за разноските ще подлежи на самостоятелен контрол по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Тъй като жалбата на въззивницата В. е изцяло неоснователна, същата следва да заплати направените от въззиваемата страна разноски пред въззивната инстанция – в размер на сумата 370 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №13/18.03.2016г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д. №272/2015г. в частта, с която е уважен предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Стара Загора иск по чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл.86 ЗЗД и е признато за установено, че К.Д.В. *** дължи на В и К - дружество сумата 411.13 лв., от която обща сума – 380.52 лв. главница, представляваща стойността консумирана питейна и отведена канална вода през периода 03.01.2012г.-01.05.2015г. за водоснабден имот и 30.61лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 03.01.2012г.-01.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2015 г. до окончателното й изплащане.

ВРЪЩА делото на ТРС за произнасяне по молбата на ответницата К.В. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

ОСЪЖДА К.Д.В. ***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, представлявано от Р.Т.Р. – управител, с ЕИК 833066300, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на сумата 370 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.