РЕШЕНИЕ

 

гр.Ямбол 30.11.2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Ямболският окръжен  съд,  гражданска  колегия,   в публично заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

         Н.Иванов

 

"V

при секретаря. Л.Р., като разгледа докладваното от председателя Д.Кючуков в.гр.д.№ 330 за 2016 година, установи следното:

 

Обжалвано е решение № 46 /30.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 62/2016 г. на Тополовградския районен съд, с което предявеният от П.Д.Д. *** против Н.Д.С. *** иск, с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК и чл.280 и сл. ЗЗД, за признаване на установено вземане на ищеца от ответницата за сумата от 2222 лв., представляваща получени от ответницата и неизплатени на ищеца субсидии за подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн, необвързана с производство, ведно със законните лихви, е отхвърлен изцяло. Със същото решение са признати за неистински документи - приемателни бележки № 75/5 и 75/107 от 13.11.2019 г. и са изключени от доказаелствата по делото. Жалбоподателят П.Д.Д., като счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, моли въззивният съд да го отмени и постанови друго такова, с което исковата пратенция бъде уважена изцяло. Неправилен е извода на съда, че по делото липсват доказателства, които да установят основателността на претенцията, предмет на иска. Съдът неправилно не е допуснал свидетелски показания за установяване на уговорката между страните за предаване на количества тютюн от ищеца за сметка на ответницата. Неправилно съдът не е приел като доказателство приемателни бележки № 75/5 и 75/107 от 13.11.2019 г. и ги изключил от доказателствата по делото. Фактът, че тези документи не носят подписа на автора им не ги прави неистински. Неправилно съдът не е ценил и свидетелските показания на свидетел, който установява уговорка между страните за заплащане на ищеца на получените от ответницата по Н-ба № 2/2011 г. субсидии за предадения от него тютюн. Съдът не е ценил и факта на получени от ответницата парични преводи, като доказателства за съществуващите помежду им договорни отношения, свързани с предаването на тютюна. За установяване размера на получените от ответницата суми по Н-ба № 2/2011 г ., дължими на ищеца съдът не е допуснал исканата счетоводна ексепиртиза.

В съдебно заседание жалбата се подържа.

Въззиваемата Н.Д.С. *** оспорва основателността на жалбата и моли решението на Тополовградския районен съд да бъда потвърдено, тъй като не страда от пороците, посочени в жалбата.

Окръжният съд , за да се произнесе, установи следното: Безспорно е,че между ответницата Н.Д.С. и "Сокотаб България" ЕООД е бил сключен договор № 08407/15.01.2009 г. по силата на който ответницата се задължила да произведе и продаде на "Сокотаб България" ЕООД изсушен, манипулиран и опакован ориенталски тютюн от реколта 2009 г. сорт "басми" в количество от 6000 кг. С приемателни бележки № 75/5 и 75/107 от 13.11.2019 г. е предадено на името на ответницата общо 2272 кг. тютюн. Ищецът твърди,че въпросното количество тютюн е предадено от него за сметка на ответницата, като подписа в графа "производител" на приемателните бележки е негов.

С наредба № 2 /21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални плащания и за специфично подпомагане за периода 2011 г. - 2016 г. ответницата е премирана през 2014 г. за предадените през периода 2007г - 2009 г. общо 2570 кг тютюн със сумата 3780,00 лв., която и е била изплатена изцяло.

С исковата молба се иска установяване вземане на ищеца от ответницата за сумата от 2222 лв., представляваща получена от ответницата за 2014 г. и неплатена на ищеца субсидия за подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн за предадения от него през 2009 г. тютюн за сметка на ответницата.

Безспорно е, че ответницата е получила субсидии по Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални плащания и за специфично подпомагане за периода 2011 г. - 2016 г. за предадения от нея по договора със "Сокотаб България" ЕООД през перода периода 2007г - 2009 г. тютюн. Съгласно регламента по Наредбата право на подпомагане по схемата за национални доплащания имат земеделските стопани, които са отглеждали тютюн през референтния период 2007 г.- 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, и продължават да извършват земеделска дейност. Безспорно е, че по договора с "Сокотаб България" ЕООД ответницата е производител на тютюн, който е изкупен през перода периода 2007г - 2009 г. по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, и продължава да извършва земеделска дейност. Като отговаряща на изискванията по Наредбата за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални плащания и за специфично подпомагане ответницата е премирана със спорните субсидии, вкл. и през 2014 г.. Както правилно е приел и районния съд, Наредбата урежда правоотношенията между ответницата, като земеделски производител и ДФ "Земеделие". На това основание същата е премирана с получените за 2014 г. субсидии. Ищецът не е страна в това правоотношение за да предендира получаване на субсидии, на основание Наредба № 2/11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални плащания и за специфично подпомагане.

По делото не е доказано съществуването на някакво друго облигационно отношение между страните, като основание за престиране от страна на ответницата в полза на ответника на получените от нея субсидии, на основание Наредбата за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални плащания и за специфично подпомагане. Още повече, че се касае за премиране по Наредба, която е издадена през 2011 г. и страните няма как да са знаели към 2009 г. за възможността за бъдещо премиране на производителите на тютюн, за да уговорят отношенията си по начина по който твърди ищеца в исковата си молба.

Само на изложените съображения въззивният съд счита,че не е налице основание за уважаване претенцията на ищеца, поради което и правилно е била отхвърлена от районния съд.

•Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че спорът е бил решен при непълнота на доказателствата и при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е допуснал изслушването на свидетели и изключил от доказателствата приемателни бележки № 75/5 и 75/107 от 13.11.2019 г. , като неистински документи . Събирането на посочените доказателства не би могло да се отрази на гореизложените съображения, водещи до извода за неоснователност на исковата претенция.тъй като са неотносими за правилното решаване ла делото.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд.обосноваващи този извод, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

Водим от горното окръжният съд

 

 

РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46 /30.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 62/2016 г. на Тополовградския районен съд Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ :