Р Е Ш Е Н И Е

Гр.ЯМБОЛ 03.11.2016 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в открито съдебно заседание на 11.10.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

При секртаря ............ и в присъствие на прокурора..........................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №316 по описа за 2016г.

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на В.К.Д., П.И.Д., Н.И.Д., Б.П.Д.-И. и Д.П.Д.-всички чрез адв.Р.З.-Г.-АК-Ст.Загора против решение №49/04.07.16г, пост. по гр д №604/15г на ЕРС,в частта му, с която са отхвърлени предявените, при условия на субективно съединени искове по чл 30 ал 3 ЗС, касаещи получени за периода от 01.10.10г до 17.07.15г наеми от процесните имоти, в землището на с.Лесово, общ.Елхово от отв.К.Д.А..

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано в атакуваната му част, поради което се иска неговото изменение частично, като наст. инстанция постанови ново решение, с което уважи исковете в отхвърлената им част за претендираните суми, представляващи обезщетение за дължим наем на собствениците, както следва: за В.К.Д.-за 1/27 ид ч от проц. имоти- сумата 68.41лв, за П.И.Д.-с 1/27 ид ч-68.41лв, за Н.И.Д.-с 1/27 ид ч -68.41лв, за Б.П.Д.-И.-с 1/9 ид ч-205.31лв и за Д.П.Д.-с 1/9 ид ч-205.31лв.

В тази връзка се излагат аргументи, че в мотивите на решението, РС се е позовал единствено на договорите за наем, тълкувайки ги в полза на ответника,като е игнорирал останалите доказателства и заключението на в.л от допълнителната СИЕ. Според страната, наемните договори са сключени от ответника, без знанието на исците,поради което техните права и законни интереси са накърнени.В жалбата се твърди, че РС е следвало да приеме при определяне размера на обезщетението на останалите съсобственици за отдадените под наем процесни имоти, посочената наемната цена в Доп.СТЕ, а не тази, визирана в договорите, сключени между роднини по плава линия, където уговорената наемна цена е в пъти по-малка.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК, не е постъпил отговор по жалбата от отв.К.А.

В с.з. въззивницата Б.Д., чрез проц. си представител- адв. Т., моли ЯОС за отмяна на първоинстанционното решение, в частта му, с която исцовите претенциите са отхвърлени, като се иска същите да бъдат уважени, ведно с разноските по делото.

Страната е представила и писмена защита, в която твърди, че правото на съсобственика съгл. чл.30 ал.3 от ЗС е: да участва в ползите от общата вещ, съразмерно с частта си, а през периода за който се търси обезщетение, страните са били съсобственици на проц. зем. имоти и въззивницата като собственик на 1/9 ид.част от земите, не е могла да ги ползва, съобразно своята идеална част, т.к единствено ответникът е събирал гражданските плодове, предоставяйки земите за възмездно ползване на трети лица. Според страната, при определяне размера на дължимото обезщетение за останалите съсобственици, ЕРС не се е съобразил със заключението на в.л., нито с установения за процесния период пазарен наем на имотите.

Останалите въззивници, чрез процесуалния си представител- адв. Г. претендират уважаване на жалбата, като сочат неправилност и необоснованост на решенето на ЕРС, т к съдът е игнорирал доказателствата по делото и се е позовал единствено на договора за наем между ответника и трето лице, които са роднини по права линия – дядо и внучка, докато в СИЕ и допълнителната такава, подробно е изложена цената на декар земя и е определена сумата, която трябва да получат въззивниците като наем. В тази връзка се сочи неправилност на обжалваното решение и се претендира частичното му изменение, съгл. петитума на жалбата, като се претендират и разноски по делото.

Страната е представила и писмена защита, с която се иска частично изменение на решението на ЕРС- в отхвърлената му част, касаеща размера на сумата, присъдена като обезщетение за дължим наем на собствениците, съгл. притежаваните от тях ид.части от проц.зем. земи. Навеждат се доводи, че РС е тълкувал писмените доказателства в полза на ответника, а е игронирал заключението на в.л. от допъл. СИЕ, където наема е изчислен при средно плащане на рента на дка за региона, а т к договорът за наем е сключен между роднини по права линия, наемът е уговорен два пъти по нисък от средната пазарна цена, като наемният договор е сключен без знание и съгласие на останалите съсобственици и не поражда действие за тях.

Въззиваемият, чрез проц. си представител моли за потвърждаване на атакуваната част от първоинстанционното решение,което счита за валидно,обосновано и правилно, като се претендират и направените пред Въззивния съд съдебни разноски.

ЯОС приема следното по фактите:

Доказателствата по делото сочат, че за процесния период от 01.10.10г. до 17.07.15г, страните са били съсобственици на сочените в ИМ зем.имоти, находящи се в землището на с.Лесово, общ. Елхово, а именно: ПИ № 43459.20.34 по КК, одоборена със заповед № РД – 18-78 от 24.7.2008 г. на Агенцията по кадастъра с площ по скица 14.198 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот № 020034 в м.Кайряците, ІХ к, при граници на имота КК ПИ 43359.20.274, ПИ 43459.20.35, ПИ 43459.20.79, и ПИ 43459.20.255; ПИ 43459.26.420 по КК, одоборена със заповед № РД – 18-78 от 24.7.2008 г. на Агенцията по кадастъра с площ по скица с площ по скица 9998 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот №026420 в м. Водениците, V к, при граници: ПИ 43459.26, ПИ 43459.26.696, ПИ 43459.26.340, ПИ 43459.26.350 и ПИ 43459.26.430, ПИ 43459.38.310 по КК, одоборена със заповед № РД – 18-78 от 24.7.2008 г. на Агенцията по кадастъра с площ по скица 2998 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот № 038310 в м. Пандерица, Х к., при граници на имота по КК - ПИ 43459.38.305, ПИ 43459.38.407, ПИ 43459.38.265 и ПИ 43459.38.280,ПИ 43459.40.245 по КК одоборена със заповед № РД – 18-78 от 24.7.2008 г. на Агенцията по кадастъра с площ по скица 4309 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот № 04245 м.Шили екрек Х к., при граници на имота: ПИ 43459.40.236 и № ПИ 43459.40.250, ПИ 43459.40.325, ПИ 43459.40.143 и ПИ 43459.40.240, ПИ 43459.48.310 по КК одобрена със заповед № РД – 18-78 от 24.7.2008 г. на Агенцията по кадастъра с площ по скица 23 998 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот № 048310 м.Карач дере, ІХ к. при граници на имота: ПИ 43459.48.282, ПИ 43459.48.312, ПИ 43459.48.311, ПИ 43459.48.309, ПИ 43459.48.308, ПИ 43459.48.307, ПИ 43459.48.306, ПИ 43459.48.460, ПИ 43459.48.455, ПИ 43459.48.450, ПИ 43459.48.315,ПИ 43459.57.130 по КК одобрена със заповед № РД – 18-78 от 24.7.2008 г. на Агенцията по кадастъра с площ по скица 6000 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот № 057130 м.Айгър дере Х к. при граници на имота: ПИ 43459.57.135, ПИ 43459.57.115, ПИ 43459.57.110, ПИ 43459.57.164, ПИ 43459.57.125,ПИ 43459.62.515 ПО КК одобрена със заповед № РД – 18-78 от 24.7.2008 г. на Агенцията по кадастъра с площ по скица 3999 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот № 0621515 м.Чораците, част от които от 3 032 кв.м. е ІХ к., а 967 кв.м. е Х к. при граници на имота по КК : ПИ 43459.62.580, ПИ 43459.62.682, ПИ 43459.62.510 и ПИ 43459.66.100 по КК одобрена със заповед № РД – 18-78 от 24.7.2008 г. на Агенцията по кадастъра с площ по скица 16 299 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, който имот по плана за земеразделяне се индивидуализира като имот № 06610 м. Кузгуна ІХ к., при граници на имота № ПИ 43459.66.105, ПИ 43459.66.95, ПИ 43459.66.90, ПИ 43459.66.277.

От приложеното по делото решение № ЗОЛ от 19.8.1999 г. на ПК гр. Елхово, се установява, че по заявление вх. № 7629 от26.5.1992 г. и въз основа на влязло в сила съдебно решение № 57 от 7.6.1999 г. на ЕРС и Решение на ПК № 30л/19.8.1999г., на наследниците на П.Д.А. е предоставено правото на собственост върху процесните имоти.

У-ние № 194/10.09.2013 г. на К-во с.Лесово сочи, че страните са наследници по закон на П.Д.А.,***, поч. на 3.7.1972г. и са негови низходящи, като исците Б.П.Д.-И. и Д.П.И. са негови низходящи-ІІ степен – внуци- деца на дъщеря му С. П. Д., поч. на 1.8.1997г, а исците- В.К.Д., П.И.Д. и Н.И.Д. са законни наследници на внука на общия наследодател – И. П.Д., поч. на 30.11.10г, като първата от тях е съпруга, а другите двама са синове на починалия внук на наследодателя. Отв. К.Д.А. е внук на общия наследодател П.Д.А..

На 17.07.15 г. собствеността по отношение на наследствените имоти е прекратена, т к ищците са се разпоредили, чрез покупко – продажба и чрез дарение на притежаваните от тях имоти в полза на трето лице. С НА № 18/2015г, ищцата Б.П.Д. е дарила своята 1/9 ид. част от имотите в полза на Б. К. П., а с НА № 19/2015 г. В. К.Д., Н.И.Д., П.И.Д. и Д.П.Д. чрез пълномощник ищцата Б. П. Д. – И. са продали общо 2/9 ид. части от процесните имоти на Б. К. П.

От приложената правка, изх. № РД – 06-1091/12.8.2015 г. на ОСл „Земеделие” гр. Елхово се установява, че през стопанската 2015-2016 г. процесните имоти, с изкл. на имот № 020034 – лозе, са заявени за ползване от „Оренда 777”ЕООД, а за стопанската 2014-2015 г, имотите не са заявени за ползване. За стопанските 2012-2013г и 2013-2014г, с изкл. на имот № 020034 – лозе, са били заявени за ползване от К. Г. А. За преходни стопански години,няма данни в електронната база на ОС „Земеделие” гр. Елхово за ползването на тези имоти.

Заверени копия от документи на ОС „Земеделие” гр. Елхово, вкл. договори за наем, за аренда, заявления, справки и др., касаещи периода от 2010г до 17.07.15г-когато е прекратена съсобствеността върху проц. имоти. сочат, че за стопанската 2013-2014г има подадено заявление по чл.70 ал.1 ППЗСПЗЗ,във вр. с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ, вх. № 62/18.7.2013г от К. Г.А., както и копие от договор за наем от 01.05.13г между отв.К.Д.А.-наемодател и К. Г. А. – наемател, за процесните имоти.

За стопанската 2012 – 2013г има декларация по чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ,вх.№59 от 28.5.2012г., подадено от К. А., както и копие от сключения договор за наем на недвижими имоти от 1.3.2012г между отв. К. Д. А.-наемодател и К. Г. А. – наемател, по отношение на проц. имоти. За стопаската 2014-2015г е налице зав. копие от заявление по чл.70 ал.1 ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.376 ал.3 от ЗСПЗЗ, с вх. № 26/9.7.2014г. подадено от К. Г. А., както и копие на сключен договор за наем на недвижими имоти от 22.4.2014 г. между отв. К.Д.А.-наемодател и К. Г. А.-наемател за процесните имоти.

За стопанската 2015-2016г е подадена декларация по чл.69 ал.1 ППЗСПЗЗ, вр. с чл.376 ал.1 ЗСПЗЗ,вх.№45/17.7.2015г. от отв. К.А., както и заявление по чл.70 ал.1 ППЗСПЗЗ вр. с чл.376 ал.3 ЗСПЗЗ , с вх. № 45/15.7.2014г. подадено от отв. К.Д.А..

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и изслушана СИЕ, както и допълнителна такава, като вещото лице се е позовало на доказателствата по делото, но е извършило и справки с ОЗ „Земеделие” гр. Елхово и ОД”Земеделие”гр. Ямбол, приложени към заключението.

След извършена проверка в ОС „Земеделие” Елхово и ОД „Земеделие” гр. Ямбол, както и проверка на место и с оглед данните от първинчи документи, вещото лице е констатирало, че има информация за обработване на процесните имоти, за стопанските 2012-2013г, 2013-2014г, 2014-2015г. и 2015-2016 г, докато за стопанските 2010-2011г и 2011-2012г, няма налична информация в архива на ОС „Земеделие” гр. Елхово за отдаване под наем на процесните зем. имоти, в която връзка е и приложеното по делото у-ние № РД – 06-1091 от 12.08.2015г. на ОС „Земеделие” гр. Елхово при МЗХ. Според в.л., за стопанскатка 2012-2013 г. /от 1.10.2012 г. до 1.10.2013 г./ е подадена декларация по чл.70 ал.2 от ППЗСПЗЗ, с вх. № 59/28.05.2012г от К.Г. А., във вр. с ползване на процесните зем. имоти, заявени като пасища с изключение на имот 43459.26.420, в м.”Водениците” който е заявен като нива от 9.999 дка, като е налице и подписан договор за наем за недвижимите имоти за периода от 1.3.2012г. до 31.12.2013г-за 1год. между отв. К.Д.А. и К. Г. А. като наемател. В договора всички земи са посочени като начин на трайно ползване – мера, с изкл. на имот № 43459.26.420 в м.”Водениците”-за нива от 9.999 дка, като наемната цена по договора е определена „за нает имот 20 лв годишно” – чл.3.1 от договора.В заключението се сочи, че за стопанската 2013-2014г, обхващата периода от 1.10.2013 г. до 1.10.2014 г, също е подадено заявление по чл. 70 ал.1 ППЗСПЗЗ, вр. с чл.37 б ал.3 от ЗСПЗЗ с вх. № 62/18.7.2013г. от К. Г. А. за ползване на процесните имоти, като същата е заявила, че не желае да участва в масиви за ползване по чл.37 в ЗСПЗЗ и ще обработва заявените земи, в реални граници, като в ОС „Земеделие” Елхово, за същите имоти е налице Договор за наем от 1.5.2013г. между цитираните страни като предходния договор от 1.3.2012г. е също за една година, считано от 31.12.2014г. при същите условия, със същата наемна цена и за същите имоти и така е процедирано за стопанската година от 1.10.2014 г. до 1.10.2015 г. за която отново е подадено заявление по чл.70 ал.1 от ППЗСДПЗЗ, във вр. с чл.37 б ал.3 ЗСПЗЗ с вх. № 26/9.7.2014 г. от К. Г. А. за ползване на процесните имоти, заявени като ниви и с изрично изявление от нейна страна, че не желае да участва в масиви за ползване по чл.37 в от ЗСПЗЗ и заявлението е придружено с договор за наем за недвижимите имоти от 22.04.2014г., между същите страни както в предходните два договора от 1.3.2012 г. и 1.5.2013 г. като новия договор е сключен също за 1 година, считано от 1.5.2015г. и при същите условия, за същата наемна цена и по същия начин са описани наетите имоти.

Заключението на в.л. от СИЕ, в частта му за стопанската 2015-2016 г. и за периода от 1.10.2015 г. до 1.10.2016 г. съдът не следва да кредитира, т к не обхваща проц. период и е правно ирелевантен за спора.

По втората задача на СИЕ, В.Л. е направило заключение, досежно наемна цена по отношение на процесните имоти, приемайки, че тя е договорена 20лв годишно на декар, което не отговаря на договореното от страните по чл.3.1 от договорите.

По допълнително възложената задача на експертизата, касаеща извършване на справка и определяне на средния наем за декар на процесните зем. земи, находящи се в землището на с.Лесово, за стопанските години 2010-2011г до 2014-2015г, като сумата се изчисли съобразно идеалните части на ищците, експертът е взел предвид издаваните по години за процесния период от време от ОД „Земеделие”Ямбол заповеди, с които е определен размер на средно годишното рентно плащане, а не наем за землището на с.Лесово, како е посочил за стопанската 2010-2011г- 3.30 лв, за зем. земя нива, за стоп. 2011-2012г.-10лв за зем. земя нива, за стоп. 2012-2013 г.-3.29лв, за зем. земя нива и 8.31лв за пасища и мера, за стоп. 2013-2014г-3лв за зем. земя нива и за стоп. 2014-2015 г. – 3.85лв за зем. земя нива.

Предвид изложеното, експертизата е направила с оглед ползването на проц. зем. имоти през стопанските 2012-2013г. 2013-2014г. и 2014-2015г от трето за спора лице- К.Г. А., съгл.подадените за посочените стопански години декларации по чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ и заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. с чл.37 б ал.3 ЗСПЗЗ и посочен начин на трайно ползване на процесните имоти, следните изчисления за дължимото за процесния период средно рентно плащане на ищците, с оглед припадащите им се идеални части от правото на собственост: за ищците В.К.Д., П.И.Д. и Н.И.Д., притежаващи по 1.27 ид. ч. от проц. недв. имоти, или 3.029 дка от общата площ на имотите, експертът е определил за стопанската 2010 – 2011 г. – 9.999лв /3.029 дка х 3.30лв/, за стопанската 2011-2012г. – 30.29лв /3.029 дка х 10лв/, за стоп. 2012 - 2013г- 25.17 лева / 3.029 дка х 8.31лв/, за стоп. 2013-2014г.-9.08лв /3.029 дка х 3лв/ и за стоп. 2014-2015г-11.66 лева / 3.029 х 3.85лв/, която сума в общ размер за всеки от тримата ищци общо за стопанските години е 86.19лв.За ищците Б.П.Д.-И. и Д.П.Д.,които притежават по 1/9 ид.част от процесните имоти, представляващи 9.088 дка от общата площ, вещото лице е определило дължимото им се рентно плащане по стопански години така: за стопанската 2010 – 2011г- 29.99лв / 9.088 дка х 3.30лв/, за стоп. 2011-2012г. – 90.88 лева / 9.088 дка по 10 лв/, за стопанската 2012-2013 г. – 75.52 лв /9.088 дка х 8.31лв/ и за стоп. 2013-2014г- 27.26лв /9.088 дка по 3лв/ и за стоп. 2014-2015г-34.99лв / 9.088 дка по 3.85лв/, като според вещото лице общо сумата за всеки един от сочените двама исци, предвид идеалните им части е в размер на по 258.64лв.

По делото са допуснати и гласни доказателства. Св. П.сочи, че е придобил чрез дарение и покупко-продажба на 17.7.2015 г. от ищците, техните идеални части в общ размер на 1/3 от процесните зем. имоти, т.к е зем. производител и твърди, че знае имотите и при декларирането им му е правело впечатление, че въпросните имоти са били декларирани винаги за обработване в реални граници, което налагало при сключване на споразумение между арентадорите при окрупняване на ползваната земя в землището на с. Лесово, процесните земи да бъдат изключвани. Свидетелят твърди, че познава ответника като животновъд в селото, но не го е виждал да обработва процесните имоти, като през годините, имотите са били заявявани за ползвани от името на К. и от ответника А., за което в ОС „Земеделие” Елхово са подавани съответни документи.Св. А.М., който работи при ответника А. като пастир на животни в с. Лесово заявява, че К.А. не се е занимавал лично със земеделие, но има един случай, когато А. е почиствал пасища, но свидетелят не помни през коя година и в коя местност. Според този свидетел, отв. А. е отгледал овце, но притежава зем. имоти, но М. не знае, дали ответникът ги обработва или отдава под наем и дали получава рента, а К. А. е внучка на ответника и е студентка.

С оглед изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззиевната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирани страни. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

Наст. инстанция приема, предявените субективно съединени искове, като такива, с пр.осн. чл 30 ал 3 ЗС .

Съгл. разп. на чл 30 ал 3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си, като понятието „ползи на общата вещ” е с по-широко съдържание от понятието „използване на общата вещ” по чл 31 ал 2 ЗС. Понятието „ползи от общата вещ” по см на чл 30 ал 3 ЗС включва не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които вещта дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения /Р №87/10.03.09г на ВКС по гр д №803/08г-ІІг.о./.

Съгл. предвиденото в чл 30 ал 3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. В тази връзка, когато е налице предоставяне на общата вещ за ползване на трето лице и когато наемът се получава само от един от съсобствениците, всеки от останалите съсобственици има правото и може да претендира от този съсобственик, припадащата му се част от получения наем, съразмерно на дела му в съсобствеността.

В конркретният случай, претенцията на исците се основава на твърдението, че ответникът е предоставял общите съсобствени земеделски имоти за ползване от трети лица, по силата на договори за наем и единствено той е получавал наема, а исците като съсобственици на проц. имоти, имат право да претендират припадащата им се част от наема, съразмерно на дела им в съсобствеността.

Съдът приема, че разп. на чл 30 ал 3 ЗС е основана на общия гражданско- правен принцип на забрана за неоснователно обогатяване и фактът на получен доход само от един от съсобстевниците от общата вещ е правопораждащ за предявените от исците вземания.

Доказателствата по делото са категорични, че имотите еднолично са отдавани под наем от ответника на трети лица и същият е ползвал доходите от отдадените под наем съсобствени земеделски имоти /справка № РД – 06-1091/12.8.2015г. на ОСл „Земеделие” гр. Елхово,гласните доказателства и СТЕ, в тази й част/, като липсват данни, да е плащал припадащата се част от наема на другите съсобственици, предвид техните идеални части.

Предмет на субективно съединените искове по чл 30 ал 3 ЗС в наст. производство, са получените от ответника за периода от 01.10.10г до 17.07.15г наеми за процесните имоти, находящи се в землището на с.Лесово,общ.Елхово,придобити от страните и от други неучастващи в производството съсобственици, по пътя на реституция и наследяване.

Правото на съсобственика по чл 30 ал 3 ЗС, да участва в ползите на общата вещ, съразмерно на частта си включва, както личното ползване на вещта според нейното предназначение, така и получаване на съответния дял от естествените й и граждански плодове, предвид принадлежността им към вещта,регламентирана в чл 93 ЗС.

И т к всички съсобственици са носители на самостоятелни еднородни права и задължения, произтичащи от съсобствеността им по отношение на съсобствената вещ, то размерът на правата им, съответства на притежаваната съсобствена идеална част, като всеки съсобственик следва да упражнява своето право съразмерно притежавания дял в съсобствеността.

Ето защо, този от съсобствениците, който е събирал доходите,респ. наемите от съсобствените имоти, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които ги е лишил-в случая -доходи от наем, като задължението възниква от момента, в който е реализиран съответния доход и то без да е необходима покана, т к съгл. разп. на чл 93 ЗС-добивът на вещта като плодове, наем и пр., принадлежи на собственика й.

В случая, всеки един от съсобствениците, до момента на прекратяване на съсобствеността има право да се ползва от съсобствената вещ и при спор, да иска припадащата му се част от получения добив ,предвид разп. на чл 30 ал 3 ЗС.

В тази връзка по силата на реституция и наследявяне по закон, като низходящи по права линия- втора степен на наследодателя П.Д.А., ищците- Б. Д. Д. – И. и Д.П.Д. и ответника К.Д.А., на осн. чл 5 ЗН, притежават по 1/9 ид.част от процесните имоти, придобити по наследство от общия наследодател, а останалите трима ищци- В.К.Д., П.И.Д. и Н.И.Д., също по силата на реституция и наследяване и на осн чл 5 ЗН, са придобили по 1/27 ид.част от процесните имоти, за което не се спори по делото.

Съсобствеността на страните, по отношение на процесните имоти е прекратена на 17.07.15г, поради разпореждане на съсобствениците със своите ид. части от земеделските имоти в полза на трети лица, но от момента на реституиране на имотите до момента на прекратяване на съсобствеността, исците имат право да претендират от ответника и той им дължи, припадащата им се част от наема, съобразно техните идеални части.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на СТЕ налагат извода, че за стопанските 2012/13г, 2013/14г и от 01.05.14г до 01.05.15г, процесните имоти са били отдавани от ответника под наем на наемател-трето лице-К. А./д-ри за наем от 01.03.12г, 01.05.13г, 22.04.14г,рег. в ОС”Земеделие”гр Елхово,гласните доказателства и заключението на експертизата/ и именно въз основа на договорите за наем, третото лице е заявило и декларирало проц. имоти за реално ползване пред ОС”Земеделие” по реда на чл 37б, ал 3 ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за стопанските 2012/13г, 2013/14г и 2014/15г.

В тази връзка съдът приема, че за периода от 01.03.12г-01.05.15г, проц. зем. имоти са ползвани от наемателя К. А. за извършване на зем. дейност, а предвид наличните Договори за наем между ответника и третото лице- наемател-К. А.- от 01.03.12г, със срок на действие до 31.12.13г, Договор за наем от 01.05.13г и срок на действие-до 31.12.14г и на договор от 22.04.14г, със срок до 01.05.15г, ответникът е получил наемна цена за нает имот-20 лв годишно за имот, съгл. чл. 3.1 от договорите, което общо възлиза на сумата 160лв /8 имота по 20лв/, т к имот №43459.26.420, в м.Водениците” с площ 9.999 дка –нива, не е отдаван под наем.

В тази връзка, за периода от 01.03.12г до 01.05.15г- за три стопански години, общият наем, който ответникът е получил е 480лв /160лв годишно за 3 години/, но липсват доказателства по делото, същият да е заплатил на останалите съсобственици припадащите им се части от наема.

ЯОС приема, че за периода от 01.10.10г до 01.03.12г, както и от 01.05.15г -датата на изтичане на срока на Договора за наем от 22.04.14г до прекратяване на съсобствеността -17.07.15г, по делото липсват доказателства сочещи, ползването на проц. земеделски имоти да е предоставено от ответника, чрез отдаването на същите под наем на трети лица, респ. отв. да е придобил доходи от наеми. В тази връзка са събраните писмени и гласни доказателства, както и закл. на в. л. от СТЕ, което съдът намира в тази му част за обективно и компетентно.

Според справка, изх №РД-06-1091/12.08.15г на ОС”Земеделие”Елхоово-за тези стопански години няма данни в електронната база по отношение ползването на проц. зем. земи, а Св. П.и М. са категорични, че отв.А. е отглеждал овце , но не се е занимавал лично с проц. зем. земи, а ги е отдавал под наем на трето лице. Съдът приема като обективно и заключениетона СТЕ в частта, в която се сочи, че за стопанските 2010-2011г и 2011-2012г, няма налична информация в архива на ОС „Земеделие” гр. Елхово за отдаване под наем на процесните зем. имоти.

Предвид изложеното съдът счита, че за периода от 01.10.10г до 01.10.12г и за периода от 01.05.15г до 17.07.15г, процесните зем. имоти не са отдавани под наем, респ. ответникът не е получавал наем.

Доказателствата по делото сочат, че за периода от 01.03.12г до 01.05.15г проц. зем. имоти са отдавани под наем от ответника в качеството му на наемодател на терто лице-наемател-К. А., за извършване на земеделска дейност и съгл. сключените наемни договори, ответникът е получавал уговорения наем в размер на 20лв годишно за нает имот, по силата на т.3.1 от наемните договори.Или, предвид договорената годишна наемна цена от 20 лв на имот, за процесните 8 имота, ответникът е получавал годишно сумата 160 лв . Имайки предвид, че са налице три договора за наем, със срок на действие всеки по 1 година, то за периода на договорите от 01.03.12г до 01.05.15г-ответникът е получил общо за трите стопански години, сумата 480лв.

По делото липсват доказателства,ответникът да е платил на исците, в съответствие с идеалните им части в съсобствеността, част от получените наеми за имотите за съответния период въпреки, че отв.А. е притежавал само 1/9 ид ч от земеделските земи.

Ето защо и на осн чл 30 ал 3 ЗС, ответникът дължи от наема припадащата се част на исците, съборазно квотите им, а именно: за исците В.К.Д., П.И.Д. и Н.И.Д., които притежават по 1/27 ид ч от процесните земеделски имоти, ответникът дължи за процесния период от време сума от по 17.78 лв-за всеки от тях, а за исците Б.П.Д.-И. и Д.П.И., притежаващи по 1/9 ид ч от имотите, отдавани под наем, отв.А. дължи за проц. период , през който са действали наемните договори, сума от по 53.33лв за всеки, като сумите следва да се присъдят ведно със зак. лихва, считано от датата на предявяване на исковете-23.11.15г до окончателното изплащане на сумите.

Наст. инстанция не приема заключението на СИЕ и допълнителната такава в частта, в която вещото лице е определило наемна цена на имотите приемайки, че същата е договорена- 20лв годишно на декар, което не отговаря на договореното от страните по чл.3.1 от наемните договори/уговорката е 20лв годишно на имот/.

По изложените съображения, субективно предявените искове по чл 30 ал 3 ЗС, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени за разликата над 17.78лв до размер на 86.19лв за всеки от исците- В.К.Д., П.И.Д. и Н.И.Д. и за разликата над 53.33лв до размер на 258.64лв за всеки от исците- Б.П.Д.-И. и Д.П.И..

От всичко гореизложено се налага извода, че решението на РС в атакуваната му част, като правилно,следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на осн чл 78 ГПК, въззивниците ще следва да заплатят на въззиваемия, направените пред наст. ишнстанция съдебни разноски в размер на 500лв.

В останалата необжалвана част, първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

Водим от горнот ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №49/04.07.16г, пост. по гр д №604/15г на ЕРС,в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените от В.К.Д., П.И.Д. и Н.И.Д. срещу К.Д.А. субективно съединени искове по чл 30 ал 3 ЗС, за разликата над 17.78лв до размер на 86.19лв за всеки един от тях, както и предявените от Б.П.Д.-И. и Д.П.И. срещу К.Д.А., субективно съединени искове по чл 30.ал 3 ЗС, за разликата над 53.33лв до размер на 258.64лв за всеки един от тях.

Осъжда В.К.Д., с ЕГН ********** ***, П.И.Д., с ЕГН ********** ***, Н.И.Д., с ЕГН ********** ***, Б.П.Д.-И., с ЕГН ********** от гр.С......,кв.”Т........”,бл........вх”А”,ап.....и Д.П.Д., с ЕГН ********** *** да заплатят на К.Д.А., с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски пред ЯОС, в размер на 500лв.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.