Р Е Ш Е Н И Е

№ 04.11.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 04.10.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 312 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от „ВАРОВИК – КОМЕРС“ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Каменец, общ. Стралджа , ЕИК 128596728, представлявано от Р.Х. – управител, чрез адв.Т.С. от ЯАК, срещу решение № 340 от 22.06.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д.№3144/2015г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС ОСЪЖДА „ВАРОВИК – КОМЕРС“ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Каменец, общ. Стралджа , ЕИК 128596728 да заплати на осн. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД на „МАКСИМА ТРАНС“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК 200155159 сумата от 4777, 20 лв. , представляваща стойността на извършена ремонтна услуга, обективирана във фактура №5428/27.08.2015 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.12.2015 год. до окончателното изплащане; осъжда ответникът да заплати на ищеца 1201.10лв. разноски. Въззивникът обжалва решението като незаконосъобразно, необосновано и неправилно като излага съображения, че исковата молба е нередовна, че приемо-предавателния протокол и ремонтна карта и справката, представена на вещото лице са изработвани в хода на делото от ищеца, че по делото не е установено какъв ремонт и с какви части е направен на товарния автомобил. Твърди, че са нарушени съдопроизводствените правила с приемането на САТЕ и излага съображения. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и му присъди направените по делото разноски пред двете инстанции. С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от “МАКСИМА ТРАНС“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ЕИК 200155159, представлявано от С.Д. – управител, чрез адв.С.С. от ЯАК, с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира разноски по делото.

В с.з. не се явява законен представител на въззивното дружество, представлява се от адв.С., която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна, р.пр., се представлява от адв.С., който оспорва въззивната жалба.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена от ищеца-въззиваем издадена от него фактура № 5428/27.08.2015г., с получател „ВАРОВИК – КОМЕРС“ЕООД, за ремонтна услуга на стойност 3981.00лв. без ДДС и 4777.20 лв. с ДДС. Фактурата е получена и съответно подписана от Й. П. – шофьор, посочено е, че плащането ще бъде по сметка. Страните не спорят, че фактурата не е осчетоводена при дружеството - ответник.

С приемо-предавателен протокол от 24.08.2015г., подписан от Й. П. като предал и Т. Ш. като приел, се установява предаването на товарния автомобил за ремонт. Видно от работна карта с надпис Максима Транс №126 от 24.08.2015г. монтьорът Т.Ш. е приел влекач с рег.№ У 8643 АН и ремарке с рег.№ У 5215 ЕЕ за ремонт в “МАКСИМА ТРАНС“ЕООД, като е посочено, че е приел автомобила в лошо състоние (техническо), изброени са луфт на кормилна кутия, крик кабина – теч, помпа за вдигане на кабина – теч, пукнат резервоар за масло, луфт лафет, проверка спирачна система. Записани са за гондолата проверка спирачки и окачване, гресиране и проверка на амортисьори. На гърба на картата са посочени вложен труд, части, консумативи и цена по всяка точка. Общата стойност е 3981.00лв. без ДДС.

Представени са от ответника-възивник заверени копия и оригинали на пътни листи и товарителници. Трите пътни листа: пътен лист № 3201530 от 26.08.2015г., с посочен маршрут Ямбол – Каменец, Каменец – Ямбол за периода 19.00 – 21.00ч.; пътен лист № 3201532 от 27.08.2015г. за маршрута Ямбол – Попово - Русе – Гурково за периода 06.00 – 17.00ч. и пътен лист № 3201531 с маршрут Гурково – Каменец за периода 06.00 до 08.00ч., са издадени от въззивника за автомобил ДАФ 480 с рег.№ У 86-43 АН и са подписани от шофьора Йордан Пеев. Въззивният съд намира, че с оглед непоследователното попълване и поправките в тези частни документи, които са издадени от ответника, същите не установяват твърдяното от него, че автомобилът е бил на посочените курсове в посоченото време.

Представени са два броя товарителници, издадени от въззивното дружество-ответник: товарителница № 027994/26.08.2015г. с получател „Фишери 2009”ООД за товар – пепел, посочен е превозвач - „Варовик Комерс“ЕООД и дата на разтоварване 27.08.2015г. и товарителница № 027995/27.08.2015г. като изпращач, получател и превозвач е ответното дружество-въззивник, с посочен товар – въглища. Представени са копия от справка – декларация за ДДС с уведомление; дневник за покупките за 08.2015г. на „ВАРОВИК – КОМЕРС“ЕООД; дневник за продажбите за 08.2015г. на „ВАРОВИК – КОМЕРС“ЕООД, в който под №21 и №22 са вписани фактури от 26.08.2015г. и 27.08.2015г. с купувач „Фишери 2009“ООД.

Представени са три фактури от ответника: фактура №2089 от 26.08.2015г. с издател ответника-въззивник и получател/купувач „Фишери – 2009“ООД за 25.34тона пепелина, която не е подписана от получателя; фактура №2090 от 27.08.2015г. с издател ответника и получател „Фишери-209“ООД, отново неподписана от получател, и фактура № 0000702260 от 28.08.2015г., издадена от “ГУ ФАРАДЕЙ“ЕООД за 25.180тона антрацитни въглища внос от Украйна, закупени от „ВАРОВИК – КОМЕРС“ЕООД.

Вещото лице по назначената ССЕ, изслушана пред ЯРС дава заключение, че фактура №2089 от 26.08.2015г. и фактура №2090 от 27.08.2015г. са осчетоводени и въведени в законоустановените срокове в “Дневник за продажбите” за данъчния период август 2015г. Фактура № 0000702260 от 28.08.2015г. с издател “ГУ ФАРАДЕЙ“ЕООД и получател „ВАРОВИК – КОМЕРС“ЕООД е осчетоводена и въведена през данъчния период август 2015г. в “Дневник за покупките”. По тази фактура е упражнено правото за ползване на данъчен кредит. В.л. дава заключение, че в счетоводството на ищеца процесната фактура № 5428/27.08.2015г. с получател „ВАРОВИК – КОМЕРС“ЕООД е надлежно осчетоводена, въведена е в “Дневник на продажбите” за данъчен период август, 2015г., деклариран е резултат “ДДС за внасяне” и е внесен дължимият ДДС. Въззвиният съд възприема заключението на в.л. за обективно и пълно. Същото не е оспорено от страните.

По делото от ЯРС е назначена САТЕ, вещото лице по която е работило само по приложените по делото писмени доказателства, предвид неоказване на съдействие от ответника и непредоставяне на процесното МПС за оглед. В.л. е дало заключение за извършен ремонт на товарната композиция, на стойност 4777.20 лв. с ДДС, при направена отстъпка 10 % от стойността на труда за монтаж, демонтаж и възстановяване, както и при цени на частите незавишени спрямо средните цени за региона. Вещото лице посочва, че в сервизите за отремонтиране на автомобили няма стандартни формуляри относно извършваните ремонтни услуги. Няма конкретни параметри, по които да може да се определи давността на извършен ремонт. При изслушването си в с.з. вещото лице подробно описва начина на изготвяне на експертизата. Освен това излага, че тъй като се касае за ремонт на тежкотоварен автомобил, чиито части са доста тежки не е възможно да се извършва ремонта от един работник. Може да се работи отделно по влекача и отделно по полуремаркето, т.к. са отделни части.

Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана и ценена в съвкупност с всички представени по делото доказателства, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 161 от ГПК, с оглед неоказване на съдействие от страна на ответника на вещото лице.

Свидетелят Й. П., поискан и от двете страни, сочи, че е работил като шофьор при ответника до 13.11.2015г., когато е бил съкратен и сега има друго работно място. Посочва, че приложените по делото три броя пътни листи са попълнени и подписани от него. На задната страна имало корекция, т.к. най-вероятно времето за пътуване не му е стигнало, което е наложило да остане в Гурково. Сочи, че лично е поставил имената и подписа си под процесната фактура за ремонта. Сочи, че в понеделник, след като разбрал, че няма заявки, обадил се на управителя П. и тя му казала да кара камиона за ремонт щом няма заявки. Закарал го във Веселиново. С приемо – предавателен протокол от 24.08.2015г., който подписал, предал на монтьора Т. камиона на “Варовик комерс” и с него му казал какво има да се прави по камиона. В последствие се разглобили някои неща и се установили и други проблеми. Свидетелят не решавал сам какво да прави, всичко било съгласувано с управителя. Управителя г-жа П. му казала да закара камиона и той го закарал във Веселиново. Момчетата най – напред го измили и след това го закарали на канала. Веднага започнали да го разглобяват, ремонтът станал за около 4 дни. Свидетелят постоянно бил там и наблюдавал ремонта. Обаждали се на управителката и тя казала дали да се закупи някоя част. Камионът го предали пак на свидетеля. Управителката също ходела всеки ден. Казала, че трябва да е готов до четвъртия ден, т.к. в петък трябвало да се ходи за въглища. Камионът излязъл ремонтиран, само не успели да поправят кормилната кутия. Когато свидетелят приел камиона, казал на шефката си, че е готов и заминал за Каменец да товари пепелина. Върнал се в Ямбол, оттам на другия ден заминал за Попово и Русе. На връщане стигнал до Гурково, преспал там и на следващия ден се върнал в Каменец. Свидетелят познавал управителя на ищеца, защото предната година пак били правили ремонт на инсталацията на камиона там и му дали визитка. Монтьора познавал от процесния ремонт, защото предният ремонт го правело друго момче. Свидетеля не помни точно кога се е правил предишния ремонт на камиона. Ремонти се правели и в Ямбол и в Сливен, като свидетелят имал телефони и на другите фирми.

Св. Ш. сочи, че работи повече от три години в „Максима Транс“ЕООД – с. Веселиново като автомонтьор. Твърди да е извършвал ремонт на камиона и полуремаркето, които му били докарани от шофьора. Госпожата от „Варовик Комерс“ идвала доста пъти. Била запозната с цени и всичко, което се прави и ремонта. Композицията била докарана в края на м.август, в началото на седмицата и била завършена в края – четвъртък или петък. Била в окаяно състояние. Била качена на автомивката в двора на сервиза. Оттам с шофьора попълнили заявка, шофьорът го упътил какво да се гледа. Изпълнили повече от указанията, които били записани в листа. Започнали с влекача, свалили нещата, които бил преценил, че по-бавно ще се извършат като време, прегледали какви части са нужни и започвали да поръчват части, допитвали се до шофьора. Шофьорът говорел с шефката си, после свидетелят й обяснявал за частите, колко струват, и тя казвала да правят и да поръчват, защото й бил спешен камиона. Правили опис и накрая направили крайна калкулация. Последният ден следобед сглобили последното колело на ремаркето и свидетеля оттам отишъл с листа и го предал на счетоводителката (на „Максима Транс“ЕООД) да пусне фактура, и да си платят и да си вземат камиона. Свидетелят сочи, че шефката на “Варовик” била в счетоводството, когато той занесъл сметката там. Тя чакала да си плати ремонта и да може да си вземе камиона, защото щяла да товари въглища. Камионът бил предаден на шофьора, той го запалил и си излезнал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – ответника в първоинстанционното производство, в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

По възраженията за нередовност на исковата молба, ЯОС намира същите за неоснователни и споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, към които препраща. Съгласно чл.143, ал.2 от ГПК, в първото по делото о.с.з. ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, което ищецът е сторил и е уточнил обстоятелствата, на които основава иска и представил относими доказателства своевременно. Според разпоредбата на чл.144 от ГПК ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание искания, такъв срок е поискан и даден от ЯРС на ответника.

Предявеният иск е по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор.

ЯОС намира, че между страните е сключен договор за ремонт на товарния автомобил, който договор е вид договор за изработка. До този извод въззивният съд стига при съвкупна преценка на събраните доказателства: приемо-предавателен протокол от 24.08.2015г., подписан от шофьора на товарния автомобил на ответника-въззивник и от представител на ищеца, работна карта с надпис Максима Транс №126 от същата дата като в нея е посочено, че монтьорът е приел автомобила в лошо техническо състояние и са изброени: луфт на кормилна кутия, крик кабина – теч, помпа за вдигане на кабина – теч, пукнат резервоар за масло, луфт лафет, проверка спирачна система, записани са за гондолата проверка спирачки и окачване, гресиране и проверка на амортисьори, а на гърба на картата са посочени вложен труд, части, консумативи и цена по всяка точка като общата стойност е 3981.00лв. без ДДС, ведно с показанията на двамата свидетели, които установяват безпротиворечиво предаването на товарния автомобил за ремонт в сервиза на ищеца, извършените ремонтни работи, след съгласуване с управителя на ответната фирма относно конкретните части и цената, получаването на автомобила от шофьора и излизането му от сервиза на собствен ход. Представените предавателен протокол и работна карта, свидетелските показания на двамата свидетели (единият от които – шофьорът П., е поискан и от двете страни) логично и последователно установяват основните елементи на сключения договор за ремонт на автомобила. По делото е установено от свидетелските показания, че управителят на ответното дружество-въззивник е присъствала в сервиза и е настоявала за бързо извършване на ремонта, за да го ползва за транспорт на въглища. Свидетелят Ш. (монтьорът в сервиза) с показанията си установява, че управителят на “Варовик комерс” била в счетоводството, когато той занесъл сметката за ремонта. По делото е доказано, че шофьорът Пеев е присъствал на ремонта, че управителката също ходела всеки ден, че казала, че трябва да е готов до четвъртия ден, т.к. в петък трябвало да се ходи за въглища. След ремонта товарният автомобил е предаден на шофьора и е излязал от сервиза. Видно от фактура № 0000702260 от 28.08.2015г.(петък), издадена от “ГУ ФАРАДЕЙ“ЕООД за 25.180 тона антрацитни въглища внос от Украйна, същите са получени от „ВАРОВИК – КОМЕРС“ЕООД.

От назначената САТЕ се установява стойността на ремонтните работи в размер на 4777.20 лв. с ДДС, при направена отстъпка 10 % от стойността на труда за монтаж, демонтаж и възстановяване. ЯОС, съгласно чл.161 от ГПК приема за доказан размерът на стойността на извършения ремонт със заключението на САТЕ, изготвено по работната карта на сервиза, тъй като ответника-въззивник е създал пречки за изготвяне на експертизата като не е предоставил автомобила, дори за оглед. Въззивният съд споделя мотивите на ЯРС относно процесуалното поведение на ответника-въззивник по повод неоказването от негова страна на съдействие на вещото лице по САТЕ и непредоставянето на автомобила за оглед. Въззивният съд намира, че възраженията в този смисъл на въззивника са неоснователни.

ЯОС счита, че по делото е доказано наличието на облигационни отношения по договор за ремонт/изработка между въззивника-ищец като изпълнител и въззиваемия-ответник като възложител, доказано е извършването на ремонта на автомобила и приемането му от представител на възложителя. Установена е стойността на ремонтните работи. Ето защо, въззивният съд намира предявеният иск за основателен и доказан.

Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно. ЯОС следва да присъди на въззиваемата страна сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 800 лв.

На основание горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 340 от 22.06.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д.№3144/2015г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА „ВАРОВИК – КОМЕРС“ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Каменец, общ. Стралджа, ЕИК 128596728, да заплати на „МАКСИМА ТРАНС“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ЕИК 200155159, направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 800 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед чл.280, ал.2, т.1, предл.второ от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.