РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 04.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н.Иванов

при секретаря. Л.Р., като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 305 за 2016 година, установи следното:

Обжалвано е решение № 324/13.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 762/ 2016 г. на Ямболския районен съд, с което Щ.И.Щ. и Д.И.П. ***, на осн.чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ във вр. с чл.432 ал.1 от ТЗ и чл.60 ал.1 от ЗН са осъдени да заплатят на „Уникредит Булбанк „АД гр. София сумите, съответно от по 3 187,43 евро, съставляващи по Уг от дължимата главница в размер общо на 6 348,86 евро и от по 2 288,17 евро, съставляващи по ^ЛА от дължимите лихви в общ размер от 4 576,35 евро за периода 28.02.2013 г. - 29.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете - 31.03.2016 г. до окончателно изплащане на вземанията. Жалбоподателите Щ.И.Щ. и Д.И.П., като считат решението за неправилно и незаконосъобразно, искат неговата отмяна и отхвърляне на исковете спрямо двамата ответници. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че с конклудентни действия и мълчаливо ответниците са приели наследството на своя наследодател М. В., макар, че спор между страните по този въпрос да не е имало.Спрямо ответницата Д.П. искът е недопустим, тъй като същата е направила отказ от наследство пред ЯРС, респ. не притежава качеството на наследник. Спрямо другия ответник приел наследството искът също е неоснователен. В чл.9.6 от договора за кредит е уговорено обезпечение на кредита чрез застраховка. Тъй като е налице настъпило застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя, по силата на договора кредиторът следва да търси вземането си от застрахователя, а не от наследниците на кредитополучателя. Освен това кредиторът не е обявил и предсрочната изискуемост на кредита, съгласно разпоредбата, на чл.60 ЗКИ, като и на това основание искът се явява неоснователен.

Въззиваемите „Уникредит Булбанк „АД гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорват основателността на жалбата. Считат решението за обосновано, законосъобразно и искат

потвърждаването му. Ответниците не са оспорили факта на приемане на наследството, поради което правилно районният съд е приел,че няма спор относно приемане на наследството чрез конклудентни действия. Откъзът от наследство, направен от ответницата Д.И.П., е направен след постановяване на обжалваното решение, поради което не може да послужи за отпадане на отговорността по чл. 60 ал.1 ЗН.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя Щ.И.Щ.,че съгласно чл.9.6 от договора за кредит при настъпило застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя, по силата на договора кредиторът следва да търси вземането си от застрахователя, а не от наследниците на кредитополучателя. Това възражение е заявено несвоевремено и е преклудирано. Освен това в договора за кредит липсва задължение на Банката при настъпване на застрахователно събитие да търси застрахователно обещетение по сключената по договора за кредит застраховка . Освен това застрахователят е отказал изплащането на обещетение по застраховката по договора за кредит за трайна загуба на работоспособност и за настъпил риск „смърт вследствие на заболяване". Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че кредиторът не е обявил предсрочната изискуемост на кредита, съгласно разпоредбата на чл.60 ЗКИ. Исковата молба има характер на волеизявление на Банката, че счита кредита за предсрочно изискуем , което се обявява на длъжниците с връчване на препис от исковата молба .

За да се произнесе окръжният съд установи следното:

Между „Уникредит Булбанк „АД гр. София и М. Г. В. е сключен договор за потребителски кредит от 25.01.2011 г. за сумата 7800 евро. с краен срок за погасяване 25.11.2016 г.. С анекс от 17.01.2013 г. е предоговорен срока на договора, като е бил удължен до 25.08.2016 г.. Кредитът е бил усвоен изцяло от кредитополучателя. От 28.02.2013 г. кредитополучателят е изпаднал в забава за обслужване на кредита . Към 30.03.2016 г. неиздължената главница по договора за кредит е в размер на 6 374,86 евро, а неиздължената лихва е в размер на 4 119,64 лв.. Общият размер на задълженията на кредитополучателя е 10 951, 64 евро.

Кредитополучателят М. Г. В.е починала на 8.12.2014 г. , като оставила за свои законни наследници ответниците по делото Щ.И.Щ. и Д.И.П. ***

Изложеното е безспорно установено от събраните по делото писменни доказателства, заключението на назначената от съда счетоводна експертиза и не се оспорва от страните.

Спори се относно материално-правната легитимация на ответниците да отговарят по предявените искове. Налице ли е наследствено правоприемство на задължението към Банката за наследниците на починалия кредитополучател, привлечени в качеството им на ответници в процеса.

Според разпоредбата на чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриване на наследството. Според р. № 437/17.01.2012 г. по гр.д. № 70/2011 г. на

BKC, III го., постановено по реда на чл.290 ГПК, нормата на чл.48 от ЗН представлява законова призумция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 от ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл.1 от ЗН до доказване на приемането на наследството по опис или отказ от наследство. Или, наследството се придобива с приемането му от момента на откриване на наследството -смъртта на наследодателя. Върховният съд приема, че след като наследниците ответници не са оспорили факта на приемане на наследството, не е в тежест на ищеца да го установява. Решението по чл.290 ГПК, бидейки акт на казуално тълкуване, е задължително в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС съдебни инстанции по силата на предоставената на тричленния състав на ВКС институционална компетентност да уеднаквява практиката, формирана от решенията на въззивните съдилища и ВКС.

В' настоящият случай, както правилно е отбелязъл и районния съд, огветниците не са оспорили факта на приемане на наследството, което по същество представлява конклудентно действие по приемане на наследството. Съдът има задължение при разпределение на доказателствената тежест да посочи подлежащите на доказване факти, а това се тези които са наведени в процеса. Тъй като приемането на наследството не е оспорено от ответниците в доклада си по делото съдът правилно не посочил този факт, като подлежащ на доказване от страна на ищеца. А задължение да указва, че страна в процеса не сочи доказателства относно подлежащи на доказване факти, съдът има само за вече твърдяни от страна в процеса факти. Следователно в случая, след като ответниците не са оспорирли факта на приемане на наследството от своя наследодател, първоинстанционният съд не е бил длъжен да укаже на ищеца да докаже приемане на наследството от страна на ответниците.

По изложените съображения и последващият след постановяване на решението от първоинстанционни съд отказ от наследството от страна на Д.И.П. , вписан в осебената книга на ЯРС под № 51/27.06.20016 г., е ирелевантен за спора към настоящия момент

Неоснователно е и направеното възражение за неоснователност на иска, поради необявената предсрочна изискуемост на задължението по кредита. Както правилно е приел и районният съд, уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита е станало с връчване на препис от исковата молба на ответниците. В този смисъл е и посочената в решението съдебна практика.

Неоснователно е и възражението на ответнците,че поради наличие на застраховка по кредита Банката е следвало да се удовлетвори в условията на поредност от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие - смъртта на кредитополучателя. Както е приел и районния съд, по делото има индиции за наличие на такава застраховка, но няма данни кой е бенефициент и какъв риск покрива. Ответниците не сочат доказателства за това. Но дори и наличието на застраховка по кредита не лишава Банката от възможността предпочитателно да ангажира отговорността на наследниците за задължението на кредитополучателя по договора за

кредит.

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи горните изводи, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

Решението на Ямболския районен съд е правилно. Изградено е на събраните по делото доказателства и е обосновано. При разглеждане на делото и постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Поради изложените съображения въззивният съд счита жалбата за неоснователна, и като такава, същата следва да бъда оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 324/13.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 762/ 2016 г. на Ямболския районен съд

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :