Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.11.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 04.10.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 299 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от “КАПРИЗ 2004”ООД, чрез адв.Пл.С. от ЯАК, с която се обжалва решение № 329 от 16.06.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д. № 377/2016г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС уважава предявеният от „Агрозем - АВ" ООД, ЕИК 128544973, с.Межда, ул."Стария дъб" № 2, представлявано от А.Д.Ч., против „Каприз - 2004" ООД, ЕИК 128579725, гр.Ямбол, Индустриална зона, представлявано от съуправителите С.К.П. и И. А. П., иск като на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.237 ал.1 от ЗЗД и чл.232 от ЗЗД и във връзка с чл.86 от ЗЗД, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Каприз - 2004"ООД гр.Ямбол дължи на „Агрозем - АВ"ООД с.Межда сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 2101/30.12.2015г. по ч.гр.д. №3411/2015г. по описа на ЯРС, а именно: 5 973,60 лв. - наем на земеделска земя в землището на с.Златари по договор за наем за стопанската 2013/2014г., за която сума е издадена фактура, 809,62 лв. лихва за забава от 30.08.2014г. до 29.12.2015г., както и законната лихва от 29.12.2015г. до изплащане на вземането: ответникът е осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 3411/2015 г. по описа на ЯРС разноски в общ размер 715,67 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски пред първоинстанционния съд в размер 953,28 лв. Това решение е произнесено при конституирането на трето лице помагач „Адванс Терафонд" АДСИЦ.

Въззивникът счита решението за незаконосъобразно, четено при неправилно приложение на относими материалноправни разпоредби, необосновано като излага подробни съображения. Смята, че ЯРС неправилно е приел на стр.1 и 4, че между страните по нот.акт за продажба в р-л ІV е договорено, че “дължимите на продавача (“Адванс Терафонд”АДСИЦ арендни/наемни суми в качеството му на арендодател/наемодател за стопанските 2012/2013г. и 2013/2014г. се дължат вече на новия приобретател “Агрозем АВ”ООД”. Възразява, че в нот.акт е записано, че “арендното плащане за стопанската 2013/2014г. е за “Агрозем АВ”ООД” и поради това не дължи наемно плащане на ищеца. Счита, че следва да бъде направена разлика между наемно и арендно правоотношение. Възразява, че новият наемодател не може да претендира права, които са възникнали преди прехвърлителната сделка. Като има предвид, че ищецът е частен правоприемник на наемодателя “Адванс Терафонд”АДСИЦ, смята, че няма право да претендира наемно плащане, тъй като такова не му е прехвърлено като вземане от праводателя-продавач по нот.акт. Възразява, че неправилно ЯРС не е приел, че договореното в р-л ІV за 2013/2014г. представлява цесия, която не е породила действие по отношение на ответника (чл.99, ал.4 от ЗЗД), тъй като не му е съобщена по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, което не е сторено и до момента. Възразява, че полученото от ищеца уведомление няма правно значение, тъй като той се явява цесионер. Възразява срещу извода на ЯРС, че по силата на чл.237 от ЗЗД за него възниква задължение да плаща уговорената наемна цена именно на ищеца и излага съображения. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение като неправилно и постанови ново, с което да отхвърли предявения установителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции.

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от насрещната страна „Агрозем - АВ"ООД, представлявано от А.Д.Ч., чрез адв. С.Т. от ЯАК. Излага, че въззивната жалба е неоснователна и се посочва подробни съображения. Смята обжалваното решение за законосъобразно, правилно и обосновано като поддържа изводите на ЯРС. Моли ЯОС да потвърди обжалваното решение и да му присъди направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В срока за отговор на третото лице-помагач не е постъпил такъв.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3411/2015 г. по описа на ЯРС, то е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „Агрозем – АВ“ООД против „Каприз–2004“ООД за сумата 5 973.60 лв. – наем на земеделска земя в землището на с.Златари по договор за наем за стопанската 2013/2014г., за която сума е издадена фактура, 809.62 лв. лихва за забава от 30.08.2014г. до 29.12.2015г., както и законната лихва от 29.12.2015г. до изплащане на вземането. ЯРС е уважил заявлението и е издал заповед № 2101/30.12.2015г. за изпълнение на парично задължение за претендираните суми, както и за направените в заповедното производство разноски 135.67 лв., платена ДТ и 580 лв. адвокатско възнаграждение. В предвидения в чл.414 от ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение. Заповедният съд е указал на заявителя едномесечния срок за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането и ищецът е предявил в срок иска си по чл.422 от ГПК.

Видно от представения договор за наем на земеделски земи от 14.06.2013г., сключен в гр.Стара Загора между „Адванс Терфонд“АДСИЦ като наемодател и „Каприз – 2004“ООД като наемател, с предмет 14 бр. земеделски имота в землището на с.Златари, община Тунджа, подробно описани, общо с площ 149.334 дка, страните са постигнали съгласие и срокът на договора е една стопанска година – 2013/2014 г., като за целия срок на договора наемателят се е задължил да заплати на наемодателя годишна наемна цена в размер 20.45 евро на дка наета земеделска земя или общо в размер 3 283.64 евро. Подписите на представителите на наемодателя и наемателя са нотариално заверени на 14.06.2013г.

Видно от нотариален акт № 103, том ІV, д. № 846/28.11.2013г., на тази дата, след сключване на договора за наем на земеделски земи от 14.06.2013г., „Адванс Терфонд“АДСИЦ е продал и въззиваемият-ищец е закупил общо 373 бр. земеделска имота в различни землища, сред които са и 14 бр. земеделски имота в землището на с.Златари, предмет на договора за наем на земеделски земи от 14.06.2013г., посочен по-горе. В раздел ІV от нотариалния акт, страните са договорили, че цялото уговорено арендно плащане по договорите за аренда/наем за стопанската 2012/2013 г. за описаните по – горе имоти се дължи и следва да бъде платено от съответния арендатор/наемодател, в т.ч. и от купувача на продавача – арендодател „Адванс Терафонд“АДСИЦ гр.София. Договорено е също, че арендното плащане за стопанската 2013/2014 г. за описаните по – горе недвижими имоти е за „Агрозем –АВ“ ООД.

С представеното уведомително писмо изх. № 102/03.12.2013г. от „Агрозем АВ“ООД до „Каприз – 2004“ООД, въззиваемият - купувач на земеделската земя, уведомява наемателя по договора за наем на земеделски земи от 14.06.2013г. за настъпилото заместване на наемодателя като страна по договора за наем на 14 бр. земеделски имота в землището на с.Златари с обща площ 149.334 дка като в уведомителното писмо изрично е посочено, че се касае за заместване по договор за наем от 14.06.2013г. Писмото е получено от „Каприз – 2004“ООД на 09.12.2013г. и наемателят е уведомен от „Агрозем – АВ“ООД за настъпилото правоприемство, видно от известия за доставяне от 09.12.2013г.

Видно от фактура № 0100000134 от 21.07.2014г. „Агрозем АВ“ООД е издало същата на „Каприз – 2004“ООД за сумата 5 973.60 лв. – наем на земеделска земя по договор 2013/2014 г., с.Златари. Представено е известие за доставяне, получено от „Каприз – 2004“ООД на 18.08.2014г.

Въззивникът-ответник се е отказал да се ползва от представен пред ЯРС РКО № 404/22.09.2013г. за сумата 6 422.23 лв. – наемно плащане по договор за стопанската 2013/2014г. за земеделски земи в землищата на с.Златари и с.Бояджик, след оспорването му от ищеца и е заявил пред ЯРС, че няма да се ползва от това доказателство и не е платил по него.

В заповедното производство е представена справка за начислената върху главницата 5973.60лв. лихва за периода 30.08.2014г. – 29.12.2015г. в размер 809.62лв., която не е оспорена. Пред ЯРС по искане и на двете страни по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните. Вещото лице е дало заключение, че за цялата наета площ от 160.569 дка по договора за наем между „Адванс Терафонд“АДСИЦ и „Каприз – 2004“ООД за една година, дължимата сума е 3 283.64 евро, което се равнява към онзи момент 6 422.23 лв. При това, се изчислява наема за 14бр. земеделски имота с обща площ 149.334 дка в размер 5 973.60 лв. Вещото лице е изчислило мораторната лихва върху тази главница за периода 30.08.2014 г. – 29.12.2015 г. в размера на 870.42 лв. На въпросите на ответника, вещото лице дава отговор, че издадената от ищеца фактура от 21.07.2014 г. не е осчетоводена в счетоводството на „Каприз – 2004“ООД. За периода от издаване до настоящия момент фактурата се води като неплатена в счетоводството на ищеца в размер на 5 973.60 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е правилно квалифициран от първоинстанционния съд: установителен иск по чл.422 от ГПК вр. с чл.237 и чл.232 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД. Установителният иск за съществуване на вземането е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в заповедното производство и е допустим. Ищецът-въззиваем иска да бъде установено съществуването на вземането му от ответника-въззивник по договора за наем на земеделски земи от 14.06.2013г., сключен между третото лице-помагач „Адванс Терафонд“АДСИЦ като наемодател и ответника-въззивник като наемател, за наема за 14бр. земеделски имота в землището на с.Златари с обща площ 149.334 дка, които ищецът е закупил от „Адванс Терафонд“АДСИЦ.

Съгласно чл.237 от ЗЗД, при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър. Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владениe на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок. В случая процесният договор за наем е с нотариално заверени подписи на страните и има достоверна дата - 14.06.2013г. От доказателствата по делото се установява, че на 14.06.2013г. праводателят на ищеца-въззиваем „Адванс Терафонд“АДСИЦ е отдал под наем на въззивника-наемател „Каприз – 2004“ООД процесните 14 земеделски имота в землището на с.Златари за срок на договора една стопанска година 2013/2014г. и с уговорена годишна наемна цена 20.45евро на дка. След сключване на договора за наем, третото лице-помагач – наемодателят „Адванс Терафонд“АДСИЦ, на 28.11.2013г. продава на ищеца-въззиваем общо 373 бр. земеделска имота в различни землища, сред които са и 14 бр. земеделски имота в землището на с.Златари, предмет на договора за наем на земеделски земи от 14.06.2013г. Ищецът-въззиваем като приобретател на наетите земеделски имоти встъпва в наемното правоотношение на мястото на наемодателя. В този смисъл са неоснователни възраженията на въззивника. Върху приобретателя преминава и правото да получи наема. В този смисъл е Решение № 151 от 10.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 811/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, постановено по чл.290 от ГПК, съгласно което, приобретателят на наетия имот встъпва в наемното правоотношение на мястото на наемодателя. Правата и задълженията на наемодателя преминават върху приобретателя, включително и правото да получава наема. Прехвърлянето на собствеността не поражда автоматично задължение за наемателя да заплаща наема на приобретателя вместо на бившите наемодатели. За да възникне това задължение, е необходимо приобретателят да уведоми наемателя за прехвърлянето на собствеността върху имота. С уведомително писмо, получено на 09.12.2013г., приобретателят „Агрозем – АВ“ООД е уведомил наемателя „Каприз – 2004“ООД за настъпилото заместване на наемодателя „Адванс Терафонд“АДСИЦ от „Агрозем – АВ“ООД като страна по договора за наем на 14 бр. земеделски имота в землището на с.Златари с обща площ 149.334 дка. От момента на получаване на писмото на 09.12.2013г. въззивникът-ответник е задължен да плати дължимия наем за тези имоти по договора за наем на земеделски земи от 14.06.2013г. на приобретателя - „Агрозем – АВ“ООД.

С фактура № 0100000134 от 21.07.2014г. за сумата 5 973.60 лв. – наем на земеделска земя по договор 2013/2014 г., с.Златари, въззиваемият „Агрозем АВ“ООД е фактурирал задължението на „Каприз – 2004“ООД и изпратил фактурата с известие за доставяне, което е получено от „Каприз – 2004“ООД на 18.08.2014г. По делото няма доказателства наемателят да е платил задължението си. Въззивникът-ответник се е отказал да се ползва от представен РКО № 404/22.09.2013г. за сумата 6 422.23 лв., представляваща наемно плащане по договора за стопанската 2013/2014г., след оспорването му от ищеца и е заявил пред ЯРС, че не е платил по него. С оглед дължимостта на главницата за наем, дължима е и сумата 809.62лв. - лихва за забава от 30.08.2014г. до 29.12.2015г., по чл.86 от ЗЗД.

Неоснователно е възражението на въззивника, че неправилно ЯРС не е приел, че договореното в р-л ІV от нотариалния акт за покупко-продажба, за 2013/2014г. представлява цесия, която не е породила действие по отношение на ответника (чл.99, ал.4 от ЗЗД), тъй като не му е съобщена по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Правилно ЯРС е приел, че в този случай не е налице цесия, а следва да се приложи чл.237 от ЗЗД, тъй като плащането от ответника-въззивник се дължи на приобретателя на земеделската земя именно въз основа на тази норма. Ищецът-въззиваем е станал страна по договор за наем на земеделска земя, а не по договор за аренда, поради което е неоснователно и възражението на въззивника в този смисъл, че не дължи наемно плащане.

На основание изложеното, въззивният съд смята, че е основателен предявеният установителен иск за съществуване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение № 2101/30.12.2015г. по ч.гр.д.№3411/2015г. по описа на ЯРС, за 5 973.60 лв. – наем на земеделска земя в землището на с.Златари по договор за наем за стопанската 2013/2014 г., за която сума е издадена фактура, както и 809.62 лв. лихва за забава от 30.08.2014г. до 29.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.12.2015г. до изплащане на вземането.

Въз основа на горното, ЯОС намира обжалваното решение на ЯРС за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото, право на разноски има въззиваемата страна. Въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски по делото пред ЯОС в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение, а искането на въззивника за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 329 от 16.06.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д. № 377/2016г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА „Каприз – 2004“ООД да заплати на „Агрозем – АВ“ООД направените разноски във въззивното производство в размер 1000 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Адванс Терафонд“АДСИЦ.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.