ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гр.дело №283 по описа на 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.250, чл.251 и чл.248 ГПК.

Постъпила е молба, вх.№6139/19.10.2016 г. от въззивниците Й.К.К. и М.К.К.,***, с която се иска тълкуване и допълване в частта на мотивите на постановеното по делото Решение №126/14.10.2016 г., както и изменение на същото решение в частта за разноските.

Молителите са изложили изключително подробни съображения, въз основа на които поддържат, че постановеното решение е неясно, тъй като от мотивите на съда не става ясно по отношение на кои конкретно от общите правила на ЗЗД за договора за наем е специална разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, поради което молят за тълкуване на мотивите на съда и изясняване на описани въпроси, в частност дали нормата на чл.3, ал.4 ЗАЗ е специална по отношение на чл.21, ал.1; чл.21, ал.1, предл.2; чл.229, ал.2 ЗЗД. По отношение на искането за допълване на постановеното по делото решение молителите поддържат, че в мотивите си решаващия съд не е изложил съображения по отношение на аргументите във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с разпоредбите на Конституцията, ЕКПЧОС и ЗНА и в тази връзка молят за допълване на решението, като съдът изложи мотиви и по тези доводи във въззивната жалба. Молят още за допълване на постановеното решение в частта относно направеното „искане за отмяна на разноските в първата инстанция, присъдени в полза на ответника „Агротес” АД в размер на 450 лв.”, като се аргументират с това, че са направили пред първостепенния съд възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение, заплатено от противната страна, което не е взето предвид. Направено е и искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като съдът, с оглед изхода на делото, присъди на страните разноски в размер на ½ от направените от всяка от тях такива.

В определения в закона срок (съответно чл.250, ал.2; чл.251, ал.3 и чл.248, ал.2 ГПК) писмен отговор от насрещната страна „Агротес” АД не е постъпил.

По делото е постъпила и молба, вх.№6210/24.10.2016 г. от „Агротес” АД за изменение на Решение №126/14.10.2016 г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени направените за въззивното производство разноски в пълен размер. Молителя заявява, че не е дал повод за завеждане на делото, не е оспорвал правото на собственост на ищците (въззивници), а „произнасянето на първоинстанционния съд с отрицателен диспозитив по този въпрос, не е по вина на ответника по делото, тъй като никога не е навеждал доводи в процеса, че оспорва правото на собственост на ищците”.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор по молбата от въззивниците Й.К.К. и М.К.К., в който е заявено становище за неоснователност на молбата. Изложени са изключително подробни съображения, въз основа на които се иска оставяне без уважение на молбата на „Агротес” АД за изменение на Решение №126/14.10.2016 г. в частта за разноските.

И двете молби са допустими, като подадени в определените в закона срокове (съответно чл.250, чл.251 и чл.248 ГПК), но разгледани по същество са неоснователни.

За да се произнесе по молбите, съдът взе предвид следното:

С Решение №322/10.06.2016 г., постановено по гр.д.№140/2016 г. по описа на ЯРС е отхвърлен предявеният от Й.К.К. и М.К.К. иск по чл.108 ЗС против „АГРОТЕС" АД да се приеме за установено по отношение на ответника, че са собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ Нива от 4,996 дка с идентификатор №87374.59.142 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ямбол, находяща се в местността „Под Курткая", IV категория, имот №059142 по плана за земеразделяне на град Ямбол, както и да им бъде предадено владението върху него, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Със същото решение Й.К.К. и М.К.К. са осъдени да заплатят на „АГРОТЕС" АД направените по делото разноски в размер на 450 лв.

С подадената на 26.06.2016 г. въззивна жалба Й.К.К. и М.К.К. са обжалвали описаното първоинстанционно решение, което е било и предмет на въззивния контрол.

С Решение №126/14.10.2016 г., постановено по настоящото дело, въззивния съд е отменил Решение №322/10.06.2016 г., постановено по гр.д.№140/2016 г. по описа на ЯРС, в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от Й.К.К. и М.К.К. иск по чл.108 от ЗС против „АГРОТЕС" АД да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ Нива от 4,996 дка с идентификатор №87374.59.142 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ямбол, находяща се в местността „Под Курткая", IV категория, имот №059142 по плана за земеразделяне на град Ямбол, и е приел за установено по отношение на „АГРОТЕС" АД, че Й.К.К. и М.К.К. са собственици на 1/2 идеална част от описания недвижим имот, като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата част. По въпроса за разноските въззивния съд е изложил, че предвид частичното уважаване на въззивната жалба, съответно частична отмяна на атакуваното решение, разноските следва да останат върху страните така, както са ги направили.

По молба, вх.№6139/19.10.2016 г. от въззивниците Й.К.К. и М.К.К.:

І. По искането за тълкуване на Решение №126/14.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№283/2016 г. на ЯОС:

Съгласно нормата на чл.251, ал.1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. На тълкуване по реда на чл.251 ГПК подлежи само диспозитивът на съдебния акт, но не и мотивите към него. Диспозитивът на решението подлежи на тълкуване само ако е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним.

В диспозитива на Решение №126/14.10.2016 г. на въззивната инстанция точно е посочено коя част от първоинстанционното решение се отменя и коя част от същото решение се потвърждава, поради което не може да се приеме за неясен (в диспозитива на същото тези части от въззивното решение са точно обозначени), нито за двусмислен (поради същите съображения). А доколкото не са потвърдени и едновременно с това отменени едни и същи части от първоинстанционното решение, то не може да се приеме, че диспозитивът съдържа и противоречие. Изложените в молбата доводи сочат на неразбиране на мотивите към постановеното по настоящето дело решение, което обаче, както вече беше отбелязано, не може да обоснове наличие на предпоставки за тълкуване на диспозитива на решението. Неяснотата или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите не представляват основание за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на съда.

ІІ. По искането за допълване на Решение №126/14.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№283/2016 г. на ЯОС:

Съгласно чл.250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

В конкретния случай основания за допълване на постановеното решение липсват. Предявения в производството иск е с правно основание чл.108 ЗС и в съответствие с т.2А на ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, въззивния съд се е произнесъл с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищците и е потвърдил атакуваното решение в останалата част, като по този начин е изчерпал изцяло претенцията на ищците, т.е. произнесъл се е по цялото им искане. Липсата на обсъждане в мотивите на въззивното решение на всички, заявени от въззивниците във въззивната жалба доводи, по никой начин не би могло да се приеме за непълнота на постановеното решение, която да обоснове нужда от произнасяне по реда на чл.250 ГПК, а би могло да послужи единствено като аргумент за обжалване на решението. И това е така, тъй като както вече се посочи на допълване (както и на тълкуване) подлежи диспозитива, но не и мотивите на решението.

С молбата е направено и искане за допълване на постановеното въззивно решение в частта относно направеното „искане за отмяна на разноските в първата инстанция, присъдени в полза на ответника „Агротес” АД в размер на 450 лв.”, с аргумент, че ищците са направили пред първостепенния съд възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение, заплатено от противната страна, което не е взето предвид.

Така заявеното по същността си представлява искане за изменение на първоинстанционото решение в частта му за разноските. Същото по силата на чл.248, ал.1 ГПК е от компетентност на съда постановил решението – в случая първоинстанционния ЯРС. Едва неговия акт, на осн. чл.248, ал.3 ГПК, подлежи на въззивно обжалване и при наличие на жалба, въззивния съд дължи произнасяне.

ІІІ. По искането за изменение на Решение №126/14.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№283/2016 г. на ЯОС в частта за разноските:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно нормата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

В постановеното въззивно решение, съдът е изложил мотиви, че с оглед изхода на въззивното производство и предвид частичното уважаване на въззивната жалба, съответно частична отмяна на атакуваното решение, разноските следва да останат върху страните така, както са ги направили, поради което не е присъдил разноски на никоя от страните. Предпоставки, които да доведат до промяна на извода на съда не са налице, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

При всички изложени до тук съображения молба, вх.№6139/19.10.2016 г. от въззивниците Й.К.К. и М.К.К. се прецени за неоснователна по всичките й пунктове и като такава следва да се остави без уважение.

По молба, вх.№6210/24.10.2016 г. от „Агротес” АД за изменение на Решение №126/14.10.2016 г. в частта за разноските:

С посочената молба въззиваемото дружество иска да му бъдат присъдени направените за въззивното производство разноски в пълен размер, мотивирайки се с обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на делото, не е оспорвал правото на собственост на ищците (въззивници), а „произнасянето на първоинстанционния съд с отрицателен диспозитив по този въпрос, не е по вина на ответника по делото, тъй като никога не е навеждал доводи в процеса, че оспорва правото на собственост на ищците”.

Молбата е допустима, а преценена по същество – неоснователна.

На първо място и както вече се посочи по – горе, въззивния съд, с оглед изхода на въззивното производство, е постановил разноските да останат върху страните така, както са направени. На следващо място не отговаря на истината твърдението на въззивното дружество, че не е оспорвал правото на собственост на ищците, напротив – още с отговора на ИМ предявения иск е оспорен изцяло. На последно място, макар и не последно по значение – отговорността за разноски е обективна и с оглед разпоредбите на чл.78 ГПК зависи от изхода на делото.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение исканията на въззивниците Й.К.К. и М.К.К.,***, обективирани в молба, вх.№6139/19.10.2016 г. за тълкуване на мотивите по реда на чл.251 ГПК; за допълване на мотивите по реда на чл.250 ГПК и за изменение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК на Решение №126/14.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№283/2016 г. по описа на ЯОС.

ОСТАВЯ без уважение искането на „Агротес” АД, обективирано в молба, вх.№6210/24.10.2016 г. за изменение в частта за разноските на Решение №126/14.10.2016 г., постановено по в.гр.д.№283/2016 г. по описа на ЯОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.