В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви състав,

в открито съдебно заседание на 01.11.2016година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: росица стоева

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Кр.Тагарева

Възз. гр. дело №261 по описа за 2016г.

за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.435, ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба на Д.В.П. ***, срещу действията на ЧСИ И.Х.с рег. №878 в КЧСИ по изп.дело №146/2015г., изразяващи се в извършен на 15.04.2016г. опис на недвижим имот в с.Лозенец, а именно: 1/2 ид.част от жилищна сграда, построена в имот № V-147 по плана на с.Лозенец, която идеална част от имота е собствена на жалбоподателката- трето лице в изпълнителното производство.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, тъй като същият не извършил проверка относно собствеността на имота, в противен случай би се уверил, че този имот е собствен именно на жалбоподателката Д.П. и на сестра й М.Б.. Сочи се, че в случай като този, изпълнителният орган няма право да извършва действия спрямо имота, тъй като това е в нарушение на чл.483 ГПК. Излагайки хронологията на фактите, жалбоподателката П. изтъква, че срещу ЕТ„Венци-ДП-В.П.” е била издадена обезпечителна заповед от 16.06.2006г. в полза на дружеството „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД, по чиято молба е било образувано и изпълнително дело № 447/2007г. по описа на ЧСИ Х.. С допуснатото обезпечение и по посоченото изпълнително дело ЧСИ вписал възбрана върху процесния имот – 1/2 ид.част от жилищната сграда, построена в общински поземлен имот №V–147 в с.Лозенец. На 05.10.2007г. същият имот бил продаден от съпрузите В. и Д.П. на жалбоподателката Д.П., която от своя страна през 2012г. също продала имота на Д. П., но последната придобила имота в индивидуална собственост, тъй като през 2011г. съпрузите В.П. и Д.П. подписали брачен договор, съгласно който при покупка на имущество с лични средства, съпругът придобива имуществото самостоятелно. Приобретателката на имота Д. П. починала през 2014г., като съпругът й В.П. се отказал от наследството, при което собственици на имота станали наследниците–дъщерите Д.П. и М. Б.. Жалбоподателката счита, че сключените с имота сделки и настъпилото наследяване са противопоставими на настоящия взискател, тъй като на основание чл.433, ал.2 ГПК с прекратяването на изп. дело №447/2007г. са вдигнати всички наложени обезпечения и възбрани.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК писмени възражения е депозирал само взискателят по изпълнението - дружеството „Адиг”ЕООД, което чрез свой процесуален представител е изразило становище за процесуална недопустимост на жалбата, алтернативно и по същество, според което жалбата е неоснователна.

ЧСИ Х.е дала мотиви по обжалваното действие, в които е посочила, че за да извърши описа се е ползвала от идентичността между длъжника и неговия едноличен търговец, по чиято партида е вписана обезпечителна възбрана на процесния имот, възпроизвеждаща действие и към настоящия момент, а жалбоподателката Д.П. е придобила имота в условията на вписана възбрана по партидата на едноличния търговец на длъжника.

С Определение №491/06.10.2016г. по ч.гр.д.№396/2016г. Бургаският апелативен съд, след отмяна на постановеното от ЯОС решение по делото, имащо характер на определение в частта относно жалбата на Д.П., е дал задължителни указания за разглеждане на тази жалба в открито съдебно заседание по реда на чл.437, ал.2 ГПК и за събиране на допълнителни доказателства по допустимостта и основателността на жалбата.

В проведеното о.с.з. жалбоподателката се явява лично и с пълномощника си адв.Енчева, която пледира за уважаване на жалбата, като подробни съображения излага и в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – длъжникът по изпълнението В.П. се явява лично и също настоява жалбата да бъде уважена.

Вторият ответник по жалбата – взискателят „Адиг”ЕООД не изпраща представител.

След като извърши преценка на данните по изп. дело №146/2015г. и изп.дело №447/2007г., и събраните в настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №447/2007г. по описа на ЧСИ Х. е било образувано на 06.07.2007г. по молба на взискателя „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД гр.София и въз основа на представен изпълнителен лист, издаден от СГС по търг.дело №824/2007г. срещу длъжника едноличен търговец В.Д.П., с фирма „Венци–ДП– В.П.”***, който е осъден да заплати на ООД-то сумата 26 667 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.07.2006г. и разноски в арбитражно производство от 1021лева.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е представена обезпечителна заповед от 16.06.2006г., издадена от СГС по ч.гр.д. №13017/2006г., с която е допуснато обезпечение на бъдещия иск на дружеството „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД срещу ЕТ„Венци–ДП–В.П.”, като наложената обезпечителна мярка е възбрана на 1/2 ид. част от жилищна сграда, заедно с отстъпеното право на строеж за сградата, построена върху общински имот с площ 1130 кв.м, съставляващ ПИ №V–147 в кв.19 по плана на с.Лозенец, обл.Ямбол. От съдържащите се в изп.дело №447/2007г. справки, издадени от Службата по вписванията–гр.Ямбол е установено, че обезпечителната възбрана върху обсъждания имот е била вписана на 14.07.2006г. по партидата на ЕТ„Венци-ДП–В.П.”. На 27.07.2007г. е вписана и изпълнителна възбрана върху същият имот – 1/2 ид. част от жилищната сграда, построена в общинския поземлен имот №V–147 в кв.19 по плана на с.Лозенец, която възбрана е наложена от ЧСИ по изп.дело № 447/2007г.

С влязлото в сила Постановление от 28.08.2014г. на ЧСИ, изп.д. №447/2007г. е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в срок, надвишаващ 2 години взискателят „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД не е поискал извършване на изпълнителни действия. Няма данни след влизане в сила на прекратителното постановление на ЧСИ по изпълнителното дело да са били вдигнати наложените запори и възбрани.

Настоящото изп. дело №146/2015г. по описа на ЧСИ Х. е образувано на 11.03.2015г. по молба на взискателя „Адиг”ЕООД гр.Пловдив и въз основа на Постановление от 02.07.2013г. на ЧСИ Х., издадено по изп. дело №842/2011г., с което на този взискател- „Адиг”ЕООД, на основание чл.510 ГПК е предоставено за събиране вземането на „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД срещу В.Д.П. по изпълнителния лист на СГС от 2007г., като от мотивите на постановлението е видно, че по изп.д.№842/2011г. дружеството „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД е длъжник на дружеството „Адиг”ЕООД и по това изпълнително дело в полза на взискателя „Адиг”ЕООД ЧСИ е наложил запор на вземането на „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД срещу В.Д.П..

По настоящото изп.дело №146/2015г. ЧСИ е наложил изпълнителна възбрана върху 2/3 ид.части от жилищната сграда от 85 кв.м., построена в общинския поземлен имот № V – 147 с площ от 1130 кв.м в кв. 19 по плана на с.Лозенец, която възбрана е вписана на 01.04.2015г., а на 15.04.2016г. ЧСИ е извършил опис на 1/2 ид.част от същата жилищна сграда, намираща се в имот №V–147 по плана на с. Лозенец, като имотът ЧСИ е оставил в управлението на Д.В.П.. Няма спор, че този имот се намира на адм.адрес: с.Лозенец, ул.”Кирил и Методий”№11. В съставения протокол за извършения опис ЧСИ е отразил, че при налагане на възбраната имотът е бил във владение на В.Д.П., но от личната карта на жалбоподателката, сочеща постоянния й адрес и от показанията на св.М., които съдът кредитира, по делото е установено, че в същия имот от десет години живее и жалбоподателката, заедно със съпруга си и трите си деца, или установено е, че Д.П. също е била във владение на имота към деня на наложената от ЧСИ възбрана.

От представените към жалбата писмени доказателства е установено, че с нот.акт №99/5.10.2007г. на нотариус №487 в НотК В.Д.П. и съпругата му Д.Е.П. са продали на Д.В.П. ***, представляващ жилищна сграда, построена върху общинския поземлен имот №V-147 с площ от 1130 кв.м в кв.19 по плана на с.Лозенец. Установява се още, че на 28.11.2011г. съпрузите В.П. и Д. П. са сключили брачен договор, в чл.2.3 от който са постигнали съгласие след сключването на договора всеки от съпрузите да може самостоятелно да придобива собственост върху недвижимо имущество чрез възмездни сделки с лични средства, както и върху ценни книги, дялове и приходи от търговска и друга дейност. След сключване и вписване на брачния договор, на 24.01.2012г. Д.П. е продала с нот.акт №144/24.01.2012г. на нотариус № 487 в НотК на майка си Д.П. жилищната сграда от 86 кв.м, построена върху общинския имот №V-147 в с.Лозенец. Д. Е.П. е починала на 23.01.2014г. и е оставила за свои преки наследници по закон: В.П. – съпруг и Д.П. и М. Б. – дъщери. Видно от удостоверение на ЯРС, издадено на 27.07.2014г., В. П. се е отказал от наследството на съпругата си Д. П., като отказът от наследство е вписан в специалната книга на районния съд под №10/27.02.2014г.

При тези фактически данни, ЯОС прави следните правни изводи:

Жалбата на Д.П. е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна – трето лице, което е установило, че в деня на възбраната е било във владение на имота, чийто собственик твърди че е. Жалбата е депозирана в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което следва да се разгледа по същество.

По същество жалбата е неоснователна.

От доказателствата по изп.дело №447/2007г. и тези по изп.дело №146/2015г. на ЧСИ е установено по безспорен начин, че на 14.07.2006г. по отношение на процесната жилищна сграда – 1/2 ид.част от нея, намираща се в общинския поземлен имот, която жилищна сграда е била съсобствена в режим на СИО на В.П. и на съпругата му, е била вписана наложената обезпечителна възбрана, преминала в хода на изпълнителното производство по изп.д. №447/2007г. в изпълнителна възбрана. Разпоредителната сделка с този имот, извършена от съпрузите П. на 05.10.2007г., т.е. след обезпечителната възбрана на имота, на основание чл.453, т.1 ГПК, вр. с чл.401 ГПК е била непротивопоставима на взискателя по това изпълнително дело – дружеството „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД, а според решаващият състав на въззивния съд сделката е непротивопоставима и на настоящия взискател „Адиг”ЕООД, тъй като същият е встъпил в правата на дружеството „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД, след като вземането на последното дружество срещу В.П. е предоставено за събиране именно на „Адиг”ЕООД (чл.510 ГПК). Действително, производството по изп.дело №447/2007г. е било прекратено в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, при което на основание чл.433, ал.2 ГПК извършените изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила, но в случая тези последици са приложими само към изпълнителната възбрана, наложена от ЧСИ по това изпълнително дело. Обезпечителната възбрана подлежи на отмяна в друго производство – такова по чл.402 ГПК, но в случая нито се твърди, нито се доказва тази обезпечителна мярка да е била отменена. При това положение, съгласно препращащата норма на чл.401 ГПК обезпечителната възбрана придава и на настоящия взискател „Адиг”ЕООД привилегията по чл.453, т.1 ГПК, т.е. разпореждането с процесния недвижим жилищен имот – 1/2 ид. част от него е недействително и е непротивопоставимо на взискателя, а длъжникът В.П. и към момента се счита собственик на възбранения и описан имот (1/2 ид.част от него).

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, поддържани и в писмените й бележки, че обезпечителната възбрана не поражда действие, тъй като в обезпечителната заповед е визирано като задължено лице едноличният търговец, а вписването е по партидата на физическото лице В.П.. Както се прие и посочи по-горе, обезпечителната възбрана е вписана именно по партидата на едноличния търговец на В.П., а не на физическото лице, но същественото е, че в случая не се касае за различни партиди в имотния регистър на два различни правни субекта, тъй като съгласно ТЗ и безпротиворечивата съдебна практика на ВКС, едноличният търговец не е субект, различен от физическото лице, обявило се и вписано в съответния регистър за търговец. Обстоятелството, че признатото право на ЕТ да бъде страна по търговски правоотношения е в рамките на собствения на физическото лице персоналитет, означава, че това му качество на едноличен търговец само разширява неговата правоспособност, но не води до промяна на неговата правосубектност. Иначе казано, физическото лице, което упражнява търговска дейност и като едноличен търговец, при определените в закона условия винаги отговаря с едно и също имущество и по задълженията, придобити в резултат на упражняваната от него търговска дейност, и по всички други имуществени отношения, възникнали в частния му живот.

В обобщение, след като по силата на чл.453, т.1 ГПК на настоящия взискател са непротивопоставими прехвърлянията на вещни права, които не са били вписани преди обезпечителната възбрана, жалбоподателката не се легитимира като собственик на описания недвижим имот в с.Лозенец (1/2 ид.част от същия). Съгласно чл.435, ал.4, изр.2 ГПК, жалбата на третото лице не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на възбраната, а такъв е разглежданият случай.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.В.П. ***, с ЕГН **********, против действията на ЧСИ И. Х. по изп. дело № 146/2015г., изразяващи се в извършен на 15.04.2016г. опис на недвижим имот: 1/2 ид. част от жилищна сграда, построена в имот № V-147 по плана на с.Лозенец.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.