РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 04.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н.Иванов

V

при секретаря. Л.Р., като разгледа докладваното от председателя Д.Кючуков в.гр.д.№ 234 за 2016 година, установи следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от „Сто и пет фамилия „ООД гр. Ямбол срещу решение № 226/21.04.2016 г. по гр.д. № 62/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което на основание чл.534 от ТЗ ответника от „Сто и пет фамилия „ООД гр. Ямбол е осъден да заплати на „АВС Инжинеринг-Н „ ООД гр. Ямбол сумата 6 000 лв,, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.01.2016 г., както да заплати, на осн.чл.86 ЗЗД, лихва за забава върху тази сума за периода 14.01.2013 г.-13.01.2016 г. в размер на 1828,94 лв.

Според жалбоподателя решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. С дописване на падежа в записа на заповед без знанието и съгласието на издателя се подменя изцяло направеното в записа на заповед изявление на длъжника, като му се вменява задължение, с което той не се е ангажирал. Дописаната дата на падеж в записа на заповед е изпълнен от друго лице и то по различно от съставяне на записа на заповед време, от което следва извода,че записът на заповед не съдържа един от основниете реквизити по чл.535 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.536 ал.2 ТЗ запис на заповед, в който не е посочен падеж се смята за платим на предявяване. Вземането е било изискуемо към 14.01.2007 г. и като не е извършил необходимите действия за запазване на правата си по него кредиторът не може да се ползва от правата по чл.534 ал.1 ТЗ. Счита се също, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. При изготвяне на доклада съдът не е докладвал възражението за недължимост на задължението по записа на заповед както и възражението за изтекла давност по чл.110 ЗЗД , не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е указал за кои факти страните не сочат доказателства. С изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД вземането на ищеца по чл.534 ТЗ е погасено по давност. Същото е и недължимо от ответника. Поради тези съображения се иска се изцяло отмяна на решението на съда и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил отговор по жалбата от въззиваемите „АВС Инжинеринг-Н „ ООД гр. Ямбол . Оспорват изцяло жалбата, като считат същата за неоснователна. Решението е законосъобразно, обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилно районният съд е квалифицирал предявените искове, като такива по чл.534 от ТЗ и чл.86 ЗЗД. Представения запис на заповед е редовен от външна страна и и съдържа реквизита „падеж", поради което разпоредбата на чл.536 ал.2 ТЗ е неприложима. Искът е предявен в тригодишния срок по чл.534 ал.1 ТЗ и не е погасен по давност. Правилно съдът е уважил и претенцията на ищеца за присъждане на лихви за забава. Молят жалбата да бъде оставена без уважение, като решението на ЯРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд , за да се произнесе, установи следното:

Със запис на заповед, издаден на 13.04.2004 г. издателят Н.Х., в качеството му на ЕТ „Сто и пет фамилия „ООД гр. Елхово поел неотменимо и безусловно обещание да плати на „АВС Инженеринг" гр.Ямбол, представлявано Н. Г. или на негова заповед без протест сумата 6 000 лв. с падеж 14.01.2010 г.. Във връзка с направеното от ответника оспорване истинността на записа на заповед съдът е открил производство по чл.193 ГПК и назначил графологичла експертиза, според заключението на която текстът в записа на заповед „14.01.2010 г. /четиринадесети януари две хиляди и десета год./ „ не е изписан от издателя на записа на заповед Н.Х.. Според вещото лице не е възможно да се установи дали е дописван документа с този текст,както е невъзможно да се установи, какъв е периода между отделните вписвания в документа.

Тези обстоятелства са безспорни . Оспорва се падежа на записа на заповед от страна на ответника, който счита, че поради липса на посочен в него падеж, същият се смята за платим на предявяване, съобразно разпоредбата на чл. 536 ал.2 ТЗ. В този случай, според ответника, вземането за лихви към момента на предявяване на иска е погасено по давност по чл. 110 " в" ЗЗД.

По иска по чл.534 ал.1 ТЗ

Според настоящият състав на въззивния съд ръкописното изписване в записа на заповед на датата на неговия падеж от друго лице, различно от издателя, при неустановено време на изписването, не прави записа на заповед нередовен или неистински. Същият съдържа всички реквизите на записа на заповед по чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна. Законът не изисква съдържанието на записа на заповед да бъде изписано единствено от издателя. Не се установи да е налице и хипотезата на чл. 464 ТЗ/ бланкова менителница/.

Приемайки,че процесният запис на заповед е бил с падеж 14.01.2010 г. и съгл. чл 531 ал. 1 ТЗ правата на приносителя по тази ценна книга са били погасени по давност на датата 14.01.2013 г., районният съд правилно е приел, че след тази дата за приносителя е възникнало правото да иска от платеца сумата, с която се е обогатил в негова вреда /чл. 534 ал.1 ТЗ/. Или юридическият факт, който поражда основанието на вземането по чл.534 ал.1 ТЗ е изтичането на давностния срок по чл.531 ал.1 ТЗ. В момента, в който този срок изтече, настъпва

основанието за плащане на сумата, с която платецът по вече прескрибираната ценна книга се е обогатил във вреда на приносителя. От момента, в който давността по чл.531 ал.1 ТЗ е изтекла, приносителят може да иска не сумата по ценната книга, а нещо друго, съвсем различно и съвсем ново - сумата, с която платецът по ценната книга се е обогатил в негова вреда. В настоящия случай искът по чл. 534 ал. 1 ТЗ е предявен в рамките на давностния срок по чл. 534 ал.2 и правилно е бил уважен от районния съд. Решението тази му част следва да бъде потвърдено

Едва за първи път в жалбата се навеждат твърдения, свързани с недължимостта на задължението, поради плащането му от страна на ответника. Тъй като тези твърдения не са направени в процесуалните срокове по ГПК пред първоинстанционния съд и не са били предмет на обсъждане от същия, въззивният съд също не ги обсъжда.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че спорът е бил решен при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като при изготвяне на доклада съдът не е докладвал възражението за недължимост на задължението по записа на заповед, както и възражението за изтекла давност по чл.110 ЗЗД , не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е указал за кои факти не сочат доказателства , като по този начин е нарушил принципа на . равнопоставеност на страните в процеса .

В откритото заседание по делото, проведено на 14.03.2016 г. , съдът е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 143 - 145 ГПК. Ответникът е имал възможност в това заседание да оспори доклада, да направи и обоснове всички свои искания и възражения, да направи доказателствени искания, или да поиска допълнителен срок за това. С изготвения в същото съдебно засадание доклад по делото съдът, в изпълнение на задълженията си по чл.145 ГПК, е посочил правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, като изрично е указал на ответника, че следва да докаже възраженията си за недължимост на претендираната с иска сума. С оглед доклада ответникът , съобразно на процесуалните си права, дадени му с разпоредбата на чл.145 ал.З ГПК, е имал нова възможност да изложи становището си по доклада и даданите му с него указания, както и да предприеме съответните процесуални действия по доказване на твърденията си Като не е сторил това той е преклудирал възможностите да го направи и пред въззивната инстанция.

По иска по чл. 86 ЗЗД.

Безспорно е, че записът на заповед е търговска сделка /чл.286 ал.1 ТЗ/, но това не означава, че вземането по чл.534 ал.1 ТЗ е винаги лихвоносно на основанието предвидено в чл.294 ал.1 ТЗ и то от момента, в който приносителят на ценната книга е загубил исковете по ценната книга, поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по нея. Посоченият в разпоредбата на чл.294 ал.1 ТЗ критерий за дълимостта на лихви, в условията на чл. 534 ал.1 ТЗ, не може да породи безусловно задължение за плащане на лихви/ обещетение за забава/ за времето през което сумата, с която платецът по прескибираната ценна книга се е обогатил, все още не е

била поискана от кредитора. Изричното условие за съществуването на притезанието по чл.534 ал.1 ТЗ е да е възникнало след изтичане на срока по чл.531 ал.1 ТЗ и сумата по него да бъде поискана от приносителя. По тази причина длъжникът изпада в забава едва тогава, когато кредиторът по чл.534 ал.1 ТЗ го е поканил да плати / чл.84 ал.2 ЗЗД/, но не и да плати нещо друго и различно /сумата по записа на заповед/, а точно сумата, с която длъжникът се е обогатил в негова вреда, защото кредиторът, като приносител на записа на заповед, е изгубил правото си на иска по чл.534 ал.1 ТЗ по този запис на заповед. В настоящият случай искането за плащане на това ново основание е сторено от кредитора едва с предявяване на искова молба, от който момент се дължат и лихви за забава. Като е уважил иска по чл.86 ЗЗД за присъждане на обещетение за забава за времето от 14.01. 2013 г. до 13.01.2016 г. районният съд е постановил едно неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено, а искът, като неоснователен- отхвърлен.

И двете страни са поискали заплащане на направените разноски във въззивното производство. Съразмерно потвърдената част на решението на ЯРС на „АВС Инжинеринг-Н „ ООД гр. Ямбол следва да бъде присъдени разноски в размер на 766,39 лв. Съразмерно отхвърлената част на иска решение на ЯРС на „Сто и пет фамилия „ООД гр. Ямбол следва да бъде присъдени разноски в размер 173лв.

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 226/21.04.2016 г. по гр.д. № 62/2016 г. по описа на Ямболския районен съд в частта, с която „Сто и пет фамилия „ ООД гр. Ямбол е осъден да заплати на „АВС Инжинеринг-Н „ ООД гр. Ямбол,на осн.чл.86 ЗЗД, лихва за забава за периода 14.01.201 Зг.-13.01.2016 г. в размер на 1828,94 лв..

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от „ АВС Инжинеринг-Н „ ООД гр. Ямбол срещу „Сто и пет фамилия „ООД гр. Ямбол, на осн.чл.86 ЗЗД, иск за заплащане на сумата 3687 лв., представляваща лихви /обещетение за забава/ върху главницата от 6000 лв. за периода 14.01.2013 г. - 13.01.2016 г..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 226/21.04.2016 г. по гр.д. № 62/2016 г. по описа на Ямболския районен съд в останалата му част.

Осъжда „Сто и пет фамилия „ООД гр. Ямбол да заплати на „АВС Инжинеринг-Н „ ООД гр. Ямбол направените по делото разноски в размер на 766,39 лв.

Осъжда „АВС Инжинеринг-Н „ ООД гр. да заплати на Ямбол „Сто и пет фамилия „ООД гр. Ямбол направените по делото разноски в размер на 173,09 лв.

Решението не подлежи на обжалване