В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 25 октомври 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №187 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н.Х.М. ***, против Решение №6/07.03.2016г., постановено по гр.д.№223/2015г. по описа на ТРС, с което съдът е уважил предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Стара Загора иск с пр. осн. чл.422 ГПК, като е приел за установено по отношение на Н.Х.М., че последния дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на сумата 983,68 лв., от която 836,54 лв., представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 02.04.2012г. - 01.04.2015г. за водоснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр.Тополовград, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, и 147,14лв. -мораторна лихва върху главницата за периода 03.05.2012г. - 12.05.2015г., и е осъдил въззивника да заплати разноски на насрещната страна в размер на 795,00лв. В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд е направил грешни изводи при формиране на вътрешното си убеждение относно доставеното и употребено от въззивника количество вода за процесния период. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Претендират се и направените разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извършил точна оценка на релевантните по делото факти. Изложено е становище, че по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало вземане на дружеството към въззивника, неговото неизпълнение и изпадане на въззивника в забава. Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ТРС.

В о.с.з. въззивникът се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з..

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

По подадено от „В и К”ЕООД гр.Стара Загора заявление, ТРС е образувал ч.гр.д.№123/2015г., по което е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, разпореждайки на длъжника Н.Х.М. *** да заплати на кредитора сумата 836,54 лв., представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 02.04.2012г. - 01.04.2015г./по партида №739/, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 147,14лв. -мораторна лихва върху главницата за периода 03.05.2012г. - 12.05.2015г., както и разноски по делото 25лв-ДТ и 120лв.- юрисконсултско възнаграждение..

В срока по чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като с настоящата искова молба кредиторът „В и К”ЕООД гр.Стара Загора е предявил в законоустановения срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането си за главница и лихва по заповедта за изпълнение. В исковата молба ищецът е поддържал, че през периода 02.04.2012г. - 01.04.2015г. е доставял периодично питейна вода на ответника, но ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на доставената му вода, с което дал основание за ангажиране на отговорността му по съдебен ред.

Ответникът не оспорват обстоятелството, че е собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. Тополовград, ул. „Гоце Делчев" № 2, вх.Б, ет.5 ап.27, за който е открита партида 739 и като такъв е бил потребител на ВиК услуги за периода 02.04.2012г. - 01.04.2015г. Видно от жалбата, оспорването касае доставеното количество вода и начина на отчитане на същата.

В подкрепа на твърденията си за дължимост на сумите, „В и К”ЕООД е представило с ИМ Лихвен лист, в който са описани дължимите от М. суми за всеки един от месеците за процесния период, респ. размера на дължимата лихва, видно от който към 12.05.2015г. въззивникът има към дружеството задължение в размер на 836,34лв. – главница и 147,14лв. – лихва за забава.

В заключението на изслушаната пред ТРС- ССЕ, изготвено и след запознаване на ВЛ-це със счетоводните книги на „В и К”ЕООД, касаещи процесния абонат, са възпроизведени констатациите от горепосочения лихвен лист, като е посочено, че суми по дължими от М. за целия период са: 836,54лв. – главница и 147,14лв. – лихва за забава, както и че тези суми са били осчетоводени, като дължими при ищеца и няма извършени плащания за погасяването им от ответника.

До въззивника са били изпращани покани за доброволно плащане на дължимите към ВиК суми: от 07.02.2013г. и от 02.10.2013г. /л.115 и л.116 от делото на ТРС/.

Като доказателство по делото е представена декларация от Н.М. от 19.01.2012г. в която същият е заявил пред „В и К”ЕООД, че желае разходваната от домакинството му питейна вода, считано от м. февруари 2012г. да бъде отчитана, като разлика, която се получава от показанията на неговия общ водомер и показанията на индивидуалните водомери на апартаментите намиращи се под и над неговия. Във връзка с тази декларация, е бил съставен Констативен протокол от 19.01.2012г., подписан от М. и представител на ищцовото дружество, видно от който водомера, по който ще се отчита месечната консумация на вода на Н.М. ***, явяващ се общ водомер за апартаментите, намиращи се в ляво от входа: ап.15, ап.18, ап.21, ап.24, ап.27 и ап.30 е с показание 1627 куб.м. В писмения отговор на ИМ, ответникът не оспорва обстоятелството, че сам е поставил общия водомер, както и че се е съгласил с гореописания начин на отчитане на консумираната от домакинството му вода.

От показанията на разпитаната пред ТРС св.С. В. – ръководител на район ВиК-Тополовград, се установява, че в апартамента на ответника има два водопроводни щранга, и би трябвало да има монтирани два водомера на всеки от тях. Посочила е, че такова е положението и в апартаментите под и над ответника. Заявила е, че ответникът е извършил преустройство в жилището си и няма монтирани водомери в него. Посочила е, че за двата щранга минаващи през левите апартаменти, в мазето има поставен общ 10 куб.водомер, отчитащ общата вода на всички леви апартаменти, освен който за целия вход има и друг общ водомер. Относно отчитането на разходваната от ответника вода, свидетелката е заявила, че след отчитане на водата на всички леви апартаменти с монтирани индивидуални водомери /т.е. без ап. на ответника/, отчетеното количество вода се изважда от общия за левите апартаменти водомер и остатъкът се начислява, като дължима от ответника вода. Посочила е, че това отчитане е започнало от 2012г. въз основа на подписана от М. декларация, с която е дал съгласие за това, както и че 10 куб. водомер се води като партида на ответника. Заявила е, че този водомер е бил сменян само веднъж и то по молба на ответника.

По искане на ищеца по делото е била назначена и изслушана СТЕ, като в заключението си по делото, ВЛ-це е посочило, че процесния ап.27 на ет.5, собственост на ответника М. е водоснабден, но в този имот няма монтиран водомер, а доставената в този апартамент вода, се отчита, като разлика от общия за щранга водомер и показанията на водомерите на останалите апартаменти от колоната под и над него. Посочено е, че това отчитане на доставена и потребена вода е на база на заявено в Декларация от ответника от 2012г., отчитането да се извършва по този начин. ВЛ-це е посочило, че е налице съответствие, между данните удостоверени във фактурите/квитанциите/ описани в лихвения лист и отчетеното количество в карнетите на инкасатора. Видно от заключението, няма данни начислените на ответника суми да са били оспорени по предвидения за това ред.

Представени са карнетите на инкасаторите, за отчитане на водата на всички леви апартаменти на ул.”Г.Делчев” №2 вх.Б, в т.ч. и тези по които е била отчитана и водата на ответника. От същите се установява, че отразеното общо количество на консумираната от домакинството на ответника вода за процесния период е 372 куб.м.

Приложени са още Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от „В и К”ЕООД - гр.Стара Загора, действали до 11.08.2014г. и Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от „В и К”ЕООД - гр.Стара Загора, които са били одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014г. от ДКЕВР. От разпоредбите на същите е видно, че доставянето на питейна вода и отвеждането на отпадни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните на сградните водопроводни отклонения водомери. Предвидено е ежемесечно издаване на фактури от В и К оператора за отчетените количества, освен при изрична договорка за различен период на фактуриране, като е предвидено плащането на дължимите суми от потребителите за ползваните от тях ВиК услуги да става в 30 дневен срок от фактурирането. В чл.39 ал.5 т.1 от Наредба №4/14.09.2004г. е посочено, че по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, а съгл. ал.6- до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател. Идентична е регламентацията и в чл.23 ал.5 т.1 и ал.7 от ОУ действали до 11.08.2014г., респ. чл.25 ал.8 т.1 и ал.10 от ОУ след 11.08.2014г.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:

Предмет на заявлението в заповедното производство и издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е претенция на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Стара Загора, за сумата 836,54 лв., представляваща главница - стойността на консумираната питейна и отведена канална вода през периода 02.04.2012г. - 01.04.2015г./ по партида №739/ и сумата 147,14лв. -мораторна лихва върху главницата за периода 03.05.2012г. - 12.05.2015г. С оглед депозираното възражение срещу Заповедта по чл.410 ГПК от длъжника, искът е допустим.

В случая няма спор и е установено, че между „В и К”ЕООД гр.Стара Загора и въззивника, през процесния период, е съществувало правоотношение по доставката на питейна вода. За периода от време, който е в предмета на въззивното обжалване, за правоотношението между страните са приложими нормите на Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и Общите условия на ищцовото дружество /посочени по- гора в мотивите/. Съгласно чл.40, вр. с чл.31 и чл.32 от посочената Наредба, услугите на „В и К” се заплащат по нормативно определените цени и въз основа на измереното количество изразходвана вода, в сроковете, определени в Общите условия и договорите на абонатите. Разпоредбата на чл.31 ал.2 от Общите условия на ищцовото дружество установява срок за плащане на дължимите от потребителите суми за ползваните „В и К” услуги, който срок е 30-дневен и тече от датата на фактурирането. При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, съгл. чл. 40 от Наредбата, се заплаща законна лихва по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД. Съгл. ал.2 на същия член, възражения срещу определено заплащане на изразходваното количество вода, могат да се правят писмено пред оператора в 7-дневен срок от изтичането на срока за плащане. Срещу предоставената му услуга за доставката на вода, като потребител М. е дължал периодично /ежемесечно/ заплащане стойността на изразходваната и фактурирана вода.

Установи се по делото, че въз основа на декларирано съгласие от въззивника, отчитането на месечната консумация на вода разходвана от домакинството му е било отчитано, като разлика между показанията на общия за щранга водомер и показанията на водомерите на останалите апартаменти от колоната под и над него от лявата страна на входа на жилищния блок /в тази вр.: Декларация от Н.М. от 19.01.2012г. и Констативен протокол от 19.01.2012г., подписан от М. и представител на ищцовото дружество, видно от който водомера, по който ще се отчита месечната консумация на вода на Н.М. ***, явяващ се общ водомер за апартаментите, намиращи се в ляво от входа: ап.15, ап.18, ап.21, ап.24, ап.27 и ап.30 е с показание 1627 куб.м./. От заключението на СТЕ се установява, че е налице съответствие, между данните удостоверени във фактурите/квитанциите/ описани в лихвения лист и отчетеното количество в карнетите на инкасатора. Изчислено по този начин общото количество вода, разходвано от абоната е в размер на 372 куб.м. за целия период посочен в ИМ.

Действително, по делото е установено, че през периода в жилището на М. не е имало монтиран индивидуален водомер. Наредбата предвижда до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в чл.39 ал.5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател. Тя е създадена да стимулира потребителите, които не са изпълнили задължението си, чрез икономическа санкция, да поставят индивидуалните водомери в най-кратък срок, което е от полза за всички страни. Крайният срок на действие на разпоредбата е поставянето на индивидуалните водомери. Целта на законодателя е да мотивира всеки един от потребителите да постави индивидуални водомери. Непоставянето на тези водомери води до невъзможност за точното отчитане на изразходваното количество вода, а оттам и до неравнопоставеност на потребителите. Отказът на потребителя да монтира индивидуален водомер в жилището си, не може да го постави в по благоприятно положение от останалите потребители с индивидуални водомери. Т.е. при действието на условията на чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба №4/2004г. и чл.23 ал.5 т.1 и ал.7 от ОУ действали до 11.08.2014г., респ. чл.25 ал.8 т.1 и ал.10 от ОУ след 11.08.2014г., количеството потребена вода от абоната, изчислено дори и при двама обитатели на жилището за процесния период би бил общо 384 куб.м. /като това количество вода би се увеличило, при 3 или повече членове на домакинството/. Следва да се отбележи, че фактурираната от доставчика вода, отчетена по начина пожелан от М., е по-малко като количество, от това което би се получило за период от 36 месеца, за жилище с 2 обитатели, при прилагането на разпоредбата на чл.39 ал.5 т.1 от Наредбата, със завишаванията предвидени в ал.6 от същата.

По делото липсват данни, издадените от ВиК фактури за периода, с които е отчетена общо 372 куб.м. потребена вода на стойност 836,54лв. да са били оспорени от М. по установения за това ред в Наредбата и ОУ.

Въпреки дадената от съда възможност, по делото не се представиха доказателства, че процесната сума не се дължи, респ. че е била заплатена от абоната или такива, които да установят, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина. Ето защо, ЯОС счита, че предявения установителен иск за главница, правилно е бил уважен от първоинстанционния съд и решението в тази му част, следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, основателна е и претенцията за лихва. Видно от заключението на ВЛ, размера на лихвата за процесния период е 147,14лв. Ето защо решението на ТРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено и в тази му част.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №6/07.03.2016г., постановено по гр.д.№223/2015г. по описа на ТРС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.