Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …… 01.11.2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на 06.10.2016 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар П.У.
Прокурор
За да се произнесе, взе предвид
следното:
ЯОС е сезиран с исковата молба на
търговското дружество „Бийч Апартмънтс” ЕООД гр.Елхово, с която против полския
гражданин П. ПШ. е предявен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД
и чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 13 824.63 евро, представляваща
дължим остатък до пълния договорен от страните размер на общата цена за
закупено от ответника право на строеж и стойност на извършени
строително-монтажни работи по предварителен договор от 07.06.2007г. и окончателен
договор, сключен с нот. акт №163/2008г. на нотариус № 208 в НотК.
Ищецът излага в исковата молба,
че с ответника сключили предварителен договор от 07.06.2007г. за прехвърляне на
ограничено вещно право на строеж и за извършване на строително-монтажни работи
за недвижим имот в землището на с.Кошарица, община Несебър, представляващ
студио №6 – самостоятелен обект в секция 1 от масивна жилищна сграда – блок 1,
която ще се построи в поземлен имот с идентификатор 39.164.21.191. В изпълнение
на задълженията си по предварителния договор, ищецът твърди, че е продал на
ответника с нот. акт №163/14.03.2008г. правото на строеж за процесното студио №
6, построил е студиото и е въвел на 07.07.2010г. сградата в експлоатация. От
своя страна ответникът извършил само три частични плащания – в размер на сумата
общо 16 868.37 евро от договорената обща продажна цена за правото на
строеж и за СМР, възлизаща на 30 693.00 евро, оставайки да дължи
неизплатен остатък в размер на исковата сума от 13 824.63 евро. Крайният
срок за плащане на този остатък бил уговорен до 29.10.2009г. – построяването на
сградата, в която се намира студио №6, и тъй като ответникът продължавал да е в
неизпълнение на това свое договорно задължение, за ищеца възникнал правния
интерес да търси реално изпълнение по исков ред. Моли за присъждане и на
законната лихва върху сумата от 13 824.63 евро, както и направените по
делото разноски.
Призован по реда на Регламент
(ЕО) №1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета, ответникът П. П., полски
гражданин, не е намерен на известния на ищеца адрес в Полша, поради което призоваването
му е извършено при условията на чл.48, ал.1 ГПК (чрез публично обявление), а на
основание чл.48, ал.2 ГПК процесуалните действия по делото са извършени от
назначения особен представител адвокат Д.Д. ***. От името на ответника
особеният представител е оспорил иска изцяло по основание и размер, като е
направил възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца по
чл.110 ЗЗД, започнала да тече след 30.04.2009г., когато е станало изискуемо
задължението на купувача за плащане на остатъка от общата продажна цена,
съгласно сключения окончателен договор. Чрез особения представител ответникът е
развил и тезата, че ищецът също е неизправна страна по предварителния и
окончателния договор, поради което и не следва да претендира исковата сума. В
тази връзка е посочил, че ищецът е прехвърлил със забава ограниченото право на
строеж – след уговорения в предварителния договор срок 31.10.2007г. и не е
изпълнил в срок до 30.04.2009г. поетото в Раздел ІІ, чл.2.2 от предварителния
договор задължение да завърши строителството на имота до фаза „напълно завършен
и обзаведен – до ключ”, което задължение не е изпълнено и понастоящем. При тези
твърдения и в случай, че съдът не уважи възражението му за давност, ответникът
е заявил евентуално възражение за прихващане със сумата 3 500 евро,
представляваща стойността на липсващото обзавеждане в процесния имот, както и
със сумата 1 686.80 евро – договорна неустойка за забава по чл.21 от
предварителния договор, която се дължи от продавача за неизпълнение в срок до
30.04.2009г. на задължението му да извърши СМР и предаде на купувача обекта,
която неустойка е изчислена в размер на 10 % от заплатените от купувача –
ответника вноски.
От своя страна ищецът е направил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение и на двете вземания на
ответника по възражението му за прихващане.
В о.с.з. предявеният иск се
поддържа изцяло от процесуалния представител на ищеца – адв. И., който
представя и подробни писмени бележки.
Особеният представител адв.Д. пледира
за отхвърляне на иска като неоснователен, а в случай на уважаването му настоява
за разглеждане и уважаване на евентуалното възражение за прихващане.
От фактическа страна по делото е
установено и не е спорно, че на 07.06.2007г. между ищеца и ответника е сключен
предварителен договор за прехвърляне на ограничено вещно право на строеж за
жилище, който договор включва елементи и на договор за изработка, тъй като
обещателят – ищецът се е задължил да извърши и строително-монтажните работи по
построяването на жилището и обзавеждането му „до ключ”. Съгласно чл.1 и чл.13
от предварителния договор, в качеството на обещател ищецът „Бийч Апартмънтс”
ЕООД се е задължил да прехвърли на ответника П. П. в срок не по-късно от
31.10.2007г. ограниченото право на строеж за недвжимия имот – апартамент № 6
(студио), който ще бъде изграден на първи надпартерен етаж във вход „А”, секция
1, в блок 1 от сграда- комплекс „Сънсет
Апартмънтс 3” в с. Кошарица, общ. Несебър, обл. Бургас, като сградата ще бъде
построена в поземлен имот с идентификатор 39164.21.191 по КК на с. Кошарица. В
чл.2.1- чл.2.4 от договора е постигнато
съгласие ищецът самостоятелно или чрез трети лица да извърши и строително-монтажните работи за недвижимия имот до степен „напълно завършен
и обзаведен” и да предаде обекта на купувача в срок до 30.04.2009г., при
подробно описана в букви от „а” до „й” на чл.2.2 степен на завършеност,
включително пълно обзавеждане – „до ключ”, съгласно допълнително подписана от
страните спецификация на обзавеждане, представляваща неразделна част от
договора. Купувачът по предварителния договор – ответникът е поел основното
задължение да заплати обща цена за правото на стоеж и за строителството на
студиото в размер на сумата 30 693 евро, от която – 15 346.50 евро за
правото на строеж и 15 346.50 евро за строително-монтажните работи.
Съгласно чл.7 от предварителния договор, прието е тази обща дължима от купувача
цена да бъде платима по следния начин: първа вноска от 5% в размер на
1 534.65 евро, представляваща капаро, платено преди подписване на
предварителния договор; втора вноска от 15% в размер на 4 603.95 евро,
дължима при подписване на предварителния договор; трета вноска от 20% в размер
на 6 138.60евро, дължима при завършване на втория етаж на сградата, в
който се намира апартамента; четвърта вноска от 15% в размер на 4 603.95
евро, дължима преди достигане на груб строеж; пета вноска от 15% в размер на
4 603.95 евро, дължима при външно измазване и боядисване на сградата и
последна вноска от 30% в размер на
9 207.95 евро, дължима при напълно завършване на сградата,
удостоверено с протокол-образец 15.
В Раздел VІ от предварителния
договор – санкции и неустойки, чл.21, страните са предвидили отговорност за
продавача при неизпълнение на задълженията му по Раздел ІІ, чл.2.2 (да извърши
СМР за недвижимия имот и предаде същия в срок до 30.04.2009г.), да дължи
неустойка на купувача в размер на 0.1% на ден върху размера на заплатените до
момента от купувача вноски, но не повече от 10% от сумата на заплатените до
момента вноски.
Ищецът е признал в исковата
молба, че в изпълнение на задължението си за заплащане на общата продажна цена
по предварителния договор, в периода 29.05.2007г.-01.10.2007г. ответникът е
изплатил три вноски, възлизащи в размер на сумата общо 16 868.37 евро. На
14.05.2008г. страните са сключили с нот.акт №163/2008г. на Нотариус №208 в НК
окончателния договор, с който ищецът е продал на ответника правото на строеж
за процесния недвижим имот – студио №6
за сумата от общо 30 693евро, 50 % от която е стойността на правото на
строеж, а останалите 50 % - стойността на СМР за построяването на обекта. В
чл.1 от нотариалния акт е отразено изрично изявлението на продавача, че от
общата договорена цена той е получил сумата 18 686 евро по банков път, на
вноски, а останалата част в размер на 13 825 евро страните са постигнали
съгласие да бъде платена в срок до 30.04.2009г. (чл.1 и чл.2 от нотариалния
акт).
По делото ищецът е установил с
констативен акт от 29.10.2009г. – Приложение №15 към чл.7, ал.3 от Наредба №
3/31.07.2003г., че извършеният от него строеж на сградата (блокове 1 и 2), в
която се намира процесния имот, е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни
проекти. Установил е още, че с удостоверение №186/07.07.2010г. сградата е
въведена в експлоатация, съгласно чл.177, ал.3 от ЗУТ.
При тези данни за въвеждането на
обекта в експлоатация на 07.07.2010г., вещото лице-икономист Ж.Ж. е дало
заключение, че е налице забава с 433 дни на задължението на ищеца да предаде на
ответника процесния имот „до ключ” до уговорената дата 30.04.2009г. С оглед на
това експертът е изчислил процента на неустойката за забава по чл.21 от
предварителния договор – в размер на 43.3%, но предвид ограничението на
максималния размер на неустойката – 10 %, даденото заключение е, че неустойката
възлиза в размер на сумата 1 686.89 евро, чиято левова равностойност е
3 299.17 лева.
Видно от представената
имейл-кореспонденция, водена с ответника, на 16.12.2011г. представител на ищеца
– търговското дружество „Бългериан Пропъртис”ООД е уведомил П.П., че строителят
„Бийч Апартмънтс” ЕООД е построил ваканционния комплекс „С. К. 3”, че комплексът е напълно
завършен и работи от лятото на 2010г., както и че ответникът следва да извърши
последното плащане за апартамента си в размер на 13 824.63 евро, като в
случай на неизпълнение жилището му ще бъде продадено на публичен търг. В
отговор, на 29.02.2012г. П. е поискал да узнае може ли чрез преговори за цената
и помощ за получаване на кредит да спаси жилището си, а на 29.03.2012г. е
поискал от дължимата цена да се приспадне стойността на мебелировката. На
05.04.2012г. от „Бългериан Пропъртис” ООД са отговорили, че предприемачът
(ищецът) се е съгласил от общата дължима от ответника сума в размер на
13 824.63 евро да се приспадне стойността на мебелировката в размер на
3 500 евро.
По делото ищецът е представил
договор за посредничество и съдействие от 28.12.2006г., видно от който
дружеството „Б. П.”ООД е осъществявало срещу възнаграждение посредничеството при продажбата
на всички построени от ищеца недвижими имоти във ваканционния комплекс „С. А. 3”. В същия смисъл са и дадените
показания от свидетелката Т., служител в „Б. П.”ООД. Същата е посочила при
разпита, че лично е водила кореспонденцията с ответника (по телефон и имейл),
като последният през целия период от 2010г. до момента, ежегодно е правил
признание на задължението си, но не го е изпълнил поради финансови затруднения.
По отношение обзавеждането на жилището на ответника свидетелката е поддържала,
че апартаментът не е обзаведен, като съгласно договора ищецът е бил длъжен да
обзаведе апартамента, т.к. обзавеждането е включено в цената.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Вземането по предявения иск е
породено от неизпълнение на облигационен договор, като исковата претенция черпи
своето правно основание в нормите на чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.266, ал.1 ЗЗД, във
връзка с общата норма на чл.79, ал.1 ЗЗД.
Наведената от ищеца и поддържана
в хода на делото фактическа обстановка, като основание за неговата искова
претенция, сочи на договорно неизпълнение на двустранен договор, който носи
белезите на предварителен договор за продажба и на договор за изработка. Искът
е основателен и доказан. От събраните по делото писмени доказателства –
предварителен договор от 07.06.2007г. за прехвърляне на ограничено вещно право
на строеж и извършване на строително-монтажни работи и нотариален акт
№163/2008г. на Нотариус №208 в НотК, по безспорен начин се установи облигационната
връзка между страните и поетите от ищеца и от ответника задължения. Ищецът като
продавач и изпълнител по договора е поел основните задължения да продаде на
ответника правото на строеж за процесния имот – студио № 6 в комплекс „С. А. 3” в с.К., общ. Несебър, както и да извърши всички СМР по строителството на имота,
включително обзавеждането, като ги преведе на ответника. Последният, в
качеството на купувач на правото на строеж за имота и възложител на работата по
изграждането на жилището, е поел задълженията да заплати цената за правото на
строеж за имота и възнаграждение за извършената работа по изграждането на
жилището. От писмените доказателства по делото се установи изпълнението на
основните договорни задължения на ищеца, който с окончателния договор по нот.акт
№163/2008г. е продал на ответника правото на строеж за процесното жилище, като
е извършил и строежа на този имот, който е приет с констативния акт от
29.10.2009г. и сградата, в която се намира имотът е въведена в експлоатация на
07.07.2010г. Установи се също и не е налице спор, че от своя страна ответникът
е допуснал неточно изпълнение на договорните си задължения. Същият се е
задължил да заплати обща цена за продажбата на правото на строеж за жилището и за
построяването му, вкл. с обзавеждането, в размер на сумата 30 693 евро. От
съдържанието на нот. акт №163/2008г. се установи, че до 14.05.2008г. ответникът
П.П. е заплатил на ищцовото дружество сумата общо 16 868 евро, а разликата
от 13 825 евро е поел задължението да заплати в срок до 30.04.2009г. По
делото не се установи тази разлика да е заплатена на падежа и до настоящия
момент, при което предявеният иск за реално изпълнение на сумата 3 824.63
евро е основателен и доказан.
Като неоснователно се прецени
възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца за
посочената искова сума. Действително, изискуемостта на това ищцово вземане е
настъпила на 30.04.2009г., съгласно уговореното между съконтрагентите в
окончателния договор, считано от когато е започнала да тече петгодишна давност
за това вземане (чл.114, ал.1 ЗЗД и чл.110 ЗЗД), изтичаща на 30.04.2014г.
Независимо че исковата молба е подадена на 03.11.2014г., съдът приема, че
давността не е изтекла, тъй като е била прекъсвана многократно с признаване на
вземането от страна на длъжника-ответника (чл.116, ал.1 ЗЗД). В постановеното
по реда на чл.290 ГПК Решение №100/20.06.2011г. на ВКС по т.д.№194/2010г. на ІІ
т.о., е прието, че признание по смисъла на закона е налице, когато се признава
съществуване на задължението, което кореспондира с признатото право.
Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване
на на вземането по смисъла на чл.116,б.”а” ГПК, същото следва да е направено в
рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител
и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието
на фактите, от които произхожда. В случая тези изисквания на закона са налице. От
представената имейл-кореспонденция се установи, че за първи път на 29.02.2012г.,
т.е. в рамките на давностния срок, П.П. е признал изцяло ищцовото вземане пред
представителя на ищеца – посредника „Бългериан Пропъртис”ООД, като признание е направено
отново и на 29.03.2012г. Или считано от 29.02.2012г. е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност, която съдът, кредитирайки показанията на
свидетелката Т., приема, че е била прекъсвана и през всяка следваща година, при
което към датата на предявяване на иска – 03.11.2014г. ищцовото вземане, което
е в предмета на предявения иск, не е погасено по давност. Това правопогасяващо възражение
на длъжника-ответника е неоснователно.
С оглед приетото за дължимостта
от ответника на ищцовото вземане, съдът следва да разгледа заявеното от
ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане, с което
претендира свои насрещни вземания – за сумата 1 686.80 евро – договорна
неустойка за забава по чл.21 от предварителния договор и за сумата
3 500евро – стойността на липсващото обзавеждане в процесния имот.
Съдът намери възражението за
прихващане за частично основателно.
Безспорно от писмените
доказателства по делото се установи, че задължението на ищеца, в качеството му
на изпълнител на работата по строежа на процесното жилище, е поето като срочно
задължение – до 30.04.2009г. дружеството е следвало да изгради и предаде обекта
(чл.13 от предварителния договор и чл.1 от нот.акт №163/2008 г.). Установи се
също така, че ищецът е изпълнил със забава това свое задължение, тъй като
сградата, в която се намира процесното студио е въведена в експлоатация на
датата 07.07.2010г., която дата следва да се приеме за предаване на работата.
Или налице е забава на ищеца с 433 дни, за която е възникнала отговорността му
за заплащане на договорната неустойка по чл.21 от предварителния договор,
изчислена от вещото лице в размер на сумата 1 686.84 евро. Вземането на
ответника за тази сума обаче е погасено по давност. Давностният срок е
тригодишен, съгласно нормата на чл.111, б.”б” ЗЗД и е започнал да тече от
30.04.2009г., от който момент вземането на ответника за неустойка става
изискуемо, като давността е изтекла на 30.04.2012г. Броена и считано от
07.07.2010г. – датата на въвеждане на сградата в експлоатация, давността е
изтекла на 07.07.2013г., а възражението за прихващане е заявено с отговора на
исковата молба на 23.11.2015г., т.е. след изтичането на давността. Не е налице
хипотезата на чл.116,б.”а” ЗЗД на прекъсване на давността, тъй като по делото
нито се твърди, нито се доказва признаване на вземането на ответника за
неустойка от страна на ищеца или негов представител, не се твърди и не се
доказва наличие и на някоя от хипотезите по чл.116, б.”б” и б.”в” от ЗЗД. При
тези фактически данни, основателно се явява възражението на ищеца за изтекла
погасителна давност по отношение на процесната неустойка за забава, която е в
предмета на възражението за прихващане. В тази му част това възражение е
неоснователно и се оставя без уважение.
Възражението за прихващане е
основателно в частта за сумата 3 500 евро – стойността на неизвършеното от
ищеца и непредадено на ответника обзавеждане в процесния имот. Съдът приема за
безспорно установено, с оглед съдържанието на предварителния договор – чл.2.2,б.”ж”,
чл.2.4 и чл.13 от същия, че страните са постигнали съгласие в задължение на
ищеца да се възложи изграждането на жилището и предаването му „напълно
обзаведено, до ключ”, като стойността на обзавеждането е включена в общата
договорна цена. В този смисъл са ясните и недвусмислени клаузи от
предварителния договор – чл.2.2, б.„ж” и чл.2.4, като съдът намира, че същите
не се нуждаят от тълкуване, тъй като волята на страните е ясно изразена. В
същия смисъл са и дадените от св. Т. показания. Неоснователно в тази връзка се
твърди от ищеца, че общата договорна цена не включва сумата за обзавеждане,
както и че ищецът не е предал обзавеждането, тъй като липсва подписана между
страните спецификация. Тук същественото е, че договорът е сключен между страните
и подписан от тях, като същите са постигнали съгласие относно дължимостта на
обзавеждането, чиято стойност е включена в общата договорна цена. Спецификацията
е приложение към договора, която няма самостоятелно значение, а такова само
относно вида на мебелировката, като за случая е важно, че по признание на самия
ищец стойността на неизвършеното обзавеждане възлиза в размер на сумата
3 500 евро. Съгласно чл.265, ал.1 ЗЗД, ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката, поръчващият може да иска заплащане на
разходите, необходими за поправката или съответно намаление на цената. Чрез
възражението за прихващане ответникът претендира именно своето насрещно вземане
за сумата 3 500 евро, представляваща намаление на възнаграждението на
изпълнителя на работата – ищеца. Това негово право, съгласно чл.265, ал.3 ЗЗД
се погасява в шест месеца, като в случая този срок следва да се брои считано от
30.04.2009г. или най-късно от 07.07.2010г. – въвеждането на сградата в
експлоатация, т.е. срокът на погасителната давност е изтекъл най-късно на
07.01.2011г. Независимо обаче, че ищецът е направил възражение за изтекла погасителна
давност, ЯОС намира това възражение за неоснователно, поради следните
съображения:
Едно вземане винаги може да бъде
признато, включително след изтичане на давностния срок. По аргумент за
по-силното основание от чл.118 ЗЗД, щом длъжникът може да изпълни и след
изтичането на давността и това да доведе до погасяване на кредиторовото
вземане, той би могъл да стори и по-малкото – да признае вземането, т.е. своето
задължение. Това признание представлява всъщност отказ от позоваване на вече
изтекла давност. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС,
формирана с Решение №65/03.06.2011г. по т.д. №600/2010г., І т.о. на ВКС, постановено
по реда на чл.290 ГПК. Според разпоредбата на чл.113 ЗЗД, валиден отказ от
правото на погасителна давност може да се направи само след изтичането й.
Относно формата на едностранното волеизявление за отказ от субективното право
на погасителна давност, с Решение №186/19.06.2013 г. на ВКС по гр.д.
№927/2011г., ІV г.о., е прието, че няма форма за действителност. Прието е още,
че отказът може да бъде изричен или мълчалив, но от съдържанието му трябва да
може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва
от последиците на погасителната давност-
относно цялото парично задължение или част от него, а също и че
паричното задължение следва да бъде индивидуализирано.
С оглед тези разяснения на отказа
от изтекла погасителна давност като правен институт и задължителната съдебна
практика по приложението му, съдът приема, че в случая ищецът е направил
валиден отказ от погасителна давност относно вземането на ответника П.П. за
стойността на липсващото обзавеждане в размер на 3 500 евро. Както се
посочи, давностният срок по отношение на това вземане на ответника е изтекла
най-късно на 07.01.2011г. От имейл-кореспонденцията и от показанията на св.Т.
по делото е установено, че на 05.04.2012г., т.е. след изтичане на давността,
ищецът е признал вземането на ответника със съгласие стойността на
мебелировката от 3 500 евро да бъде приспадната от дължимата от ответника сума
в размер на 13 824.63 евро. Макар представителят на ищеца да не е казал
изрично, че строителят-ищецът признава вземането на ответника за сумата
3 500 евро и че се отказва от изтеклата в полза на ищеца погасителна
давност, отказът му от тази давност е изразен достатъчно ясно и категорично.
С оглед на така приетото,
възражението за прихващане е основателно и доказано до размера на сумата
3 500 евро. Тъй като възражението за прихващане представлява способ за
погасяване на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания до размера на
по-малкото от тях (чл.103, ал.1 ЗЗД) и тъй като вземането на ответника за
сумата 3 500 евро е по-малко от вземането на ищеца – в размер на
13 824.63 евро, то това ще има като последица уважаване на иска до размера
на сумата 10 324.63 евро, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда, а за разликата до пълния предявен размер от 13 824.63
евро искът следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане.
При този изход на делото пред
първата инстанция, на ищеца следва да се присъдят разноски за тази инстанция
съразмерно с уважената част от иска – в размер на сумата общо 3 580.20 лв.
(чл.78, ал.1 ГПК). Ответникът Шимански следва да бъде осъден да заплати в полза
на ЯОС и направените разноски за вещо лице в размер на 150 лв., тъй като тези
разноски са сторени за установяване възражението му за прихващане със сумата за
неустойка за забава, което възражение в тази му част е неоснователно.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. П., полски гражданин, роден на ***г. в гр. К., притежаващ паспорт №***, издаден на***., с последен известен адрес в П. – ул.Л. ****, К., П., сега с неизвестен адрес, представляван от особения представител адвокат Д.Д.
***, да
ЗАПЛАТИ на „Бийч Апартмънтс”ЕООД гр.Елхово – 8700, ул.„Велико
Търново” №6, с ЕИК131327652, представлявано от управителя М.Х.Ч., със съдебен
адресат: адвокат Н.А.И. ***, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.266, ал.1 ЗЗД сумата
10 324.63 евро (десет хиляди триста двадесет и четири евро и 0.63ц.) –
дължим остатък до пълния договорен размер на общата цена за закупено право на
строеж и стойност на извършени строително-монтажни работи по предварителен
договор от 07.06.2007г. и окончателен договор, сключен с нот.акт №163/2008г. на
нотариус №208 в НотК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.11.2014г. до окончателното й изплащане, като
искът за разликата над сумата 10 324.63 евро до предявения размер от
13 824.63 евро ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез прихващане.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, направено от П. П., с посочени данни, действащ чрез
особения представител адвокат Д.Д., против „Бийч Апартмънтс” ЕООД, с посочени
по-горе данни, в останалата му част, за
сумата 1 686.80 евро, представляваща неустойка за забава по чл.21 от
предварителния договор от 07.06.2007г.
ОСЪЖДА П. П., с посочени по-горе данни,
действащ чрез особения представител адвокат Д.Д. ***, да ЗАПЛАТИ на „Бийч
Апартмънтс” ЕООД, с посочени данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените пред първата инстанция разноски
в размер на сумата 3 580.20 лева.
ОСЪЖДА П. П., с посочени по-горе данни, действащ чрез особения представител адвокат Д.Д.
***, да
ЗАПЛАТИ в полза на ЯОС, по сметката на съда, по бюджета на Съдебната
власт, направени разноски в размер на
150 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: