Решение по Търговско дело 7/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Ямбол 14.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 26.09.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Окръжен съдия: Ж.Бозукова

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Бозукова търг. дело №7 по описа за 2016 г.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от ”Боровец-2011”ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр.София, с ЕИК 201458223,чрез пълном. адв.М.Л.-АК-Пловдив срещу „Боровец -КОС”ЕООД, с ЕИК 201457790, със седалище гр.Ямбол, обл.Ямбол, представлявано от Управител К.И.Д., като се претендира осъждане на ответната страна, да заплати на ищеца сумата 48 000лв, представляваща остатък от цената на получена от ответника пшеница по фактура №7/19.08.15г, сумата 988.64лв,представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на зак. лихва за забава от 05.12.15г до датата на завеждане на иска, както и зак. лихва за забава от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на задължението.

В ИМ се сочи, че исцовото и ответниковото дружества са били в трайни търговски отношения, свързани с обработване на зем. земи и реализираната реколта и в задължение на направена от „Боровец КОС” поръчка, на 08.08.15г, „Боровец 2011” е доставило на „Боровец-КОС” - 279.220 т мека пшеница, като „Боровец 2011” е издало фактура №7/19.08.15г за цената на доставената пшеница,възлизаща на сумата 78 181.60 лв общо и фактурата е приета и осчетоводена от „Боровец-КОС”.Според ищеца, остатъкът от цената на доставената пшеница не е платен и до момента, а на осн. чл 303а ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задърлжение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или др.покана за плащане.Според страната, предвид факта на частичното плащане по фактурата ,направено на 30.09.15г, то към цитираната дата фактурата е била получена и „Боровец КОС” е в забава за изпълнение на задължението си за плащане на цената по фактурата. Ищецът твърди, че и с нот. покана ,връчена на 01.12.15г на Управителя на „Боровец КОС”-К.Д.,отв. дружество е поканено да заплати остатъка по ф-рата в 3-дн. срок/т.8.3 от нот. покана/, който е изтекъл на 04.12.15г, но плащания не са постъпили и ответникът дължи на ищеца сумата 988.64лв, съставляваща лихва за забава, считано от 05.12.15г до датата на подаване на иска в съда—17.02.16г.

С отговор на ИМ от 24.03.16г,отв.”Боровец-КОС” ЕООД, с ЕИК 201457790-гр.Ямбол, с Управител К.Д., чрез пълном. адв.Н.Я. –АК Ст.Загора е оспорило изцяло предявените искове по основание и размер.В тази връзка се сочи, че на 24.06.15г отв. д-во, в качеството на продавач и „Дънди 76”ЕООД-купувач са сключили Договор за продажба,като продавачът се е задължил да продаде на купувача 200 т мека пшеница, с описани в договора показатели и в изпълнение на договора, купувачът е закупил 279.220 т мека пшеница на стойност 78 181.60лв, като стоката е извозена с транспорт на „Дънди 76”ЕООД от складовете на ищеца и предадена на представители на дружеството-купувач.Според ответника, на 09.08.15г в зърнобазата на „Дънди 76”ЕООД в гр.Ямбол направили анализ на 200т от закупената пшеница и се установило, че пшеницата има ІІ степен „жива зараза”-„гъгрици” и примеси на „мораво рогче”, като стоката не отговаряла и на определените стандарти по БДС , като проверката е извършена в присъствие на представител на исцовото д-во-продавач.Според страната, на 09.08.15г „Дънди 76”ЕООД е връчила на отв.”Боровец КОС”ЕООД уведомително писмо, в което се съобщава, че 112 140 кг от пшеницата няма да бъде заплатена на продавача, съгл. уговореното в договора от 26.06.15г по 0.35 лв на кг, а по цена 0.26лв/ кг, поради установена при лабораторно изследване ІІ степен „жива зараза” и несъответствие на показателите на пшеницата със стандартите по БДС. С уведомителното писмо „Дънди 76”ЕООД е отправил искане до „Боровец КОС”ЕООД, за издаване на кредитно известие за 87 860 кг пшеница, като бъде върната сумата от 22 843.60 лв по ф-ра 9/15г и бъде изплатена неустойка от 20 000лв и разходи в р-р на 2 576 лв, без ДДС.В отговора се сочи, че към уведомит. писмо са приложени 3 бр.анализни свидетелства. В отговора се твърди, че в тази връзка, „КОС”ЕООД е издал кредитно известие към ф-ра 9/24.06.15г за сумата 22 843.60лв и изплатил обратно на купувача тази сума, а на 10.08.15г- отв. „Боровец КОС”ЕООД е уведомил устно ищеца, че продадената на „Дънди 76”ЕООД, 112 140 кг пшеница не отговаря на никакви стандарти по ДДС, а 87 860 кг от пшеницата е заразена с „жива зараза” и следва да бъде бракувана.И т к ищеца и ответника са били в трайни търговски отношения се разбрали, ответникът да плати част от сумата по ф-ра №7/19.08.15г- 30 181.60лв, като за сумата от 48 000лв- бъде издадено от „Боровец 2011”ЕООД кредитно известие или тази сума да бъде прихваната със задължения на ищеца към ответника, с оглед предстоящи услуги по жътва на слънчоглед. Предвид изложеното в отговора се сочи, че ответникът е понесъл загуби, заради продадена стока с показатели под тези по БДС, а освен това- 87 870 кг от пшеница е била заразени с ІІ степен „жива зараза”, което сочи за пълно неизпълнение в качествено отношение и предвид възстановената сума от „Боровец КОС”ЕООД на „Дънди 76”ЕООД, съгл. кредитно известие към ф-ра №9/15г.

С отговора ответникът прави възражение за прихващане на задължението на „Боровец-КОС”ЕООД към „Боровец 2011”ЕООД по ф-ра №7/19.08.15г за 48 000лв срещу задължение на исцовото дружество към ответника, поради претърпени вреди и пропуснати ползи от последния, в размер на 32 0336.20лв-общо, от които 22 843. 60 лв-възстановена сума от „Боровец-КОС”ЕООД на „Дънди 76”ЕООД, съгл. кредитно известие по ф-ра №9/24.06.15г и сумата 10 092.60лв, представляваща разлика между покупната и продажна цена на част от стоката, вследствие лошото качество на продадената пшеница.

С Допълнителна ИМ от 03.05.16г на ”Боровец-2011”ЕООД, се поддържа първоначално подадената,като се оспорват изцяло твърденията в отговора, а направеното възражение за прихващане се сочи за неоснователно и се иска същото да бъде оставено без уважение.В тази връзка си твърди, че пшеницата не е имала недостатъци, т к стоката е отговаряла на стандартите на БДС, защото е пръскана с препарати „Агрия 1050 +”, „Карате Зеон 5 КС” и „Ламбада 5ЕК” и пшеницата е ожъната непосредствено преди извозването й с камиони, поради което е невъзможно да е била заразена, като противното не се установява от представените частни документи и анализните свидетелства, които не са издадени от акредитирана лаборатория. Страната оспорва и твърдението, отв.”Боровец КОС”ЕООД, да е уведомявало ищеца за съществуването на недостатъци в преклузивния 6-месечен срок по чл. 197 ал 1 ЗЗД, а твърденията в отговора на ответника са неясни, т к се твърди, че пшеницата е бракувана, а същевременно, че е платена на по-ниска цена.Според ДИМ, „Боровец КОС”ЕООД е доставило на „Дънди 76”ЕООД, 87 860кг по –малко от предплатените по ф-ра №9/24.06.15г- 200т мека пшеница и именно поради това е издаденото кредитно известие за сумата 22 843 лв към цитираната ф-ра, а не във вр. с недостатъци на стоката.

С Допълнителен отговор от 18.05.16г, ”Боровец-КОС” ЕООД, чрез пълном. адв.Н.Я., се оспорват твърденията в ДИМ,че процесната пшеница е предадена на купувача непосредствено след ожънването й, т к се жъне през м. юни-юли, а стоката е предадена на 08.08.15г и пшеницата е съхранявана от продавача известен период от време, преди предаването й на купувача.Оспорва се и исцовото твърдение, че от уведомителното писмо е видно, доставеното количество пшеница от „Боровец КОС”ЕООД на фирма „Дънди 76”ЕООД да е по-малко, т к в писмото е визирано, че ответникът е доставил 200 т пшеница, от които 112 140 кг, не отговарят на стандартите по БДС и страните се договорили да бъде намалена първоначално уговорената цена, а 87 870 кг пшеница били заразени с „гъгрица” и „мораво рогче”,поради което били бракувани, за което е издадено кредитно известие към ф-ра №9/24.06.15г за сумата 22 843.60лв.С доп. отговор се оспорват Дневниците за проведени химически обработки и употребени торове –подобрители на почвата и биологично активни вещества,с твърдението, че са частни документи-незаверени от МЗХ.

В с.з. ищецът чрез проц. си представител поддържа ИМ и ДИМ, като се иска уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.Страната е представила и писмена защита, в която се твърди, че съгл. практиката на ВКС, отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването на същата в дневниците за покупко-продажби и в справките –декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, представляват признание за възникването и размера на задълженията, за които е съставена ф-рата.Според ищеца, искът е основателен и доказан, т к в случая ССЕ е определила неплатения остатък от ф-ра №7/15г на сумата 48 000лв,а лихвата за забава за проц. период, в р-р на 1001.36лв.Досежно възражението за прихващане се сочи, че е изтекъл 6-мес.срок по чл 197 ЗЗД,т к пшеницата е предадена на 08.08.15г, а ИМ е депозирана на 24.03.16г, а и ответникът не е доказал вземането си за вреди- по основание и размер.Страната твърди, че ф-рата е издадена 10 дни след доставката ,като тази фактура е приета, осчетоводена и отразена в дневниците за покупко-продажби по ДДС, докато наличните анализни свидетелства на ответника нямат качеството на документ/не носат подпис и печат на съставителя си/ и не се ползват с материална доказателствена сила.В тази връзка се навеждат аргументи, че не е доказано, заразите по пшеницата да са съществували при доставката й, а след предаване на стоката, рискът от повреждането и погиването й е за купувача.Според ищеца, сумата от 10 090.60лв, която ответникът претендира като разлика между покупна и продажна цена, при продажба на стоката на трето лице е недоказана, поради липса на данни, пшеницата да е продадена от ответника на по-ниска цена, т.к няма протоколи за прихващане, ф-ри или др. документи.

В с.з. ответното дружество,чрез проц. си представител оспорва ИМ и ДИМ и поддържа отговора си и допълнителния отговор, като моли наст. инстанция, в случай на уважаване на иска да уважи възражението за прихващане, като се претендирати направените по делото разносик.

Представляващият отв. дружество-управителя К.Д. заявява в с.з., че при пръскане с препаратите, дори и да са спазени всички изисквания, няма гаранция за успешност на третираната стока, а складовете на ищеца не са законни и не са лицензирани и няма как да е обеззаразено отворено пространство.

Страната е представила и писмена защита, в която твърди, че възражението за прихващане е основателно и при уважаване на иска, съдът следва да уважи и претенцията на ответника за прихващане, т к в хипотезата на съдебното прихващане,в която попада наст. случай, погасителният ефект настъпва, след влизане в сила на решението, с което се установява съществуването на вземането и е определен неговия размер и тогава вземането става ликвидно и изискуемо.Според ответника, безспорно е установено в процеса, че продадената от ищеца на ответника мека пшеница, препродадена от „Боровец КОС”ЕООД на „Дънди 76”ЕООД и извозена директно от складовете на ищеца в Рупките общ.Чирпан до „Дънди 76”ЕООД, с камиони на последната фирма, е била заразена с жива зараза, за която в.л от АТЕ сочи, че „Боровец 2011”ЕООД е използвал препарати:”инсектициди”, докато „моравото рогче” е паразитна гъба и химичната борба се води с „фунгициди”, а „гъгрицата” е складов неприятел, а навеса на ищеца, не е склад за зърно и пшеницата може да се зарази, при оставянето й след жътвата. Според ответника, представените от ищеца Дневници са частни документи и не се ползват с материална доказателствена сила, а продавачът е бил длъжен да достави на купувача годна продукция, която да отговаря на БДС, а не заразена пшеница, което я прави негодна, т к всяко изпълнение в отклонение на договореното е лошо изпълнение в качествено отношение и пшеницата е била негодна за използване.Отв. твърди, че съгл. гласните доказателства, анализните свидетелства са съществували към дата 09.08.15г и са издадени от лаборатория на „Мел инвест”, а веднага след установяване негодността на продадената стока, ответникът е уведомил ищеца и са имали уговорка за прихващане.

ЯОС установи следното по фактите:

По делото не се спори, че страните са били в търговски отношения,свързани с обработка на зем. земи и реализиране на реколта от същите, като на 08.08.15г ищецът е доставил на отв. дружество 279 220 тона мека пшеница, предвид приложените по делото 8 бр. приемо-предавателни протоколи и е издадена ф-ра №7/19.08.15г от „Боровец 2011”ЕООД на „Боровец КОС” ЕООД за 279 220т мека пшеница с ед. цена -280лв/тон и на обща стойност 78 181.60лв.С платежно нареждане от 30.09.15г „Боровец КОС”ЕООД е извършило частично плащане в размер на 30 181.60лв за закупеното зърно.

От друга страна, представеният Договор от 24.06.15г между „Дънди 76”ЕООД гр Ямбол и „Боровец КОС”ЕООД Ямбол сочи, че между страните е налице договор за продажба на 200т пшеница, реколта 2015, на стойност 350 лв/т,като е уговорено 52 000лв да се приведат авансово от купувача при сключване на договора и след издаване на ф-ра за получената сума, а остатъкът от 18 000лв да се изплати от купувача в рамките на три работни дни, след извозване на цялото количество пшеница и одобрение по посочените в договора стандарти, но не по-късно от 31.08.15г. В т.8 от договора, страните са предвидили и неустойка,в случай на неиздължаване от страна на продавача към купувача с 200 т пшеница, реколта 2015г, като е уговорена санкция в размер на 20 000лв- предвидена и включена в авансово приведената сума от 52 000лв на продавача. Страните са уговорили, тези 20 000лв да се възстановят на купувача, при издадено кредитно известие към купувача за неиздължено количество зърно. В тази връзка, „Боровец КОС”ЕООД е издало на „Дънди 76”ЕООД ф-ра №9/24.06.15г за 200т пшеница с ед. цена 260/т и на обща стойност 52 000лв, а на 08.08.15г, отв. дружество е закупило от ищеца 279 220 т мека пшеница, на обща стойност 78 181.60лв.

Предвид данните от Уведомително писмо от 09.08.15г, на 08.08.15г , от склад на „Боровец 2011”ЕООД в с.Рупките са натоварени 3 камиона на „Дънди 76”ЕООД, с продадените чрез „Боровец КОС” ЕООД 200т пшеница, от които за 112 140кг се твърди, че не отговарят на стандартите на БДС, с оглед извършен анализ на 09.08.15г, а 87 860 кг-имат втора степен „жива зараза”-„гъгрица”, както и примеси на „мораво рогче”. В тази връзка е издаде кредитно известие от ответниковото дружество на „Дънди 76”ЕООД - да бъде върната сумата от 22 843.60лв, като е налице и издадена ф-ра №20/09.11.15г от „Боровец КОС”ЕООД за това. След като „Боровец КОС” ЕООД е уведомено, че следва да плати неустойка на „Дънди 76”ЕООД в р-р на 20 000лв и разходи на стойност 2 576 с ДДС, на 09.11.15г е издадено кредитно известие №20/09.11.15г към ф-ра №9/24.06.15г за 87 860 кг пшеница по 0.26 лв- ед.цена и с обща с-ст - 22 843лв.

По делото е представен Дневник за проведените химични обработки и употребени торове –подобрители на почвата и биологично активни вещества , в населено място Рупките, общ. Чирпан, който е заверен в ОДБХ- гр.Ст.Загора, от дата 07.10.14г , като са приложени и отделните протоколи зо проведени хим. обработки за пшеницата. Според писмо на МЗХ-БАБХ, Дневника за проведените химични обработки и употребени торове на фирма „Боровец-2011”ЕООД, е заверен на 02.11.15г пред МЗХ, попълнен е от лице с висше агрономическо образование, но в МЗХ се съхраняват само копия, а оригиналите се представят в ОДБХ, в случая-ОБДХ- Ст.Загора-”Растителна защита”.

По делото са допуснати и гласни доказателства. Св.Д.Т., който работи в исцовото дружество като тракторист твърди, че пшеницата е пръскана с препарати срещу вредители, затревяване и болести по житната култура и не е чувал др. фирма да се оплаква за заразена пшеница.Според свидетеля, зърното се съхранява в навес и в случая след ожънването на пшеницата, тя е престояла в навеса 1-2 седмици, като преди да се съхрани зърното, навеса е бил пръскан с препарати, но свид. не можи да посочи какви.Св.Ж.Ж.-работещ в исцовото дружество като оператор селско стоп. машина сочи, че семето на пшеницата е третирано още в Италия, откъдето е внесено и е ожънато на 20 юни, след което пшеницата е оставена в навес и в началото на август е изнесена от там.Св. твръди, че преди да се съхрани зърното, навеса е третиран с химически препарати-таван,под и стени, но навеса е отворен и има само покрив и се използва за склад, като сведетелят не е чувал да има оплакване, че пшеницата е заразена.Св.М.Павлов-управител на фирма”Дънди 76” твърди, че в началото на м. август е закупил пшеницата и я е извозил със собствен транспорт от открития склад в с.Рупките-до Чирпан до мястото за продаване, но се оказало, че зърното е заразено и „Мел Инвест” върнали пшеницата като негодна и заразена, т к веднага взели проби от зърното и направили анализи. Свидетеля твърди, че е съобщил на управителя на отв. дружество- К. Д., че пшеницата е негодна и последният разговарял с производителя за това. Този свидетел сочи, че фирма „Дънди 76” е привела авансово 52 000лв на „Боровец КОС” и когато върнали пшеницата, свидетелят я закарал в кравеферма в с.Зимница за храна на животните и там разтоварил стоката. Св. П.Ж. сочи, че гледа животни и е изкупил въпросната пшеница, но е участвал в натоварването на зърното в началото на м.август в 3 камиона на „Дънди”-в с.Рупките до Чирпан, където пшеницата била в стопанския двор- в открит навес. Според свидетеля, на следващият ден, М. П. се обадил на управителя на ответното д-во- К.Д. и казал, че „Мел Инвест” връща зърното, т к има зараза „главня „ и „мораво рогче”, установени след направени анализи и има съставени анализни свидетелства и К.Д. предложил на свидетеля пшеницата, а Ж. я изкупил за храна на животните си.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушана ССЕ, според която, по данни от счетоводните регистри на „Боровец- 2011” ЕООД и „Боровец-КОС” ЕООД, фактура №7/19.08.2015 г, издадена във вр. с продажбата на процесната пшеница е осчетоводена съобразно нормативните изисквания, като „Боровец-КОС” ЕООД е извършило частично плащане по банков път в размер на 30181,60 лв, което плащане е осчетоводено в счетоводствата на двете дружества, а неиздължения размер на задължението по цитираната ф-ра е в размер на 48 000 лв. Според експерта, ф-ра №7/19.08.2015 г. е отразена в „Дневник за покупките” по ЗДДС, за данъчен период- месец август 2015 г. „Боровец- КОС ЕООД е издало и протокол № 6/19.08.2015 по чл. 117 ал. 2 по ЗДДС към ф-ра №7/19.08.2015 г. Според вещото лице в „Дневник за продажбите”, за дънчен период месец август 2015 г, п-л №6/19.08.2015 г е отразен съобразно изискванията на закона, като данъчната основа е 78 181,60 лв , а начисления ДДС е в размер на 15 636,32 лв. В заключението е посочено, че размера на законната лихва за забава върху неизплатения остатък от фактура №7/19.08.2015 г- върху главницата от 48 000 лв и за периода: от деня на забавата – 05.12.2015 г до датата на депозиране на ИМ – 17.02.2016 г е 1001,36 лв.

Относно фактура №9/24.06.2015 г В. Л сочи, че същата е осчетоводена в счетоводствата на „Боровец-КОС” ЕООД и „Дънди 76” ЕООД , съобразно нормативната уредба, а е издадено и кредитно известие №20/09.11.2015 г. към фактура №9/24.06.2015г, за 87 860 кг пшеница, с ед. цена 0,26 лв. за кг, с обща стойност 22 843 лв и кредитното известие също е редовно осчетоводено.

Според заключението, „Дънди 76” ЕООД е платило на „Боровец-КОС”ЕООД сума в общ размер 52 000 лв. по фактура №9/24.06.2015 г, като плащането е извършено на два транша- на 24.06.2015 г. – 26 000 лв. и на 30.06.2015 г. – 26 000 лв и платените суми са отразени в счетоводствата на двете дружества. В.Л. сочи във вр. с кредитно извествие №20/09.11.2015 г. , че не е върната сума от „Боровец-КОС” ЕООД на „Дънди -76” ЕООД / няма извършено плащане/, а в счетоводтвото на „Боровец-КОС” ЕООД, количеството от 87860 кг пшеница, не е изписано на брак.

Според назначената и изслушана от съда Агро-техническа експертиза, обработваните от „Боровец 2011” ЕООД масиви замеделска земя, през стопанската 2014/2015 година, са третирани с препарати за растителна защита и видно от Дневниците за проведени химични обработки,ищецът е използвал препаратите:„Агрия 1050 плюс”-инсектицид и в Дневниците е записано , че е използван за борба с житен бегач, „Ранкона И-микс” –фунгицид за обеззаразяване на семена преди есенната сеитба за борба срещу фузариум, твърда главня, праховита главня, „Артея 330 ЕК”- системен фунгицит- за борба с кафява ръжда и брашнеста мана, „Амистар екстра”, който е листен фунгицит и в Дневниците е отразено, че препаратът е използван за борба срещу „кафява ръжда”, „Гранстар супер 50 СГ”- хербицид и в Дневниците е отразено, че е използван за борба срещу едногодишни широколистни плевели при пшеницата, „Аксиал 050 ЕК”-хербицид и в Днениците е отразено, че препаратът е изболзван срещу борба срещу едногодишни „житни плевели”.

Според вещото лице, препаратът:„Каратезион 5КС” е инсектицид и се използва за третиране на пшеницата срещу житни дървеници, пиявици, бълхи,въшки, а „Ламбада 5ЕК”- инсектицид е за борба срещу вредители - /инсекти/ по растенията и е широкоспектърен, но тези два препарата не са използвани според данните от Дневниците.

Според експерта, използваните продукти за растителна защита в масивите от пшеница на „Боровец 2011” ЕООД са инсектициди , които се използват за борба с вредители - /инсекти/ по растенията, но „моравато рогче” е паразитна гъба/фунги/ и химичната борба се води с фунгициди, като в случая, заразяването от „мораво рогче” е станало на пролет, след изкласяване на житната култура, когато попадналите в почвата и презимували в нея склероции покълват и следователно заразата е настъпила преди жътвата. В заключението се сочи още, че „ „гъгрицата” е складов неприятел, като заразяването с него става по време на съхранение на зърното в складовете, където зърното се напада от различни видове неприятели и да се ограничи разпространението на „гъгрицата”, третирането с препарати започва преди внасянето на зърното от новата реколта в складовите помещения, като се извършва първо механичното почистване на помещението, след което се извършва и химичната обработка на паразитите в складовете, чрез влажна дезинфекция, чрез аерозолна дезинфекция, а насипването на зърното в третираните складове, не трябва да е по- рано от 15 до 30 дни, в зависимост от вида на употребения продукт за обеззаразяване.Експертът твърди, че заразата с „гъгрица” в случая е станала след извършване на жътвата и внасяне на зърното от новата реколта в складовете- по време на съхранението на зърното, през периода: след придобиването на зърното- до изтеглянето на същото.Според в.л., съгл. чл. 4 ал. 1 и 2 от Наредба 26 от 24 юни 2003 г, изискванията за качество на зърното при изкупване са: зърното да се изкупува когато е здраво, чисто и има търговско качество- когато има типичен цвят и характерен мирис за съответния вид, не съдържа вредители и отговаря на минималните изисквания за качество,а според чл. 6 ал. 1 от Н-бата, изисванията за качество на зърното се установяват, чрез методите за съдържание на примеси. В.Л. сочи, че методите за вземане и офромяне на проби в зърнобаза –Ямбол са на основание БДС ISO 950/БДС 3642-87 ВФС 13-04, при изпълнение методология за работа в лаборатория на зърно база. Според експерта , при установяване на жива зараза- „гъгрица” и „приемеси от „мораво рогче”, пшеницата не следва да се приема и да влиза в зърнобаза ,защото ще зарази останалото зърно и после не може да се реализира.

С оглед изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

Предвид обстоятелствата наведени в ИМ и заявеният и поддържан петитум, съдът квалифицира обективно съединените искове като: частичен иск по чл 327 ал. 1 ТЗ-за сумата 48 000лв,от общо 78 181.60 лв по ф-ра №7/19.08.15г, ведно със зак. лихва, считано от подаване на ИМ-17.02.16г и иск по чл 86 ал 1 ЗЗД- за сумата 988.64лв, за периода от 05.12.15г до 17.02.16г.

Предявените искове са допустими, като подадени от правно легитимирана страна, имаща правен интерес от завеждане на иска.

Досежно основателността на частичния иск по чл 327 ал 1 ТЗ, съдът приема следното: този иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което, да са задълженията за доставяне на определена движима вещ/стока/- срещу заплащане на парична сума- цената на стоката, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице,като липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на доставената стока.

И т к договорът за продажба е неформален договор и писмената форма не е условие за неговата действителност, т к е без значение начинът на договаряне, а същественото е, да съвпаднат насрещните воли на страните за продажба за да бъде прието, че между тях се учредява валидно облигационно правоотношение, то основанието за плащане ще възникне, при изпълнение на договора, като с извършване на доставката на стоката, за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача./Р 46/27.03.09г по т д №454/08г ІІт о на ТК на ВКС/.

В случая страните не спорят, че са били в трайни търговски отношения, като доказателствата по делото навеждат на извода, че за процесния период, исцовото и ответното дружества са в правоотношения с типично за уредения в ТЗ- договор за търговска продажба, с предмет: задължението на ищеца, в качеството му на продавач, да достави и прехвърли правото на собственост върху движими вещи/стока-пшеница/ срещу цена, която ответното дружество, в качеството си на купувач, се е задължило да заплати.

В наст. производство ищецът е ангажирал доказателства за осъществено изпълнение на възникналото за него правно задължение-да предаде на ответника договореното количество пшеница, за цената за която е издадена ф-ра №7/19.08.15г.Гласните доказателства са категорични, че пшеницата е била натоварена от складовете на ищеца в Рупките ,общ.Чирпан и извозена до посочено от ответника място- до складовете на трето лице-фирма”Дънди 76”ЕООД, с което ответникът „Боровец –КОС”ЕООД е бил в договорни отношения за препродажба на процесната пшеница.

Съдът кредитира като обективно заключението на в.л. от ССЕ сочещо, че по данни от счетоводните регистри на „Боровец- 2011” ЕООД и „Боровец-КОС” ЕООД, фактура №7/19.08.2015 г. е осчетоводена съобразно нормативните изисквания, като „Боровец-КОС” ЕООД е извършило частично плащане по банков път за доставената пшеница, в размер на 30 181,60 лв, което е осчетоводено в счетоводствата на двете дружества, а неиздължения размер на задължението по фактура е в размер на 48 000 лв.

След като процесната фактура №7/19.08.2015 г. е отразена в „Дневник за покупките” по ЗДДС за данъчен период- месец август 2015 г и „Боровец- КОС ЕООД е издало протокол № 6/19.08.2015 по чл. 117 ал. 2 по ЗДДС към ф-ра №7/19.08.2015 г и в „Дневник за продажбите”, за същия данъчен период- месец август 2015 г, ф-рата и протокол №6/19.08.2015 г. са отразени, като данъчната основа на задължението е 78 181,60 лв , а начисления ДДС е 15 636,32 лв, то безспорно се налага извода, че ответникът прави признание за получаване на стоката, респ. доставката на пшеницата.

Фактурата е първичен частен счетоводен документ, удостоверяващ предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. Отразяването обаче на фактурата в счетоводството на ответното дружество-купувач, включването й в дневника за продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата и извършеното частично плащане на получената стока, представляват недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В тази насока е и практиката на ВКС-Р №42/19.04.10г по т.д. 593/09г на ВКС-ІІт.о.Следователно в конкретния случай, в правната сфера на купвача –отв. д-во е възникнало задължение за заплащане на цената на доставената му стока-пшеница, съгласно кредитираното заключение на в.л. от ССЕ.

Доказателствата са категорични, че „Боровец КОС”ЕООД е извършило само частично плащане на стоката по банков път в размер на 30 181,60 лв, което е осчетоводено в счетоводствата на двете дружества, като неиздължения размер на задължението по цитираната фактура е в размер на 48 000 лв, т к липсват данни , а и не се твърди тази сума да е платена на продавача-ищец.

Съдът приема, че задължението на ответника-за плащане на цената,предвид разп. на чл 327 ал 1 ТЗ е изпълняемо с предаването на стоката, но с оглед разп. на чл 327 ал 3 ТЗ, която препраща към общите правила на чл 303а ал 3 ТЗ, следва да се приеме, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде извършено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или друга покана за плащане.

В случая, срок за плащане не е уговорен от страните и след като частичното плащане в размер на 30 181.60лв е извършено от отв. „Боровец КОС”ЕООД на 30.09.15г, то безспорно фактура №7/19.08.2015 е била вече получена от ответника и в 14-дневния срок по чл 303а ТЗ, който изтича на 14.10.15г и ответникът е следвало да изпълни задължението си към ищеца, за заплащане на цената на получаната и приета стока. Доказателствата по делото сочат, че ищецът е изпратил до ответника и нот. покана , връчена на управителя на отв. дружество на 01.12.15г, в която е даден допълнително 3-дневен срок, за заплащане остатъка от дължимата сума по процесната ф-ра за продадената пшеница, поради което съдът намира, че срокът за заплащане на остатъка от 48 000лв изтича на 04.12.15г и задължението е с настъпил падеж на тази дата.

По делото липсват доказателства за изпълнено задължение от ответника към ищеца и съдът приема, че предявеният като частичен иск по чл 327 ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата на 48 000 лв, ведно със зак. лихва, считано от подаване на ИМ до изплащане на вземането.

Съдът преценя за неоснователни наведените аргументи от ответното дружество за недължимост на незаплатената част от цената на стоката, поради установена при направен анализ „ жива зараза” в пшеницата, т к липсват данни стоката да е върната на продавача, липсват писмени доказателства за договореност между страните за намаляне на цената на стоката и за издадено в тази насока кредитно известие.

По акцесорния иск с пр. осн. чл 86 ал. 1 ЗЗД

Вземането за законна лихва възниква от фактическия състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е : обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.Вземането за лихва е акцесорно , но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение, заради липсата на дължимо поведение по отношение на главното задължение.

Съдът приема, че в случая иска по чл 86 ЗЗД- лихва за забава върху неизпалатената главница е основателен и следва да бъде уважен, съобразно заключението на ССЕ.В тази връзка, размерът на законната лихва за забава върху неизплатеният остатък по ф-ра №7/19.08.15г е 48 000лв , като за периода от 05.12.15г/изпадането на ответното дружество в забава, т к падежа на вземането, след дадения доп. срок с нот. покана до ответника е на 04.12.15г/ и ответникът е в забава от 05.12.15г до 17.02.16г /датата на подаване на ИМ/, като за този период мораторната лихва е според експерта в размер на 1001.36лв, но т к ищецът не е направил увеличение на иска, то сумата следва да се присъди в предявения размер с ИМ- 988.64лв.

Предвид изложеното и при основателност на предявеният иск по чл 327 ТЗ, съдът следва да разгледа и предявеното при условията на евентуалност възражение на ответника, за прихващане на претендираната главница с насрещни вземания на ответника, като основателността на съдебно предявеното възражение за прихващанте, не се обуславя от ликвидност на активното вземане, нито от това, компенсациозното изявление да е достигнало до ищеца.

С Р №113/09.07.13г на ВКС по гр д №1274/13г ІІг о ГК,пост. по реда на чл 290 ГПК- съставляващо задължителна практика за съдилищата, ВКС е приел, че в хипотезата на съдебно прихващане, погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на вземането и неговата изискуемост и от този момент вземането е ликвидно и установено по размер. Ето защо, по направено възражение за прихващане с отговора по ИМ, ЯОС е длъжен да се произнесе дори и ако вземането по направеното възражение не е ликвидно към този момент,т к с влизане в сила на решението, спорното неликвидно насрещно вземане, става ликвидно и изискуемо.В тази връзка, по изключение, съгл чл 103 ал 3 ЗЗД, прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност.

С оглед кредитираното заключение на ССЕ, фактура №9/24.06.2015 г е осчетоводена в счетоводствата на ответното „Боровец-КОС” ЕООД и третото лице-„Дънди 76” ЕООД - закупило чрез ответника, процесната пшеница, като е издадено и кредитно известие №20/09.11.2015 г. към ф-ра №9/24.06.2015г, за 87 860 кг пшеница, с ед. цена 0,26 лв. за кг, с обща стойност 22 843 лв, като и кредитното известие е редовно осчетоводено и „Дънди 76” ЕООД е платило на „Боровец-КОС”ЕООД сума в общ размер 52 000 лв. по ф-ра №9/24.06.2015 г, което е отразено в счетоводствата на двете дружества, но във връзка с кредитно извествие №20/09.11.2015 г, не е върната сума от „Боровец-КОС” ЕООД на „Дънди -76” ЕООД / няма извършено плащане се твърди в ССЕ/, а в счетоводтвото на „Боровец-КОС” ЕООД, количеството от 87 860 кг пшеница, не е изписано на брак, както ответника сочи. Според гласните доказателства, това количество пшеница е продадено на трето физическо лице, което е заплатило цената на управителя на ответното дружество/св. П.Ж./, но това касае взаимоотношенията между „Боровец-КОС” ЕООД и „Дънди-76”ЕООД.

Независимо, че според АТЕ, живата зараза с „мораво рогче”- паразитна гъба/фунги/ е станало на пролет, след изкласяване на житната култура и заразата според експерта, вероятно е настъпила преди жътвата, а заразяването с „гъгрицата” е станало по време на съхранението в складовете, където зърното е оставено след жътвата и по време на съхранение на зърното, през периода: след придобиването на пшеницата- до изтеглянето на зърното при купувача, ЯОС намира възражението на ответника за прихващане за неоснователно.

Действително с издаването на кредитното известие в правната сфера на купувача възниква вземане за сумата по известието, съответно същата е годен предмет на прихващане, но в случая липсват данни , кредитно известие да е издавано по фактура №7/19.08.2015 г., касаеща продажбата на процесдната пшеница, липсват доказателства сочещи, ответникът да е върнал на ищеца негодната продукция или да е бракувал част от нея.

В тази вр. осчетоводяването на ф-ра №9/24.06.2015 г. в счетоводствата на „Боровец-КОС” ЕООД и „Дънди 76” ЕООД и издаденото кредитно известие №20/09.11.2015 г. към тази фактура, за 87 860 кг пшеница на стойност 22 843 лв, касае търговски отношения между тези две дружества,но не и ищеца.

Договорките, които ответното дружество е осъществило с трето лице за процеса –фирма „Дънди 76”ЕООД, относно намаляне цената на препродадената пшеница и издаването в тази връзка на ф-ра №9/24.06.15г и кредитно известие №20/09.11.15г към ф-рата, са правно ирелевантни факти относно взаимоотношенията между страните в наст. процес.

Доказателствата сочат, че „Дънди 76” ЕООД е платило на „Боровец-КОС”ЕООД сума в размер 52 000 лв. по фактура №9/24.06.2015 г и платената сума е отразена в счетоводствата на двете дружества, издадено е и кредитно извествие №20/09.11.2015 г към ф-рата, но няма данни за върната сума от „Боровец-КОС” ЕООД на „Дънди -76” ЕООД - няма извършено плащане /закл.на ССЕ/, а в счетоводтвото на „Боровец-КОС” ЕООД, количеството от 87 860 кг пшеница, не е изписано на брак, както твърди ответника, а това количество пшеница е продадено от ответникана трето физическо лице/свид.П. Ж./.

С оглед изложеното съдът намира за неоснователно, възражението за прихващане със сумата 32 936.20лв на задължението на „Боровец -КОС”ЕООД от 48 000лв към ищеца, заради причинени вреди и пропуснати ползи.

По изложените съображения възражението за прихващане като е неоснователно, не следва да бъде уважено.

При този изход на делото и на осн.чл 78 ал 1 ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца, направените в наст. производство съдебни разноски в размер на 5 727.22лв -за Д.Т, за вещи лица по двете експертизи-ССЕ и АТЕ, както и адвокатско възнаграждение, предвид представените : адв. пълном. от 10.11.16г, Списък на разноските, ф-ра 4881/28.04.16г и извлечение от банковата сметка на ищеца за направено плащане по цитираната фактура.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Осъжда „Боровец -КОС”ЕООД, с ЕИК 201457790, със седалище гр.Ямбол, обл.Ямбол, ул.”Йордан Йовкаов”№6, представлявано от Управителя К.И.Д. да заплати на ”Боровец-2011”ЕООД, с ЕИК 201458223, със седалище и адрес на управление:гр.София-1618, р-н”Витоша”, ул.”Българска легия”, №36, чрез пълном. адв.М.Л.-АК-Пловдив,със служебен адрес: ***, сумата 48 000лв, по предявения частичен иск по чл 327 ал 1 ТЗ от общо 78 181.60лв по фактура №7/19.08.15г,за цената на получена от ответника мека пшеница,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.16г до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл 86 ал 1 ЗЗД, сумата 988.64лв,представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от 05.12.15г до 17.02.16г.

Не уважава възражението на „Боровец -КОС”ЕООД, със седалище гр.Ямбол, за прихващане със сумата от 32 936.20лв на задължението му от 48 000лв към ”Боровец-2011”ЕООД, със седалище:гр.София, за причинени вреди и пропуснати ползи на ответника, вследствие лошото качество на доставената от „Боровец-2011”ЕООД пшеница.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: