Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.10.2016г.
гр.Ямбол
На 03 октомври 2016 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар П.У.
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело №5 по описа на 2016
година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА”АД /в несъстоятелност/ гр.София с ЕИК-831184677
против О.А.А. ***, с която се претендира да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на
банката сумата 715619,12, от която както следва: 583400лв. – просрочена главница;
17085,37лв.-просрочена лихва върху редовна главница за периода
25.04.2014г.-25.07.2014г.; 82742,08лв.- просрочена лихва върху просрочена
главница за периода 25.07.2014г.-25.03.2015г.; 8755,38лв.-текущи лихви върху
просрочена главница за периода 25.03.2015г.-22.04.2015г.; 4871,29лв.- неустойка
върху просрочена лихва за периода 25.04.2014г.-22.04.2015г. и 18765лв-
представляваща такса по кредита, което задължение произтича от Договор за
банков кредит от 03.02.2006г., и Анекс № №1 -11 към същия.
Твърди се, че в ЯРС е
било образувано ч.гр.д.№1549/2015г., по заявление на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА”АД /в несъстоятелност/ гр.София за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 т.2 ГПК срещу О.А.А. ***, за заплащане на горепосочените суми, което
задължение произтича от Договор за банков кредит от 03.02.2006г., и Анекс № №1
-11 към същия, както и разноските в заповедното производство. По това заявление
ЯРС е издал Заповед за незабавно изпълнение от 30.06.2015г. и ИЛ от
02.07.2015г., с която е разпоредено длъжникът да заплати посочените в
заявлението суми.
Твърди се, че тъй
като ответникът е възразил срещу издадената Заповед за изпълнение, за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иска. Ищецът твърди, че на
03.02.2006г., между него и О.А., е бил сключен Договор за банков кредит, по
който банката е отпуснала на ответника, в качеството му на кредитополучател
сумата 262000лв., като кредитът е бил усвоен от А.. Сочи се, че с последващи
Анекси с №№ от 1 до 10, размерът на главницата и начинът на погасяването й са
били многократно променяни. Твърди се, че с Анекс №11 от 07.06.2013г., страните
по договора за кредит са се договорили погасяването на неиздължената
главница по кредита в размер на 583400лв. да се извърши еднократно на
10.07.2014г., но на падежа ответникът А. не е извършил плащане. Сочи се, че
освен просрочената главница, ответникът дължи плащане и на: - договорените в чл.9 от Договора лихви по
кредита, които за периода 25.04.2014г.-25.07.2014г. са в размер на 17085,37лв.;
- договорената в чл.11 от Договора, лихва върху просрочена главница за периода
25.07.2014г.-25.03.2015г. в размер на 82742,08лв.; - текущи лихви върху
просрочена главница за периода 25.03.2015г.-22.04.2015г. в размер на
8755,38лв.; - неустойка върху просрочени лихви договорена в чл.12 от Договора
за периода 25.04.2014г.-22.04.2015г в размер на 4871,29лв.; - такса по кредита
съгл. чл.13 от Договора в размер на 18765лв.
С оглед липсата на
плащане от страна на длъжника и направеното оспорване на издадената срещу него
Заповед по чл.417 ГПК, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от
предявяване на иска. Претендират се и направените по делото разноски.
В писмени отговор
ответникът твърди, че искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че с първоначалния
договор за кредит от 03.02.2006г. банката е предоставила на ответника кредит в
размер на 262000лв. за ремонт и реконструкция на кравеферма в с.Веселиново, за закупуване на животни и т.н., като сумата е
следвало да се отпусне, ползва и погасява при условията на този договор. Сочи,
се, че с анекси Анекс №1 от 30.06.2006г., Анекс
№2 от 23.11.2006г., Анекс №3 от 30.01.2007г. и Анекс №4 от 12.02.2007г. е била
извършена новация на дълга по см. на чл.107 ЗЗД, тъй
като на мястото на стария дълг е възникнал нов. Твърди се също, че с Анекс №5
от 15.03.2007г., страните отново са новирали старото
задължение, като такова новиране е било извършено и с
Анекс №6 от 13.04.2007г. и Анекс №7 от 07.05.2007г. Твърди се от ответника, че
в нито един от анексите страните не са заявили изрично, че същите са неразделна част от
договора за кредит, както и че непроменените клаузи на договора запазват
действието си, а така също не е било посочено, кои клаузи от договора се
изменят. Поради това ответникът счита, че всеки един от тези анекси разкрива
характеристика на самостоятелно облигационно отношение между страните-
отпуснати са нови средства, за разходване по различен начин с нови погасителни
планове. Сочи се, че с останалите Анекси с №№ от 8 до 11 се определят падежи на
сума в размер на 583400лв., която се претендира за плащане. Ответникът е
оспорил и редовността на извлечението от счетоводните книги на банката, като е
заявил, че от него не става ясно, какъв е усвоения кредит, кога е станало това,
какво е движението по кредита и на каква база се формират претендираните
лихви, респ. как са формирани дължимите суми. Счита, че извлечението не
удостоверява надлежно ликвидността и изискуемостта на претендираните
суми. Твърди се, че е налице неяснота във връзка с твърденията на заявителя, че
кредита е в забава от 25.04.2014г., а в същото време като краен падеж се сочи
10.07.2014г. В отговора е посочено също, че между ответника А. и „ВИТЕНДА”АД
/последното към 01.01.2007г.- „ВИТЕНДА”ЕООД/ е бил сключен договор за заем от
01.01.2007г., като разрешените парични средства по договора за кредит и
анексите към него са били предоставени на посоченото дружество под формата на
заем. Твърди се, че паричните средства получени от КТБ АД по кредита и анексите
към него, са били преведени същия или следващия ден от сметката на ответника в
КТБ по сметка на посоченото дружество в същата банка. Твърди се, че независимо,
че в договора за кредит и анексите към него са били посочени различни цели за
ползване на усвоените средства, то те реално със знанието и съгласието на
банката са постъпвали от сметката на ответника в сметката на посоченото
дружество. Поради това ответникът счита, че паричните средства реално не са
били усвоени от него. Ответникът е направил оспорване на Анекс №11 от
07.06.2013г., като е заявил, че подписът върху документа срещу кредитополучател не е положен от него и е поискал откриване
на производство по чл.193 ГПК, във връзка с направеното оспорване.
В Доп.
ИМ по делото ищецът е заявил, че направените в писмения отговор на ответника
възражения са неоснователни. Представил е доказателства, относно редовното
упълномощаване на адв.К. да предяви иска по делото, с
оглед на което е заявил, че счита че ИМ е редовно подадена. Посочил е, че
сключените между страните 11 бр. Анекси, са сключени именно към процесния договор за банков кредит от 03.02.2006г. и следва
да се считат неразделна част от същия. Във връзка с оспорването на Анекс
№11807.06.2013г. е направено изявление, че банката счита, че той е подписан от
ответника и е автентичен, като тежестта за доказване на оспорването му в този
случай пада върху оспорилото го лице. Ищецът е посочил, че извлеченията от
счетоводните книги на банката съдържат всички необходими реквизити за
индивидуализиране на вземането и за задълженията на кредитополучателя.
Твърди се, че по делото са налице и доказателства, че кредитът е бил усвоен от кредитополучателя.
В отговор на Доп.ИМ ответникът е заявил, че поддържа направените с
първоначалния отговор възражения по иска, както и искането си за откриване на
производство по чл.193 ГПК.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Ответникът, чрез своя пълномощник, оспорва исковата
претенция и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на направените по
делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от ч.гр.д.№1549/2015г. на ЯРС, същото е
образувано по заявление на ищеца „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА”АД /в
несъстоятелност/ гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
против О.А.А. ***. Към заявлението са били представени извлечение от
счетоводните книги на банката, както и Договор за банков кредит от 03.02.2006г.,
и последвалите анекси по него: Анекс №1 от 30.06.2006г.; Анекс
№2 от 23.11.2006г.; Анекс №3 от 30.01.2007г.; Анекс №4 от 12.02.2007г.; Анекс
№5 от 15.03.2007г.; Анекс №6 от 13.04.2007г.; Анекс №7 от 07.05.2007г.; Анекс
№8 от 08.10.2008г.; Анекс №9 от 07.01.2010г.; Анекс №10 от 05.01.2012г. и Анекс
№11 от 07.06.2013г. Заявлението е било уважено от съда, като с
разпореждане от 30.06.2015г. е била издадена Заповед за изпълнение
№967/30.06.2015г., с която съдът е разпоредил длъжникът О.А. да заплати на
кредитора сумата 715619,12, от която както
следва: 583400лв. – просрочена главница;
17085,37лв.-просрочена лихва върху редовна главница за периода
25.04.2014г.-25.07.2014г.; 82742,08лв.- просрочена лихва върху просрочена
главница за периода 25.07.2014г.-25.03.2015г.; 8755,38лв.-текущи лихви върху
просрочена главница за периода 25.03.2015г.-22.04.2015г.; 4871,29лв.- неустойка
върху просрочена лихва за периода 25.04.2014г.-22.04.2015г. и 18765лв-
представляваща такса по кредита, както и да заплати по сметка на ЯРС сумата
14312,38лв, представнляваща ДТ по заповедното
производство на осн.
чл.57 ал.6 от ЗБН. Допуснато е незабавното изпълнение на Заповедта и е разпоредено издаването на
изпълнителен лист. Срещу заповедта ответникът А. е подал възражение по чл.414
ГПК на 04.11.2015г., че не дължи присъдените суми. С оглед на това, ЯРС е
разпоредил на 10.12.2015г., да бъде уведомен заявителя, че следва да предяви
иск по чл.415 ГПК в едномесечен срок, срещу възразилия длъжник.
Видно от представения по делото писмен Договор за банков кредит от 03.02.2006г.,
същият е бил сключен между банката- ищец от една страна, като кредитор и от
друга – О.А.А. ***, като кредитополучател, като размера на договорения кредит е бил
262000лв., а крайният срок за погасяване на задължението по договора е бил
определен от страните до 10.12.2008г. В чл.2 от Договора е посочено, че
кредитът е за ремонт и реконструкция на кравеферма в с.Веселиново
и за закупуване на животни /крави/, амониева селитра и др. В чл.17 от договора,
страните са постигнали съгласие относно начина на погасяване на главницата, а
именно на месечни вноски в размер посочен в същия член. В чл.9 от Договора е
определена договорната лихва за ползването на главницата, а в чл.11 са
постигнали съгласие, че при нарушаване нна сроковете
за погасяване на главницата или при предсрочна изискуемост
на кредита, банката освен договорената лихва, начислява и събира от кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10
пункта годишно върху просрочената главница. Съгл. чл.12 от Договора,
начислените, но неплатени в срок лихви
се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят
дължи на банката неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но
неплатена лихва до окончателното й издължаване. В чл.13 от Договора е посочено,
че кредитополучателят заплаща на банката еднократна
комисионна за разходите по управление на кредита в размер на 1% върху размера на кредита.
С подписването на Анекс №1 от
30.06.2006г. към договор за банков кредит от
03.02.2006г., банката е предоставила допълнителен кредит
на А. в размер на 80000лв., като общия размер на главницата по кредита е станал
337000лв. /§1/, а в §3 страните са договорили нов размер на месечните вноски за
погасяване на главницата. Съгл.§4 е възникнало задължение за кредитополучателя да заплати допълнителна комисионна на
банката в размер на 800лв. в срок до 31.07.2006г. В §5 изрично е записано, че
всички останали клаузи на Договор за банков
кредит от 03.02.2006г. остават непроменени. С №2 от 23.11.2006г. към договор за банков кредит от 03.02.2006г., банката е предоставила
допълнителен кредит на А. в размер на 300000лв., като общия размер на главницата
по кредита е станал 497000лв. /§1/, за създаване на лозов масив и СМР, а в §3
страните са договорили нов размер на месечните вноски за погасяване на
главницата. Съгл.§4 е възникнало задължение за кредитополучателя
да заплати допълнителна комисионна на банката в размер на 3000лв. В §5 изрично
е записано, че всички останали клаузи на Договор
за банков кредит от 03.02.2006г. изменен с Анекс №1 от
30.06.2006г. остават
непроменени. С Анекс №3 от 30.01.2007г. към договор за банков кредит
от 03.02.2006г.,
банката е предоставила допълнителен кредит на А. в размер на 300000лв. за
закупуване на животни, като общия размер на главницата по кредита е станал 737300лв.
/§1/, а в §3 страните са договорили нов размер на месечните вноски за
погасяване на главницата. Съгл.§4 е възникнало задължение за кредитополучателя да заплати допълнителна комисионна на
банката в размер на 3000лв. В §6 изрично е записано, че всички останали клаузи
на Договор за банков кредит от 03.02.2006г. изменен
с Анекс №1 и Анекс №2. остават непроменени. С Анекс №4 от 12.02.2007г. към договор за
банков кредит от 03.02.2006г., банката е предоставила
допълнителен кредит на А. в размер на 1651700лв. за закупуване на недвижим
имот- винарска изба в гр.Ямбол, като общия размер на главницата по кредита е
станал 2389000лв. /§1/, а в §3 страните са договорили нов размер на месечните
вноски за погасяване на главницата. Съгл.§4 е възникнало задължение за кредитополучателя да заплати допълнителна комисионна на
банката в размер на 8250лв. В §6 изрично е записано, че всички останали клаузи
на Договор за банков кредит от 03.02.2006г.
изменен с Анекс №1, Анекс №2 и Анекс №3, остават непроменени. С Анекс №5 от 15.03.2007г. към договор за банков кредит от 03.02.2006г.,
банката е предоставила допълнителен кредит на А. в размер на 150000лв. за
закупуване на недвижим имот- винарска изба в гр.Ямбол, като общия размер на главницата
по кредита е станал 2534000лв. /§1/, а в §3 страните са договорили нов размер
на месечните вноски за погасяване на главницата. Съгл.§4 е възникнало
задължение за кредитополучателя да заплати
допълнителна комисионна на банката в размер на 8250лв. В §6 изрично е записано,
че всички останали клаузи на Договор за
банков кредит от 03.02.2006г. изменен с Анекс
№1, Анекс №2 и Анекс №3,
остават непроменени. С Анекс №6 от 13.04.2007г. към договор за
банков кредит от 03.02.2006г., банката е предоставила
допълнителен кредит на А. в размер на 132000лв. за закупуване на животни, като
общия размер на главницата по кредита е станал 2671000лв. /§1/, а в §3 страните
са договорили нов размер на месечните вноски за погасяване на главницата.
Съгл.§4 е възникнало задължение за кредитополучателя да заплати допълнителна комисионна на банката в размер на
1120лв. В §6 изрично е записано, че всички останали клаузи на Договор за банков кредит от 03.02.2006г. сключен
между страните и изменен с последващи анекси, остават непроменени. С Анекс №7 от 07.05.2007г. към договор за банков кредит от 03.02.2006г.,
банката е предоставила допълнителен кредит на А. в размер на 529000лв. за
извършване на СМР и отглеждане на селскостопански култури, като общия размер на
главницата по кредита е станал 3200000лв. /§1/, а в §3 страните са договорили
нов размер на месечните вноски за погасяване на главницата. Съгл.§4 е
възникнало задължение за кредитополучателя да заплати
допълнителна комисионна на банката в размер на 2645лв. В §5 изрично е записано,
че всички останали клаузи на Договор за
банков кредит от 03.02.2006г. сключен между страните и изменен с последващи
анекси,
остават непроменени.
С
подписването на Анекс№8 от 08.10.2008г. към договор за банков кредит
от 03.02.2006г., страните са постигнали съгласие, че погасяването на неиздължената главница по кредита в размер на 583400лв.,
следва да стане на три вноски: на 10.01.2010г.-194466лв.; на
10.02.2010г.-194467лв. и на 10.03.2010г.- 194467лв. /§1/. В §2
изрично е записано, че всички останали клаузи на Договор за банков кредит от 03.02.2006г. сключен между страните и
изменен с последващи анекси, остават непроменени. С Анекс №9 от 07.01.2010г. към договор за банков кредит от 03.02.2006г.,
страните са договорили нов срок и начин за погасяване на неиздължената
главница от 583400лв., както следва: на 10.01.2012г.-194466лв.; на
10.02.2012г.-194467лв. и на 10.03.2012г.- 194467лв. /§1/. В §2
изрично е записано, че всички останали клаузи на Договор за банков кредит от 03.02.2006г. сключен между страните и
изменен с последващи анекси, остават непроменени. С Анекс №10 от 05.01.2012г. към договор за банков кредит от
03.02.2006г. страните са договорили нов срок и начин за погасяване на неиздължената главница от 583400лв., а именно еднократно на
10.06.2013г. /§1/. В §2 изрично е записано, че всички останали
клаузи на Договор за банков кредит от
03.02.2006г. сключен между страните и изменен с последващи анекси, остават непроменени.
С Анекс
№11 от 07.06.2013г. към договор за банков кредит от 03.02.2006г., страните са договорили нов срок за погасяване на неиздължената главница от 583400лв.- на 10.07.2014г. /§1/. В §2 изрично е записано, че
всички останали клаузи на Договор за банков
кредит от 03.02.2006г. сключен между страните и изменен с последващи анекси, остават непроменени.
Във връзка с направеното оспорване от ответника на Анекс
№11 от 07.06.2013г., като неистински документ, с оглед твърдението, че подписът
върху документа срещу кредитополучател не е положен
от него, искането за откриване на производство по чл.193 ГПК, съда с
определение в о.с.з. е открил производство по чл.193 ГПК. В тази връзка по
делото е назначена и изслушана СГЕ, като в заключението си по делото от
15.06.2016г., ВЛ-це В. е посочило, че подписът,
положен под „кредитополучател” в Анекс №11 от 07.06.2013г. към договор за банков кредит от 03.02.2006г.,
не принадлежи на ответника по делото О.А.А.. Ето защо посочения документ- Анекс
№11 от 07.06.2013г. следва, като неистински да бъде изключен като доказателство
по делото.
Като доказателство по делото ищецът е
представил Справка за задълженията по Договор за банков
кредит от 03.02.2006г. към 22.04.2015г.
По искане на страните по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на ВЛ от 28.06.2016г. и Доп.
заключение от 30.08.2016г. се установява, че общия размер на предоставените
суми от банката кредитор на ответника А., във връзка със сключения между тях Договор за банков кредит от 03.02.2006г., и Анекс
№ №1 -11 към същия е била в размер на 3404700лв. От тази сума, чрез разплащателна сметка №1714 024297 01
0 на ответника О.А.А. е
била усвоена сума, съгласно
Договор за банков кредит от 03.02.2006 г. и анексите към него, в размер на общо
3287404лв., като същата е ефективно получавана, съобразно
клаузите на договора, за периода 06.02.2006 г. -27.12.2007 г. ВЛ-це е посочило, че след като се приспаднат извършените от
ответника плащания по кредита в общ размер на 3544805,90лв., общият размер на дължимите суми по
Договор за банков кредит от 03.02.2006 г. и Анекс от № 1 до № 11 /вкл./ е 715
619,12 лв., от които както следва: просрочената главница по Договор за банков
кредит от 03.02.2006 г., предвид клаузите на договора за банков кредит и
анексите към него- 583400лв.; непогасени просрочени
лихви върху редовна главница по Договор за банков кредит от 03.02.2006 г., за
периода 25.04.2014г. - 25.07.2014г.- 17085,37 лв.; непогасени
просрочени лихви върху просрочената главница по Договор за банков кредит от 03.02.2006
г., за периода от 25.07.2014г. до 25.03.2015г., предвид клаузите на договора за
банков кредит- 82742,08 лв.; начислени и неплатени текущи лихви върху
просрочената главницата периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015г. - 8755,38 лв.;
дължима неустойка върху неплатените просрочени лихви за редовна и просрочена
главница, за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г., предвид клаузите на
договора за банков кредит- 4871,29 лв.; и неизплатените такси по кредита е
18765 лв. По поставения от ответника въпрос, касаещ превод на средства от
сметката на ответника към сметката на „Витенда”АД в несъст., ВЛ-че е отговорило, че за периода
24.11.2006г.-23.08.2007г. от разплащателната сметка на ответника по сметка на
посоченото дружество са били извършени преводи в общ размер 2571020лв. В доп. заключение на ССЕ от 30.08.2016г., ВЛ-це е посочило размера на дължимите суми, по пера, претендирани по ИМ, като е изчислило
общият размер на задълженията по Договор за
банков кредит от 03.02.2006 г. и Анекси от № 1 до № 10 /изключвайки Анекс №11/.
ВЛ-це е посочило, че по този начин падежът на кредита се променя от
10.07.2014г. на 10.06.2013г., като размерът на просрочената главница до
22.04.2015 г. остава непроменен и е 583400лв. Според заключението се променя
размера на просрочена лихва върху редовна главница, като освен за периода
25.04.2014г. - 25.07.2014г. в размер на
17085,37 лв., се дължи такава и за периода 10.06.2013г. - 24.04.2014г. в размер
на 50885,45 лв. Променя се и размера на неустойката, като освен такава за
периода 25.04.2014г.-22.04.2015г.
в размер на 4871,29лв., се дължи такава
и за периода 10.06.2013 г. - 24.04.2014 г. в размер на 4509,02лв. Според вещото
лице размерът на просрочена лихва върху просрочена главница за периода
25.07.2014г. - 25.03.2015г. - 82742,08 лв. не се променя, както и размерът на
текущите лихви върху просрочена главница за периода 25.03.2015г. - 22.04.2015г. от 8755,38 лв. и дължимата такса по кредита
от 18765 лв. Заключението и доп.
такова, не се оспориха от страните по делото и се приемат от съда като
обективни и компетентно изготвени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422
ГПК, същият е предявен с оглед установяване на твърдяно
вземане на ищеца към ответника за суми по сключен между тях Договор за банков кредит от 03.02.2006г., и Анекс
№ №1 -11 към същия. За сумата е подадено заявление по ч.гр.д.№1549/2015г. на ЯРС и е издадена
заповед по чл.417 ГПК срещу ответника. Последния е възразил срещу заповедта по
см. на чл.414 ГПК, което обуславя правния интерес от предявяване на иска.
По безспорен начин се установи, че по силата
на Договор за банков кредит от 03.02.2006г.,
и: Анекс №1 от 30.06.2006г.; Анекс №2 от 23.11.2006г.; Анекс №3 от
30.01.2007г.; Анекс №4 от 12.02.2007г.; Анекс №5 от 15.03.2007г.; Анекс №6 от
13.04.2007г. и Анекс №7 от 07.05.2007г., към същия, ищецът е предоставил
на ответника О.А., в качеството му на кредитополучател
сума в размер на 3404700лв., от която са били усвоени общо
3287404лв., като последната сума е била ефективно
получена, съобразно клаузите на договора, за периода 06.02.2006г. -27.12.2007г.
Установено е безспорно, че с подписване
на Анекс №8 от
08.10.2008г. длъжникът е признал, че към посочената дата неиздължената
главница по кредита е в размер на 583400лв., като страните са договорили
разсроченото й плащане. С последвалите
Анекс №9 от 07.01.2010г. и Анекс №10 от 05.01.2012г., бил променян
крайния срок за издължаване на главницата, като съгласно последния подписан
между страните анекс, главницата от 583400лв. е следвало да бъде заплатена
еднократно на 10.06.2013г.
Що се
касае до Анекс №11 от 07.06.2013г. От
изслушаната по делото СГЕ, безспорно е установено, че подписът, положен под „кредитополучател” в Анекс №11 от 07.06.2013г. към
договор за банков кредит от 03.02.2006г., не принадлежи на ответника по делото О.А.А..
Ето защо посочения документ- Анекс №11 от 07.06.2013г., следва на осн. чл.194 ал.1 ГПК, да бъде признат за неистински и да
бъде изключен като доказателство по делото. В този случай, обаче ответникът не
може да се ползва от съдържащата се в Анекс №11 по-благоприятна клауза за него,
отсрочваща плащането на главницата за 10.07.2014г., което означава, че с
настъпване на падежа за плащане на главницата по Анекс №10, и неплащането на посочената дата, длъжникът е изпаднал в
забава и дължи освен връщане на главницата, договорната лихва и таксите, и
договорените между страните лихви за забава и неустойки, съгласно клаузите на
Договора за кредит от 03.02.2006г.
От заключението и доп.
заключение на ССЕ се установява, че дължимите по договора суми по периоди и
пера както са посочените в Заявлението по чл.417 ГПК и ИМ, съвпадат напълно с ищцовата претенция, а именно: 583400лв. – просрочена главница; 17085,37лв.-просрочена лихва върху
редовна главница за периода 25.04.2014г.-25.07.2014г.
/съгл. чл.9 от Договора/; 82742,08лв.- просрочена лихва върху просрочена
главница за периода 25.07.2014г.-25.03.2015г. /съгл.
чл.11 от Договора/; 8755,38лв.-текущи лихви върху просрочена главница за
периода 25.03.2015г.-22.04.2015г.; 4871,29лв.- неустойка върху просрочена лихва
за периода 25.04.2014г.-22.04.2015г. / съгл. чл.12 от
Договора/ и 18765лв- представляваща такса по кредита /съгл. чл.13 от Договора/. Като освен тях, с оглед
установеното, че между страните не е бил подписван Анекс №11, т.е. падежът на
главницата е настъпил на 10.06.2013г., а не на 10.07.2014г., кридитополучателят дължи на банката освен горепосочените
суми и: просрочена лихва върху
редовна главница за периода 10.06.2013г. - 24.04.2014г. в размер на 50885,45 лв. и неустойка върху доначислените
лихви за периода 10.06.2013 г. - 24.04.2014 г.
в размер на 4509,02 лв. Последните две суми обаче не са предмет на
Заповедта по чл.417 ГПК и на настоящия установителен иск по чл.422 ГПК.
Въпреки дадената от съда възможност, кредитополучателят не представи доказателства да е бил изправна
страна по договора, респ. да са изпълнил точно задълженията си по същия и да не
дължи на ищеца сочените в исковата молба суми, предмет и на Заповед №967/30.06.2015г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д..№1549/2015г. по описа на ЯРС.
Неоснователно е твърдението на ответника,
че не дължи сумите, тъй като с подписването на Анексите с №№1-10, страните са новирали задълженията на ответника и между тях са
възникнали нови самостоятелни облигационни
отношения - отпуснати са нови средства, за разходване по различен начин с нови
погасителни планове, стоящи извън
първоначалния Договор за кредит от 03.02.2006г.
Видно от всеки един от подписаните анекси, в същия съществува изрична клауза,
че с подписване на анекса, всички останали клаузи /т.е.
тези които не са предоговорени с анекс/ на Договора и предходните анекси, остават
непроменени. Т.е. тези анекси са неразделна част от първоначално сключения
между страните договор и кредиторът е запазил своите права срещу
длъжника, като не е налице, твърдяното от ответника
прекратяване на стария дълг. Доколкото с анексите, клаузите на чл.9, чл.11,
чл.12 и чл.13 от Договора за кредит са непроменени, то същите продължават
действието си между страните.
Неподписването на анекса с №11 от 07.06.2013г., отсрочващ падежа за плащане на главница, не
освобождава ответника от задължението му
към банката.
Ирелевантно по делото е обстоятелството по
какъв начин се е разпореждал кредитополучателят с
получените от банката суми, респ. дали е използвал същите по предназначението
посочено в договора и анексите, или по друг начин, разпореждайки се със сумите
в полза на трети лица /в каквато връзка е направеното възражение в отговора на
ИМ/. Дори и да не е ползвал сумите по предназначение, кредитополучателят
не би могъл да черпи права от собственото си виновно поведение, респ. това не
би могло да го освободи от задължението му да заплати на банката процесните
суми. Предвид изложеното съдът не обсъжда като неотносими
представените от ответника с отговора на ИМ доказателства- Договор за заем от 01.01.2007г.; Решение
№4/10.05.2007г. по ф.д. №14327/2004г. на СГС.; Протокол от Общо събрание на
акционери на „ВИТЕНДА”АД от 07.03.2008г. и Решение
от 20.01.2016г. по т.д. №3606/2014г. на СГС.
Ето защо, съдът счита, че предявеният по
делото иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен, като се
приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца, сумата 715619,12, от която както следва: 583400лв. – просрочена главница; 17085,37лв.-просрочена
лихва върху редовна главница за периода 25.04.2014г.-25.07.2014г.; 82742,08лв.-
просрочена лихва върху просрочена главница за периода
25.07.2014г.-25.03.2015г.; 8755,38лв.-текущи лихви върху просрочена главница за
периода 25.03.2015г.-22.04.2015г.; 4871,29лв.- неустойка върху просрочена лихва
за периода 25.04.2014г.-22.04.2015г. и 18765лв- представляваща такса по
кредита, което задължение произтича от Договор за банков кредит от
03.02.2006г., и Анекс № №1 -10 към същия., за които суми е издадена Заповед №967/30.06.2015г. за
изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1549/2015г.
на ЯРС по описа на ЯРС.
Съобразно разрешението, дадено с ТР
№4/2013г. на ОСГТК /т.12/, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение.
С оглед изхода на спора от исковото производство, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ЯРС
сумата 14312,38лв, представляваща
включени разноски в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК - ДТ
дължима по заповедното производство на осн. чл.57 ал.6 от ЗБН.
Ищецът
е направил искане за заплащане на разноски, което съгласно разпоредбата
на чл.78 ал.1 ГПК е основателно и следва ответниците да му заплатят
съдебно-деловодни разноски за тази инстанция в размер на 150лв., представляващи
депозит за ВЛ-це по ССЕ. /липсват доказателства за
други разноски направени от ищеца по делото/.
На
осн. чл.57 ал.6 от ЗБН ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметката на ЯОС, ДТ за образуване на делото в
размер на 14312,38лв /останалите 2% от ДТ са присъдени за заповедното
производство/.
Водим
от изложеното, Я О С
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание
чл.194 ал.2 изр.2-ро вр. с
ал.3 ГПК, че Анекс №11 от 07.06.2013г., към Договор
за банков кредит от 03.02.2006г., сключен между „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА”АД /в
несъстоятелност/ гр.София с ЕИК-831184677 и О.А.А., е НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ, тъй като
подписът под кредитополучател не
принадлежи на ответника О.А.А., поради което го изключва от доказателствата по делото.
След влизане на решението в сила, копие от него и документа, следва да се
изпратят на ЯРП на основание чл.194 ал.3 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, че съществува вземането на ищеца „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА”АД /в
несъстоятелност/ гр.София с ЕИК-831184677 срещу ответника О.А.А. с ЕГН-**********,***, и че същия дължи на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА”АД /в
несъстоятелност/ гр.София с ЕИК-831184677 сумата 715619,12, от която както
следва: 583400лв. – просрочена главница;
17085,37лв.-просрочена лихва върху редовна главница за периода
25.04.2014г.-25.07.2014г.; 82742,08лв.- просрочена лихва върху просрочена
главница за периода 25.07.2014г.-25.03.2015г.; 8755,38лв.-текущи лихви върху
просрочена главница за периода 25.03.2015г.-22.04.2015г.; 4871,29лв.- неустойка
върху просрочена лихва за периода 25.04.2014г.-22.04.2015г. и 18765лв-
представляваща такса по кредита, което задължение произтича от Договор за
банков кредит от 03.02.2006г., и Анекс № №1 -10 към същия., за които
суми е издадена Заповед №967/30.06.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1549/2015г. на ЯРС по описа на
ЯРС.
ОСЪЖДА О.А.А. да заплати по сметка на
ЯРС сумата 14312,38лв, представляваща, включени разноски в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК - ДТ,
дължима по заповедното производство, на осн. чл.57 ал.6 от ЗБН.
ОСЪЖДА
О.А.А. да ЗАПЛАТИ на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА”АД /в
несъстоятелност/ гр.София с ЕИК-831184677 направените по делото разноски в размер на 150лв.
ОСЪЖДА О.А.А.
да заплати по сметката на ЯОС ДТ в размер на 14312,38лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: