Решение по Търговско дело 4/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр. Ямбол 04.10.2016 г.

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 26.09.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Ж.Бозукова

при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Бозукова тър. дело №4 по описа за 2016 г.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД-в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление:гр.София, с ЕИК 831184677, представлявано от А. Н. Д., К. Х. М. и Л. П. И.-в качеството им на синдици на КТБ АД/н/ срещу „ЖАРДЕН” ООД –в ликвидация, със седалище с.Зимница,общ.Стралджа, обл.Ямбол, представлявано от ликвидатора Н.А.С., като се иска постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на ответника, че „КТБ”АД има вземане към „ЖАРДЕН” ООД –в ликвидация, като задължение по Договор за банков кредит от 15.01.10г и всички анекси към догорова,за сумата 200 463.04лв, от които -176 255.19лв - просрочена главница, дължима по договора за периода 15.10.2014-22.04.2015г,

-9 122.05лв.-просрочени лихви върху редовна главница, за периода 26.05.2014-25.11.2014 г. , 14 067.13лв-просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27.10.2014 год.-25.03.2015 г.,1018.67лв-неустойка върху просрочена лихва за периода от 26.05.2014-22.04.2015г. Сумата от 200 463.04лв се претендира ведно със зак. лихва, считано от 03.07.15г до окончателното изплащане на вземането, като на страната се присъдят и разноските в наст. производство.

В ИМ се сочи, че на 15.01.10г между „КТБ”АД/н/ и „ЖАРДЕН”ООД-кредитополучател е сключен Договор за банков кредит, с който Банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 180 000лв, при посочени в договора условия на усвояване,ползване и погасяване /раздел І,т.1 от д-ра/, като крайният срок за погасяване на главницата е оперделен до 15.06.11г /чл.17 от д-ра/, а при нарушаване сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията посочени в договора е предвидено, Банката да начислява освен договорената и наказателна лихва, като е предвидена и неустойка /раздел ІІІ,чл.12 и 13/. Според ищеца, в срок до 14.05.11г кредитополучателят има право да усвоява и ползва общо 180 000лв, като до 15.05.11г се задължава да погси такава част от усвоената главница, че същата да остане в р-р не по-голям от 90 000лв, а за периода от 15.05.11г до 14.06.11г кредитополучателят има право да усвоява и ползва до 90 000лв, като към 15.06.11г се задължава да погаси цялата част от усвоената по кредита главница и окончателно да погаси кредитното си задължение. В ИМ се сочи, че договорът за кредит е изменян и допълван със следните анекси:№1/13.05.11г, Анекс №2/10.10г11г,Анекс №3/12.08.13г, и още един Анекс №3/ 17.10.13г, с който страните са променили крайният срок за погасяване на главницата по кредита-на 15.11.14г. и окончателно да погаси кредитното си задължение.Според ищеца, до 15.11.14г и след тази дата, „КТБ” АД/н/ не е получило плащане на падежа на дължимите суми от ответника и последното плащане е направено от длъжника на 30.05.14г, като от 15.10.14г , длъжникът е изпаднал в забава за плащането на дължимата по договора главница, а считано от 26.05.14г длъжникът е изпаднал в забава за плащане на дължимите по договора за кредит лихви върху редовна главница.

Ищецът твърди, че в ЯРС е образувано ч. гр. д №1614/15г по реда на чл.417 ГПК, по заявление на ищеца от 03.07.15г срещу ответното дружество и в заповедното производство е издадена Заповед от 07.07.15г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл 417 ГПК и е издаден ИЛ от 08.07.15г, въз основа на който ответникът е осъден да заплати на „КТБ” АД, сумата 200 463.04лв- просрочена главница, просрочени лихви върху редовна главница, просрочени лихви върху просрочена главница и неустойка върху просрочената лихва за съответните периоди, а въз основа на ИЛ е образувано ИД №20158510402648 на ЧСИ, с рег №851 и р-н на д-е СГС. В ИМ се сочи, че т к длъжникът-ответник в наст. производство е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, то за ищеца са налице предпоставките по чл 415 ал 1 ГПК- за установяване на вземането с настоящия иск.

В срока по чл.367 ал.1/ГПК е постъпил отговор от ответника ”Жарден”ООД-в ликвидация, представлявано от ликвидатора Н.А.С., в който се излага становище по допустимостта и основателността на иска, като се твърди наличие на предпоставка за недопустимост на ИМ,поради липса на правен интерес за ищеца да предяви иска си. В тази връзка се излагат аргументи, че „КТБ” АД/н/, в качеството на обезпечител и „Сосиете Женерал”/Франция/- в качеството на обезпечено лице, на 19.05.11г са сключили Договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог и КТБ е учредила залог в полза на „Сосиете Женерал” /Франция/ върху вземания на „КТБ” АД, произтичащи от сключения между „ЖАРДЕН”ООД и „КТБ” АД , Договор за кредит от 15.01.10г и анексите към него, а договорът за финансово обезпечение е сключен, с оглед обезпечаване на Договор за срочен заем/договор за банков кредит/ от 19.05.11г, между същите страни. В отговора се сочи, че на 04.11.14г, ”Сосиете Женерал”/Франция/ е направило предсрочно изискуем Договора за срочен заем, скл. на 19.05.11г между „КТБ” АД –заемател и „Сосиете Женерал” /Франция/-заемодател и последният е поискал всичките си дължими суми по договора, да бъдат незабавно изплатени от заемателя, като са изпратени уведомителни писма до „Жарден „ООД, в които е уведомено, че „Сосиете Женерал”/Франция/ е новият кредитор на „ЖАРДЕН”ООД,на вземанията по Договор за кредит от 15.01.10г и анексите към същия. В тази връзка страната твърди, че предвид разп. на пар.1 т 5 ДР на ЗДФО/Закон за договорите за финансово обезпечение/, към момента „Сосиете Женерал”/Франция/ е кредитор на „Жарден”ООД-в ликвидация по отношение вземанията по Договор за кредит от 15.01.10г и анексите към същия, а не КТБ АД-в несъстоятелност.Относно недопустимостта на иска отв. дружество сочи още, че съгл.Заповед №1017/07.07.15г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл 417 ГПК, изд. по ч гр д №1614/14г на ЯРС,вземаенто на ищеца произтича от Д-р за банков кредит от 15.01.10г и Анекси №1/13.05.11г,№2/10.10.11г и №3/17.10.13г, докато в ИМ се твърди, че вземането произтича и от Анекс №3/12.08.13г, а с оглед съд. практика,спорното вземане по исковете с пр. осн. чл 422 ГПК, следва да бъде индивидуализирано по основание така,че да не възниква съмнение, че се касае до същото вземане, предмет на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК и липсата на тази препоставка води до недопустимост на иска по чл 422 ГПК.

Алтернативно с това, в отговора се твърди и неоснователност на иска, като се претендира неговото отхвърляне. Страната навежда доводи, че вземанията по Д-ра за кредит от 15.01.10г, следва да бъдат заплатени на кредитора-„Сосиете Женерал”/Франция/, т к между последната и КТБ”АД е сключен Д-р за срочен заем от 19.05.15г,обезпечен по реда на ЗДФО, чрез учредяване на залог върху вземанията на КТБ”АД, произтичащи от Д-р за кредит от 15.01.10г и анексите към него, като писмено от дата 04.11.14г, ”Сосиете Женерал”/Франция/ е уведомила „КТБ” АД, че упражнява правото си да направи предсрочно изискуеми вземанията си по Договор за срочен заем от 19.05.15г. Според страната,в тази вр. са изпратени редица писма и до „Жарден”ООД-в ликвидация, които представляват покани за доброволно изпълнение на вземанията, произтичащи от Договор за банков кредит от 15.01.10г и анексите към него, като в писмата е посочено основанието, от което произтичат претенциите за заплащане на паричните вземания и като кредитор на „Жарден”ООД-в ликвидация се легитимира френската банка.

В отговора се излагат аргументи и за неоснователност на акцесорните вземания на ищеца, т к съгл. анексите, страните са удължили срока за погасяване на остатъка от дълга на ответника, което сочи за трансформиране на просрочената главница в редовна, ведно с произтичащите от това последици-отпадане на дължимостта на просрочени лихви върху редовната главница и неустойката от продсрочена лихва. И т к Банката не е упражнила правото си да обяви изцяло или отчасти вземането си за предсрочно изискуемо, то не следва да се претендира акцесорното вземане за лихви.С отговора се прави искане на осн чл 92 ал 2 ЗЗД за намаляване размера на претендираната неустойка,т к е завишена и несправедлива.

По повод отговора е постъпила ДИМ от”КТБ”АД / н/, в която се твърди, че възраженията на противната страна за недопустимост на ИМ са неоснователни, респ. е неоснователно твърдението за липса на правен интерес на ищеца. В тази връзка се навеждат доводи, че кредиторът „Сосиете Женерал”/Франция/, няма право да обяви задължението по кредита за предстрочно изискуемо, като няма право и да изпълнява принудително вземането си, чрез реализация на особен залог, защото както всички други кредитори на несъстоятелния длъжник, така и „Сосиете Жетнерал”/Франция/, следва да представи вземането си пред синдика по общия ред, което е направено и синдикът е включил в списъка на приетите вземания „Сосиете Женерал”Ф-я, а списъкът е обявен в ТР на общодостъпно място.Според страната, макар вземането на този кредитор да е обезпечено с особен залог по реда на ЗОЗ,този закон е неприложим в случая, предвид откритото производство по несъстоятелност против КТБ АД и липсата на доказателства, взеимането на „КТБ” АД от ответника, да е прехвърлено в полза на „Сосиете Женерал „/Франция/- не е налице договор за цесия , нито принудително изпълнение,респ. за ищеца е налице правен интерес от заведения установителен иск. В ДИМ се сочи, че със сключените анекси към Д-ра за банков кредит е продължен срокът за усвояване и погасяване на дълга по кредита, което не освобождава длъжника от дължимост на договорните лихви за целия период, а при просрочието им-не го освобождава от задължение за плащане на лихви за забава и неустойки за забава.Според страната, съгл. Анекс №3/17.10.13г, ответникът се е задължил да погаси окончателно задължението си по кредита в срок до 15.11.14г, което не е направено и към момента на депозиране на заявлението по см на чл 417 ГПК, издаването на заповедта за незабавно изпълнение и ИЛ, падежът на цялото задължение по процесния договор за кредит е настъпил и обявяването на предсрочна изискуемост е безпредметно, т.к кредита е изискуем изцяло, а чл 92 ал 2 ЗЗД, не е приложим между търговци и намаляване на уговорената договорна неустойка е недопустимо, съгл чл 309 ТЗ.

По повод ДИМ е депозиран допълнителен отговор от 06.04.16г от „Жарден „ООД /л/, в който се сочи, че ищецът, с оглед характера на наст. производство не може да претендира заплащане на суми,вкл. и такива произтичащи от акцесорни задължения и то при различни от посочените в заповедта за изпълнение обстоятелства. Отв. страна твърди,че между КТБ”АД/н/ и „Сосиете Женерал”Франция са налице посочените в първоначалния отговор договорни правоотношения,като е налице и Молба за предявяване на вземането по т д №7549/14г т.о. VІ-с-в СГС, подадена от „Сосиете Женерал”Ф-я, от което се установява тристранен договор от 19.05.11г между „БАЕЗ” ЕАД, „КТБ”АД-като застрахован и „Сосиете Женерал”- трето лице бенефициент по Рамкова полица №ДОМ110700441/30.11.07г, с който са застраховани всички договори за кредит, вземанията по които са предмет на обезпечение и страните са се съгласили при настъпване на застрахователно събитие, „БАЕЗ”ЕАД да заплати застрахователно обезщетение директно на Сосиете Женерал, като полицата покрива рисковете по кредити предоставени от „КТБ” АД /н/ на малки и средни предприятия и в този см. „КТБ” АД не е кредитор на ответното дружество.

В с.з ИМ и ДИМ се поддържат от исцовото дружество, чрез проц. му представител, като се претендира уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.Страната е депозирала и писмена защита, в която твърди, че искът е процесуално допустим, предвид успешно проведено заповедно производство в рамките на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и ИЛ и това обуславя правния интерес на ищеца от воденето на установителния иск, който е своеобразно продължение на заповедното производство.Според страната, в случая е спорен въпроса, дали вземането на Банката е преминало в патримониума на ІІІ лице, но с оглед обявяването на „КТБ”АД в несъстоятелност, „Сосиете Женерал” Франция следва да предяви вземането си пред синдика по общия ред, което е направено и вземанията на д-вото са включени в списъка на приетите вземания обявен в ТР, защото вземането на КТБ не е прехвърлено в полза на „Сосиете Женерал”,чрез цесия или надр. Основание,а няма и данни „Сосиете Женерал” да е пристъпило към изпълнение на заложното вземане по реда на особения залог. Страната твърди, че вземането на заложния кредитор ще се удовлетвори от синдика, чрез разпределяне масата на несъстоятелността по реда на чл 63 ал 1 и чл 94 и сл от ЗБН, а кредитор на ответника за проц. вземания е само ищеца. Според ищеца, ЗБН е специален закон по отношение на ТЗ и изключва другите способи за удовлетворяване на кредиторите на банка в несъстоятелност,като в случая, към датата на депозиране на заявлението по чл 417 ГПК, издаването на заповедта за незабавно изпълнение и ИЛ, падежънт на цялото задължение по договора за кредит е настъпил и кредита е бил дължим като изискуем изцяло и обявяване на предсрочната му изискуемост е безпредметно. По отношение на възражението за прекомерност на неустойката се твърди, че чл 92 ал 2 ЗЗД, не е приложим между търговци, предвид разп. на члл 309 ТЗ. Страната претендира присъждане на разноските в заповедното производство,които съгл ТР №4/13г ОСГК ВКС са в тежест на ответника.

Ответното дружество,чрез проц. си представител поддържа в с.з. отговора и допълнителния такъв относно доводите си за неоснователност на исцовата претенция и претендира отхвърляне на иска като неоснователен.Страната е депозирала и писмена защита, в която сочи, че за вземанията на ищеца по процесния договор за банков кредит е учреден залог по реда на ЗДФО, в полза на трето неучастващо в процеса лице-„Сосиете Женерал”Франция, а т.к исцовата банка е в производство по несъстоятелност, следва да бъдат съобразени, както сепециалните разп. на ЗБН,така и на ЗДФО.В тази насока се навеждат аргументи,че обезпечението по ЗДФО е с предимство и това позволява на заложния кредитор да се удовлетвори извън производството по несъстоятелност на длъжника и след като „Сосиете Женерал” се явява особен вид кредитор, то последният по силата на ЗДФО, следва да се удовлетвори за вземането си, учредено с финансово обезпечение, извън производството по несъстоятелност.

ЯОС приема следното по фактите:

Доказателствата по делото сочат, че между „КТБ” АД- в несъстоятелност и „Жарден”ООД е сключен Договор за банков кредит от 15.01.10г, по силата на който, Банката е предоставила на ответното дружество-кредитополучател, банков кредит в размер на общо 180 000лв, с краен срок за погасяване на главницата по кредита-на 15.06.11г/чл.17 от д-ра/,като в раздел трети от Договора за кредит са уговорени лихви и комисионни, вкл и неустойка, а в раздел осми „Отговорност и санкции”-чл 37 е уговорено, че в случай на неиздължаване на падежа от страна на кредитополучателя или вземането на банката стане предсрочно изискуемо, то Банката да има право да се снабди със заповед за незабавно изпълнение въз основа извлечение от счетоводните си книги, на осн чл 60 ал 2 ЗКИ и да пристъпи към изпълнение срещу заложеното или ипотекирано имущество и срещу всяко имущество на кредитополучателя. Договорът е изменян и допълван с Анекси : №1 от 13.05.11г, №2/ 10.10.11г, №3 от 12.08.13г и №3 от 17.10.13г, като с анекса от 17.10.13г- пар.1 е определен последен падеж на задължението на 15.11.14г.

Данните по делото сочат, че на 03.07.15г, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред ЯРС, предмет на ч гр д №1614/15г на ЯРС и във вр. с това е издадена Заповед №1017 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл 417 ГПК от дата 07.07.15г, като „Жарден „ООД-в ликвидация е осъдено да заплати на Банката сумата 176 255.19лв - просрочена главница за периода 15.10.14г -22.04.15г, 9 122.05лв.-просрочени лихви върху редовна главница за периода 26.05.14-25.11.14г, сумата 14 067.13лв-просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27.10.14г.-25.03.15г и 1 018.67 лв-неустойка върху просрочена лихва за периода от 26.05.14-22.04.15 г., както и на осн чл 57 ал 6 ЗБН сумата 4 009.26лв по с/ка на ЯРС-ДТ за заповедното производство.Въз основа на заповедта е издаден ИЛ и кредиторът „КТБ”АД е подал молба от 16.09.15г до ЧСИ за образуване на ИД срещу длъжника „Жарден”ООД за присъдените със заповедта суми.

И т к срещу заповедта за изпълнение ответникът е подал възражение по см. на чл 414 ГПК- за недължимост на сумите, то в срока по чл 415 ГПК „КТБ”АД е завела настоящия иск.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото, касаеща наличието и размера на задължението на ответника към ищеца е назночена и изслушана ССЕ. В заключението е посочено, че по данни от разплащателна сметка на ответника „Жарден”ООД, на същия е предоставена от КТБ /н/сума, съгл. Договор за банков кредит от 15.01.10г г. и анексите към него, общо в размер на 375 520 лв лв, като същата е ефективно усвоявана /получавана/, съобразно клаузите на договора за периода от 15.01.2010 г. до 16.02.2011 г., но към 20.06.14г, усвоеният размер на кредита е 176 255. 19лв и това е салдото по кредитната сметка на д-вото. Досежно размера на осчетоводеното към 22.04.2015г. вземане на КТБ АД /н/, съответно на осчетоводеното на същата дата задължение на „Жарден”ООД по договор от 15.01.2010г и предвид извършените до момента плащания на погасителни вноски, съгласно договора за банков кредит експертът сочи общо сумата-200 463.04 лв, а по пера: просрочена главница за периода от 15.10.2014г. до 22.04.2015 г. е 176 255.19 лв; просрочена лихва върху редовна гавница за периода от 26.05.2014 г. до 25.11.2014 г- 9 122.05 лв; просрочена лихва, върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г. до 25.03.2015 г. - 14 067.13 лв и неустойка върху просрочени лихви за редовна и просрочена главница - 1 018.67 лв. Досежно извършените плащания от ответника „Жарден”ООД – в ликвидация по Договора за банков кредит от 15.01.2010 г, вещото лице сочи визираното таблица № 1 по дати, основания и размер – неразделна част от заключението. Експертизата е определила извършените плащания от отв. д-во към ищеца на стойност 275 983.90 лв, като с тази сума са погасени следните задължения: главница – 199 264.81 лв; погасяване на начислени лихви за редовна главница – 1 244.03 лв.

С оглед направеното оспорване на иска, по делото са представени следните доказателства: Договор за срочен заем /за банков кредит/ за 21 000 000 евро от 19.05.11г между”КТБ”АД-заемател и „Сосиете Женерал”-Франция-заемодател, Договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог от 19.05.11г между същите страни, Договор за особен залог на вземания от 19.05.11г между”КТБ”АД и „Сосиете Женерал”-Франция и 5 бр. Анекси: №1 от 15.06.11г, №2/28.07.11г, №3/18.08.11г, №4 от 23.11.12г и №5/21.10.13г.

След извършена служ. справка съдът установи , че с Решение №664 от 22.04.15г по ТД №7549/14г на СГС VІ-4 състав е постановено решение по чл 13 ал 1 ЗБН и Банката ищец е обявена в несъстоятелност с Решение № 664/22.04.15г ха търг.д №7549/14г на СГС.

Съдът приема, че на осн. чл.57 ал 6,вр с ал.5 ЗБН, ищецът не дължи предварително ДТ за предявения иск.

Предвид изложеното ЯОС прави следните правни изводи:

Предвид обстоятелствата навени в исковата молба и допълнителната искова молба заявеният и поддържан петитум и развилото се преходно и заповедно производство ЯОС квалифицира иска като такъв с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.415 ал.1 ГПК, вр. с чл.430 и сл. от ТЗ.

Съдът приема иска за допустим, като предявен в преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК и от правно легитимирана страна, имаща интерес от завеждането му, предвид развилото се преходното заповедно произвоство.

Относно наведените доводи за недупостимост на иска,ЯОС приема, че те не касаят правния интерес на ищеца,нито процесуалната легитимация на същия, а се отнасят до съществото на спора- след като ищецът твърди, че е кредитор с непогасено вземане от ответника, то ищецът има правен интерес от завеждане на иска, а дали е налице такова вземане е въпрос по съществото на спора , а не по допустимостта на иска и не касае правния интерес на ищеца.В случая,ищецът твърди, че има вземане от ответника, което обуславя правния му интерес да търси правата си със заведения установителен иск.

Предявения иск е основателен, с оглед следните съображения:

За да бъде успешно проведен искът по чл 422 ал 1 ГПК, следва да бъдат изпълнени следните предпоставки: да има успешно проведено заповедно производство, приключило с издаване на заповед за изпълнение на осн чл 417 ГПК и издаден ИЛ, да има образувано изпълнително производство и в законоустановените преклузивни срокове, длъжникът да е оспорил чрез надлежно подадено възражение, вземането по издадената заповед за изпълнение, като кредиторът взискател да е предявил също в законоустановените преклузивни срокове иска си за установяване съществуването на твърдяното вземане.

Доказателствата по делото сочат, че между страните е налице Договор за банков кредит от 15.01.2010 г, по който „КТБ”АД е предоставила на ответното дружество-кредитополучател, банков кредит в размер на 180 000 лв, с краен срок за погасяване на кредита-15.06.2011 г/чл.17 от договора/. Договорът е изменян и допълван с Анекси от 11.05.2011 г., 10.10.2011 г., от 12.08.2013 г. и от 17.10.2013г, като с последният анекс между страните е уговорен окончателен падеж на задълженията на кредитополучателя към Банката, като срока е определен на 15.11.14г.

Досежно наличието на задължения на ответника към ищеца, въз основа на Договора за банков кредит от 15.01.2010 г. и анексите към същия, съдът приема като обективно и компетнтно заключението на неоспорената ССЕ според която, с Договора за банков кредит от 15.01.2010 г. и анексите към него, „КТБ”АД-ищец по делото е предоставила на ответника „Жарден”ООД, кредит с общ р-р 375 520 лв, която е ефективно условявана съобразно клаузите на договора за периода 15.01.2010 г. – 16.02.2011 г. и към 20.05.2014 г. усвоения размер на кредита е 176 255.10лв и тази сума е салдото по кредитната карта на ответнника.

Съдът приема за обективно и компетентно заключението на ССЕ касаещо размера на осчетоводеното към 22.04.2015г/обявяване на „КТБ”АД в несъстоятелноаст/, вземане на Банката, съответно на осчетоводеното на същата дата задължение на „Жарден”ООД – в ликвидация по договора от 15.01.10г и анексите към същия и предвид извършените до този момент плащания на погасителни вноски от ответника, като вземането на кредитора възлиза общо на 200 463.04 лв, а по пера: размерът на просрочената главница за периода от 15.10.2014 г. до 22.04.2015 г. е 1 76 355.19 лв; просрочената лихва върху редовна главница за периода 26.05.2014 г. – 251.2014 г. е 9 122.05 лв, просрочена лихва върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г до 25.03.2015 г. е 14067.13 лв, и неустойка върху просрочените лихви за редовна и просрочена главница е 1018.67лв.

Съдът преценя за неоснователно възражението за прекомерност на размера на неустойката, т к приема, че чл 92 ал 2 ЗЗД, не е приложим по търговска сделка между търговци и намаляване на уговорената договорна неустойка е недопустимо, съгл чл 309 ТЗ.

Предвид изложеното се налага извода, че ищецът има към ответното дружество вземане,произтичащото от Договор за банков кредит от 15.01.10г и анексите към същия, след като липсват доказателства, а и не се твърди от ответника, задължението към банката да е изпълнено, като размерът на вземането за главница , лихви и неустойка е в размер, съобразно приетото от ССЕ.

В тази връзка искът като основателен следва да бъде уважен.Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.15г -датата на заявлението по заповедното производство до окончателното изплащане на задължението.

Съдът приема за неоснователни наведените доводи от ответната страна, че вземането на „КТБ”АД към „Жарден „ООД е прехвърлено в полза на „Сосиете Женерал”-Франция, респ. вземането е преминало в патримониума на трето лице поради тристранно подписания Договор от 19.05.11г между „БАЕЗ” ЕАД, „КТБ”АД и”Сосиете Женерал”-Франция, Договор за финансово обезпечение с предосатвяне на залог между „КТБ”АД заемодател и „Сосиете Женерал”-Франция заложен кредитор от 19.05.2011 г. и Договор за особен залог на вземания от 19.05.2011г. между КТБ АД заемодател и „Соссиете Женерал”-Франция заложен кредитор, т к липсват доказателства за извършена цесия или принудително изпълнение, за да е преминало вземането на ищеца към третото лице.

От друга страна, с Решение № 664 от 22.04.15г по ТД №7549/14г на СГС VІ-4 състав е постановено на осн. чл 13 ал 1 ЗБН обявяване в несъстоятелност на „КТБ”АД , като съгл чл 23 ал 1 ЗБН, всички парични и непарични задължения на банката,стават изискуеми от датата на решението по чл 13 ал 1 от ЗБН от 03.07.15г и следователно към датата на депозиране на заявлението по чл 417 ГПК -03.07.15г, издаването на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, предмет на ч гр д №14/15г на ЯРС, кредита на „КТБ”АД е бил изцяло изискуем, т к падежът на цялото вземане по договора е бил настъпил и кредита е бил дължим на уговорените срокове и основания, респ. не се налага обяваване на предсрочна изискуемост на кредита.

Съдът приема, че ЗБН е специален спрямо ЗДФО, ЗОЗ и ТЗ и определеният в него ред за удовлетворяване на кредиторите на Банка в несъстоятелност, изключва другите способи за удовлетворяване, вкл и директо плащане от длъжника на заложния кредитор. Ето защо се налага извода, че титуляр на процесното вземане е ищеца , а не заложния кредитор „Сосиете Женерал” Франция, т к качеството му на заложен кредитор му дава единствено право на предпочитателно удовлетворение по реда на чл 94 т 1 ЗБН- преди другите ксредитори, след като по делото липсват данни за прехвърляне на вземането на КТБ върху „Сосиете Женерал” Франция, а не се и твърди извършена цесия.

Кредиторът на „КТБ”АД- „Сосиете Женерал”/Франция/, няма право да обяви задължението по кредита за предстрочно изискуемо, като няма право и да изпълнява принудително вземането си, чрез реализация на особен залог, защото както всички други кредитори на несъстоятелния длъжник, така и „Сосиете Жетнерал”/Франция/, следва да предяви вземането си пред синдика по общия ред, за да бъдат включени от синдика в списъка на приетите вземания, обявен в ТР, след като вземането на „КТБ” АД не е придобито от трето лице. Предвид изложеното се налага категорично извода, че кредитор на процесните вземания е ищеца.

Относно разноските в наст. производство съдът намира, че на осн. чл 78 ал 6 ГПК, вр с чл 1 от Тарифа за ДТ събирани от съдилищата по ГПК,вр с чл 57 ал 6 ЗБН, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ЯОС, ДТ с оглед предявения иск, в размер на 8 018.52 лв.

По отношение на деловодните разноски, направени за вещо лице съдът приема, че на осн чл 78 ал 6 ГПК, същите следва да бъдат заплатени от ответника, предвид представените от ищеца и заплатени от същия, разноски за депозит на вещо лице от ССЕ, в размер на 300лв, с вн. бел.на ”Уникредит Булбанк”.

Отв. дружество следва да бъде осъдено да заплати по с/ката на ЯРС, на осн. чл 78 ал 6 ГПК, вр с чл 57 ал 6 ЗБН и ДТ по заповедното производство, в размер на 4 009.26 лв.

Предвид изложеното ЯОС

Р Е Ш И :

Признава за установено на осн. чл 422 ал 1 ГПК,вр с чл 415 ал 1 ГПК, че „Корпоративна търговска банка”АД-в несъстоятелност, с ЕИК 831184677,със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец”,ул”Гр.Игнатиев”№10, представлявана от А.Н.Д., К. Х. М. и Л. П. И. , в качеството им на синдици , назначени с Решение №41/23.04.15г и Решение №196/13.11.15г на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, чрез пълном. адв.Д.Д.-САК, има право на вземане към „Жарден”ООД-в ликвидация, с ЕИК 128604769, със седалище и адрес на управление:с.Зимница, общ.Стралджа,обл.Ямбол, ул.”Никола Петков”№7, представлявано от Н.А.С.,чрез адв. Ж. Т. А. –ЯАК, с общ размер – 200 463.04 лв, произтичащи от Договор за банков кредит между страните от 15.01.10 г. и анексите към договора и Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК, № 1017 от 07.07.15г,пост. по ч.гр.д №1614/14г по описа на ЯРС, както следва: сумата 176 255.19 лв - просрочена главница за периода от 15.10.14г-22.04.15 г, 9 122.05 лв.-просрочени лихви върху редовна главница за периода от 26.05.14 до 25.11.14г, 14 067.13 лв-просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27.10.14г.-25.03.15 г и сумата 1018.67лв -неустойка върху просрочени лихви за редовна и просрочена главница,ведно със законната лихва, считано от 03.07.15г до окончателното изплащане на задължението.

Осъжда на осн чл 78 ал 6 ГПК, „Жарден”ООД-в ликвидация, с ЕИК 128604769, със седалище и адрес на управление:с.Зимница, общ.Стралджа,обл.Ямбол, ул.”Никола Петков”№7, представлявано от Н.А.С. да заплати по сметка на ЯОС, държавна такса в размер на 8018.52 лв.

Осъжда на осн.чл 78 ал 6 ГПК на „КТБ”АД в /н/, „Жарден”ООД-в ликвидация, „Жарден”ООД-в ликвидация, с ЕИК 128604769, със седалище и адрес на управление:с.Зимница, общ.Стралджа,обл.Ямбол, ул.”Никола Петков”№7, представлявано от Н.А.С. да заплати на „Корпоративна търговска банка”АД-в несъстоятелност, с ЕИК 831184677,със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец”,ул”Гр.Игнатиев”№10, представлявана от А. Н. Д., К.Х. М. и Л. П. И. , в качеството им на синдици, направените в настоящето производство разноски за депозит за вещо лице от ССЕ, в размер на 300 лв.

Осъжда на осн чл 78 ал 6 ГПК, „Жарден”ООД-в ликвидация, с ЕИК 128604769, със седалище и адрес на управление:с.Зимница, общ.Стралджа,обл.Ямбол, ул.”Никола Петков”№7, представлявано от Н.А.С. да заплати по сметка на ЯРС, държавна такса за заповедното производство,предмет на ч гр д № ч.гр.д №1614/15г по описа на ЯРС, в размер на 4 009.26 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: