Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.10.2016г.
гр.Ямбол
На 03 октомври
2016 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
П.У.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№60 по описа на 2015 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ИНВЕСТБАНК”АД гр.София, с ЕИК-831663282 против „СТРАГИТЕ”АД /в
несъстоятелност/ с ЕИК-131170279 и против „СТРАГИТЕ”ООД-САЩ с БУЛСТАТ-175025940,
с която се претендира съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, на осн. чл.694 ТЗ, че приетите от
синдика на „СТРАГИТЕ” АД /в несъстоятелност/ вземания на „СТРАГИТЕ” ООД-САЩ, в
общ размер на 3989874,47 лв., произтичащи от договор за заем от 01.10.2007г. и
два броя анекси към него, са несъществуващи. Твърди се, че с решение по
т.д.№99/2014 г. на ЯОС е открито производство по несъстоятелност по отношение
на ответника „СТРАГИТЕ”АД, като в последствие по партидата на длъжника в ТР на
13.08.2015г. са обявени Списъка на предявените и приети от синдика вземания по
чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ и Списъка на неприетите от синдика предявени вземания.
Сочи се, че в срока по чл.690 ал.1 ТЗ, ищецът „ИНВЕСТБАНК”АД е възразил срещу
приетите вземания на кредитора „СТРАГИТЕ”ООД – САЩ: за главница в размер на
2690813,31 лв., за лихва в размер на 1299061,16 лв. и за неустойка в размер на
403621,99 лв., произтичащи от договор за заем от 01.10.2007г. и 2 бр. анекси
към него. Сочи се също, че с определение от 22.10.2015г. по т.д.№99/2014 г. на
ЯОС, постановено по реда на чл.692 от ТЗ, публикувано в ТР на 22.10.2015г.,
съдът по несъстоятелността се е произнесъл по изготвените списъци и направените
възражения, като е приел възражението на „ИНВЕСТБАНК” АД за частично
основателно, и е изключил от списъка на
предявените приети вземания вземането за неустойка на „СТРАГИТЕ” ООД – САЩ в
размер на 403621,99 лв., като е отхвърлил възражението на кредитора в
останалата му част. Твърди се, че с оглед посоченото, за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на иск по чл.694, ал.1 ТЗ срещу ответниците, с претенция
да бъде установено несъществуването на вземането на „СТРАГИТЕ” ООД-САЩ в общ
размер на 3989874,47 лв., произтичащи от договор за заем от 01.10.2007г. и два
броя анекси към него.
Посоченото вземане ищецът счита за
несъществуващо като погасено поради плащане, евентуално поради изтекла
погасителна давност. Сочи, че съгласно чл.3 от договора от 01.10.2007г., усвоената
сума в общ размер на 2669 813,31 лв. и уговореното възнаграждение под
формата на лихва, е следвало да бъдат върнати в срок до 01.10.2008г., когато
настъпва изискуемостта на вземането за главница, поради което и счита същото за
погасено по давност на 01.10.2013г., като се позовава на разпоредбата на чл.110
ЗЗД. Поради акцесорния характер на вземането за лихва счита, че същото е
недължимо поради погасяване по давност на главното вземане. На отделно
основание е заявено твърдение за несъществуване на вземането за лихва в размер
на 1299 061,16 лв. в посочения размер: твърди се, че искът е недоказан –
не са посочени периодите, за които се дължи лихва, както и, че по отношение на
това вземане е изтекла погасителна
давност, съгласно чл.111 ЗЗД.
В писмен отговор на ИМ на „СТРАГИТЕ”ООД –
САЩ, е заявено становище, че предявеният иск е допустим, но по същество е неоснователен.
Оспорени са твърденията на ищеца за несъществуване на приетите вземания на
кредитора „СТРАГИТЕ”ООД – САЩ, произтичащи от договор за заем от 01.10.2007 г.
и 2 бр. анекси към него, като погасени поради плащане, евентуално поради
изтекла погасителна давност. Ответникът не оспорва факта на откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „СТРАГИТЕ”АД, както и
факта, че с определение от 22.10.2015 г. по т.д.№99/2014 г. на ЯОС съдът по
несъстоятелността е одобрил окончателните списъци с приети и неприети вземания
на кредиторите, като е оставил без уважение възражението на ищеца „ИНВЕСТБАНК”
АД срещу приетото от синдика вземане на „СТРАГИТЕ”ООД – САЩ за главница в
размер на 2690813,31 лв. и лихва в размер на 1299061,16 лв. Ответникът сочи, че
длъжникът „СТРАГИТЕ” АД е получило паричен заем от „СТРАГИТЕ” ООД – САЩ по
договора за заем от 01.10.2007 г. и 2 бр. анекси към него, като страните са
договорили възнаграждения в размер на 6% годишна лихва и краен срок за връщане
на заемната сума – 01.10.2008г. Сочи, че заемът е усвоен по банков път с
парични преводи в лева и евро, като към настоящия момент вземането за главница
в размер на 2690813,31 лв. не е погасено поради плащане, както не е погасена
поради плащане и дължимата лихва по чл.3 от договора. Оспорено е твърдението на
ищеца, че вземането на ответника „СТРАГИТЕ” ООД –САЩ е погасено поради изтекла
давност, като на първо място се сочи, че позоваването на погасителна давност е
право само на длъжника, като в случая длъжникът „СТРАГИТЕ”АД не е упражнил това
свое право и същото не може да бъде упражнено от нито един кредитор по
несъстоятелността, в т.ч. и от кредитора „ИНВЕСТБАНК”АД. Посочено е също, че
през целия период на давността от 2008 г. до 2014 г., „СТРАГИТЕ” ООД –САЩ е
изпращал покани до длъжника за доброволно изпълнение, в отговор на които
длъжникът е признавал вземането на кредитора „СТРАГИТЕ” ООД – САЩ по договора
за заем от 2007 г., поради което счита, че на основание чл.116, б.„а” ЗЗД
давността е била прекъсвана ежегодно. Отделно от това е посочил, че прекъсване
на давността е настъпило и с подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност на основание чл.628а от ТЗ, а и с предявяване на вземането в
производство по несъстоятелност, съгласно чл.685а от ТЗ. Посочено е още, че
признанието на дълга от страна на „СТРАГИТЕ”АД – в несъстоятелност е направено
и съдебно, като е отразено в протокол от с.з. от
22.01.2015 г. по търг. дело № 99/2014 г. по описа на ЯОС, като изявлението е
било направено от процесуалния представител на акционерното дружество. По
изложените съображения ответникът „СТРАГИТЕ” ООД – САЩ моли за отхвърляне на
предявения иск.
В писмен отговор на ИМ на ответника
„СТРАГИТЕ”АД е заявено становище за неоснователност на предявеният иск. Сочи за
абсолютно неоснователно твърдението на ищеца, че процесното вземане на
„СТРАГИТЕ” ООД – САЩ е погасено поради плащане, като заявява, че независимо от
настъпване на падежа, а и понастоящем, дружеството не е погасило чрез плащане
задължението си. На следващо място счита за неоснователно и твърдението на
ищеца, че процесното вземане е погасено поради изтекла погасителна давност.
Заявява, че не е упражнявал правото си да се позове на погасителна давност, а
напротив – изрично и през целия период на давността в отговор на изпратените
покани за доброволно изпълнение, е признавал съществуването и непогасяването на
задълженията по договора за заем от 01.10.2007 г. Счита, че давността е
прекъсната не само с поканите за доброволно изпълнение, но и с предявяване на
вземането от кредитора „СТРАГИТЕ” ООД – САЩ в производството по несъстоятелност
на 29.06.2015 г. Претендира се отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен.
В допълнителна искова молба, ищецът е
направил пояснения и допълнения на първоначалната такава. Оспорено е изразеното
от ответниците становище за липса на процесуална легитимация на ищеца да се
позове на изтекла давност по отношение на оспорено вземане, мотивирайки се с
особения характер на настоящото производство. Твърди се, че в това производство
са допустими всякакви възражения, основаващи се на факти, които изключват,
унищожават или погасяват оспорваното притезание. Заявено е възражение за
абсолютна симулация на изявленията за признаване на задълженията към ответника
„СТРАГИТЕ” ООД – САЩ от страна на несъстоятелния длъжник „СТРАГИТЕ” АД.
Оспорена е верността на представените с отговора на ответниците частни
документи – покани за доброволно изпълнение, с твърдение за антидатираност на
същите и с обстоятелството, че са документи, съставени и подписани единствено,
за да обслужат производството по несъстоятелност срещу длъжника и с цел
увреждане на кредиторите по несъстоятелността. Считат, че поканите като частни
свидетелстващи документи се ползват с формална доказателствена сила единствено
досежно факта на писменото изявление и неговото авторство, но по отношение
датата на съставянето им на осн. чл. 181 ГПК, са непротивопоставими на ищеца.
В отговор на допълнителната искова молба
„СТРАГИТЕ”ООД – САЩ поддържа възражението за липса на право на ищеца да се
позове на изтекла давност, като е заявено, че дори и на последния да се признае
такова право, то не заличава ефекта на направените потвърждения на задълженията
от страна на длъжника „СТРАГИТЕ”АД, обективирани в представените по делото
отговори на покани за доброволно изпълнение. Оспорено е твърдението на ищеца за
наличие на абсолютна симулация на изявленията за признаване на задълженията към
ответника „СТРАГИТЕ” ООД – САЩ. Посочено е, че изявленията в представените покани
за доброволно изпълнение и отговори са направени на посочените в тях дати, като
в тази връзка са оспорени твърденията на ищеца за антидатираност на поканите и
отговорите, с твърдение, че оспорените отговори на покани за доброволно
изпълнение имат материална доказателствена сила, тъй като издателят им признава
неизгодни за себе си факти.
В отговор на допълнителната искова молба
„СТРАГИТЕ” АД е оспорено твърдението на
ищеца за наличие на абсолютна симулация на изявленията за признаване на
задълженията към ответника „СТРАГИТЕ”ООД – САЩ. Заявено е твърдение, че
направените от „СТРАГИТЕ”АД изявления за признаване на вземането на „СТРАГИТЕ”ООД
– САЩ са валидни, отразяват действителната воля на длъжника и са направени на
посочената дата. Заявено е твърдение за неоснователност на оспорването относно
антидатираност на представените по делото покани за доброволно изпълнение и
отговори, с твърдение, че същите са изготвени на посочената в тях дата, предвид
на което е налице валидно признаване на дълга, респ. прекъсване на
погасителната давност.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Претендира се уважаване на иска и присъждане на разноски по делото.
Ответниците, чрез своите пълномощници,
оспорват исковата претенция и претендират отхвърлянето й, както и присъждане на
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства, се установи, че между
ответниците „СТРАГИТЕ”ООД-САЩ и „СТРАГИТЕ”АД /в несъстоятелност/ гр.Банско на
01.10.2007г. е бил сключен договор за заем, по силата на който, първото
дружество, като заемодател се е задължило да предаде на второто дружество, в
качеството му на заемополучател сума в размер на 235791 евро, която сума да
бъде изплатена на траншове при поискване, след подписване на договора. Видно от
договора сумата е следвало да бъде върната по банков път в срок до
01.10.2008г., като в чл.3 от Договора от 01.20.2007г., страните са уговорили и
възнаграждение в размер на 6% годишна лихва. С Анекс №1 от04.12.2007г., към
Договор за паричен заем от 01.10.2007г., страните са се споразумели, че заемната сума се увеличава с 640000 евро,
като общата стойност на заема възлиза на 875791 евро. С Анекс №2 от 21.12.2007г.,
към Договор за паричен заем от 01.10.2007г., страните са постигнали съгласие,
заемната сума да се увеличи с 500000 евро, като общата стойност на заема
възлиза на 1375791 евро.
От представените с писмения отговор на
ответника „СТРАГИТЕ”ООД-САЩ, платежни
нареждания и дневни извлечения от сметките на ответниците, и от заключението на
ССЕ, се установява, че по сметка на „СТРАГИТЕ”АД, са били преведени от
заемодателя, чрез банкови преводи от: 18.10.2007г.; 05.11.207г.; 08.11.2007г.;
04.12.2007г.; 04.12.2007г. и 14.01.2007г. суми в общ размер на 2690813,04лв.
След справка в ТР-р, се установява, че с Решение
№16/02.06.2015г., постановено по т.д.№99/2014г. на ЯОС /обявено в ТР на
02.06.2015г./, на основание чл.630 ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност
на „СТРАГИТЕ”АД гр.Банско. На 13.08.2015г. по партидата на длъжника в ТР са
обявени Списъка на предявените и приети от синдика вземания по чл.686, ал.1,
т.1 от ТЗ и Списъка на неприетите от синдика предявени вземания. Видно от Определение №37/22.10.2015г. /обявено
в ТР на 22.10.2015г./, постановено по реда на чл.692, ал.4 ТЗ, в срока по
чл.690 ал.1 ТЗ, ищецът „ИНВЕСТБАНК”АД е възразил срещу приетите вземания на
кредитора „СТРАГИТЕ”ООД – САЩ: за главница в размер на 2690813,31 лв., за лихва
в размер на 1299061,16 лв. и за неустойка в размер на 403621,99 лв.,
произтичащи от договор за заем от 01.10.2007г. и 2 бр. анекси към него. С
посоченото определение от 22.10.2015г.., съдът по несъстоятелността се е
произнесъл по изготвените списъци и направените възражения, като е приел
възражението на „ИНВЕСТБАНК” АД за частично основателно, и е изключил от списъка на предявените приети
вземания, вземането за неустойка на „СТРАГИТЕ” ООД – САЩ в размер на 403621,99
лв., като е отхвърлил възражението на кредитора в останалата му част.
В подкрепа на твърденията си в писмения
отговор, че давността е била прекъсвана с признания на длъжника, ответникът
„СТРАГИТЕ”ООД – САЩ е представил по делото 6 бр. покани за доброволно
изпълнение до длъжника „СТРАГИТЕ”АД, с
посочени в същите дати, както следва: Покана от 03.11.2008г., получена от
длъжника на същата дата; Покана връчена на длъжника на 09.09.2009г.; Покана
връчена на длъжника на 03.10.2009г.; Покана връчена на длъжника на
03.10.2011г.; Покана от 13.02.2012г., получена от длъжника на същата дата;
Покана връчена на длъжника на 04.11.2014г. Представени са и 6 бр. отговори от
длъжника „СТРАГИТЕ”АД до „СТРАГИТЕ”ООД – САЩ,, с посочени в същите дати, както
следва: 11.11.2008г.; 16.09.2009г.; 04.10.2011г.; 15.02.2012г.; 02.10.2013г. и
12.11.2014г., в които се съдържат изявления на заемополучателя, че признава и
потвърждава вземането по Договора за заем от 01.10.2007г. в т.ч. главница
1375791 евро и лихви по чл.3 от Договора.
По искане
на страните по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В
заключение от 09.05.2016г., ВЛ-це е посочило в отговор на въпрос на ищеца, че Размерът на уговорената лихва съгласно
чл.3 от Договор за заем от 01.10.2007 г., изчислен върху всяка предоставена
сума, формираща главницата / Таблица 1 /, към
02.06.2015 г. - датата на постановяване на Решение №16 по ТД № 99/2014 г. по
описа на Окръжен съд - Ямбол, е общо 1237910,21 лв. Видно от заключението, размерът
на предоставените от „СТРАГИТЕ"ООД на „СТРАГИТЕ"АД и получени от
последното дружество суми по Договор за заем от 01.10.2007г. и два броя анекси
към него, е общо 2690813,04 лв., в т.ч.: 954036 лв. и 888000 евро.
По искане
на ответниците, ВЛ-це е дало заключение за размера на дължимите суми главница и
лихви, както следва: Размерът дължимите и неплатени суми от „СТРАГИТЕ" АД
по Договор за заем от 01.10.2007 г., изчислени към дата 19.06.2015 г.-общо 3
936 431,30 лв., в т.ч.: главница-2 690 813,04 лв. и лихва - 1 245 618,26 лв.; Размерът дължимите и
неплатени суми от „СТРАГИТЕ"АД по Договор за заем от 01.10.2007г.,
изчислени към датата на депозиране на молбата за предявяване на вземането в
производството по несъстоятелност - 29.06.2015 г.- общо 3 940 965,44 лв., т.ч.: главница 2 690 813,04 лв. и
лихва 1 250 152,40 лв.; Размерът дължимите
и неплатени суми от „СТРАГИТЕ"АД по Договор за заем от 01.10.2007г.,
изчислени към датата на постановяване на решението за откриване на производство
по несъстоятелност - 02.06.2015 г.- общо 3 928 723,25 лв., т.ч.: главница 2 690 813,04 лв. и
лихва-1 237 910,21 лв.; и Размерът на дължимите и неплатени суми от
„СТРАГИТЕ"АД по Договор за заем от 01.10.2007 г., изчислени към датата на
депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ - 30.12.2014 г.- общо 3 859 891,85 лв.,
т.ч.: главница 2 690 813,04 лв. и
лихва-1 169 078,81 лв. ВЛ-це е посочило, че посочените задължения за дължима
главница по Договор за заем от 01.10.2007 г. са отразени в счетоводството на
„СТРАГИТЕ" АД, а задълженията за лихва по Договор за заем от 01.10.2007 г.
не са отразени в счетоводството на този ответник. Посочило е също, че по данни
от счетоводните регистри и от проучването в счетоводствата на „СТРАГИТЕ"АД
и „СТРАГИТЕ"ООД, е видно, че не са извършени погашения по процесния
Договор за заем от 01.10.2007 г.
Заключението, не се оспори от страните по делото и се приема от
съда като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.694
ал.1 от ТЗ.
„СТРАГИТЕ" АД е дружество в несъстоятелност, като това производство е открито с
Решение №16/02.06.2015г., постановено по т.д.№99/2014г. на ЯОС /обявено в ТР на
02.06.2015г./. На 13.08.2015г. по партидата на длъжника в ТР са обявени Списъка
на предявените и приети от синдика вземания по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ и
Списъка на неприетите от синдика предявени вземания. В срока по чл.690 ал.1 ТЗ,
ищецът „ИНВЕСТБАНК”АД е възразил срещу приетите вземания на кредитора
„СТРАГИТЕ”ООД – САЩ: за главница в размер на 2690813,31 лв., за лихва в размер
на 1299061,16 лв. и за неустойка в размер на 403621,99 лв., произтичащи от
договор за заем от 01.10.2007г. и 2 бр. анекси към него. С Определение
№37/22.10.2015г. /обявено в ТР на 22.10.2015г./ по т.д. №99/2014г., постановено
по реда на чл.692, ал.4 ТЗ, ЯОС е приел за основателно възражението в частта
му, касаеща вземането за неустойка в размер на 403621,99 лв., което е изключено
от списъка, като са останали приети вземанията за главница в размер на
2690813,31 лв., за лихва в размер на 1299061,16 лв.. Това е дало основание „ИНВЕСТБАНК”АД
да предяви настоящия иск, с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, и да поиска, да се
признае за установено, че горепосоченото вземане общо в размер на 3989874,47
лв. на „СТРАГИТЕ”ООД – САЩ не съществува.
Ищецът
счита за несъществуващо посоченото вземане, като погасено поради плащане,
евентуално поради изтекла погасителна давност.
Въпреки
дадената от съда възможност, по делото не се представиха доказателства, от
които да се направи категоричен извод, че вземането на „СТРАГИТЕ”ООД – САЩ към
„СТРАГИТЕ” АД /в несъстоятелност/ е погасено, чрез плащане. В тази връзка, в
заключението на ССЕ по делото изрично е посочено, и че
по данни от счетоводните регистри и от проучването в счетоводствата на
„СТРАГИТЕ"АД и „СТРАГИТЕ"ООД- САЩ е видно, че не са извършени погашения
по процесния Договор за заем от 01.10.2007 г.
При това положение, съдът следва да
разгледа второто възражение, което се прави в исковата молба, че вземането на
„СТРАГИТЕ”ООД – САЩ е погасено по давност, към момента на постановяване на
решението, с което е открито производството по несъстоятелност на длъжника СТРАГИТЕ"АД.
Като неоснователно се преценя възражението
на ответника „СТРАГИТЕ”ООД – САЩ, че след като правото на възражението за
изтекла погасителна давност не е било упражнено от длъжника, същото не може да
бъде упражнено, от кредитор по несъстоятелността, в случая ищеца
„ИНВЕСТБАНК”АД. При отрицателния установителен иск в хипотезата на чл.694 ал.1
от ТЗ ищецът следва да установи всички свои възражения срещу съществуването на
отреченото право. След като при
положителния установителен иск за ответника съществува възможността да се
позове на погасителна давност, то при оспорване на прието вземане от страна на
кредитор в хипотезата на отрицателен
установителен иск твърденията на ищеца биха могли да бъдат свързани и с
позоваването му на изтекла давност по отношение на вземането. Действително
съдът по несъстоятелността в хипотезата на чл.692 от ТЗ не би следвало да даде
такава възможност на кредитор, подал възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ, тъй като
отношенията досежно изпълнението на задълженията по договора се развиват между
длъжника и неговия кредитор, предявил приетото вземане и длъжникът не е
направил възражение за изтекла давност. По друг начин стои въпросът при иска по
чл.694, ал.1 от ТЗ, чийто предмет е установяване съществуването или
несъществуването на определено вземане- при отрицателния установителен иск на
практика кредиторът предявява правата на длъжника, като правният интерес на
кредитора е увеличаване възможността на длъжника да удовлетвори кредитора –
ищец, като намалява задължението му по отношение на кредитора с прието вземане. В този случай, ако се ограничи
възможността на ищеца при отрицателен установителен иск да направи възражението
за изтекла давност, което е следвало да направи несъстоятелния длъжник в евентуално производство по чл.692 с
възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ, то се ограничава правото на ищеца в
определени случаи да предяви отрицателен установителен иск с реална възможност
от уважаване на този иск, когато единственото основание да атакува прието
вземане по реда на чл.694, ал.1 от ТЗ е позоваването на изтекла давност.
По изложените съображения съдът приема, че
при отрицателния установителен иск се налага т.нар. обърната доказателствена
тежест, поради което за кредитора – ищец е налице възможност да изрази
твърдения за изтекла погасителна давност по отношение на предявено и прието
вземане от друг кредитор в производството по несъстоятелност /в тази вр.:
Решение №108/26.06.2014г. по т.д. №36/2014г. на ОС-Плевен; Решение №70/24.07.2015г.
по възз. т.д. №153/2015г. на БАС/.
Видно от сключения между страните Договор
за заем от 01.10.2007г., сумите предмет на договора и Анекси №1 и №2 е следвало
да бъдат върнати в срок до 01.10.2008г., когато е настъпила изискуемостта на
вземането за главница. При това положение срокът по чл.110 от ЗЗД, който е
петгодишен, е изтекъл на 01.10.2013г., поради което и вземането за главница, с
оглед направеното възражение по делото в тази насока е погасено по давност и е недължимо от несъстоятелния длъжник в
производството по несъстоятелност. По отношение на вземането за лихва в размер
на 1299061,16 лв. - съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Тъй като в случая се касае за лихва
по чл.240 ал.2 ЗЗД, вр. с чл.3 от Договора за заем, която също е следвало да
бъде платена до 01.10.2008г., и това вземане, с оглед направеното възражение по
делото, е погасено по давност и също е недължимо от несъстоятелния длъжник в
производството по несъстоятелност.
Като неоснователни се преценят твърденията
в писмения отговор на „СТРАГИТЕ”ООД – САЩ, че давността е била прекъсвана с
признания на длъжника съдържащи се в 6 бр. отговори / от дати, както следва:
11.11.2008г.; 16.09.2009г.; 04.10.2011г.; 15.02.2012г.; 02.10.2013г. и
12.11.2014г./, по 6 бр. покани за доброволно изпълнение /от дати, както следва:
Покана от 03.11.2008г., Покана връчена на длъжника на 09.09.2009г.; Покана
връчена на длъжника на 03.10.2009г.; Покана връчена на длъжника на 03.10.2011г.;
Покана от 13.02.2012г.; Покана връчена на длъжника на 04.11.2014г./ отправени
до него. Представените в тази насока по делото писмени доказателства са
оспорени от ищеца в допълнителната ИМ, като изрично е заявено, че същите са
антидатирани и съставени от ответниците единствено, за да обслужат
производството по несъстоятелност срещу длъжника и във вреда на останалите
кредитори, в т.ч. и ищеца. Въпреки дадената от съда възможност по делото не се
представиха други доказателства, чрез които ответниците да установят по несъмнен
начин точната дата на съставяне на посочените 6 бр. отговори, с които се
твърди, че е прекъсвана погасителната давност по отношение на процесното
вземане. Следва да се посочи, че приложените по делото 6бр. отговори по
поканите за плащане /съдържащи признание на длъжника по отношение на процесното
задължение към втория ответник „СТРАГИТЕ”ООД-САЩ/ са частни писмени документи,
които нямат достоверна дата по отношение на ищеца /т.е. не се ползват с
материална доказателствена сила по отношение на датата на съставянето им/, тъй
като не е налице нито една от визираните в чл.181 ал.1 ГПК предпоставки,
касаещи достоверността на посочените в тях дати на съставянето им. В случая
съдът счита, че ищецът има качеството на трето лице по см. на чл.181 ГПК, тъй
като се касае до неучаствало в съставянето на документа лице, което черпи права
от издателя „СТРАГИТЕ”АД /в несъстоятелност/ гр.Банско, и би могло да бъде
увредено от антидатирането на горепосочените отговори. Ето защо, горепосочените
6 бр. писмени отговори, не могат да се ползват като доказателство, че в рамките
на давностния срок, длъжникът е направил признания на вземането, прекъсващи
погасителната давност.
Неоснователни са и твърденията на
ответниците, че давността е била прекъсвана и с направените от длъжника пред
съда по несъстоятелност признания на вземането. За да е налице признаване на
вземането по см. на чл.116 б.”а” ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на
давностния срок, и да е отправено до кредитора или негов представител /Р.№100/ 20.06.2011г. по т.д. № 194/2010г. на II ТО на
ВКС; Р №98/26.07.2013
по т.д. №851/2012 на ВКС, ТК, I т.о/. В настоящия случай давностния срок е
изтекъл много преди образуване на производството по несъстоятелност на длъжника
„СТРАГИТЕ”АД /в несъстоятелност/ гр.Банско.
Предвид изложеното,
предявения по делото иск, с
пр. осн. чл.694 ал.1 от ТЗ, следва да бъде уважен, като се приеме за установено
по отношение на ответниците, че приетите
от синдика вземания на „СТРАГИТЕ”ООД-САЩ с БУЛСТАТ-175025940 към „СТРАГИТЕ”АД /в несъстоятелност/
гр.Банско, с ЕИК-131170279, в общ размер 3989874,47 лв.,
произтичащи от Договор за заем от 01.10.2007г. и два броя анекси към него, са
несъществуващи, като погасени по
давност.
Ищецът е
направил искане за заплащане на разноски, което съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК
е основателно и следва ответниците да му заплатят съдебно-деловодни разноски за тази
инстанция в размер на 100лв., представляващи платен депозит за
ВЛ-це по ССЕ. /липсват доказателства за други разноски направени от ищеца по
делото, в т.ч. и такива за заплатено адвокатско възнаграждение/.
При
този изход на делото, на осн. чл.620, ал.5, вр. чл.621 от ТЗ, вр. чл.78, ал.6 от
ГПК „СТРАГИТЕ”ООД-САЩ,
с БУЛСТАТ-175025940 и „СТРАГИТЕ”АД
/в несъстоятелност/ гр.Банско, с ЕИК-131170279, следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ЯОС, държавна такса
в размер на 159594,98лв.
Водим
от изложеното, Я О С
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.694 ал.1 ТЗ по отношение на „СТРАГИТЕ”АД /в несъстоятелност/ гр.Банско, с
ЕИК-131170279 и „СТРАГИТЕ”ООД-САЩ,
с БУЛСТАТ-175025940, че приетите от синдика на „СТРАГИТЕ”АД
/в несъстоятелност/ гр.Банско, вземания на „СТРАГИТЕ”ООД-САЩ, с БУЛСТАТ-175025940 към СТРАГИТЕ”АД /в
несъстоятелност/ гр.Банско, с ЕИК-131170279, в общ размер 3989874,47 лв. /в т.ч. главница в размер на 2690813,31 лв.
и лихва в размер на 1299061,16 лв./, произтичащи от Договор за заем от
01.10.2007г. и два броя анекси към него, са несъществуващи, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „СТРАГИТЕ”ООД-САЩ,
с БУЛСТАТ-175025940 и „СТРАГИТЕ”АД
/в несъстоятелност/ гр.Банско, с ЕИК-131170279 да
ЗАПЛАТЯТ на „ИНВЕСТБАНК”АД гр.София, с ЕИК-831663282, направените по
делото разноски в размер на 100лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.620, ал.5, вр. чл.621 от ТЗ, вр. чл.78, ал.6 от ГПК „СТРАГИТЕ”ООД-САЩ, с БУЛСТАТ-175025940 и „СТРАГИТЕ”АД /в
несъстоятелност/ гр.Банско, с ЕИК-131170279 да ЗАПЛАТЯТ по сметка на
Ямболския окръжен съд, държавна такса в размер на 159594,98лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: