МОТИВИ на Присъда №88/13.10.2016 г.,

постановена по НОХД №244/2016 г. по описа на ЯОС

Съдебното производство е образувано по ОА, с който ЯОП е предявила обвинение, против подсъдимия П.П.П., за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В производството пред първата инстанция, подсъдимият П.П. се възползва от диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК.

В открито съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Пледира, подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се определи наказание при условията на чл. 58а от НК, под средния, предвиден в закона размер, при приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК. Счита, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

Подсъдимият П.П.П., при съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното, като моли за минимално наказание. Защитникът адв. Ч. БАК, счита, че подсъдимият изцяло е приел аргументите на обвинението и лично е съдействал за разкриването на обективната истина чрез своите обяснения. Като изтъква чистото му съдебно минало, липсата на данни за извършени административни нарушения по ЗДвП и съжаление на подсъдимия за случилото се предвид това, че е бил в близки отношения с пострадалата, с която са имали намерение да създават семейство, защитникът пледира, при определяне вида и размера на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а НК, като същото да бъде редуцирано с 1/3 и отложено от изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 НК. По отношение разпоредбата на чл. 343 г от НК, защитникът счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца предвид, неговата безупречност като водач на МПС в продължение на 25 години.

Съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт както следва:

Подсъдимият П.П. е правоспособен водач от категории „А” „В” и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №****** от 20.11.2007 година. На 20.07.2015 г. преди обяд потеглил от курортен комплекс „С.Б.” към гр.София. Същият управлявал л.а. „****” с рег. №****, собственост на приятелката му И. С.Р.. До него на предната дясна седалка пътувал свид. Х.Х., а на задната седалка - И. С.Р.. Около 12.40 ч. се намирали в района на 292 км на АМ „Тракия” в посока от гр. Бургас за гр. София. Движението се осъществявало при оптимални пътни и атмосферни условия - суха асфалтова настилка, в много добро състояние, по прав участък от пътя, дневна светлина - ясно и слънчево време с много добра видимост, в лявата лента по посока на движението, със скорост от около 147км/ч. Платното за движение в една посока било разделено на три ленти - дясна /аварийна/ и две активни - средна и лява. Средната и лявата ленти за движение били разделени с надлъжна пътна маркировка „Единична прекъсната линия” - МЗ. По това време в същия район, в същата посока и в средната лента пред л.а. „****” се движил л.а. „****” с рег. № **** със скорост около 95 км/ч, управляван от свид. Х.К., собственост на пътуващия до нея на предна дясна седалка свид. В.Х.. В един момент, предвид високата скорост, подсъдимият изгубил контрол над управлението на л.а. „****”, последният изпаднал в режим на безконтролно аварийно движение, изразяващо се в странично плъзгане в посока косо надясно с левите си състави напред. В процеса на това движение преминал от лявата в средната лента за движение като застигнал и ударил отзад с левите си странични състави л.а. „****”. Ударът бил фронтален отзад за л.а. „****” и страничен отляво за л.а. „****”. В резултат на удара л.а. „****” се насочил косо надясно към крайпътните площи, като напуснал платното за движение отдясно, преминал през десния банкет и навлязъл в десните крайпътни площи, където продължил движението си аварийно и се преобърнал по таван. От своя страна след удара л.а. „****” продължил, аварийното си движение, преминал през десния банкет и десните крайпътни площи и преустановил движението си в непосредствена близост до л.а. „****”, позициониран върху четирите си колела. В процеса на аварийното безконтролно движение на л.а. „****” пътничката И. С.Р. изпаднала от него. Свид. Х.К. и свид. В.Х. успели да излязат през отвора на счупеното стъкло на предната дясна врата на л.а. „****”, като нямали наранявания. Подсъдимият П.П. и свид. Х.Х. също излезли от своя автомобил и веднага започнали да търсят спътничката си. Открили я да лежи по гръб в безсъзнание в затревените крайпътни площи, на около 10м. зад инцидентните автомобили. Двамата внимателно преместили пострадалата на сянка. На място пристигнала линейка, която откарала И. Р. в МБАЛ „Св.Пантелеймон” - АД, гр. Ямбол, където, независимо от оказаната и медицинска помощ, пострадалата починала малко по-късно същия ден. При произшествието били нанесени и материални щети по предпазната ограда на АМ „Тракия”, представляваща изключителна държавна собственост, управлявана от Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София към Министъра на РРБ, в инцидентния участък -унищожени били 32 м. телена ограда - мрежа, предпазваща платната за движение от диви животни и 8 бр. бетонни колове. Извършен бил оглед на местопроизшествието.

Видно от представената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп № 167/2015г. при съдебномедицинското изследване върху трупа на И. С.Р. при произшествието пострадалата е получила: Автомобилна травма - травма вътре в автомобила при неговото блъскане по време на движение и изпадане от него, като пострадалата е получила тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния мозък, гърдите и крайниците. При аутопсията са установени множествени повърхностни травми в областта на лицето и главата, като черепните кости са установени интактни. Установени са множество контузионни огнища на двете мозъчни хемисфери по изпъкналите им повърхности, както и в областта на базалните им участъци, субарахноидални кръвоизливи и наличие на кръв в ликворните пътища, множествени точковидни кръвоизливи на мозъка и тежък оток на мозъка с вклиняване на мозъчния ствол и малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Гръдната травма се изразява в наличието на множествени охлузвания и натъртвания на меките тъкани в областта на гърдите предимно в областта на лявата половина на гръдния кош отпред и отстрани и множествени счупвания на левите и десните ребра, както по предните им повърхности, така и отстрани и по задните им части с размествания на получените костни фрагменти. Гръдният кош е намерен леко сплескан в предно-задно направление. Установено е наличие на кръв и в гръдната кухина - около 1 л и двустранен пневмоторакс /наличие на въздух в гръдната кухина/. Установени са множествени контузионни изменения на белите дробове, предимно на левия бял дроб и тежък оток на белите дробове, като тези увреждания на белите дробове са довели до настъпването на остра дихателна недостатъчност. Установени са и контузионни увреждания на рехавите тъкани в областта на предното средостение. Коремната травма се изразява в наличието на контузионни кръвоизливи в областта на тънкочревния и дебелочревния държач. Травмата на крайниците се изразява в наличието на множество охлузвания и кръвонасядания в областта на горните и долните крайници. Причината за настъпването на смъртта на пострадалата е тежкото шоково състояние, в което е изпаднала вследствие на множествените травми в областта на главата, гръбначния стълб, гръдния кош, белите дробове, корема и коремните органи, както и значителните травматични увреждания на горните и долните крайници и изпадането и в състояние на дълбока кома вследствие на тежката, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма. Сами по себе си поотделно са били смъртоносни както уврежданията в областта на главата, така и в областта на гръдния кош. Настъпването на смъртта е било неизбежно и неминуемо. Уврежданията са били тежки, съчетани, с обхващане на няколко области на тялото, със засягане на много важни органи и системи. Описаните травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне с такива предмети и притискане на травмираните области на тялото между такива предмети. Всички получени травми се дължат на автомобилната травма и настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП. Локализацията на уврежданията сочи, че ударите по тялото на пострадалата са били множествени, разположени във всички области на тялото - на главата, врата, гърдите, корема и крайниците, като най-тежки са тези в областта на гръдния кош.

Според заключението на назначената по делото тройна автотехническа експертиза л.а. „****” с рег. № **** се е движил със скорост около 147 км/ч към момента на произшествието. Основна причина за настъпването на ПТП е загубата на контрол над управлението, в резултат на което при високата скорост на движение автомобилът е изпаднал в аварийно безконтролно движение, при което е застигнал и ударил движещият се пред него л.а. „****”.

Видно от представената по делото оценителна автотехническа експертиза в резултат от произшествието причинените щети по инцидентните автомобили са тотални и стойността им се равнява на 2 500лв. - за л.а. „****” и 3 200 лв. - за л.а. „****”.

Според заключението на назначената по делото оценителна експертиза стойността на унищожената част от предпазната ограда на АМ „Тракия” – 32 м. телена ограда - мрежа, предпазваща платната за движение от диви животни и 8 бр.бетонни колове възлиза общо на 233,60 лв.

Видно от Писмо рег. №********* г. на Началник на ОПП-СДВР с приложена Справка за водача, подс. П.П., като водач на МПС, е наказван за нарушения по ЗДвП, както следва:

- с НП №********* г. на СДВР ПП КАТ СДВР, в сила от 26.11.2003 г., за нарушение по чл. 183 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 му е наложено наказание глоба от 10 лв.;

- с НП №********* г. на ОДМВР - Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, в сила от 22.03.2005 г., за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание глоба от 20 лв.;

- с НП №********* г. на ОДМВР - Бургас, РУ - Несебър, в сила от 03.02.2009 г., за нарушение по чл. 137 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 му е наложено наказание глоба от 50 лв.; за нарушение по чл. 100 ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 му е наложено наказание глоба от 10 лв. и отнети 8 контролни точки;

- с НП №********* г. на СДВР ПП КАТ СДВР, в сила от 03.02.2009 г., за нарушение по чл. 179, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 100 лв. и отнети 4 контролни точки;

- с НП №********* г. на ОДМВР - Варна, РУ 05 Златни пясъци, в сила от 14.11.2012 г., за нарушение по чл. 137А ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 му е наложено наказание глоба от 50 лв. и отнети 8 контролни точки;

- с Фиш А ******* от 07.02.2011 г. на ОДМВР - Пазарджик РУ – Пещера, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба от 50 лв.;

- с Фиш К ***** от 29.04.2011 г. на ОДМВР Варна Сектор ПП - Варна за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 200 лв.;

- с Фиш В ***** от 04.04.2012 г. на ОДМВР Пазарджик РУ – Пещера за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 50 лв.;

- с Фиш С ***** от 07.06.2014 г. на ОДМВР Бургас РУ – Несебър, за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 20 лева.

П.П.П. е роден на *** ***, б., б.г., със средно-специално образование, работи в „И.” КК С.Б., н., н., ЕГН **********. Видно от Справка за съдимост рег. № ****/10.08.2016 г. на БС при РС – Ямбол, същият е н..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27 от  НПК. След анализ на доказателствената съвкупност, съдът намери, че направеното самопризнание от подсъдимия П. по чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на ВЛ по проведените тройна автотехническа експертиза - л. 116-139 ДП, автотехническа оценителна експертиза - л. 161-163 ДП, съдебномедицинска експертиза на труп - л. 167-169 ДП, съдебномедицинска експертиза на П.П. - л. 173-179 ДП, оценителна експертиза - л. 183 ДП, както и от приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмените доказателства, находящи се в том ДП: протокол от 20.07.2015 г. за оглед на местопроизшествието и фотоалбум - л. 4-22, протокол от 21.07.2015 г. за оглед на местопроизшествие и фотоалбум - л. 23-31, удостоверение за наследници - л. 34, препис-извлечение от акт за смърт - л. 37, протокол за доброволно предаване от 21.08.2015 г. на документи, касаещи л.а. „****” - л. 47-54, справка за водач и СУМПС за Х.С.К. - л. 61, л. 64-65, справка от КАТ за л.а. „****” - л. 69, договор за покупко-продажба и справка за първоначална регистрация за л.а. „****” - л. 78-79, документи относно представителството на Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ - л. 81-85, справка за съдимост на П.П., справка за водач за П.П. - л. 106-107, медицинска документация за П.П. - л. 109-113, сертификат по договор за групова застраховка „Живот и безработица” - л. 196-199, удостоверение за раждане на Г.Г.М. - л. 201, -л. 216-217, а така също и справка за съдимост и молба вх. № *********** г. от Ю.С.Р. и С.Б.С..

Всички тези доказателства са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства по делото досежно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият П.П.П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл. 343 ал. 1, б. „В” вр. чл. 342 ал.1 вр. чл. 58а ал. 4 и чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, като на 20.07.2015 г. около 12.40 ч. на АМ "Тракия", в района на 292 км в посока от гр. Бургас за гр. София, при управление на МПС - л.а. "****" с рег. № ****, собственост на И. С.Р. е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, в резултат на което е допуснал ПТП с л.а. "****" с рег. № ****, собственост на В.Г.Х. *** и по непредпазливост причинил смъртта на И. С.Р. ***.

Фактът, че подсъдимият е управлявал МПС и е предизвикал процесното ПТП – следователно е автор на деянието, съдът намери за установен от всички безпротиворечиви кредитирани доказателства.

От обективна страна

Обект на това престъпление, са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот. От обективна страна, извършеното от подсъдимия деяние, е съставомерно по чл. 343, ал. 1, буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Безспорно подс. П., при управлението на процесния лек автомобил, е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство, категория „В” е забранено да превишава скорост от 140 км/ч. при движение по автомагистрала. Така подсъдимият, като не упражнил непрекъснат контрол при фактическите действия които е извършвал при манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите на л. а. „****” с рег. № **** и е избрал скорост от около 147 км/ч - превишена, е изгубил контрол над управлението на л.а. „****”, като автомобила е изпаднал в режим на безконтролно аварийно движение, изразяващо се в странично плъзгане в посока косо надясно с левите си състави напред, в процеса на това движение преминал от лявата в средната лента за движение, застигнал и ударил отзад с левите си странични състави л.а. „****”. Избраната скорост на движение е надвишавала разрешената за движение в този участък на АМ „Тракия”, и това не му е дало възможност да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил, така че бъде в състояние да предотврати настъпилото ПТП. Именно тези нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия,  са в пряка причинно-следствена връзка с последвалото ПТП, като с нарушаването им той сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му, при което на пострадалата И. Р., са били причинени редица травматични увреждания, обусловили смъртта й. Следователно подсъдимият е въздействал с управляваното от него МПС пряко и непосредствено върху пострадалата и по този начин е увредил обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на нейния живот - в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на И. Р.. Безспорно по делото се установи, че между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена връзка - подсъдимият П., чрез своите действия, противоправно е лишил от живот пострадалата И. Р. и смъртта й е в пряка каузална връзка с нарушенията на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и по чл. 21, ал. 1 от ЗДП 2 от ЗДвП. По делото се установи, че подс. П., след деянието е оказвал помощ на пострадалата, която е била още жива – видно от неговите обяснения и показанията на свид. Х.Х..

Съдът призна подсъдимият П. за невиновен в това да е извършил престъплението, като да е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като участник в движението по пътищата с поведението си да е създал опасности и пречки за движението и да е поставил в опасност живота и здравето на хората, както и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движението, не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не е намалил скоростта и не е спрял управляваното от него МПС при възникнала опасност за движението, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по предявеното му обвинение в тази му част. Досежно тези разпоредбите от ЗДвП, съдът ще отбележи, че в съдебната практика се приема, че при наличие на доказателства за нарушение на конкретни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата, дееца следва да носи отговорност за тях, тъй като се явяват специални спрямо общите правила. При тези аргументи, няма възможност, едновременно с нарушаването на специалната, да се инкриминира и такова на общата разпоредба. В конкретния казус разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща и не е в причинна връзка с резултата - не е самостоятелно и водещо до настъпване на ПТП нарушение на правилата за движение. Също така, нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е специална по отношение на тази на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и винаги нарушаването на забраната за превишаване на скоростта, изключва това за съобразената скорост.

Ето защо съдът счита, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се ангажира само за нарушенията по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и респективно - с вредоносния резултат, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го оправда по предявеното му обвинение в тази му част.

От субективна страна

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подс. П. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност - подс. П. не е целял и не е предвиждал обществено-опасните последици, но в конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е управлявал автомобила с превишена скорост и сам се е поставил в невъзможност да го контролира непрекъснато и с поведението си е допуснал ПТП. Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването на общественоопасните последици и ако бе съобразил поведението си с правилата по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не би допуснал настъпването на ПТП.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия П..

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимия П. престъпление, Законодателят е предвидил наказание лишаване свобода от две до шест години.

Съдът като съобрази и нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи наказанието на подсъдимия П., на основание чл. 343 ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 4 и чл. 55 ал. 1, т. 1 НК.

При определяне конкретния размер на наказанието, съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: добри данните за личността на му – човек в активна възраст, със средно-специално образование, н., работещ, факта че е оказал помощ на пострадалата след процесното ПТП, съдействието от негова страна при разследването, относително невисокото превишение на разрешената скорост - с около 7 км/ч, изразеното искрено съжаление и разкаяние – обуславящи невисока степен на обществена опасност на дееца, всичко това допълнено с факта, че смъртта на И. Р., освен че представлява една семейна трагедия, е и лична такава за дееца, тъй като той е бил във фактическо съжителство с нея.

ЯОС като счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни и че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежка в случая, наложи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази също и: принципно високата степен на обществената опасност на деянието - транспортно престъпление; динамиката на такива престъпления в страната; факта че преди деянието подсъдимият е извършил и други нарушения по ЗДвП /безспорно за голям период - от 2003 г. до деянието/, за които спрямо него неуспешно са прилагани административни санкции; това че при процесното деяние е причинил щета и на друг автомобил участващ в движението – л.а. „****” /на стойност 2500 лв./, както и на технически съоръжения по АМ „Тракия” /на стойност 233,60 лв./. Самопризнанието на подсъдимия не се взе предвид от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то се отчита от закона на друго основание – при приложението на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът взе предвид и подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС чрез спазването на нормите на ЗДвП. Така съдът счита за справедливо и съответно на извършеното, наказание под минималния предвиден в текста, а именно – една година лишаване от свобода.

По отношение на така определеното наказание „лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективното му изтърпяване. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и ЯОС намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му предвид неговата критичност и осъзнаване на вината, факта че е човек в активна трудоспособна възраст. Поради това съдът, прие че налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било ненужно тежка репресия срещу личността му. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода” и като съобрази ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, счете че следва това да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. 

В съответствие с императивната норма по чл. 343 г от НК във връзка с чл. 37, т. 7 от НК съдът определи на подсъдимия и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок идентичен със срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а именно – една година. Съдът счита, че размера на това наказание следва да се отмери и с оглед факта, че преди процесното деяние, подсъдимият като водач на МПС многократно е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП, като в тази връзка е неоснователен довода на защитата, че подс. П. е бил безупречен водач от 25 години. Това наказание в конкретния размер, наложено кумулативно с лишаването от свобода, ще го мотивира, да осъзнае обществената опасност на извършеното и да се отнася с по-високо чувство за отговорност към постъпките си, като в бъдеще не нарушава установения в Република България правов ред и специално този, регламентиращ правилата за движение по пътищата.

Поради липсата на данни за предварителното му лишаване от това право по административен ред, съдът не приложи чл. 59, ал. 3 от НК. 

Наложените на подсъдния П. наказания - като комплекс за въздействие, в конкретните им параметри, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. Същите са подходящи да повлияят на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздействат предупредително и да го възпрат да върши други престъпления. Наказанията са необходими и достатъчни и за постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен и предупредителен ефект върху другите членове на обществото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. П.П.П., да заплати направените по делото разноски за експертизи, в размер на 2504,11 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР гр. Ямбол, както и 160 лв. в приход на съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр. Ямбол - разноски за явяване на експерти в съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: