В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 05 октомври 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив.И.

Секретар Ив.З.

Прокурор Д.Г.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №284 по описа на ЯОС за 2016 година

За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №31/27.07.2016 г. постановена по НОХД № 383/2016 г. ЕРС е признал подсъдимия А.К. А. / А.К.А. / за виновен в това , че на 06.11.2013 г. в района между 262 и 263 гранична пирамида , в землището на с.Лесово , обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Р Т. в Р България , без разрешение на надлежните органи на властта , поради което и на осн. чл.279 ал.1 и чл.54 от НК го осъжда на три месеца лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на по 100 лева.На осн. чл.66 ал.1 от НК съда е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода спрямо подсъдимя А. за изпитателен срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия А.К. А. / А.К.А. / и я е обжалвал чрез служебно назначения си адвокат като неправилна и незаконосъобразна. Излага съображения за явна незначителност на деянието, по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, осъществено от формална страна от въззивника. Прави се искане за признаване на подсъдимия за невиновен.

В съдебно заседание жалбата на въззивника А.К.А. се поддържа от служебно назначения адвокат защитник на основанията изложени в същата. В съдебно заседание се излагат съображения, че въззивника от формална страна е осъществил състава на престъпление по чл.279 от НК, като мотивите му за това са били да достигне Г. където да се установи, както и, че в продължителен период от време не е намерен на територията на Р България, от което се прави извод за наличието на основание за приложението на чл.9 ал.2 от НК. Прави се искане за признаване на въззивника за невиновен.

Участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че деянието по чл.279 ал.1 от НК е доказано по безспорен начин, както и, че правилно решаващият съд е приел, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Прави искане за потвърждаването и.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата на въззивника А.К.А. е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право, а и интерес от това. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Въззивния съд счита,че ЕРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от въззивника подсъдим А.А. на престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК .

Както правилно е приел за установено решаващия съд въззивника А.К.А. роден на *** г. е гражданин на А.Н.Д.Р., с постоянен адрес в гр.Ш.. В началото на месец октомври 2013 г. въззивника А. напуснал страната си по произход – А.Н.Д.Р. по причини от финансов характер, с намерение да достигне до ФРГ., като влязъл легално в Република Т.. Преди да напусне АДНР и тъй като не е имал документи с които да влезе на територията на Р България и на други страни от ЕС, въззивника се снабдил с информация за лице намиращо се в Република Т., което може да му помогне да влезе на територията на Р България, без необходимите за това документи. След като пристигнал в гр.И., Р Т. въззивника А. се свързал с това лице и срещу парично възнаграждение същото го настанило в хотел, а на 05.11.2013 г. заедно с още 29 лица отвело до т. – българската граница и му оказало посоката в която да върви за да премине границата и навлезе на територията на Р България. Въззивника А. продължил сам в указаната му посока и рано сутринта на 06.11.2013 г. преминал през границата на страната от Република Т. в Република България в района между 262 и 263 гранични пирамиди в землището на с.Лесово, общ.Елхово и продължил към вътрешността на страната, като бил задържан от граничните власти в землището на с.Лалково, община Елхово. От писмо изх.№02-2992/17.12.2013 г. на ДАБ при МС се установява, че в информационната база данни и документалните архиви на ДАБ при МС не са открити данни за въззивника, а от писмо рег.№5364в-610/26.01.2015 г. на Дирекция „Миграция” при МВР, че не е подал молба за особена закрила. Въззивника е бил настанен в СДВНЧ Любимец на 15.11.2013 г., от където видно от Определение №****** г. постановено по ЧАД №****** г. по описа на АС Хасково е освободен на 13.06.2014 г., като при освобождаването си в декларация от същата дата е посочил като адрес на пребиваване гр.София, без данни за конкретен адрес в населеното място. Въззивника обявен за общодържавно издирване в хода на ДП не е издирен. Самоличността му е установена съобразно доказателствата по делото по заявени от същия данни.

Настоящия състав на въззивния съд намира, както и решаващия такъв, че така изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, а и гласни такива – показанията на разпитаните свид.Ст. К., Ат.Л., Ст.Д. и Г.И. дадени в хода на съдебното следствие, които са вътрешно непротиворечиви и съответни едни на други и на писмените доказателства. На лице е съответствие на показанията на тези свидетели с обясненията на въззивника дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от НПК. Съответни на показанията на визираните свидетели и обяснения на въззивника е и установеното от писмените доказателства по делото – писма на Дирекция „Миграция” при МВР, такива на ДАБ при МС, ГПУ Елхово, както и Определение №****** г. постановено по ЧАД №****** г. на АС Хасково и декларация на въззивника.

Правилно , законосъобразно и обосновано анализирайки така установените фактически обстоятелства решаващият съд е квалифицирал осъщественото от въззивника А.К.А. деяние като такова съставомерно по чл.279 ал.1 от НК , тъй като на 06.11.2013 г. в района между 262 и 263 гранични пирамиди, находящи се в землището на с.Лесово , обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Т. в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Безспорно установено от фактическа страна е обстоятелството , че въззивника А.К.А. е осъществил фактически действия по преминаване на държавната граница , като не е имал разрешение от надлежните органи на властта, които осъществяват гранично пропусквателен контрол. Безспорно е обстоятелството , че въззивника не е разполагал с необходимите документи за преминаване на държавната граница през съответните КПП , съответно необходима за това виза. С обстоятелството на преминаване на държавната граница без разрешение на съответните органи за това въззивника безспорно е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница. Осъщественото от въззивника деяние по чл.279 ал.1 от НК е такова осъществено в изпълнителна форма без разрешение на органи на властта, в хипотеза на влизане в страната, като деянието е довършено , тъй като е налице обективно преминаване на държавната граница. Деянието въззивника е осъществил и от субективна страна, при пряк умисъл, тъй като е съзнавал противообществения му характер и е искал настъпването на противоправните последици. Възззивника е съзнавал, че преминава държавната граница при липсата на необходими за това документи, респективно разрешение на съответните власти, но е искал настъпването на противоправните последици, а именно преодоляване на държавната граница и достигането на територията на Р България при визираните условия. По изложените съображения и въззивника А.К.А. следва да бъде признат за виновен в осъществяване на съставомерно по смисъла на чл.279 ал.1 от НК деяние, както правилно е постановил и решаващия съд.

Настоящия състав на въззивния съд намира наложеното на въззивника А. наказание при условията на чл.54 от НК, по вид лишаване от свобода, по размер такова от три месеца и глоба в размер от 100 лева, както и при отлагане на изтърпяване на наложеното му по размер наказание лишаване от свобода на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от три години за справедливо. Същото е съобразено със степента на обществена опасност на осъщественото деяние, която е сравнително висока съобразно начина на осъществяване на деянието от една страна и от друга с ниската степен на обществена опасност на личността му предвид обстоятелството на чисто съдебно минало и процесуално поведение. За това и определеното на минимума на предвиденото в текста и с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК за минимално предвиден в същата срок на лишаване от свобода, при смекчаващи отговорността обстоятелства наказание на въззивника се явява справедливо и съответно на целите визирани в чл.36 от НК.

Настоящия състав на въззивния съд намира , че правилно и законосъобразно решаващия съд е констатирал, че не са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК, каквото искане е направено от защитата и в първоинстанционното производство. Степента на обществена опасност, механизма на осъществяване на деянието не сочат на малозначителбност на осъщественото, като липсва основание да се счете и, че обществената му опасност е незначителна. Касае се за предварително подготвено преминаване на държавната граница, не на установените за това места. Съда намира за несъстоятелни и изложените в тази връзка съображения от защитата на въззивника, а именно обстоятелството, че въззивника не е установен за продължителен период от време в страната. И това е така, тъй като при освобождаването си на 13.06.2014 г., съобразно определение №****** г. по ЧАД № ****** г. на АС Хасково въззивника е декларирал местопребиваване в страната, което не е спазил – обстоятелство характеризиращо личността му като такава с установена склонност за нарушаване на правовия ред в страната, а и укриването от компетентните органи е такова последващо осъществяването на деянието, по същество целящо избягването на наказателна отговорност за вече осъществено престъпно деяние и не е обстоятелство имащо отношение към степента на обществена опасност на вече осъщественото деяние, което да сочи както на малозначителност на осъщественото деяние, така и на явна незначителност на обществената опасност на същото. По изложените съображения и наведените от въззивника доводи настоящия състав на въззивния съд намира за неоснователни.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяна на съдебния акт.

По изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №31/27.07.2016 г. постановена по НОХД № 383/2016 г. по описа на ЕРС.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.