В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 21 септември 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив.И.

Секретар Ив.З.

Прокурор Д.Д.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №190 по описа на ЯОС за 2016 година

За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №54/12.05.2016 г. постановена по НОХД №404/2016 г. ЯРС е признал подсъдимия К.Н.С. за виновен в това, че на 17.09.2015 г. около 09.28 часа в гр.Ямбол, ул.”Т.” №**, от магазин за играчки на „М. 555” ЕООД с управител М. Г.С. от гр.Ямбол, е отнел чужди движими вещи – дамско портмоне от естествена кожа на стойност 38 лв. и парична сума в размер на 860 лв., всичко на обща стойност 898 лв. от владението на собственика им „М. 555” ЕООД с управител М. Г.С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр. с чл.58а ал.1 и чл.54 от НК му определя наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда на осн. чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК съда е определил на подс.С. едно общо наказание между постановената присъда и споразумение, одобрено с определение №70/06.04.2016 г. по НОХД №383/2016 г. по описа на ЯРС в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим и на осн. чл.25 ал.2 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимия е търпял наказание „ лишаване от свобода” по НОХД № 383/2016 г. на ЯРС, считано от 15.01.2016 г. до привеждане в изпълнение на настоящата присъда.

Подс.С. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 158.03 лв. в полза на републиканския бюджет и по сметка на ОД на МВР Ямбол.

Подс.К.Н.С. е обжалвал така постановената присъда като явно несправедлива.Излагат се съображения, че е в изключително тежко семейно и материално положение – без дом, семейство, работа, образование и е извършил деянието за да се снабди с пари за прехрана. Излагат се съображения и, че подс.С. е съдействал на обвинението за разкриване на обективната истина, като в първоинстанционното производство делото е разгледано по реда на гл.ХХVІІ НПК, при чл.371 т.2 НПК. Прави се искане за намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание въззивника С. участва лично и чрез служебно назначен защитник. Лично и чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направеното искане. Излагат се съображения и, че по НОХД № 383/2016 г. на ЯРС предмет на осъществената от въззивника кражба са хранителни продукти. Прави се искане за намаляване на наложеното наказание по размер.

Участващия по делото прокурор излага съображения за неоснователност на жалбата, обоснованост и законосъобразност на обжалвания съдебен акт , като иска потвърждаването му.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подаден в срок и от страна имаща право а и интерес от това. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:

Въззивния съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от въззивника подсъдим К.С. на престъпния състав на чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, като определеното му при условията на чл.58а ал.1 вр. с чл.54 от НК за изтърпяване наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим се явява и справедливо.

Както правилно е приел за установено решаващия съд въззивника С. на 17.09.2015 г. намирайки се в гр.Ямбол решил да извърши кражба за да си набави парични средства. Около 09.28 часа на същата дата, в изпълнение на решението си въззивника С. проникнал през незаключена врата в помещението на магазин за играчки на „М. 555” ЕООД, с управител М. С., находящ се в гр.Ямбол, ул.”Т.” №** и от маса намираща се срещу вратата на магазина взел намиращото се върху същата дамско портмоне от естествена кожа на стойност 38 лв. и парична сума в размер на 860 лв. Общата стойност на отнетото е в размер на 898 лв., собственост на „М. 555” ЕООД, с управител М. С.. С отнетите вещи / дамски портфейл и парична сума в размер на 860 лв. – на обща стойност 898 лв./ въззивника С. напуснал помещението на магазина излизайки по обратния път. Парите въззивника С. изразходвал за лични нужди, а дамския портфейл изхвърлил.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съда в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК е взел предвид направените от въззивника подсъдим К.С. самопризнания в съответствие с разпоредбата на т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства-гласни и писмени, както и заключението на назначените експертизи-съдебно стоково оценъчна и видеотехническа, при изразено съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и при обявено определение по реда на ал.4 на чл.372 от НПК.

Настоящия състав на въззивния съд намира, както и решаващия такъв, че така изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства гласни и писмени – показанията на разпитаните свид.М. С. и К.А. - вътрешно непротиворечиви, а и съответни едни спрямо други по отношение на съставомерните обстоятелства, а и от заключението на назначените експертизи-видеотехническа експертиза по Протокол №196/2015 г. и съдебно стоково оценителна. Съдът намира , че е налице съответствие на установеното от събраните по делото доказателства с направеното от въззивника подсъдим С. признаване за фактите изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт.

Правилно, законосъобразно и обосновано анализирайки така установените фактически обстоятелства решаващият съд е квалифицирал осъщественото от въззивника К.С. деяние като такова съставомерно по чл. 196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.А и Б от НК. Безспорно е налице отнемане на вещи – чужди, движими такива , а именно собственост на „М. 555”ЕООД с управител М. С., като с факта на вземането им от мястото на което същите са били поставени- маса в помещение на магазин на „М. 555”ЕООД от управителя С., се прекратява владението на собственика и се поставя свое собствено такова от въззивника К.С.. Безспорно е установено и обстоятелството на намерение за своене, предвид извършването на разпоредителни действия с вещите – изхвърляне на дамски портфейл и изразходване на паричните средства за лични нужди. Липсва съмнение относно липсата на съгласие от страна на собственика, съобразно заявеното. На лице е и осъществяване на деянието при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.А и Б от НК , предвид установеното от справка за съдимост рег.№****** г. на БС РС Ямбол , а именно осъждането му по НОХД №789/2014 г. на РС Сливен с наложено наказание от една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за осъществено престъпно деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК, представляващо тежко умишлено такова по смисъла на чл.93 т.7 от НК, тези по НОХД №847/2014 г. на ЯРС, НОХД №426/2014 г. на ЯРС, НОХД № 635/2014 г. на РС Сливен – всички за осъществени престъпни деяния по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК представляващи тежки умишлени такива по смисъла на чл.93 т.7 от НК, с наложени наказания лишаване от свобода в размер съответно на четири месеца лишаване от свобода, шест месеца лишаване от свобода и три месеца лишаване от свобода, за всички - да изтърпи при първоначален строг режим, при неизтичане на сроковете по чл.30 ал.1 НК.

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл от въззивника подсъдим К.С., тъй като същият е искал настъпването на противоправните последици, а именно противоправното отнемане на вещите собственост на пострадалите – „М. 555” ЕООД с намерение за противозаконно своене, от владението на собствениците, при липсата на съгласие от тяхна страна .

При определяне на вида и размера на наказанието на въззивника К.С. съда е взел предвид степента на обществена опасност на осъщественото и тази на личността му , при което правилно е преценил съобразявайки императивния характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК , предвид разглеждане на производството по реда на глава ХХVІІ от НПК , че наказанието на този подсъдим следва да се определи при условията на чл.58 а ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК в размер на две години лишаване от свобода , редуцирано за изтърпяване до размера на една година и четири месеца лишаване от свобода . Правилно, законосъобразно и обосновано е и приложението на чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК и определяне на общо наказание на въззивника С. в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съобразявайки разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС. Деянието за което на въззивника С. е наложено наказание по НОХД № 383/2016 г. по описа на ЯРС е осъществено на 14.01.2016 г., а постановения за това съдебен акт е влязъл в сила на 06.04.2016 г. Деянието предмет на обвинението по настоящето дело съответно е осъществено на 17.09.2015 г. -. т.е. налице са две осъществени престъпни деяния, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Настоящия състав на въззивния съд намира , че наказанието наложено на въззивника подсъдим К.С. е правилно определено при условията на чл.58 а ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК като наложеното му такова по вид , размер и начин на изтърпяване се явява справедливо. При преценката на степента на обществена опасност на реално осъщественото решаващия съд правилно е приел , че се касае за деяние със сравнително висока степен на обществена опасност предвид динамиката на този вид престъпления , а и начина на осъществяване на деянието. Същевременно решаващия съд очевидно правилно е преценил и, че процесуалното му поведение в хода на досъдебното производство и цялостното развитие на процеса, съдействието за установяване на обективната истина, стойността на вещите предмет на отнемане, отношението му към вече осъщественото, а и социалното и семейното му положение определят приложението на чл.54 ал.1 от НК при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, приложил го е при определяне на наказанието му, като е определил наказанието по размер на минимума предвиден в текста. Настоящия състав на въззивния съд намира , че така определеното по вид , размер и начин на изтърпяване наказание ще осъществят в пълнота целите визирани в чл.36 от НК, а именно възпираща и възпитателна по отношение на въззивника К.С. , а и обществото.

Настоящия състав на въззивния съд намира доводите на въззивника за явна несправедливост на наложеното му по размер наказание за неоснователно. При определяне на размера на наказанието при условията на чл.54 ал.1 от НК на минимума предвиден в текста, а именно две години лишаване от свобода съда е взел предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, както бе посочено, включително и визираното от въззивника процесуално поведение и оказано съдействие в хода на досъдебното производство, а и семейното и социалното му положение. Самопризнанията на подсъдимия направени в хода на съдебното производство, са такива направени в производство по реда на глава ХХVІІ от НПК , при което е приложена и разпоредбата на чл.58 а вр. с чл.54 ал.1 от НК, водеща и до определяне на въззивника за изтърпяване, при това редуциране на наказанието, като такова от една година и четири месеца лишаване от свобода, което именно въззивника следва да изтърпи при първоначален строг режим. Следва да се има предвид и обстоятелството , че въззивника подсъдим е изтърпял определено общо по чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 НК наказание с определение по ЧНД №1232/2014 г. по описа на ЯРС към 03.07.2015 г. – по – малко от три месеца преди осъществяване на деянието по настоящето обвинение – обстоятелство сочещо и на възможностите за осъществяване на целите на наказанието по отношение на размера на наказанието, а именно на възпитателната такава по отношение на този подсъдим. Неоснователно е и възражението касаещо предмета на кражбата за която въззивника С. е признат за виновен, съответно му е наложено наказание по НОХД №383/2016 г. по описа на ЯРС. Касае се за съдебен акт влязъл в сила – Определение №70/06.04.2016 г. с което е одобрено споразумение по НОХД №383/2016 г. на ЯРС, с правомощия за преразглеждането на което ЯОС не разполага. А предмета на отнемане за престъплението за което на въззивника е наложено наказание по настоящето дело е пари и лична вещ-портфейл на обща стойност 898 лв., а не хранителни стоки.

Съда намира , че не могат да се споделят и по същество доводите на въззивника за определяне на наказание при изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , а именно чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК. За да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне на наказанието следва да се установи , че са налице многобройни или изключителни по характера си смекчаващи отговорността обстоятелства , като и най-ниското предвидено в текста на закона наказание се яви несъразмерно тежко за осъщественото.От доказателствата по делото съда не установи както изключително , така и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , а и най-ниското предвидено в текста наказание не се явява несъразмерно на осъщественото.

В хода на въззивното производство по отношение на въззивника подсъдим К.С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като С. е задържан на 24.07.2016 г.видно от писмо рег.№1982/25.07.2016 г. на МП ГД”ИН” ОС”ИН” Ямбол. Това обстоятелство налага и приложението на чл.59 ал.1 от НК и зачитането на задържането, считано от 24.07.2016 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяна на съдебния акт.

По изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №54/12.05.2016 г. постановена по НОХД №404/2016 г. по описа на ЯРС.

На осн. чл.59 ал.1 от НК зачита предварителното „Задържане под стража” на подс.К.Н.С., считано от 24.07.2016 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.