О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 24 октомври 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №388 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид:

В.Д.А. е обжалвала Определение №1538/28.07.2016г., постановено по ч.гр.д.№452/2016г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлена като неоснователна молбата й с пр. осн. чл.420 ал.2 ГПК, за спиране на изпълнението по изп. дело № 20168030401092/2016 г. по описа на ЧСИ Т. М. с район на действие ОС - Бургас до приключване на производството за установяване съществуването на вземането на „Райфайзен Лизинг България" ООД, предмет на ч.гр.д. №452/2016г. по описа на ЯРС, с влязъл в сила съдебен акт. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение. Съгласно доп. молба-уточнение вх.№14024/06.10.2016г., се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да се уважи искането за спиране на незабавното изпълнение на издадената по ч.гр.д. №452/2016г. по описа на ЯРС Заповед за незабавно изпълнение, както и да бъде спряно производството по изп. дело № 20168030401092/2016 г. по описа на ЧСИ Т. М. с район на действие ОС - Бургас .

В жалбата се поддържа, че не съществува паричното вземане в полза на заявителя по заповедното производство. Твърди се, че незаконосъобразно ЯРС е приел за неоснователни направените в искането съображения във връзка с искането за спиране. Твърди се, че въззивницата не дължи сумите по заповедта, тъй като: заявлението по чл. 417 от ГПК било нередовно; не било налице условието на чл. 418, ал.З от ГПК, тъй като кредититорът не е обявил предсрочната изискуемост на длъжника; заповедта била издадена в нарушение на морала и добрите нрави, тъй като кредиторът недобросъвестно е отлагал предявяване на вземането по съдебен ред в продължение на 18 м., като по този начин трупал към задължението и доп. лихви; на основание договореното между страните в споразумението от 29.12.2011 г., за да настъпи изискуемост на вземането, е следвало кредиторът да покани длъжника в 30-дневен срок да върне вещта, а това не било сторено; към договора за лизинг бил приложен недействителен погасителен план; от 01.01.2014г. В.А. вече нямала качеството на представляващ дружеството длъжник „Стройтех 2010", тъй като предприятието било прехвърлено. С оглед на изложените в частната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново с което молбата за спиране да бъде уважена.

Противната страна, в писмен отговор оспорва частната жалба. Изложено е становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че представените в подкрепа на искането за спиране доказателства, не представляват „убедителни писмени доказателства" и по естеството си не са годни да разколебаят удостоверителната сила на изпълнителното основание. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки изложените в частната жалба доводи, съдът приема следната фактическа обстановка:

Видно е от данните по делото, че ответникът по частната жалба „Райфайзен Лизинг България" ООД гр.София е подал заявление пред ЯРС за издаване заповед за незабавно изпълнение против жалбоподателя по чл.417 ал.1 т.3 ГПК и за изпълнителен лист. Към заявлението са приложени: Споразумение №017759-RLO-003 от 29.12.11г и с Погасителен план, подписани от кредитора и солидарните длъжници, с нот. заверка на подписите им. ЯРС е уважил заявлението, като е издал Заповед за изпълнение парично задължение по чл.417 ГПК №258/ 26.02.16г, против длъжниците „Стройтех 2010”ООД, Е. М. А. и В.Д.А., както и изпълнителен лист за сумите, както следва: сумата 132002,75 евро, ведно със зак. лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и сумата 13163,50лв, от които 5163,50лв-ДТ и 8000лв.-юриск. възнаграждение, за вземане произтичащо от следните обстоятелства: Договор за лизинг от 29.12.11г между заявителя и „Стройтех 2010”ЕООД –длъжник, а отговорността на солидарните длъжници-Е. М. А. и В.Д.А. произтича от подписаното от тях Споразумение от 20.12.11г. с нот. заверка на подписите, като в чл 21 същите са се задължили да отговарят солидарно с дружеството, за плащане на всички дължими суми по споразумението. С Разпореждане №1610/01.04.16г по ч.гр.д №452/16г на ЯРС е допълнена Заповед №258/26.02.16г за изпъл. на парично задължение по чл 417 ГПК, като е разпоредено, длъжниците да заплатят „солидарно” на кредитора, присъдените със заповедта суми.

На 19.07.2016г. В.Д.А. е депозирала възражение по см. на чл.414 ГПК по ч.гр.д.№452/2016г. по описа на ЯРС, че не дължи изпълнение на вземането по издадената срещу нея Заповед за изпълнение. Във възражението е направено и искане от длъжника А., с пр. осн. чл.420 ал.2 от ГПК да бъде спряно изпълнението по образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело № 20168030401092/2016 г, по описа на ЧСИ Т. М. с район на действие ОС - Бургас.

С обжалваното определение ЯРС е приел, че по делото не са налице убедителни писмени доказателства, за недължимост на вземането по заповедта за изпълнение, или че изискуемостта му не е настъпила, поради което и е отхвърлил молбата за спиране на изпълнението.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимна страна, в предвидения от закона срок и с оглед разпоредбата на чл.420 ал.3 ГПК е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

В разпоредба на чл.420 ГПК императивно се поставя изискването в хипотезите на чл.417, т.1-8 ГПК спирането да е възможно само: ако кредиторът е надлежно обезпечен по реда на чл.180 и 181 ЗЗД /чл.420 ал.1 ГПК/ или ако искането е подкрепено с "убедителни писмени доказателства" /чл.420 ал.2 ГПК/. Това е една създадена в полза на заявителя гаранция, че в рамките на заповедното производство правата му ще бъдат защитени. Искането от длъжника в случая е по чл.420 ал.2 ГПК. В хипотезата по чл.420 ал.2 ГПК, за да бъде спряно изпълнението молбата за спиране трябва да е обоснована с възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че изпълняемото право не съществува. Понеже изпълнението е започнато по изпълнителен лист въз основа на невлязлата в сила заповед за изпълнение, длъжникът може да оспорва изпълняемото право с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителен иск на взискателя. Само убедителни писмени доказателства могат да разколебаят удостоверителната сила на документа, въз основа на който на основание чл.418 ГПК е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да оправдаят спиране на изпълнението. Формалното тълкувание на понятието „убедителни писмени доказателства" сочи, че следва да бъдат представени документи, от които да е видно, че задължението е погасено или не е възникнало, и които най - често са извън основанието за възникване на задълженията.

Като взе предвид, че в настоящото производство съдът следва да извърши преценка дали представените от длъжника писмени доказателства, са убедителни, настоящия съдебен състав напълно споделя възприетото от районния съд, че представените от длъжника с молбата за спиране доказателства, не представляват „убедително писмено доказателство” по чл.420 ал.2 ГПК, разколебаващо доказателствената сила на изпълнителното основание и даващо основание за спиране на изпълнителното производството.

Аргументите си съдът извлича от това, че под "убедителни писмени доказателства" в разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК законодателят има предвид такива, които по своя характер могат да обосноват възражението срещу присъденото изпълнение - т.е. да убедят съда, че изпълнението /изцяло или отчасти/ не се дължи или изискуемостта на дълга не е настъпила.

Такова доказателство по см. на чл.420 ГПК не е представеното с молбата за спиране извлечение от Погасителен план към посочения договор за лизинг към дата 21.01.2013 г., същото е без нотариална заверка на подписите на договарящите, като дори не е подписано от тях /за разлика от приложения със заявлението Погасителен план/, т.е. този документ не може да се приеме като част от процесния договор и не отговаря на изискванията на чл. 417, т.З от ГПК. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, възраженията по повод валидността на погасителния план и размера на вноските не са предмет на разглеждане в настоящото произнасяне, а следва да бъдат релевирани от длъжника в производството по 422 от ГПК. В производството по 422 от ГПК следва да се направят и възраженията, касаещи твърдяното от въззивницата нарушение на морала и добрите нрави.

Не представлява не е убедително писмено доказателство и Договорът за прехвърляне на дружествен дял от 01.04.2014 г., с който В.Д.А., като едноличен собственик на капитала на „Стройтех 2010" ЕООД /другият солидарен длъжник по изпълнителния лист/ е продала предприятието на трето лице. Правило е посоченото от ЯРС, че фактът, че погрешно в издадения изпълнителен лист по делото е вписана А. като законен представител на „Стройтех 2010", не я прави длъжник на това основание, доколкото задължението е за самото дружество. А., е солидарен длъжник за задължението на лично основание, видно от чл.21 на приложеното споразумение от 29.12.2011г. с нотариална заверка на подписите, въз основа на което са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист.

Представената Спогодба от 21.10.2014г. подписана между А. и лицето Е.М. А., по повод изплащането на задълженията по процесния лизингов договор, също не може да се третира като доказателство за недължимост на вземането от А.. Както се посочи по горе А., е солидарен длъжник за задължението на лично основание, т.е. за да бъде освободена от заплащане на същото е необходимо и съгласието на кредитора, каквото в случая липсва. Спогодбата е подписана само от двете договарящи в нея физически лица и урежда техните вътрешни отношения по повод на дълга, но както правилно е посочил първоинстанционния съд е непротивопоставима на кредитора.

По отношение на възраженията за нередовност на заявлението, както и за неспазване на изискването на чл. 418, ал.З от ГПК от страна на кредитора да обяви задължението за предсрочно изискуемо, подадената от А., същите са били разгледани във връзка с подадената ЧЖ от А. срещу разпореждането, с което е постановено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Тази частна жалба е оставена без уважение с Определение №354/06.10.2016г. по възз.ч.гр. д. №353/2016г. на ЯОС.

С оглед гореизложеното, за съда не е налице основание да приеме, че представените към искането за спиране доказателства представляват "убедителни писмени доказателства" по смисъла на чл.420, ал.2 ГПК. Настоящият състав приема, че не е изпълнено изискването на чл.420 ал.2 ГПК, при което районният съд правилно не е спрял изпълнението по делото и съдебният му акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него оставена без уважение като неоснователна.

При този изход на делото и на осн чл.78 ал. 8 ГПК, вр с чл.7 ал.1 т.7, вр. с ал.5 и ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.04г за МРАВ, жалбоподателката В.Д.А. следва да бъде осъдена да заплати на „Райфайзен Лизинг България”ООД гр.София, претендираната сума от 1200лв- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1538/28.07.2016г., постановено по ч.гр.д. №452/2016г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА В.Д.А., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзен Лизинг България”ООД гр.София, с ЕИК-131206120, сумата 1200лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.