О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. ЯМБОЛ 19.10.16 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 19.10.16 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

ЧЛЕНОВЕ:1.Жени Бозукова

2.Н.Иванов

При секретаря ............. и в присъствие на прокурора.............

.....................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова

....................................................................възз. ч.гр.д. №380 по описа за 2016г

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по ЧЖ на М.В. ***, чрез пълном. адв.Ст.Г.-ЯАК против Определение №1884/20.09.16г, с което е отхвърлено искането на страната по чл 389 ГПК, пост. по гр.д.№2506/16г на ЯРС, за допускане на обезпечение на заведения иск против Министерство на образованието, като правоприемник на „Социално педагогически интернат”-гр.Стралджа, чрез спиране производството по ИД№592/15г на ЧСИ-И. Х.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано,т.к жалбоподателката не притежава качеството на „длъжник” и не е надлежна страна в изпълнителния процес, след като не е била страна по материално правното отношение, от което произтича вземането на взискателя по цитираното ИД, поради което се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова от ЯОС, с което се допусне спиране на изпълнението по ИД №592/15г на ЧСИ-Ирина Христова.

В ЧЖ се навеждат аргументи, че училища –интернати и социално-педагогическите интернати се финансират от държавния бюджет, чрез бюджета на МОН, но „Социално педагогически интернат”гр. Стралджа е финансирано не само от Министерството, но и от различни външни източници и затова не е на цяла бюджетна издръжка и се явява търговец по см. на ТЗ и е ЮЛ, което обстоятелство изключва хипотезата на чл 393 ал 1 ГПК.

ЯОС установи следното по фактите :

Производството пред ЯРС е образувано по ИМ от М.В. *** против Министерство на образованието- гр.София, в качеството му на правоприемник на„Социално-педагогически интернат” гр.Стралджа,обл.Ямбол, с отрицателно установителен иск по чл 124 ал 1 ГПК-че исцата не дължи на отв. страна сумата 690лв, присъдена по гр д № 2506/16г на ЯРС, за което има издаден ИЛ и е образувано ИД № №592/15г на ЧСИ-И. Х.

В тази връзка като доказателство е представено заверено копие от влязлото в сила Решение №376/17.06.15г по гр.д №50/15г на ЯРС, от което е видно, че са отхвърлени като неоснователни предявените от М.В.В. против „Социално педагогически интернат”-гр Стралжа, обективно съединени искове по чл 344 ал 1, т 1 , 2 и 3 КТ и В. е осъдена да заплати на ответника, направените по делото разноски в размер на 690 лв, за което е издаден ИЛ в полза на „СПИ” Стралджа от 10.07.15г. ПДИ на ЧСИ до М.В., пол.от адресата на 15.09.15г сочи, за образувано въз основа на издадения изпълнителен лист ИД №597/15г по описа на ЧСИ-И. Х., с взискател „СПИ”-гр.Стралджа и длъжник М.В.В..

По делото е налице и Заповед №РД 14- 76 от 12.09.14г, с която на осн чл 10 ал 6 ЗНП и чл 12 ал 1 ,4 и 7 ППЗНП, „Социално педагогически интернат”-гр.Стралджа е закрит и имуществото му, което е държавна собственост се предоставя за ползване на „Регионалния инспекторат по образованието” –Ямбол.

Приложеното заверено копие от писмо, изх №768/04.07.16г на МОН-РИО-Ямбол до ЧСИ-И. Х. сочи,че МОН като първостепенен разпоредител с бюджета, отговаря за финансирането и материалното обезпечение на държавните училища и се явява правоприемник на закрития ”Социално педагогически интернат” - гр.Стралжа и сумите,които следва да се привеждат на интерната, да се преведат по сметката на МОН.

С ИМ на В., предмет на гр д №2506/16г на ЯРС е направено и особено искане, за допускане на обезпечение на предявения отрицателно установителен иск, посредством спиране на изпълнителното призводство по ИД №592/15г на ЧСИ-И. Х. с рег №878 и район на действие-ЯОС.

С атакувания съдебен акт, РС е отхвърлил искането по чл 389 ГПК на В., за допускане на исканото обезпечение с мотиви, че съгл. чл 393 ал 1 ГПК, обезпечение за парично вземане не се допуска срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл 5 ал 1 ЗЛЗ.

С оглед изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

ЧЖ е допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество жалбата се преценя за неоснователна.

Искането е по чл 389 ГПК-за допускане на обезпечение на заведения отрицателно установителен иск по чл 124 ал 1 ГПК срещу Министерство на образованието, като правоприемник на „Социално педагогически интернат”-гр.Стралджа, чрез спиране производството по ИД№592/15г на ЧСИ-И. Х. се приема от наст. инстанция за неоснователно, но не по изложените от РС мотиви.

Действително разп. на чл 393 ал 1 ГПК установява забраната за допускане на обезпечение, с оглед на два критерия: естеството на спорното материално право, предмет на иска-парично вземане и специфичния кръг от изчерпателно изброени правни субекти, адресати на защитната функция, като е без значение , дали искът е осъдителен или установителен, т к забраната не е свързана с вида на търсената защита, а с характера на спорното право и качеството на ответника по него / Опр. от 16.06.14г по ч.гр.д №5697/14г на СГС/, а от друга страна, данните сочат, че „СПИ”гр. Стралджа е държавно специално училище, което се финансира чрез бюджета на МОН.

В случая обаче, отрицателно установителния иск по чл 124 ГПК на М.В.В. е насочен срещу Министерство на образованието, като правоприемник на „Социално-педагогически интернат” гр.Стралджа, с който се иска да бъде установено, че исцата не дължи на ответната страна сумите,предмет на ИЛ, по който е образувано ИД №592/15г на ЧСИ-И.Х..

Действително бившият „Социално педагогически интернат”-гр Стралжа и „Министерството на образованието са държавни учреждения, но чл 393 ал 1 ГПК би следвало да се приложи в случай, когато срещу тях е насочено вземането на исцата, но в настоящият казус МОН, в качеството си направоприемник на ”СПИ”-Стралджа има парично вземане срещу исцата М.В.

Ето защо съдът приема, че в случая чл 393 ал 1 ГПК е неприложим, т к паричното вземане е в полза на МОН, а не срещу него.

От друга стпрана, за да бъде допуснато исканото обезпечение по см. на чл 389 ГПК, молителят следва да докаже вероятната основателност на иска съгл. чл 391 ал 1 т.1 и 2 ГПК- заведеният иск да е подкрепен с убедителни писмени доказателства сочещи , че без него за исцата ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата й, при постановяване на едно позитивно за нея съдебно решение или бъде представена или изразена готовност за представяне на гаранция, съгл чл 180и 181 ЗЗД.

В конкретният случай съдът приема, че липсват убедителни писмени доказателства, за вероятната основателност на заведения отрицателно установителен иск по чл 124 ГПК, предвид наличието на влязло в сила решение по гр. д №50/15г на ЯРС , с което са отхвърлени като неоснователни, предявените от М.В.В. против „Социално педагогически интернат”-гр Стралжа, обективно съединени искове по чл 344 ал 1, т 1 , 2 и 3 КТ и В. е осъдена да заплати на ответника, направените по делото разноски в размер на 690 лв, за което е издаден и ИЛ в полза на „СПИ” Стралджа,чийто правоприемник е МОН, а въз основа на ИЛ е образувано ИД№597/15г по описа на ЧСИ-И. Х.. Липсват и доказателства за внесена гаранция от молителката или за изразена готовност да внесе такава, в определен от съда размер.

С огллед наведените съображения ЯОС намира, че искането по чл 389 ГПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава Определение №1884/20.09.16г, пост. по гр д №2506/16г по описа на ЯОС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.