В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 11 октомври 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №319 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ЗАД„АРМЕЕЦ”АД гр.София, с ЕИК-121076907, чрез пълномощник адв. Ст. Р. от САК, против Решение №356/29.06.2016г., постановено по гр. дело №747/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил иска на ЗАД„АРМЕЕЦ"АД гр.София, против Община”ТУНДЖА” гр.Ямбол, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4186 лв., с включени в същата ликвидационни разноски в размер на 10лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско, Гражданска отговорност на МПС и Злополука" на застрахованото лице по застрахователна полица №100303А460661/05.01.2010г. във връзка с настъпило на 05.12.2010г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 17.07.2015г. до окончателното изплащане, и е осъдил въззивника да заплатят на насрещната страна разноски в размер на 550лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че въззивникът е бил страна по сключена застраховка „Каско, Гражданска отговорност на МПС и Злополука" по отношение на колесен трактор марка „Кейс", модел “Магнум 335", ДК № СН 02437, собственост на „Кронос Фарм”ЕООД, съгласно застрахователна полица №100303А460661/05.01.2010г., със срок на действие от 01.02.2010г. до 31.01.2011г. Твърди се, че на 05.12.2010г., гореописаното МПС е преминало през необезопасен участък от пътя - изрязана мантинела, вследствие на което е настъпило ПТП и са нанесени повреди по трактора. Във връзка с нанесените щети, при застрахователя била образувана ликвидационна преписка /щета/ №30010030100845, по която въззивникът, като застраховател заплатил на собственика обезщетение в размер на 4186 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Въззивникът сочи, че вина за причинените щети имат лицата, които са натоварени от ответника за поддръжката на пътя, и които със своите бездействия са станали причина за настъпването на ПТП, поради което е предявил срещу ответника -възложител на работата, регресен иск за заплащане на обезщетението по щетата. Видно от жалбата, въззивникът счита, че изводите направени от първоинстанционния съд на неправилни. Твърди, че изложеното в ИМ е изцяло потвърдено от събраните по делото гласни доказателства и изслушаната САТЕ, последната установяваща механизма на настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка между него и настъпилите щети. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че показанията на св.Ц. са в противоречие с изложеното в ИМ и заключението на САТЕ. Сочи се, че са събрани достатъчно доказателства за механизма на настъпилото през 2010г. ПТП и всички, допълнителни впечатления изложени от свидетеля за състоянието на пътя към настоящия момент са ирелеванти по делото и не следва да бъдат взети предвид. Сочи се, че решението е неправилно и в частта му за разноските, тъй като по делото не били представени доказателства за реалното заплащане на такива от ответника. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се и направените разноски.

В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмено становище претендира уважаване на жалбата и присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник, оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Въззивникът е представил копие от застрахователна полица №100303А460661 със срок на застраховката от 01.02.2010 г. до 31.01.2011 г. на името на „Кронос Фарм”ЕООД, собственик на колесен трактор марка „Кейс", модел “Магнум 335", ДК № СН 02437. Вида на застраховката е комбинирана за застраховка каско, гражданска отговорност на МПС и злополука.

На 07.12.2010г. пред въззивника е било депозирано заявление за изплащане на застрахователно обещетение по застраховки „Каско на МПС” от лицето Д. Ц. Ц., управлявал горепосочения трактор на 05.12.2010г. В същото са отразени данни за настъпило ПТП на 05.12.2010г. - при движение в посока от с.Маломир, Общ.Тунджа, към с.Дряново, Общ.Тунджа, гореописаното МПС, управлявано от Ц., при разминаване с комбайн, се е наложило да мине крайно в дясно на пътното платно и е преминало през необезопасен участък от пътя - изрязана мантинела, вследствие на което е настъпило ПТП. В разултат на това, нанесени са повреди по трактора /сцепване на задна дясна гума/.

Въз основа на заявлението, при застрахователя е била образувана ликвидационна преписка /щета/ №30010030100845, като по същата въззивникът е изплатил на собственика на застрахования трактор сумата 4176лв. с преводно нареждане от 22.03.2011г.

По делото не е представен протокол за ПТП и между страните няма спор, че такъв не е бил съставян, тъй като водачът на трактора не е уведомявал органите на КАТ за настъпило на 05.12.2010г. ПТП.

Пред ЯРС е бил разпитан като свидетел, водачът на трактора Д. Ц. Ц.. Същият е заявил, че през зимата на 2010г. е претърпял ПТП, като е посочил, че инцидентът, е станал, когато се е движил между селата Дряново и Маломир, при движение към с.Дряново. Посочил е, че при завой, разминавайки се с насрещно движещ се комбайн, се е отбиел вдясно, като задната дясна гума на трактора се сцепила от разрязана мантинела. Свидетелят е заявил, че и към настоящия момент мантинелата не е възстановена и стои в този нарушен вид, както и че липсва обозначение за това. Посочил е, че по време на инцидента е било тъмно, като след сцепване на гумата е имал възможност да продължи и да стигне на собствен ход до базата на фирмата.

От заключението на изслушаната пред ЯРС АТЕ и обясненията на ВЛ-це в о.с.з., е видно, че описания в ИМ механизъм на настъпване на ПТП е възможен по начина, по който се твърди в исковата молба, като вещото лице е отговорило на този само въз основа на твърденията в ИМ за вида и степента на уврежданията, както и уведомлението-декларация за щетата, приложена по делото. Въз основа на тези доказателства и свидетелските показания, вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка е възможно причинените щети да се намират във връзка с описания механизъм на ПТП, като такъв механизъм би бил правдоподобен при положение, че частта от металната стойка на мантинелата е с височина около и над 60-70 мм и е с налични остри ръбове. Вещото лице е заявило, че е нямало възможност да извърши непосредствен оглед на увредената гума. Посочило е, че при извършен от обход на участъка между двете села, където се твърди да е настъпил инцидентът, не е открило въпросния елемент от крайпътна мантинела, нито разполага с данни дали такава мантинела е съществувала към 2010г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК от легитимирана страна, при наличието на правен интерес. При служебната си проверка по чл.269 ГПК въззивния съд прецени обжалваното решение за валидно и допустимо. При преценка по същество жалбата се намери за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и постановено при спазването на материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Съображенията са следните:

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба и заявеният петитум искът правилно е квалифициран по чл.213 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД. Искът е неоснователен и недоказан. Приетите за установени правно релевантни факти се подкрепят от доказателствата по делото, като първостепенният съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав- чл.272 ГПК.

Съгласно нормата на чл.213 ал.1 КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обещетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обещетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В това производство в тежест на ищеца- застраховател е да докаже, чрез пълно главно доказване претенцията си по отношение на ответника, така както му е указано с доклада на районния съд. В тази връзка следва да се посочи, че протокол за ПТП не е бил съставен. При липса на такъв, в тежест на ищеца е, да установи механизма на ПТП и настъпилите щети по вид и размер, както и причинно-следствената връзка между бездействието на ответника и причинения резултат. Такова успешно доказване не е проведено, поради което и искът правилно е бил отхвърлен. Въззивният съд намира, че е в случая е напълно недоказан механизма на твърдяното ПТП.

Следва да се посочи, че ВЛ инж. Б. изрично е записал в заключението си, че твърдяният механизъм на ПТП-то е правдоподобен и настъпилите увреждания по автомобила са възможни при положение, че частта от металната стойка на мантинелата е с височина около и над 60-70 мм и е с налични остри ръбове. Експертът обаче изрично е посочил, че при оглед на терена, не е открило такава, и единствените данни за нейното наличие към 2010г. се съдържат в уведомление-декларация за щета, подадено от водача Ц. Следователно от анализа заключението не може да се приеме обоснован извод в полза на уважаването на иска.

С оглед доводите, изложени във въззивната жалба, че извън декларацията за щета /послужила и като база за изготвяне на заключението по АТЕ/ по делото са събрани и други доказателства за механизма на твърдяното ПТП, то същите са неоснователни. Разпитаният свидетел- водачът на трактора е единственият, който излага своята версия досежно твърдяното събитие, но неговите показания не се подкрепят от други събрани по делото доказателства относими към пълното изясняване на механизма на ПТП-то и другите обстоятелства посочени в заключението на в.л. инж. Б.. Следва да се посочи, че твърденията на свидетеля за наличие на повредената мантинела и към настоящия момент са оборени от констатациите на ВЛ-це. Като доказателство не може да се ползва Служебна бележка от 05.12.2010г. на Кметство с.Дряново, тъй като извън правомощията на кметския наместник е да удостоверява, посочените в документа обстоятелства, а писмени свидетелски показания са недопустими по ГПК. Ищецът не е поискал разпит на издателя на служебната бележка, като свидетел по делото, нито такъв на посочения в документа като очевидец В. Р.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че на ответната страна са били присъдени разноски, без да са били представени доказателства, че същите са били реално заплатени на упълномощения адвокат. Действително в ДПП от 16.05.2016г. с адв. И., срещу „внесена сума” не е вписана такава. В последното о.с.з. обаче, от страна на ответника е представен Списък на разноските, и доказателства за тяхното плащане- Платежно нареждане от 17.05.2016г. и Служебна бележка изх.№9300-193/20.06.2016г., касаещи заплащането на възнаграждението по делото. Ето защо, съдът счита, че ищецът, след като искът му е бил отхвърлен, правилно е бил осъден да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 550лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

Ето защо решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №356/29.06.2016г., постановено по гр. дело №747/2016г. по описа на ЯРС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.