В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 20 септември 2016 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

въззивно гражданско дело № 289 по описа на 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „Дорекс” ЕООД гр.Ямбол, подадена от пълномощника адв.В.К. от ЯАК и по въззивна жалба от „ОББ” АД гр. София, подадена от пълномощника адв.В.П. от САК двете жалби против Решение №254/11.05.2016 г., постановено по гр.д.№3287/2015г. по описа на Ямболски районен съд.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на «ДОРЕКС» ЕООД, със седалище и адрес на правление гр. Ямбол, ЕИК 128624638, че дължи на «Обединена Българска Банка» АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1610/2015 г. по описа на ЯРС, а именно: 988, 32 лв. -главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението -01.07.2015 г. до окончателното изплащане, като иска за сумата 2191,77 лв. -наказателна лихва за периода 01.07.2009 г. - 01.07.2015 г., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА «ДОРЕКС» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ЕИК 128624638, да заплати на «Обединена Българска Банка» АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София сумата от 125,84 лв. - разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА «ДОРЕКС» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ЕИК 128624638, да заплати на «Обединена Българска Банка» АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София сумата от 217,79 лв. разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА«Обединена Българска Банка» АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на «ДОРЕКС» ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ЕИК 128624638 сумата от 730,57 лв. разноски за настоящото производство.

С въззивната си жалба „Дорекс” ЕООД гр.Ямбол оспорва първоинстанционното решение в частта, с която по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК е прието за установено, че въззивното дружество дължи на “ОББ” АД сумата 988,32 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 01.07.2015 г. до окончателното издължаване, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1610/2015 г. по описа на ЯРС. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението в атакуваната част и за постановяването му при нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се за незаконосъобразен, като направен в нарушение на чл.114 ЗЗД, извода на ЯРС, че искът не е погасен по давност. Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и при произнасяне по същество – претенцията да бъда отхвърлена. Заявена е и претенция за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

По делото, в срока по чл.263 ГПК, от въззиваемата страна „ОББ" АД гр.София е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който е оспорена основателността й, като са изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС, в атакуваната част. Иска се потвърждаване на решението на ЯРС в атакуваната част, съответно – отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна. Претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция не е заявена.

С въззивната си жалба „ОББ” АД гр.София оспорва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК да се признае за установено, че „Дорекс” ЕООД дължи на „ОББ” АД сумата 2191.77 лв. - наказателна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 01.07.2015 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1610/2015 г. по описа на ЯРС. В жалбата са заявени подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Иска се съдът да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и да постанови ново решение по същество на спора, с което да признае за установено, че „Дорекс” ЕООД дължи на „ОББ” АД сумата 2191.77 лв. - наказателна лихва.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дорекс” ЕООД. На първо място е заявено становище за недопустимост на жалбата като просрочена. На следващо място и по същество е заявено становище за неоснователност на същата с аргумент, че претенцията за наказателна лихва за процесния период е погасена по давност в хипотезата на чл.111, б.„б” и б.„в” от ЗЗД. Посочено е още, че уведомлението за предсрочна изискуемост не е връчено на дружеството-ответник, поради което ищецът неоснователно претендира наказателна лихва за процесния период. Въз основа на тези и на другите, подробно изложени в отговора, съображения се иска съдът да постанови определение, с което да приеме, че въззивната жалба на „ОББ” АД е недопустима. Алтернативно и в случай, че жалбата бъде намерена за допустима, се иска постановяване на решение, с което същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в атакуваната част, потвърдено.

В о.с.з. въззивника „Дорекс” ЕООД се представлява от пълномощника адв.В.К. от ЯАК, като поддържа своята жалба и оспорва жалбата на противната страна. Поддържа и искането за присъждане на разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.

В о.с.з. въззивника „ОББ” АД гр. София, не се явява и не се представлява. От пълномощника на Банката - адв. В.П. от САК, е постъпила Молба, вх.№5458/19.09.2016 г., с която е заявил, че не може да се яви в о.с.з., но не възразява делото да се гледа в тяхно отсъствие. В молбата са заявени и доводи по същество.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на „ОББ” АД гр.София е образувано ч.гр.д.№1610/2015 год. на ЯРС, по което съдът е издал Заповед №1016/06.07.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „Дорекс" ЕООД да заплати на заявителя следните суми: 988,32 лв. - главница; 2191,77 лв. - наказателна лихва за периода 01.07.2009 г. - 01.07.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от 02.07.2015 г. до окончателно плащане на вземането, както и 404,90 лв. - разноски в заповедното производство. В предвидения в чл.414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването, заявителят е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.

Не се спори още и че по заявление на „ОББ” АД гр. София е било образувано и ч.гр.д.№1088/2014 год. на ЯРС, по което срещу ответното дружество „Дорекс" ЕООД е била издадена Заповед №714/04.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за следните суми: 988, 32 лв. - главница; 1944,69 лв. - наказателна лихва за периода 01.07.2009 г. - 01.04.2014 г. и разноски в заповедното производство. Т.к. длъжникът в срока по чл.414 ГПК депозирал възражение, в законоустановения едномесечен срок заявителят предявил иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си по оспорената заповед за изпълнение. ИМ е образувана в гр.д.№2101/2014 г. на ЯРС, като с Решение №742/01.12.2014 г. на ЯРС , потвърдено с Решение №44/20.03.2015 г. по в.гр.д.№74/2015 г. на ЯОС иска е отхвърлен като неоснователен. В мотивите и на двете инстанции е прието, че не са изпълнени задължителните изисквания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез съобщаване на длъжника, преди подаване на заявлението в съда, съобразно указанията, дадени с т.18 от TP №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Въз основа на влязлото в сила решение, с определение ЯРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

Установено е по делото, а и не е спорно между страните, че на 11.09.2008 г. между тях е сключен договор за ползване на пакет „Бизнес партньорство” за корпоративни клиенти на „ОББ”АД, с който договор Банката се задължила да предостави на ответното дружество пакет от банкови услуги, посочени в чл.1 и чл.2 от договора, една от които е кредит под формата на необезпечен овърдрафт, който ще е предмет на допълнително одобрение от страна на Банката. Договорът е сключен като безсрочен, а в чл.6 от същия са предвидени основанията за прекратяването му. Няма спор, че Банката е одобрила искането на дружеството да му бъде предоставена и услугата банков кредит под формата на овърдрафт, при което страните са подписали Приложение №1 към основния договор, видно от което на „Дорекс” ЕООД е разрешен кредит под формата на овърдрафт с месечен лимит от 1000 лв. и 15% договорна лихва на годишна база, при месечна такса от 9.90 лв. и максимален размер на неразрешения овърдрафт – 20 лв., при който максимален размер договорът за пакета автоматично се прекратява при условията на чл.6, ал.3 от основния договор. Страните са подписали и Приложение №2 към договора, с което са детайлизирали условията на кредита-овърдрафт. Уговорено е, че същият се отпуска по разплащателната сметка на клиента за оборотни нужди, като дължимата договорна лихва по Приложение №1 ще се начислява на база 360/360 дни ежемесечно, на последния ден от съответния месец. Страните са приели начислената и непогасена лихва да се прибавя към главницата по ползвания овърдрафт и така формираната сума да се олихвява с приложимия лихвен процент (чл.5, ал.2 от Приложение №2). В чл.9 съконтрагентите са постигнали съгласие крайният срок на издължаване на разрешения и ползван овърдрафт да е денят, в който договорът прекрати своето изпълнение поради настъпване на обстоятелствата по Раздел ІІІ, т.6 от основния договор за пакета услуги. Предвидено е в чл.6 от Приложение №2, при превишаване на овърдрафта със сума по-голяма или равна от предвидената (1000лв.), ползваният кредит да става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. В този случай санкцията е начисляване на наказателна лихва (неустойка) в размер на договорения лихвен процент, увеличен с пет пункта. В чл.13, ал.2 от Приложение №2 е предвидена възможност за Банката да направи предсрочно изискуем целия кредит, в случай на неизпълнение от страна на клиента на някоя от клаузите на договора за пакета услуги.

Ищецът е представил уведомление от 17.06.2015 г. за обявяване предсрочна изискуемост на цялото задължение по горепосочения договор от 11.09.2008 г., адресирано до ответното дружество. От приложена разписка от „Български пощи" ЕАД, относно връчване на пратка - уведомление за предсрочна изискуемост се установява, че в графата получател се е подписало лицето Катя Стоянова - дъщеря. Пратката е адресирана до посочения в Търговския регистър адрес на ответното дружество и получена на 22.06.2015 г. в 16.00 ч.

По делото е изслушано заключението на СИЕ, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и извършена справка при ищеца е дало заключение относно размера на задължението към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, посочило е, че кредитът не е бил обслужван редовно. Договореният овърдрафт е превишен за първи път със сума по-голяма от 20 лв. на 01.05.2009 г., като задължението е в размер на 1024,51 лв. Последното извършено плащане по кредита е на 15.06.2009 г., когато е внесена сума в размер на 50 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

И двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.

За неоснователно се прецени възражението на „Дорекс" ЕООД за недопустимост на жалбата на „ОББ” АД, като просрочена – по въпроса е налице произнасяне, направено с Определение №267/15.07.2016 г. по в.ч.гр.д.№268/2016 г. на ЯОС.

Преценени по същество и двете въззивни жалби са неоснователни.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

При преценка по същество - решението се прецени за правилно.

С депозираната пред ЯРС искова молба ищецът ОББ” АД е претендирал да се приеме за установено по отношение на ответника „Дорекс" ЕООД, че последният дължи сумите, подробно описани в исковата молба, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1610/2015 г. по описа на ЯРС.

Така предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК, където е посочено, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В конкретния случай, видно от приложеното ч.гр.д.№1610/2015 г. по описа на ЯРС, на 03.07.2015 г. „ОББ" АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против „Дорекс" ЕООД. На 06.07.2016 г. исканата заповед за процесните суми е издадена. На 30.10.2015 г., в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжника по заповедта за изпълнение е депозирал възражение против нея, за което „ОББ" АД е надлежно уведомено на 20.11.2015 г., видно от приложена по делото разписка. На 16.12.2015 г. „ОББ" АД е депозирало пред ЯРС процесната искова молба. При така изложените факти, следва извод, че е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на ГПК, предвид на което въззивния съд намери предявеният иск за допустим.

Разгледан по същество искът е частично основателен.

Преценката на първостепенния съд за частична основателност на предявените искове е правилна, изложените от ЯРС мотиви се споделят, като на осн. чл.272 ГПК въззивния съд ги възприема и препраща към тях. Установената по делото от първостепенния съд фактическа обстановка е безспорна между страните, във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни правни изводи.

По оплакванията във въззивните жалби, настоящия съд намери следното:

Заявените във въззивната жалба на „Дорекс” ЕООД оплаквания по същество преповтарят твърденията в ИМ, като се акцентира на неправилност на направените от ЯРС крайни изводи. За неоснователно се прецени твърдението, че вземането на банката за сумата 988,32 лв. – главница е погасено по давност, мотивирано с обстоятелството, че за главницата следва да се приложи петгодишния давностен срок, считано от датата на изискуемостта, т.е. от 01.07.2009 г.

За да прецени за неоснователно това възражение, въззивния съд изцяло споделя доводите, изложени от първостепенния съд. Действително в процесния случай приложение намира общата петгодишна погасителна давност, като същата е приложима и по отношение на договорите за банков кредит, предвид обстоятелството, че става въпрос за едно неделимо задължение, чието връщане е уговорено на вноски на определени падежи. Следва да се има предвид още, че погасителната вноска обхваща връщане на част от дължима главница и уговорена между страните възнаградителна лихва, каквато в процесния случай не е претендирана със заявлението, респ. с иска по чл.422 ГПК. Нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД разпорежда, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл не може да бъде приета тезата на ответника, че давността тече от 01.07.2009 г., посочена от него като дата на настъпване на автоматична предсрочна изискуемост. За обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съобразно задължителните указания, дадени с т.18 от TP №4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. При това положение настоящия съд приема (както правилно е приел и ЯРС), че в процесния случай изискуемостта на процесния кредит е настъпила, съответно давността е започнала да тече, от датата на уведомяване на длъжника и не е изтекла до подаване на заявлението. В този смисъл и иска за главница е основателен и доказан и правилно е бил уважен от ЯРС.

Оплакванията във въззивната жалба на „ОББ” АД, въззивния съд също намери за неоснователни.

Освен главница банката - ищец е претендирала в производството и заплащането и на наказателна лихва от датата на изискуемостта - 01.07.2009 г. до датата на заявлението - 01.07.2015 г. В представеното от „ОББ” АД извлечение от счетоводните книги вземането за наказателната лихва за периода от 01.07.2009 г. до 01.07.2015 г., е дължимо при настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Предвид приетото и от районния съд, и от настоящата инстанция, че към датата 01.07.2009 г. не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради липса на волеизявление на Банката до длъжника, уговорената наказателна лихва (неустойка) не се дължи за претендирания период. Отнасянето на кредита в просрочие е счетоводна операция на Банката, която няма характер нито на уведомление до длъжника, нито установява падеж на вземането за наказателна лихва. Към датата 01.07.2009 г. не е налице настъпил падеж по отношение на главницата по усвоен овърдрафт от длъжника, тъй като съгласно чл.9 от договора за овърдрафт - Приложение №2 към основния договор, крайният срок на издължаване на ползвания кредит е денят, в който договорът прекрати действието си, а в случая такова настъпило прекратяване може да се приеме, че е станало към 22.06.2015 г. – датата на уведомяване на длъжника от банката за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение. Към изследваната дата 01.07.2009 г. дължима по договора за овърдрафт е само договорната лихва, уговорена да се плаща от кредитополучателя ежемесечно - с падеж последния ден на месеца, но размерите на месечните вноски за лихва не са включени в извлечението от счетоводните книги на Банката. При изложените съображения настоящата инстанция приема, така както правилно е приел и районния съд, че претенцията за наказателна лихва за процесния период е неоснователна и като така правилно е била отхвърлена.

При изложеното до тук атакуваното решение се прецени за правилно и нестрадащо от пороците, визирани във въззивните жалби и като такова следва да бъде потвърдено, а и двете въззивни жалби, като неоснователни – да се оставят без уважение.

При този изход на делото разноските за въззивната инстанция следва да останат върху страните, така както са направени.

Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №254/11.05.2016 г., постановено по гр.д.№3287/2015 г. по описа на ЯРС.

Решението, на основание чл.280, ал.2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.