Р Е Ш Е Н И Е

Гр.ЯМБОЛ 28.10.2016 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в открито съдебно заседание на 11.10.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

При секртаря ............ и в присъствие на прокурора..........................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №286 по описа за 2016г.

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Банка Пиреос-България”АД, с ЕИК 831633691, със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от юриск. М.К. против Решение №257/12.05.16г по гр д №3128/15г на ЯРС, с което предявеният на осн. чл 124 ал 1 ГПК иск, като основателен е уважен.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно,поради което се иска неговата отмяна,като наст. инстанция постанови друго решение, с което отхвърли изцяло предявения иск и коригира разноските, съобразно изхода на делото.

В тази връзка се излагат аргументи, че с подписване на договора за издаване на международна кредитна карта, ищецът е приел „Общите условия и правила за водене и използване на международни кредитни карти”,а съгл. т.3.2 от ОУ - Б.М. е дал съгласие, Банката да има право да събере служебно от сметките му, всички разходи във връзка с извънсъдебно принудително изпълнение срещу неговото имущество.В жалбата се сочи, че към 28.09.15г, общата сума на задълженията на М. е била в р-р на 3 210лв,от които 2911.65лв-главница и 240.25лв –лихва и Банката –кредитор е обявила за предсрочно изискуемо задължението на длъжника, предвид разп. на чл 60 ал 2 ЗКИ и в този см. до М. е изпратена нот. покана на последния му известен адрес в гр Ямбол.Според въззивника сумата от 25.20лв е обусловен разход за Банката, по повод нередовния кредит на длъжника и М. дължи възстановяване на тази сума на кредитора си.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор срещу въззивната жалба, който е бланкетен и с който се иска потвърждаване на атакуваното решение на РС.

Депозирани са и писмени бележки от 18.08.16г от Б.Я.М., в които се сочи, че ответната страна за първи път във възз. си жалба навежда и сочи нови обстоятелства, които не са от категорията на визираните в чл 266 ал 2 ГПК.Според въззиваемия, новото обстоятелство,което твърди въззивника е, че процесната сума, не е такса за изпратено напомнително писмо за забавена месечна погасителна вноска по договора за кредит, а представлява разноски за изготвяне на нот. покана. В тази връзка се твърди, че представените с жалбата ф-ра от 20.10.15г и пл. нареждане от 23.10.15г, не са новооткрити доказателства, т к техните дати на издаване са преди датата на завеждане на делото и въззивникът е имал проц. възможност да ги представи пред РС. Според въззиваемия, неоснователно е и твърдението в жалбата, че ищецът не е оспорил своевременното начисляване на сумата в месечното извлечение по счетоводните книжа, т.к по делото е представено писмено възражение на ищеца, входирано от банката.Според страната, неоснователно е и въззивниковото твърдение, че търсените разноски са направени по събиране на потребителския кредит, обявен за предсрочно изискуем от Банката, т к дори и да е била дължима подобна такса, нейното събиране е следвало да стане чрез ЧСИ, а липсват данни, сумата от 25.20лв да е платена за нот. заверка на подписите по нот. покана, т к отразената сума в пл. нареждане от 23.10.15г, удостоверява плащане , но не е посочено, каква е целта на плащането.

В с.з. жалбата се поддържа, чрез проц. представител на въззивника , като се иска отмяна на обжалваното решение, ведно със зак. последици, като бъдат коригирани разноските, съобразно изхода на делото

Въззиваемият ред. пр. не се явява в с.з. и не изпраща представител

ЯОС установи следното по фактите:

Не се спори по делото,че по искане на ищеца от 04.01.08г за издаване на международна кредитна карта, на 22.02.08г е сключен между страните Договор №200802040037 за издаване и обслужване на международна кредитна карта „Виза класик” при промоционална програма „0 % лихва”, според който на ищеца е предоставен кредит от Банката- ответник, с кредитен лимит в размер на 2000лв – чл. 2 от договора, който може да бъде използван само за извършване на операции с БКК, издадена във вр. с договора /чл.4/. В чл.7 ал.1 б. „б” от договора е визирано, че картодържателят има право да възрази срещу начислените такси и комисионни, не по късно от 30 дни от датата на извлечението и ако не го направи, ще се счита, че ги е потвъръдил. В чл.8 ал.4 от договора е прието, че ищецът е длъжен да заплаща такси и комисионни, съгл. Тарифата на банката, а с чл.10 ал.4 страните са договорили като задължение на банката, да предоставя месечни извлечения за направени с картата транзакции и начислените във връзка с тях такси и комисионни.

Неразделна част от договора са Общите условия на Банката, които според чл 34 от договора са неразделна част от същия, като съгл. чл 30 от договора, с подписването му, картодържателят удостоверява, че е запознат с ОУ и с Тарифата на Банката и ги приема изцяло и се задължава да ги спазва, както и всички клаузи на договора.

В ОУ на банката е прието, че във връзка с обслужването на кредитни карти- раздел ІІІ т.3.2, клиентът се задължава да заплаща всички разходи,вкл. такси към трети лица, свързани с действия, осъществени по негово нареждане или в негова полза, както и вс. Др. разходи във вр. със съдебно и извънсъдебно принудително изпълнение срещу имуществото на клиента или имущество на трети лица, предоставено като обезпечение на задълженията на клиента.

По делото е представено месечно извлечение от кредитната карта на ищеца от 10.11.15г, съдържащо 4 суми, между които и процесната, с посочена дата на транзакция и осчетоводяване от 22.10.15г, като за вид на транзакцията е визирано: „дебитирана” сума. Не се спори по делоот,че към датата на начисляването на таксата, договорът между страните е бил действащ, като ищецът е представил свое възражение вх. № 00707024/23.11.15г до Банката, като оспорва начислената сума като недължима и то в рамките на определения 30-дн. срок в чл 7 ал 1 б”б” от договора.

В о.с.з. от 21.03.16г пред РС, ответникът чрез своя пълномощник е заявил, че като основание за начисляване на таксата приема това, посочено от ищеца.

Представената Тарифа за таксите и командировки / в два варианта/ първата от 10.01.07 г., действаща от 12.2.2007 г., а втората от 17.9.2015 г, съдържаща измененията сочат, че в раздел „Кредитни карти”, подраздел „Междунарни кредитни карти „Мастер карт Стандарт Виза карт”, не фигурира такса в начисления размер от 25.20лв.

В нот. покана с нотариална заверка на подписите № 16499/20.10.2015г. на Нотариус с рег. № 271 се съдържа изявлени на банката до длъжника, за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и тази покана е връчена на 14.12.2015 г. на длъжника, по реда на чл.47 ал.5 ГПК.

Едва пред въззивната инстанция е представен документ за внесена нотариална такса от 20.10.15г в размер на 25.20лв и пл. нареждане от 23.10.15г за тази сума- нот. такса за заверка на подпис, във вр. с удостоверяване на внесената от Банката такса, както и месечно извлечение по КК на Б.М. от 08.07.16г,но съдът не следва да кредитира тези доказателства, т к същите са преклудирани, предвид разп. на чл 266 ГПК.

ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следното:

Предявен е отрицателно установителен иск по см. на чл 124 ал 1 ГПК.

Доказателствата по делото сочат, че страните са сключили на 22.02.08г Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта „Виза класик”, за което не се спори, като картодържателят М. е приел ОУ на Банката-неразделна част от договора и Тарифата за таксите на банката,предвид чл 34 от този договор.

В наст. производство, с оглед разп. на чл 154 ал 1 ГПК,ответната страна следва да докаже съществуване на вземането си срещу ищеца и основанието за възникване на вземането. В случая обаче, ответникът не сочи конкретни клаузи в договора от 22.02.08г, в ОУ или в Тарифата за таксите на Банката, обосноваващи основание за възникване на претенцията за заплащане на начислена сума по партидата на М. като такса, в размер на 25.20лв. Ето защо съдът приема, че по делото не е доказано основанието, на което Банката претендира вземането си към ищеца-длъжник, респ.съществуване на вземането.

В тази връзка, докато в ИМ ищецът сочи, че от клон на Банката му е съобщено за дължима такса, която следва да заплати заради изпратено му напомнително писмо, поради забавена месечна погасителна вноска по Договора за кредит, Банката- ответник не доказва изпращането на такова писмо, въпреки че в о.с.з от 21.03.16г пред РС, проц. представител на отв. страна заявява,че няма друго твърдение за начисляване на таксата в месечното извлечение, „ извън основанието посоечно от ищеца”.

От друга страна, предвид представената Тарифа на Банката, действаща към датата на сключване на договора от 22.02.08г , такси за кореспондентски и пощенски услуги се дължа, в размер на реалната им стойност, но в Тарифата за такси и комисионни на Банката, такава стойност от 25 лв не е визирана, а в изменената Тарифа, действаща към момента на начисляване на въпросната такса по партидата на ищеца, такса за куриерски и пощенски услуги не е предвидена и такава клауза липсва.

В случая не следва да се приеме и договореното в т.3.2 от ОУ, т к липсват данни за осъществени по нареждане на клиента или в негова полза действия на Банката, свързани с разходи по пощенски или др.комуникации, респ. М. не дължи заплащане на таксата.

Съдът приема за неоснователно направеното възражение от ответника, за липса на писмено оспорване от длъжника на начислената от банката такса, т к по делото ищецът е представил документ за входирано от Банката оспорване, във вр. с начислената такса и то в рамките на договорения 30-дневен срок по чл 7 ал 1 б”б” от договора /възражение вх.№ 00707024/23.11.15г от Б.М. до Банката/.

Предвид изложеното ЯОС приема, че като основателен и доказан, предявеният отрицателно установителен иск, следва да бъде уважен, а на осн чл 78 ал 1 ГПК, отв. страна ще следва да заплати на ищеца, направените по делото разноски в размер на 50лв.

В тази връзка наст. инстанция намира, че атакуваното решение като правилно, следва да бъде потвърдено, като на осн чл 78 ГПК, въззивникът ще следва да заплати на въззиваемия направените пред Въззивния съд съдебни разноски, в размер на 300лв

Водим от горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №257/12.05.16г по гр д №3128/15г на ЯРС.

Осъжда „Банка Пиреос-България”АД, с ЕИК 831633691, със седалище и адрес на управление гр.София,р-н”Младост”,бул.”Цариградско шосе” №115 Е, представлявано от юриск. М.К.К. да заплати на Б.Я.М., с ЕГН **********,***, ж к”Г.Б.”, бл ..-…, ап…., направените по делото разноски в размер на 300лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.