Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                 Гр.ЯМБОЛ 17.10.2016 г.

 

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в открито съдебно заседание на 11.10.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

                                

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

                                                                               2.Н.Иванов

 

При  секртаря Л.Р. и в присъствие на  прокурора..........................................като разгледа докладваното от  Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №284 по описа за 2016г.

    За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба  на М.С.П. ***, чрез пълном. адв.И.Д.-ЯАК против Решение № 332/17.06.16г, пост. по гр.д. №142/16г. на ЯРС, в частта му, с която е отхвърлен  като неоснователен, предявения иск по чл 357 ал 1 КТ,вр. с чл 187 т.10 КТ, вр с чл. 188,т.1 КТ- за отмяна на дисциплинарното наказание: ”забележка” на исцата.

В жалбата се сочи, че решението в атакуваната му част е  неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на метериалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение от наст. инстанция в тази част, с което предявеният иск за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка” на исцата,  бъде уважен. Претендират се още и направените по делото разноски пред двете инстанции.

Страната излага доводи, че РС не е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото, в писмото, с което на исцата са поискани писмени обяснения, не е посочена прав. квалификация на нарушението, в заповедта за налагане на дисциплинарното й наказание:”забележка”, не се съдържат изискуемите от закона реквизити и не са конкретизирани извършените нарушения. Въззивницата твърди, че не е била уведомена  за образуваното срещу нея дисциплинарно наказание, а констативният протокол е съставен еднолично от изп. длъжността:”директор”, а процесната заповед не е надлежно връчена, т к не е подписана от исцата, нито е връчена с обратна разписка.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК, не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

В с.з. жалбата се поддържа. Според страната деянието й не е нарушение на труд. дисциплина и не е извършено виновно, за да й се налага дисциплинарно наказание: „забележка”, т.к дейността, сочена от работодателя като нарушение, не  влиза в определените в ПВТР дейности, които не следва да се извършват от служители на ОДЗ.

Въззиваемата страна- ОДЗ „Пролет”, ред. призовани, не изпращат представител.

ЯОС приема следното по фактите:

Доказателствата по делото сочат, че със Заповед № 132/21.12.15г на директора на ОДЗ”Пролет”-Ямбол и въз основа на Констативен протокол № 13 от 13.11.15г, на М.С.П.– старши учител в ОДЗ  е наложено наказание:„забележка”, като в п-ла се сочи, че по време на проверка на 13.11.15г  в 13.45ч, извършена от ИД  на ОДЗ е констатирано, че исцата по време на работа- втора смяна, когато децата са легнали, в стаята е шумно, присъстват външи за групата хора, което пречи на децата да заспят, а на бюрото на учителката в занималнята, има прозрачна торба с козметични продукти на „Ейвън”, надписани с имена и цени, а П. е седнала на стола зад бюрото и до нея стои старши учител Н. И. Й., която си получава поръчката.

В Констативният протокол е посочено, че с тази си дейност – дистрибуция на козметични продукти на „Ейвън” в работно време в ОДЗ „Пролет”, М.С.П. нарушава трудовата дисциплина – чл.187 т.1 т.3 т.7 и т.10 от КТ, като нарушава чл.102, 103,104 и чл.109 т.5 и чл.122 от Правилника за вътрешния трудов ред. Върху протокола е положен подписа на  директора и е отбелязано, че П. отказва да подпише протокола и това обстоятелство е скрепено с имената и подписите на двама свидетели: Ю. С. и Д. П..

В тази връзка работодателят е изпратил писмо до П., с дата на връчване 27.11.2015г- лично срещу подпис, с което я уведомява, че на осн. чл.193 ал.1 КТ и констативен протокол № 13/13.11.15г, във вр. с извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в дистрибуция на козметични продукти на „Ейвън” през работно време в ОДЗ, същата следва в 3 дн.срок да даде писмени обяснения и да посочи доказателства, във вр. с фактите и твърденията си по случая. В писмото изрично е визирано, че непредставянето на обяснения в срок, ще се считат за отказ да представи такива.

С отговор вх. № 333/2.12.15г П. е дала обяснения до директора на ОДЗ, в които сочи, че децата са били легнали, но не са спяли, а тя не е нарушила по никакъв начин трудовата дисциплина и счита обвиненията за неоснователни, т к колежките й не са външни лица, а тя  не е дистрибутор на „Ейвън” и няма сключен договор с фирмата. Относно колежката си  Йорданова сочи, че тя е отишла при П. за да говорят за украсата по коридорите и да си вземе продуктите.

По делото са допуснати гласни доказателства: Св. Й., която работи в ОДЗ „Пролет” като учител твърди, че по време на извършената проверка на ищцата на 13.11.2015г, Й. е била при нея когато директорката влязла, т.к получавала козметични продукти от П. и козметичната торбичка била на бюрото, но понеже миналата година е имало инцидент в една ясла с децата, не е трябвало вещи и чанти да се държат в стаята, където спят децата, а в шкафчетата.  Св. Т. заявява, че също работи в ОДЗ и сочи, че миналата година е съставен констативен протокол за нарушение на Правилника за вътрешния ред на ищцата, т.к учителите нямали право да осъществяват търговска дейност, но исцата е упражнявала такава и е носила козметични продукти в големи торби, а в деня на проверката П. коментирала със свид. Й.за козметичните продукти. Според св. Т., в ОДЗ имало заповед, всички чанти и торбички да се прибират за да нямат децата достъп до тях, т.к миналата година имало инцидент-едно от децата е погълнало хапче. Св. К.- учител в ОДЗ сочи, че е присъствала по време на връчване на заповедта на ищцата през м. 12.2015 г. и твърди, че П.  отказала да подпише заповедта, т.к не била съгласна с наказанието, поради което свидетелката се е подписала за да удостовери отказа на ищцата. Св. Ю. С. – учителка в ОДЗ сочи, че на 13.11.15 г. е била на работа и са се засекли с исцата между 12 и 13.30ч и С.  видяла козметичните продукти на П. и е присъствала при връчване на констативния протокол на исцата, която отказала да го подпише.

Предвид изложената фактическа обстановка ,ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Разгледана по същество, жалбата се преценя за неоснователна, предвид следните съображения:

Съгл. разп. на чл 186 КТ, всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения, съставлява нарушение на трудовата дисциплина, като обемът на трудовите задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално ТПО, а според чл 126 т 7 КТ –на работника е вменено задължение да изпълнява стриктно  трудовите си задължения и нарежданията на работодателя, които са съществен елемент от труд. дисциплина и в тази вр. е съд. практика /Р 637 /10г по гр д №103/10г ВКС/. Или, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя, а съгл. т.13- да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от КТД, от ТД и от характера на работата и неизпълнението на тези задължения, съставлява нарушение на труд. дисциплина, като нарушение на трудовата дисциплина,  съгл. чл 187 т.10 КТ е и неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закони и др. нормативни актове, в Правилника за вътрешния тредов ред, в КТД или определени при възникването на ТПО.

В случая доказателствата по делото сочат, че исцата е била в ТПО с ответното ОДЗ и  по време на работа- в спалнята на децата, същата е предлагала за продажба на своя колежка козметични продукти на фирма”Ейвън”, което е констатирано на 13.11.15г в 13.45,при извършена проверка от Директора на ОСЗ”Пролет”Ямбол, като П. продавала козметични продукти, въпреки забрааната на работодателя, такива да се внасят в спалнята на децата.В тази връзка, работодателят е съсавил Констативен протокол от 13.11.15г, в присъствието на друг учител от ОДЗ, като в протокола са описани: нарушителят, нарушението,кога е извършено то, в какво се състои нарушението на труд. дисциплина и съотв. текстовете от закона, но протоколът не е подписан от П., което е удостоверено с имената и подписите на двама свидетели.  В тази насока са събраните по делото писмени и гласни доказателства и наведените на противното доводи от въззивницата са неоснователни.

Работодателят  няма задължение да уведомява работника за започването на дисциплинарно,  но  единственото  което законът изисква по чл 193 ал 1 КТ е: преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, което в случая е сторено.

С писмо от работодателя до М.С.П., връчено на последната на  27.11.15г срещу подпис, са поискани писмените й обяснения за извършеното нарушение на трудовата дисциплина, като в писмото е визиран както текста от КТ-чл 193 ал 1, така и  Констативен протокол № 13-съставен, във вр. с нарушението на трудовата дисциплина, като в писмото изрично е цитирано: „дистрибуция на козметични продукти на „Ейвън”  в работно време и на работното място на исцата в ОДЗ”Пролет” и на П. е даден 3-дневен срок, в който  да даде обяснения, във вр. с консатираното нарушение на трудовата дисциплина и да представи доказателства.Ето защо, наведените в жалбата аргументи на противното, се преценят от съда като неоснователни и голословни.

В случая, първо е издаден констативен протокол №13  за проверката  на 13.11.15г, но  в присъствието на двама свидетели исцата е отказала да го подпише, след това е изпратено до нея от работодателя писмо за даване на писмени обяснения, връчено й на 27.11.15г и П. е дала писмени обяснения на 02.12.15г.но работодателят  няма задължение /както твръди въззивницата/, да уведомява работника за започването на дисциплинарно  производство  и в тази насока е съд. практика/ Р №819/11г ВКС по гр д №1523/09г ІV г о/.

От друга страна, процесната  заповед №132/21.12.15г на Директора на ОДЗ „Пролет”, с която на исцата е наложено дисциплинарно наказание:”забележка” е издадена от компетентен орган и в пределите на дисциплинарната му власт, при спазване изискванията за форма, като заповедта съдържа всички изискуемите от закона реквизити / конкретизиране на извършеното от исцата нарушение, законови разпоредби,съставляващи дисциплинарното наказание и при отчитане от работодателя на  тежестта на извършеното нарушение и   поведение на работника/.В заповедта  изрично е вписано, че М.С.П.-старши учител в ОДЗ,се занимава с дистрибуция  на козметични продукти на „Ейвън”, което представлява нарушение на трудовата дисциплина  по чл 178 т.10 КТ- неизпълнение на др. трудови задължения, предвидени в закона и  в Правилника за вътрешния трудов ред, като учителят  няма право да се договаря с външни лица или фирми, за извършване на нерегламентирани дейности или услуги в групите  и без писмено разрешение на Директора, поради което и   на осн чл 188 КТ и при спадване изискванията  на чл 189 чл 193 и чл 194 КТ, на П. е наложено дисциплинарно наказание:”забележка”. С оглед това,  наст. инстанция намира, че оплакванията във възз. жалба са неоснователни.

Неоснователно е и оплакването на въззивницата, че Заповедта за дисциплинарно наказание”забележка”, не е надлежно връчена по см на чл 195 ал 3 КТ /не й е връчена лично или с обратна разписа/, т к Заповед № 132/21.12.15г на Директора на ОДЗ”Пролет”-Ямбол е връчена  на исцата на 22.12.15г- при условията на отказ, което е удостоверено върху самата заповед, с имената и подписите на двама свидетели, а и гласните доказателства сочат на същото /св К./.

По изложените съображения, наст. ионстанция приема, че  решението  на РС в обжалваната му част, като правилно следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение в останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.

Водим от горното,ЯОС

                                 Р   Е    Ш    И    :

Потвърждава Решение № 332/17.06.16г, пост. по гр.д. №142/16г. на ЯРС, в частта му, с която е отхвърлен  като неоснователен, предявеният от М.С.П. с ЕГН ********** ***,със съдебен адрес:*** ст... против ОДЗ”Пролет”-гр.Ямбол, ул.”Чая”№2 , с и.д.директор С.З.,  иск по чл 357 ал 1 КТ,вр. с чл 187 т.10 КТ, вр с чл. 188,т.1 КТ- за отмяна на Заповед №132/21.12.15г на директора на ОДЗ”Пролет”-гр.Ямбол.

Първоинстанционното решение, в останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на обжалване съгл. чл.280 ал 2 т 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.            2.