РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 18.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н.Иванов

при секретаря. Л.Р., като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 279 за 2016 година, установи следното:

Обжалвано е решение № 336/20.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 481/ 2016 г. на Ямболския районен съд, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от Община Ямбол срещу Л. К.и С. К. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл.67 ал.1 ЗС, с които се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците,че правото на строеж за построяване на жилище,ателие и гараж върху недвижим имот-частна общинска собственост, представляващ ПИ с индентификатор № 87374.527.161 по КК на гр. Ямбол, настоящ УПИ V в кв.85 по действащия план на град Ямбол, отстъпено на Т. П. Л. с договор от 10.01.1990 г. въз основа на заповед № I-A-1172/11.06.1990 г. на Председателя на ИК на ОНС-Ямбол, прехвърлено на Д. М. К. не съществува, поради погасяването му по давност, в резултат на неупражняването му в период от повече от 5 години от учредяването му. Жалбоподателите Община Ямбол, като считат решението за неправилно и незаконосъобразно, искат неговата отмяна. Неправилно съдът не е приел, че не е установена материално-правната легитимация на малолетните наследници на починалия Д. К.,придобил правото на строеж от първоначалния му носител, както и, че правото на строеж е реализирано и не е погасено по давност.

Въззиваемите Л. К. и С. К., чрез процесуалния си представител, оспорват основателността на жалбата. Считат решението за обосновано, законосъобразно и искат потвърждаване му.

За да се произнесе окръжният съд установи следното:

Между Общ. НС Ямбол и Т. П. Л. е сключен договор за отстъпено право на строеж от 10.01.1990 г. за построяване на жилище и ателие върху недвижим имот-частна общинска собственост, целият от 415 кв.м. съставляващо парцел XXIV в кв. 90 по тогава действащия план на гр. Ямбол. По силата на договора приобретателят на правото на

строеж се задължава да построи в дворното място жилище и ателие по одобрен архитектурен проект в срок от 5 години от сключване на ' договора.

Във връзка с изменение на застроителния план в кв. 90, при който от парцели XIII и XXIV се създава един парцел- XXIV с ново застроително петно, на Т. П. Л.е било отстъпено допълнително възмездно право на строеж с площ от 220 кв. м. в парцел XXIV в кв. 90 по плана на гр. Ямбол

Понастящем парцел- XXIV в кв. 90 е идентичен с УПИ V в кв.85 по действащия план на град Ямбол .

С нот. акт № 102/2001 г. на нотариус Д. Л. Т.П. Л. и М.Д. Л.продават на Д. М. К. правото на строеж върху дворното място, с площ от 635 кв.м., съставляващо УПИ V в кв.85 по действащия план на град Ямбол, заедно с построеното в имота ателие-гараж, завършено на груб строеж с 50% степен на завършеност.

Приобретателят на правото на строеж Д. К.е починал на 12.11.2011 г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници малолетните си дъщери Л. К.и С. К..

Към момента в имота няма извършено застрояване.

Изложеното е безспорно установено от събраните по делото, писмени доказателства, заключението на назначената техническа експертиза и признанията на страните.

Спори се относно материално-правната легитимация на двете малолетни деца на починалия носител на правото на страеж Д. К. да отговарят по предявените искове. Налице ли е наследствено правоприемство на правото на строеж за малолетните деца на починалия носител на правото на строеж Д. К., привлечени в качеството им на ответници в процеса.

Според разпоредбата на чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му. Недееспособните, каквито в случая се явяват малолетните деца на носителя на правото на строеж, приемат наследството само по опис- чл.61 ал.2 ЗН. Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок откакто наследникът е узнал ,че наследството е открито. Възражения за неспазване на този срок обаче не могат да се правят по отношение на лицата по чл.61 ал.1 ЗН, включително и по отношение на недееспособните. По отношение на тези лица е предвидено,че приемат наследството само по опис, поради което по отношение на тях предвидения в чл.61 ал.1 ЗН преклузивен срок не намира приложение-те могат да приемат наследството по опис и след като срокът по чл.61 ал.1 ЗН е изтекъл. По отношение на недеспособните срокът следва да се счита преклузиран от момента, в който отпадне причината за недееспособността и могат да изразят валидна самостоятелна воля. В случая срокът се преклузира с навършване на пълнолетие на двете малолетни лица на починалия носител на правото на страеж Д. К.. Или последните към настоящия момент не са материално правно легитимирани да отговарят по предявените в това съдебно производство искове, тъй като не са придобили наследството, а преклузивния срок да сторат това по отношение на тях все още не е

изтекъл.

Освен това разпоредбата на чл.48 от ЗН не установява законова презумция по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 от ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване на приемане на наследството по опис. Начините за приемане на наследството са посочени в закона и никой от тях няма приоритет пред останалите, нито се предполага до доказване на противното да е налице. Кредиторът, който претендира, че наследника на починал негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някои от предвидените в ЗНаследството начини. Разпоредбата на чл.48 от ЗН изрично постановява, че наследството /както правата така и задълженията/ се придобива с приемането му. Следователно без приемане наследникът не отговаря за задълженията на наследодателя.

От това следва, че фактическия състав, който поражда отговорността на наследника на починалия длъжник, включва освен юридическите факти, от които е възникнало вземането на кредитора към наследодателя длъжник, но и юридическите факти, от които е възникнало правото на наследяване на наследника на починалия длъжник, както и факта на упражняване на правото на наследяване» Кредиторът е този, който следва да докаже благоприятния за него положителен факт на приемането на наследството - чл.154 ГПК.

В настоящият случай, както правилно е отбелязъл и районния съд, макар на ищеца да е било указано с определението по чл.140 ГПК, да докаже придобиването на правото на строеж от ответниците по силата на наследяването, същият не е ангажирал доказателства за приемане на наследството на Д. К. от малолетните му деца Л. и С. К., нито е направил искане по реда на чл.51 ЗН.

Както вече споменахме по горе по отношение на недееспособните разпоредбата на чл.51 ЗН не може да се приложи , тъй като по отношение на тях срокът за приемане на наследството по опис по чл.61 ЗН следва да се счита преклузиран от момента, в който отпадне причината за недееспособността и могат да изразят валидна самостоятелна воля. В случая, както бе споменато по горе в изложението, срокът се преклузира с навършване на пълнолетие на двете малолетни ответници.

По изложените съображения въззивният съд намира за правилно решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от Община Ямбол срещу Л. К. и С. К. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл.67 ал.1 ЗС, с които се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че правото на строеж за построяване на жилище, ателие и гараж върху недвижим имот-частна общинска собственост. При разглеждане на делото и постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, не обсъди останалите доводи на жалбоподателя, изложени в жалбата му , свързани с нереализирането на отстъпеното право на строеж, тъй като намира липсата на материално правна легитимация на

ответниците да отговарят по предявените искове за достатъчно основание същите да бъдат отхвърлени.

Поради изложените съображения въззивният съд счита жалбата за неоснователна, и като такава, същата следва да бъда оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 336/20.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 481/2016 г. на Ямболския районен съд

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: