В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 11 октомври 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №273 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Й.Ж.П. и Ж.Й.Ж., чрез адв. Ст.К. ***, против Решение №281/20.05.2016г., постановено по гр.д.№1900/2015г. по описа на ЯРС, с което съдът: е приел за установено по отношение Й.Ж.П. и Ж.Й.Ж., че същите дължат на Дирекция за национален строителен контрол гр.София, ЕИК-130008993, сумата от 1403,70 лв., за която е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2802/2012г. по описа на ЯРС, а именно: по отношение на първия длъжник Й.Ж.П., с ЕГН-********** сумата 935,80 лв., представляваща 2/3 от цялата сума, а по отношение на Ж.Й.Ж., с ЕГН-********** сумата от 467,90 лв., представляваща 1/3 от цялата сума, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението -28.08.2012г. до окончателното изплащане, и е отхвърлил предявения от Й.Ж.П. и Ж.Й.Ж. против Дирекция за национален строителен контрол гр.София, ЕИК-130008993, иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 1220 лв., представляваща стойност на унищожена покъщнина намирала се в принудително съборен незаконен строеж- лятна кухня. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, и е постановено в нарушение на материалния закон и доказателствата по делото. Твърди се, че преди да пристъпи към принудително.то събаряне на строежа, вещите на въззивниците не са били отстранени, съгласно изискванията на Наредба №13/23.07.2001г. на МРРБ, а са били оставени в сградата и в последствие затрупани и унищожени от падналите върху тях плоча и стени. Сочи се, че това неправомерно поведение от страна на ищеца е довело до причиняване на вредите, които са предмет на насрещния иск, който въззивниците считат, че неправилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Тврди се, че първоначалния иск е бил недоказан по основание и размер, предвид събраните доказателства за начина и времето на извършеното събаряне на постройката, но въпреки това е бил уважен от ЯРС. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК и уважаване на насрещния осъдителен иск предявен от въззивтниците за сумата 1220лв. Претендират се и направените разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извършил точна оценка на релевантните по делото факти. Изложено е становище, че по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало вземане на ищеца към въззивниците. Оспорват се твърденията в жалбата, че вещите на въззивниците не са били изнесени, преди събаряне на постройката и са били унищожени от срутените таван и стени. Твърди се, че ЯРС правилно е отказал да назначи оценъчна експертиза на вещите описани в НИМ, предвид липсата на установени такива в постройката, и периода от 5г. след премахване на сградата. По отношение на оспорения размер на задължението е изразено становище, че същия е бил установен, от писмените доказателства по делото. Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Тъй като въззивникът Й.Ж.П. е починал на 06.08.2016г./ удостоверение за наследници на Й.Ж.П. изх.№ГС-02-009493/02.09.2016г. на Община Ямбол/, като е оставил за свои законни наследници: Г.Г.П. и въззивницата Ж.Й. П. /Ж.Й. П. и Ж.Й.Ж. са имена на едно и също лице- Удост. №2801-04940/27.09.2012г. на Община Ямбол/, ЯОС с определение от 26.09.2016г. е конституирал като въззивник по възз гр.д. №273/2016г. на ЯОС и Г.Г.П., с ЕГН -********** /наред с Ж.Й./, в качеството й на наследник на починалия въззивник Й.Ж.П., и е заличил последния като страна по делото.

В о.с.з. въззивниците, чрез своя пълномощник, претендират уважаване на жалбата и присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник, оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от ч.гр.д.№2802/2012г. по описа на ЯРС, същото е било образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК със заявител Дирекция за национален строителен контрол гр.София против длъжници: Й.Ж.П. с ЕГН-********** и Ж.Й.Ж. с ЕГН-**********, за сумата сумата от 1403,70 лв., от която по отношение на длъжника Й.Ж.П. сума в размер на 935,80лв., представляваща 2/3 от цялата сума, а по отношение на длъжника Ж.Й.Ж., сума в размер на 467,90 лв., представляваща 1/3 от цялата сума, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. В заявлението е посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги и Заповед №ДК-02-Я-002/12.09.2009г. на началника на РДНСК-Ямбол, относно разходи по премахване на незаконен строеж „Лятна кухня”, находяща се в ПИ-778, който е част от УПИ ХІІ-778,779, кв. 48 по плана на Първи жилещен район на гр.Ямбол, с административен адрес: гр.Ямбол, ул.”Ямболска комуна” №67. Въз основа на заявлението ЯРС е издал Заповед №1837/18.10.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като е разпоредил длъжниците да заплатят на заявителя горепосочените суми, както и сумата 28,07лв. -разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 ГПК, и двамата длъжници са депозирали възражения против издадената заповед. В срока по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията си, който е предмет на настоящото дело.

Видно от Заповед ДК - О2-Я-002/12.02.2009г. на началника на РДНСК - Ямбол, със същата е било наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „Лятна кухня”, изпълнена без необходимите по ЗУТ строителни книжа, находяща се в ПИ-778, който е част от УПИ ХІІ-778,779, кв. 48, като е определен срок за доброволно изпълнение до 30.04.2009г., както в заповедта е посочено, че при неспазване на срока за доброволно премахване ще се извърши принудително премахване на строежа, по възлагане от ДНСК, за сметка на собственика /същият е бил установен с Констативен акт №ДК-02-034/13.11.2008г./. Против Заповедта е била депозирана жалба, която е била оставена без разглеждане, като просрочена с Определение №73/13.04.2009г. по адм.д.№48/2009г. на Адм. съд-Ямбол. Определението на Адм. съд-Ямбол е било оставено в сила с Определение по адм.д.№6170/2009г. на ВАС.

Видно от приложения Протокол от 19.11.2009г. , на посочената дата, в отсъствието на собствениците Й.Ж.П. и Ж.Й.Ж. е извършена проверка относно изпълнението на заповедта и е констатирано, че разпореждането за премахване на незаконния строеж не е изпълнено. /Относно собствеността на имота по ч.гр.д.№2802/2012г. по описа на ЯРС, са представени актове за дарение: нот. акт №54 т.ІІ н.д.№566/1973г. на ЯРС, нот. акт №198 т.І н.д.№353/1988г. на ЯРС и нот. акт №200 т.І н.д.№355/1973г. на ЯРС, видно от които П. е притежавал 2/3 ид. части от имота, а Ж. е придобила 1/3 ид. част от същия/.

От Протокол за предварително проучване на принудително изпълнение н премахването на незаконния строеж, с вписана дата 30.11.2005 г. /от показанията на св.М., участвала като съставител на Протокола е установено,че при изписването на годината е допусната техническа грешка/, е посочено, че се предлага по изложени съображения ръчно изпълнение на разрушителните работи с механизирани инструменти по количествено - стойностна сметка /неприложена по делото/, със срок за изпълнение 1 месец и стойност без включен ДДС - 600, 47 лв. /относно стойността св.М. е заявила, че това е била прогнозната стойност към 2009г./.

На 25.03.2011г.. управителя на „Полистрой"ЕООД е изпратил на началника на РДНСК — Ямбол, оферта за принудително събаряне на процесния строеж. Към същата се съдържа Количествено - стойностна сметка, изготвена от фирмата - изпълнител на обща стойност 1403, 70 лв. с ДДС, както и Декларация по чл.56 ал.1 т.10 от ЗОП, с която кандидата в процедурата е декларирал под страх от наказателна отговорност, че в предложената цена, приложена към офертата за участие в обществената поръчка е спазено изискването за минимална цена на труда и СМР.

На 29.03.2011г.., видно от представения Протокол от проведено заседание на комисията назначена от Началника на РДНСК е разгледала постъпилите три оферти и е предложила за изпълнител на принудителното премахване на строежа — лятна кухня „Полистрой"ЕООД.

В последствие, на 21.04.2011г. е бил сключен договор с възложител- ДНСК гр.София и изпълнител- „Полистрой"ЕООД гр.Ямбол, по силата на който последния да извърши принудително премахване на процесния строеж за срок от 30 дни, като стойността възлиза на 1169,75 лв. без включен ДДС, съгласно предложена оферта от изпълнителя, неразделна част от договора.

С писмо изх.№Я-637-04-235/03.05.2001г., посочените в него адресати са били уведомени, че е възложено принудителното изпълнение на Заповед ДК - О2-Я-002/12.02.2009г., на „Полистрой"ЕООД по силата на сключен Договор, като е определен срок за изпълнение 10.05-20.05.2011г., в присъствието на служители от РДНСК -Ямбол, Община гр.Ямбол и при съдействието на ОДМВР. Посочено е, че в случай на отказ на собственика или отсъствието му, се пристъпва към принудително освобождаване на строежа от имущество и оборудване, като служител на Община Ямбол, съставя описи на изнесеното имущество, при условията на чл.11 от Наредба 13/23.07.2011г. на МРРБ. Видно от отбелязванията в копието изпратено до ответниците, е че на 05.05.2011г.. Й.П. е отказал да получи същото в присъствието на свидетели.

Не е спорно между страните, че премахването на незаконния строеж е било извършено на 12.05.2011г. В тази връзка по делото са представени: Протокол за установяване състояние на строежа и строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение от 12.05.2011г. Видно от същия работна група в състав служители при РДНСК, в присъствието на служители на Община Ямбол, РУП - Ямбол, КЕЦ - Ямбол и ВиК Ямбол е установила, че строежът е опразнен от строителна механизация, техника, хора, материали и др., както и от оборудване на собственик на строежа и в 10,50 ч. се е пристъпило към принудително изпълнение на заповедта за премахване на строежа. Посочения протокол е бил оспорен от ответниците. Представен е и Протокол за установяване състояние на строежа и строителната площадка след започване на принудителното изпълнение от 12.05.2011г., подписан от същите лица, в който е посочено, че премахването е приключило в 13,45 ч., заповедта е изпълнена, строежът е приведен в състояние - негоден за ползване, премахнат до кота терен, а строителните отпадъци са готови за изнасяне.

Във връзка с разходите по премахване на незаконния строеж, е бил съставен Протокол за извършени разходи от 12.05.2011г. / по см. на чл.225 ал.5 ЗУТ , представляващ Приложение 5 към чл.15 ал.1 от Наредба №13/23.07.2001г./, съставен от служители на РДНСК, видно от който, след извършена проверка е било установено, че са извършени работи на обща стойност 1403,70 лв. с ДДС. Относно същите е съставена фактура №382/14.06.2001г. от изпълнителя „Полистрой"ЕООД за сумата 1403,70 лв. с ДДС. Като видно от Платежно нареждане от 13.10.2011г., тази сума е била платена от възложителя на изпълнителя по банков път.

По искане на ответниците пред ЯРС, е била е назначена и изслушано СТЕ, по която ВЛ-це е посочило, че квадратурата на армираната плоча е била 26,25 кв.м., като е премахната 25,25 кв.м., а останалата част от 1 кв.м. е захваната за масивната сграда и е с неизрязана армировка. Посочено е каква е била дебелината на някои от зидовете и размера на вратите и прозорците, както и че оградните зидове спрямо съседните имоти са разрушени частично, а по информация на ответника южния зид изобщо не бил разрушаван. ВЛ-це е посочило, че от позиция на времето не може да се отговори, дали армираната плоча е била разбивана с компресорен къртач. Според заключението стена от източната страна, в частта от основната сграда „видимо не е изграждана”. При изслушването си в о.с.з. вещото лице е заявило, че техниката е толкова различна и не знае какво точно е компресорен къртач. Посочило е, че на фасадата на сградата има изрязана арматура, но и видимо неизрязана. Заявило е, че строителните отпадъци са на обекта и са в процес на разлагане, като са затрупани и с тухли, собственост на ответниците, които не са били част от строежа. Строежът бил разрушен до степен - негоден за ползване. Кота нула означавало да се изчистят всички отпадъци от очертанията на строежа до нивото на строежа, което било задача на съответната община според действащото законодателство. Посочило е, че плочата се събаря само с къртач.

По делото са били събрани и гласни доказателства от първоинстанционния съд:

Св. Х. - приятелка на семейството на ответницата е посочила, че преди 5 години на 09.09 се върнала от почивка и след два три дни Г. и звъннала по телефона, че е много зле, т.к. им събарят лятната кухня. Когато пристигнала не била допусната в сградата, тъй като събарянето вече било започнало. На мястото заварила полицаи и три момчета- роми, едното от които им било бригадир. Свидетелката е посочила, че работниците не носили никакви инструменти, и се наложило Г. да им даде чук, с който да започнат да разбиват. В показанията си свидетелката е описала вещите находящи се в лятната кухня, които заела, че са там от предходни нейни посещения при ответниците. Заявила е, че две от момчета изтъркаляли пералнята по стълбите и тя вече за нищо не ставала. Всичко и сега си било там в руините. Постройката според свидетелката била голяма и била разделена на три отделения, но сега била съборена и всичко стояло под руините.

Св.М.посочва- инспектор в РДНСК – Ямбол, е заявила, че е присъствала на събарянето на лятната кухня и тя контролирала самия процес. Според нея видимо нямало техника в обсега на събаряне на сградата, която било напомнено на собствениците, че следва да изнесат вещите си. Датата била обявена предварително на собствениците и площадката била видимо готова за събаряне, а служител на общината имал задача, ако нещо е останало да го изнесе. Заявила е, че помни бегло, че някаква техника е била изнесена. Видно от показанията на тази свидетелка, т.к. нямало достъп до ток, който следвало да бъде изключен, бригадата се принудила да събаря с ръчни инструменти. Цялата комисия определяла до къде е съборен строежа. Цените се определяли по специален справочник, който бил меродавен за фирмите. Посочила е още, че механизирания труд се бил по-евтино перо от ръчния, поради което предпочитали да одобряват механичен труд пред ръчния. След което фирмите правели оферти и печелела тази с най - ниската. Заявила е, че след като на мястото не е имало ток арматурата не може да бъде изрязана, а разбиването е станало ръчно. Посочила е, че арматурата е била разбита, като е би отделен бетона от стоманата. Заявила е, че не е видяла да стърчат стени от руините и не си спомня с оглед изминалия период от време, дали е имало стърчащи стени..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1/ГПК от легитимирана страна, при наличието на правен интерес. При служебната си проверка по чл.269/ГПК въззивния съд прецени обжалваното решение за валидно и допустимо. При преценка по същество жалбата се намери за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и постановено при спазването на материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Съображенията са следните:

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба и заявеният петитум искът правилно е квалифициран по чл.422 ГПК.

Предмет на заявлението в заповедното производство и издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е претенция на Дирекция за национален строителен контрол гр.София по см. на чл.225 ал.6 ЗУТ, за разходите които са направени за премахване на незаконен строеж, в имот съсобствен на въззивниците. С оглед депозираното възражение срещу Заповедта по чл.417 ГПК от длъжниците, искът е допустим.

За да бъде уважена претенцията по чл.225 ал.6 ЗУТ в тежест на ищеца е да докаже, че е извършил разходи по принудително премахване на незаконен строеж в имота съсобствен на въззивниците. Редът за премахване на незаконни строежи е уреден в чл.225 ЗУТ, както и в Наредба №13/23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол /обн., ДВ, бр. 69 от 7.08.2001г., в сила от 7.08.2001г./.

В настоящия случай, безспорно е установено, че е бил издаден Костативен акт №ДК-02-034/13.11.2008г., с който е процесния строеж е бил установен като незаконен. Въз основа на него е издадена Заповед ДК - О2-Я-002/12.02.2009г. на началника на РДНСК - Ямбол, като със същата е било наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „Лятна кухня”, изпълнена без необходимите по ЗУТ строителни книжа, находяща се в ПИ-778, който е част от УПИ ХІІ-778,779, кв. 48, като е определен срок за доброволно изпълнение до 30.04.2009г., както в заповедта е посочено, че при неспазване на срока за доброволно премахване ще се извърши принудително премахване на строежа, по възлагане от ДНСК, за сметка на собственика.

По делото не са представени доказателства, въззивниците да са започвали премахването строежа или на части от него, в предоставения срок за доброволно изпълнение, или в по-късен момент до предприемане на действията по принудителното му събаряне. В тази връзка са и констатациите на първоинстанционния съд.

Ето защо собствениците на имота дължат да възмездят направените разходи по принудителното премахване на незаконния строеж, съгл. чл.225 ал. 6 ЗУТ. Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 13/2001г., "премахване на незаконен строеж", представлява разрушаването му до кота терен и/или до състояние негоден за ползване при спазване нормите по противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда. С оглед на това, правилно е направеното от първоинстанционния съд заключение, въз основа на представените по делото: Протокол за установяване състояние на строежа и строителната площадка след започване на принудителното изпълнение от 12.05.2011г. / Приложение 4 към чл.13 ал.1 от Наредба №13/23.07.2001г./, съставен от комисия от служители при РДНСК, в присъствието на служители на Община Ямбол, РУП - Ямбол, КЕЦ - Ямбол и ВиК Ямбол /която е установила, че премахването е приключило в 13,45 ч., заповедта е изпълнена, строежът е приведен в състояние - негоден за ползване, премахнат до кота терен, а строителните отпадъци са готови за изнасяне/ и заключение на СТЕ- че горепосочените изисквания / на § 1/ са изпълнени, като строежът е премахнат до състояние - негоден за ползване, че премахването на незаконния строеж е било извършено на посочената дата.

Във връзка с принудителното премахване на процесния строеж, и сключения с „Полистрой"ЕООД гр.Ямбол, като изпълнител по Договор от 21.04.2011г., ДНСК гр.София е направило разходи в размер на 1403,70 лв. с ДДС. За тези разходи по премахване на незаконния строеж е бил съставен Протокол за извършени разходи от 12.05.2011г. / по см. на чл.225 ал.5 ЗУТ, представляващ Приложение 5 към чл.15 ал.1 от Наредба №13/23.07.2001г./, съставен от служители на РДНСК. Относно същите е съставена фактура №382/14.06.2001г. от изпълнителя „Полистрой"ЕООД за сумата 1403,70 лв. с ДДС. Като видно от Платежно нареждане от 13.10.2011г., тази сума е била платена от възложителя на изпълнителя по банков път.

Съставените 2бр. Протоколи от 12.05.2011г., представляващи съответно: Приложение 4 към чл.13 ал.1 и Приложение 5 към чл.15 ал.1 от Наредба №13/23.07.2001г., представляват официални документи по см. на чл.179 ГПК, които не са били оспорени по надлежен ред, от въззивниците в първоинстанционното производство. Видно от отговора на ИМ и протокола от проведеното по делото първо о.с.з., по делото няма направено искане от ответниците за откриване на производство по чл.193 ГПК, във връзка с оспорване на истинността на тези два документа. Ето защо ЯРС правилно е приел, че същите представляват годно доказателствено средство за установяване на посочените в тях обстоятелства, в следствие на което уважил предявения иск по чл.422 ГПК. Следва да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл.164 ал.1 т.2 ГПК за опровергаване на съдържанието на официален документ не се допускат свидетелски показания. Предвид изложеното, настоящият състав на съда също намира предявения иск по чл.422 ГПК за основателен. Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, към които на осн. чл.272 ГПК, съдът препраща, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

По предявения насрещен иск с пр. осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД:

За да бъде ангажирана такава отговорност от възложителя на определена работа, следва да се установи, че ищецът е претърпял вреди, че тези вреди произтичат пряко и непосредствено от действията на определени лица /т.е. наличие на причинна връзка между деянието и вредата/, за които възложителят отговаря, вследствие на противоправно деяние на изпълнителя.

ЯОС споделя извода на първоинстанционния съд, направен въз основа на събраните по делото доказателства, че ответниците въпреки вменената им доказателствена тежест, не са установили по безспорен и категоричен начин, че са претърпяли имуществени вреди в размер на 1220 лв., представляващи стойността на унищожена при събаряне на строежа покъщнина, подробно описана в насрещния иск. Липсват доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че към момента на изпълнение на заповедта на ДНСК, за премахване на незаконния строеж - лятна кухня, в същия се е намирала неизнесена покъщнина принадлежала на собствениците, респ. че същата е унищожена при събарянето. Правилно първоинстанционния съд, не е кредитирал в тази връзка показанията на св.Х. Последната макар и подробно да описва какво е имало в постройката, сама е заявила, че е ходила в дома на ответниците много пъти преди това т.е. е придобила впечатления за вещите при тези си посещения. В края на показанията си свидетелката изрично е уточнила, че в деня на събарянето не е влизала в лятната кухня, тъй като при пристигането й вече били започнали да разбиват, т.е. от показанията и не може да се направи категоричен извод, че и в деня на събарянето описаните от нея вещи са се намирали в лятната кухня, респ. че са били унищожени при събарянето. Предвид изложеното ЯОС, счита, че предявения насрещен иск правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, като недоказан.

Ето защо решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.

При този изход на делото и с оглед заявеното искане в о.с.з. от представителя на въззиваемия, в полза на въззиваемата страна, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №281/20.05.2016г., постановено по гр.д.№1900/2015г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Г.Г.П. и Ж.Й.Ж. да заплатят на Дирекция за национален строителен контрол гр.София, с ЕИК-130008993 сумата от 300 лв. - разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.