Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.10.2016 г.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри
Въззивен граждански състав
На 27 септември 2016 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕНИ БОЗУКОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
секретар Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №270 по описа на 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д.Х.Д. ***, чрез адв. С..К. *** против Решение №287/27.05.2016г. по гр.д. №523/2016г. по описа на
ЯРС, с което въззивникът е бил осъден да заплати на „Е.Миролио"ЕАД гр.Сливен, ЕИК -119603547, сумата 1977,04 лв.- дадена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.03.2016г. до окончателното й
изплащане, както и разноски по делото в размер на 519,08 лв. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че спорът между страните е в това каква сума подлежи на
връщане от работника на работодателя, поради отпадане на основанието за нейното
плащане, предвид отмяната на уволнението на въззивника, като незаконосъобразно
от съда и възстановяване на ТПО. Посочено е, че ищецът по делото неправилно е претендирал
връщане на брутния размер на изплатеното обезщетение, а не нетния такъв /които
се дължи според въззивника/, без да отчете, направените плащания към НОИ и НАП.
Твърди се, че работодателят необосновано е отказал да съобщи на работника
точния размер на подлежащата на връщане сума и с това е станал причина за
неизпълнение на задължението от страна на въззивника. Твърди се, че даденото
без основание освен това се дължи, едва след отправена покана за връщането му,
и тъй като в случая такава не е била отправяна до въззивника, се счита, че
същият не е бил в забава и не е дал повод за завеждане на делото.По подробни
съображения посочени в жалбата се претендира отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на иска по чл.55 ЗЗД, както и присъждане на всички направени по
делото разноски.
В с.з. жалбата се поддържа.
Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник
оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на разноски
пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима,
като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което
може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка
на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема
за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представената Заповед
№81/02.08.2015г. на изп. директор на „Е.Миролио"ЕАД гр.Сливен се установява, че
между дружеството, като работодател и въззивникът
Д.Х.Д.,
като работник е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено от
работодателя на 03.08.2015г. на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ. Установено е също, че след прекратяването на трудовото правоотношение,
работодателят е изплатил на въззивника обезщетение по чл.222
ал.2 КТ в размер на 1977,04 лв. / видно от РПВ за м. август 2015г./.
Не се спори между страните, и че с влязло в законна сила решение по
гр.д.№2173/2015г. на ЯРС, уволнението на Д. е било признато за незаконно и е
било отменено. Видно от Заповед №154/21.03.2016г.
на изп. директор на „Е.Миролио"ЕАД гр.Сливен, Д.Д.
е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, считано от 22.03.2016г.
На
23.03.2016г. работникът е отправил запитване до
работодателя си какви суми дължи на НАП и НОИ във връзка с полученото обезщетение
от 1977,04 лв. и каква сума следва да възстанови на работодателя. Не се спори между страните, че
работодателят не е отговорил на това запитване.
Представените пред
първата инстанция писмени доказателства- искане от Д.Д. до директора на ТП на НОИ -
Ямбол, разпореждане
№ 281-00-1740-5/20.04.2016 г. на ТП на НОИ- Ямбол и дебитно авизо от 21.04.2016г., като неотносими по делото, правилно не са били обсъждани от
първоинстанционния съд
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При извършената служебна
проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна:
Правилно
първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията на ищеца като такава по с правно основание по чл.55 ал.1, предл. трето от ЗЗД. Съгласно посочената
разпоредба, всеки, който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне
Въззивникът в
случая е получил, с оглед прекратеното между страните ТПО обезщетение по чл.222
ал.2 КТ, а основанието за получаване на такова обезщетение е било именно
прекратяване на ТПО. След отмяната на уволнението, това основание за получаване на обезщетението е отпаднало, т.к. по силата на
съдебното решение ТПО между страните се възстановява с
обратна сила.
Правилно първоинстанционния съд е преценил като неоснователни
възраженията на Д., за недължимост на сумата, предвид че е бил
възстановен на работа едва на 23.03.2016г., и че не
е бил канен от работодателя да плати. Възстановяването
на работника на заеманата от него преди уволнението длъжност, е без значение за възникване на основанието за връщане на процесното обезщетение по чл.222 ал.2 КТ. По отношение на липсата на покана- в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.3
ЗЗД, вземането за връщане на даденото при отпаднало основание,
става изискуемо от деня, в който отпада основанието, /виж.
т.7 от
ППВС№ 1/1979 г. на ВС на РБ/- т.е. в случая от
деня на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението, като
незаконно.
ЯОС споделя становището на първоинстанциоония съд, че искът за връщане на
сумата е основателен в пълен размер – 1977,04
лв., тъй като при отпаднало основание, на
връщане
подлежи всичко, което е получено, / съгл. т.4 от ППВС № 1/1979 г. на ВС на РБ/.
Съгласно разпоредбите
на чл.24, ал.2 т.8 от ЗДДФЛ и чл.1, ал.8 т.7 от Наредбата за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски,
обезщетението по чл.222 ал.2 КТ не се включва в облагаемия доход и съответно
върху него не се изчисляват и внасят осигуровки.
Ето защо решението на ЯРС,
като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1
ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на
първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото, в полза
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени, направените пред въззивната
инстанция разноски, в размер на 400 лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №287/27.05.2016г. постановено по гр.д. №523/2016г. по описа на
ЯРС.
ОСЪЖДА Д.Х.Д. *** да заплати на „Е.Миролио"ЕАД гр.Сливен, с ЕИК -119603547,
сумата 400лв.-
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.