Р Е Ш Е Н И Е

№ 19.10.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 20.09.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 263 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

С въззивната жалба на Прокуратурата на РБ се обжалва решение № 278 от 20.05.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д.№ 584/2016г. по описа на ЯРС, в частта, в която ЯРС ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на Н.Г.А., 3 500 лв.(три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.03.2013г. до окончателното й изплащане; както и да му заплати направени разноски в размер на 10лв. за д.т.

Въззивникът - Прокуратурата на РБ, смята решението на ЯРС в обжалваната от него част, с която e частично уважен предявеният иск, за неправилно и излага съображения, в т.ч. че не били ангажирани доказателства, че било предявено незаконно обвинение на А., че наказателното производство е протекло в разумни срокове, че не били доказани претенциите за обезщетение, че не била доказани негативни последици за ищеца от обвинението за престъпление от общ характер. Възразява, че ако е имало създадени душевни терзания, унижения, негативни емоции и притеснения, то не е доказано същите са пряка и непосредствена последица от незаконни действия на органите на прокуратурата, която не е разпространявала данни от разследването срещу А. и повдигнатото му обвинение не са ставали публично достояние. Счита за завишен размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Моли ЯОС да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищеца или уважи претенцията за обезщетение на неимуществени вреди в по-малък размер от уважения от ЯРС.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от насрещната страна.

С въззивната жалба на Н.Г.А. ***, чрез адв.С.Т. ***, се обжалва решение № 278 от 20.05.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д.№ 584/2016г. по описа на ЯРС, в частта, в която ЯРС ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска му за разликата над 3 500 лв. до пълния му предявен размер от 7 000 лв. Въззивникът А. счита решението в отхвърлителната част за неправилно. Твърди, че са доказани претърпените от Н.А. неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между повдигнатото му обвинение и причинените му неимуществените вреди. Възразява, че необосновано ЯРС е уважил частично иска като излага подробни съображения и се позовава на задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК: решение № 310 от 02.11.2015г. по гр.д.№ 410/2015г. на ВКС, ІV-то г.о. Иска ЯОС да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и постанови друго, с което да уважи изцяло иска до пълния претендиран размер от 7000лв. Моли за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от насрещната страна - Прокуратурата на РБ.

В с.з. въззивникът А. не се явява, представлява се от адв.Т., който поддържа въззивната жалба и оспорва тази на Прокуратурата.

Въззивникът - Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор С., който поддържа въззивната жалба на Прокуратурата и съответно оспорва тази на ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ДП №23/2012г. по описа на ОСлС при ОП – Ямбол, първоначално образувано като ДП №6/2010г. на ОД на МВР - Ямбол и ч.н.д.№239/2012г. по описа на ЯРС, с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 12.07.2011г., на посочената дата ищецът Н.Г.А. е бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 201 от НК за длъжностно присвояване на сумата 15563.61лв., собственост на “СИТИ ЕКСПРЕС”ООД, през периода 31.03.2009г. – 01.10.2009г., и му е била взета мярка за неотклонение „подписка”.

С постановление за прекратяване от 19.01.2012г. досъдебното производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.

С определение №131/24.02.2012г., постановено по ч.н.д.№239/2012г. по описа на ЯРС, постановлението за прекратяване на досъдебното производство е било потвърдено.

Видно от приложеното в.ч.н.д.№147/2012г. по описа на ЯОС, е отменено определение №131/24.02.2012г., постановено по ч.н.д.№ 239/2012г. по описа на ЯРС, с което постановлението за прекратяване на досъдебното производство е било потвърдено. С определение №63/10.04.2012г., постановено по в.ч.н.д.№147/2012г. по описа на ЯОС, ЯОС отменя определение №131/24.02.2012г. на ЯРС, постановено по ч.н.д.№ 239/2012г. по описа на ЯРС, с което е потвърдено постановлението на ЯРП от 19.01.2012г. за прекратяване на досъдебното производство ДП№ 6/2010г. по описа на ОД ма МВР-Ямбол, водено срещу Н.Г.А. за осъществено престъпление по чл.201 от НК и връща делото на ЯРП за допълнително разследване. След връщането на делото са проведени следствени действия, видно от ДП 6/2010г. и ДП 23/2012г. (под който номер се води след връщането на делото от ЯОС). До м.юли 2013г. неколкократно е удължаван срока за разследване. След това няма проведени никакви действия по досъдебното производство.

Няма данни обвиняемият Н.А. да е подал искане до съда по чл.368 от НПК. При тези данни ЯОС приема, че досъдебното производство срещу Н.А. не е приключило.

От показанията на свидетелите Ж. А. и С. Г. се установява, че след привличането му като обвиняем Н.А. изпаднал в депресия, получил нещо като нервна криза, нарушил се съня му и по цели нощи не можел да спи, наложило се да взема антидепресанти и успокоителни капки и чайове за нервите.Станал раздразнителен, затворил се в себе си и престанал да излиза, а приятелите му започнали да странят от него след като споделил с някои от тях за обвинението. На обществени места при наличието на много хора му ставало лошо и му прилошавало. Заради обвинението бил уволнен и от работа.Допреди привличането му като обвиняем ищеца нямал здравословни проблеми, бил жизнерадостен и веселяк, спортувал активно и водел активен социален живот, като често излизал с приятели по заведения.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са редовни и допустими като подадени от надлежни страни в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо при извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК.

Предявеният иск е с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), както правилно го е квалифицирал ЯРС.

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

За да е основателен иска за обезщетение за вреди срещу Прокуратурата следва на ищеца да е повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление, образуваното наказателно производство да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В случая на ищеца е повдигнато обвинение за длъжностно присвояване и наказателното производство не е прекратено.

С определение №63/10.04.2012г., постановено по в.ч.н.д.№147/2012г. по описа на ЯОС, ЯОС отменя определение №131/24.02.2012г. на ЯРС, постановено по ч.н.д.№ 239/2012г. по описа на ЯРС, с което е потвърдено постановлението на ЯРП от 19.01.2012г. за прекратяване на досъдебното производство ДП№ 6/2010г. по описа на ОД ма МВР-Ямбол, водено срещу Н.Г.А. за осъществено престъпление по чл.201 от НК и връща делото на ЯРП за допълнително разследване. След връщането на делото на ЯРП са проведени следствени действия, видно от ДП 6/2010г. и ДП 23/2012г. (под който номер се води след връщането на делото от ЯОС). До м.юли 2013г. неколкократно е удължаван срокът за разследване. След това няма проведени никакви действия по досъдебното производство. Няма данни обвиняемият Н.А. да е подал искане до съда по чл.368 от НПК. При тези данни ЯОС приема, че досъдебното производство срещу Н.А. не е приключило. Наказателната отговорност не е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Повдигнато е обвинение по чл.201 от НК, според който длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7. Предвид повдигнатото обвинение на А. за длъжностно присвояване на 15563.61лв., собственост на “СИТИ ЕКСПРЕС”ООД, през периода 31.03.2009г. – 01.10.2009г., наказателната отговорност не е погасена поради изтичане на предвидената в чл.80 и 81 НК давност.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като не са налице предпоставките за неговото уважаване – ищецът не е оправдан от съда по повдигнатото му обвинение, образуваното наказателно производство не е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Предвид отхвърлянето на главния иск като неоснователен и недоказан, от което следва недължимостта на главницата, претенцията по чл.86 от ЗЗД също следва да бъде отхвърлена.

ЯОС намира въззивната жалба на Прокуратурата за основателна, а въззивната жалба на ищеца – неоснователна. Въззивният съд следва да отмени обжалваното решение в частта, обжалвана от Прокуратурата, а в частта, обжалвана от ищеца - следва да го потвърди, но с мотивите, изложени по-горе.

При този изход на делото, на въззивника А. не се дължат разноски.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 278 от 20.05.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д.№ 584/2016г. по описа на ЯРС, в частта, в която ЯРС ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на Н.Г.А., 3500 лв., представляваща обезщетение за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.03.2013г. до окончателното й изплащане; както и да му заплати направени разноски в размер на 10лв. за д.т., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът, предявен от Н.Г.А.,***, срещу Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да му заплати сумата 3500 лв., представляваща обезщетение за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.03.2013г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.