В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,

в открито съдебно заседание на 04.10.2016 година,

в следния състав: РЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №253 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на търговското дружество „Агрозем – АВ” ООД с.Межда, представлявано от управителя А.Ч., срещу Решение №268/18.05.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3420/2015г. по описа на този съд, с което на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на К. К. договор за аренда на земеделска земя от 16.02.2016г., вписан в Агенцията по вписванията, като сключен без представителна власт.

Оплакванията в жалбата са за недопустимост на оспореното решение на ЯРС, както и за неговата неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.

Според въззивното дружество, районният съд се е произнесъл по недопустим иск, предявен от ищеца М.Д., който не е процесуално легитимиран от свое име да предяви претенция по чл.42, ал.2 от ЗЗД. Наведените доводи са, че ищецът Д. е придобил собствеността върху арендуваните имоти след като е било подписано пълномощното от бившия собственик К. К. за сключване от нейно име на договора за аренда на същите имоти, поради което лицето К., което не е било надлежно представлявано, е легитимираното да предяви иска за установяване действителността на договора за аренда. С оглед на това оплакване „Агрозем - АВ” ООД моли за обезсилване на решението на първата инстанция.

В случай, че окръжният съд не сподели тезата за недопустимост на решението на ЯРС, въззивното дружество настоява за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. В тази връзка излага, че формирайки изводите си по съществото на правния спор, районният съд е разтълкувал неправилно и едностранчиво, в противоречие с правилата на логическото и буквалното тълкуване, изразената в процесното пълномощно воля на упълномощителката К. за сключване от нейно име на договор за аренда. Сочи, че с пълномощното са дадени конкретни правомощия за сключването на договор за аренда за срок от 10 години, като в пълномощното са описани и останалите параметри на договора, без упълномощителят да е ограничил изрично срока на действие на пълномощното и без да е конкретизирал неговия начален и краен момент на действие. Наред с несъгласието си с изводите на първата инстанция за срочност и еднократност на пълномощното, въззивникът изтъква още, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.41 от ЗЗД, в които се прекратява действието на пълномощието, нито е налице отказ на упълномощеното лице от права по смисъла на чл.38, ал.2 от ЗЗД. В обобщение счита, че при формирането на изводите си съдът не се е ръководил от правилото, че при тълкуването на договорите следва да бъде търсена действителната обща воля на страните, а е подходил едностранчиво при проверката и оценката на събрания доказателствен материал, поради което постановеният съдебен акт противоречи на закона и на правилата на морала и логиката, а съдържащите се в него изводи не са доказани и обосновани категорично.

В о.с.з. пълномощникът на въззивното дружество - адв.Т., поддържа жалбата и пледира за уважаването й, с присъждане на всички направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемият М.Д., чрез процесуалния си представител адв.К., с депозирания писмен отговор и в о.с.з. оспорва жалбата с доводи по същество. Излага съображения, според които обжалваното решение на ЯРС е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства и техния правилен анализ. Претенция за разноските пред настоящата инстанция заявява и въззиваемата страна.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД и цена 675лв., предявен от М.А.Д. ***, против ответника „Агрозем – АВ” ООД с.Межда – за обявяване недействителността на договор от 16.02.2015г. за аренда на земеделска земя, с който договор лицето В.Ч., като пълномощник на К. К., е отдала под аренда на ответното дружество два земеделски имота – ниви в землището на с.Скалица. Като основание за недействителността на договора за аренда ищецът е посочил липсата на представителна власт на В.Ч. по отношение на арендодателя К.Кашерова, която е праводателят на ищеца.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска с възражение за неговата недопустимост, а при неуважаване на това възражение – с доводи за неоснователност. По възражението за недопустимост дружеството е посочило, че ищецът, макар и настоящ собственик на арендуваните имоти, не е активно легитимиран да предяви иска, а това е лицето К. К., която е подписала пълномощното, послужило за сключване на процесния аренден договор. По същество ответникът е посочил, че при тълкуване на пълномощното, дадено на К. К., не може да се направи извод за еднократност на действието на упълномощителната сделка, като е налице воля на арендодателя за сключването на повече от един договор.

От фактическа страна е установено и не е налице спор между страните, че К. А.К. (сега с фамилия Ч.) и дъщеря й Д. Д.Д. са бивши собственици на два земеделски имота в землището на с. Скалица, област Ямбол, а именно: нива от 10 дка в местността „Ниханлий” – имот № 022007 по плана за земеразделяне на землището на селото и нива от 12,502 дка в местността „Трънака” – имот № 045084 по същия план.

С пълномощно с нотариална заверка на подписа – рег. № 365/27.01.2006г. на нотариус М.К. – рег. №166 в НК и район на действие РС-Смолян, К. К., лично и като майка и законен представител на дъщеря си Д. Д., е упълномощила В. Ч. да сключи от нейно име и за нейна сметка договор за аренда на собствените две ниви в с.Скалица с арендатора „Агрозем – АВ” ООД с. Межда, за срок от десет години и при арендна вноска от 20% от личния среден добив на декар, като арендната вноска е дължима до 31.12 на съответната година.

С договор за аренда на земеделска земя от 22.02.2006г., нотариално заверен под №1028/22.02.2006г. на нотариус №454 в НК, В. Ч., действайки като пълномощник на К.К.и на Д.Д., е отдала под аренда на ответното дружество „Агрозем – АВ” ООД двете ниви в землището на с.Скалица. При сключването на договора В.Ч. се легитимирала с нотариално завереното пълномощно №365/27.01.2006г.

Със същото нотариално заверено пълномощно от 27.01.2006г. В.Ч., действайки отново като пълномощник на К. К., е сключила нов договор от 16.02.2015г. за аренда на същите земеделски земи – двете ниви в землището на с.Скалица, арендувайки ги отново на ответното дружество, за нов срок от десет години, считано от 07.04.2016г. Арендният договор от 2015г. е нотариално заверен под №1004/16.02.2015г. от нотариус № 453 в НК, като същият е вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията - гр.Ямбол под №879/16.02.2015г.

С нот. акт №74/05.03.2015г. на нотариус № 587 в НК, К. К. (Ч.) и Д.Д. са продали на ищеца М.Д. двете ниви в с.Скалица, които са подробно индивидуализирани.

Разпитана в качеството на свидетел, К.К. (сега Ч.) е поддържала показания, според които даденото от нея пълномощно на В.Ч. е било за сключване от нейно име на един десетгодишен аренден договор, като преди изтичане срока на този договор К.изрично уведомила пълномощника Ч., че ще продаде земята.

Видно е от представеното Определение №1855/14.10.2015г. на ЯРС по гр.д. №1887/2015г., че след като се е разпоредила с двата земеделски имота в полза на ищеца Д., К. К. е предявила от свое име против ответното дружество същия иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения от нейно име без представителна власт договор за аренда от 16.02.2015г. С определението районният съд е прекратил производството по делото, приемайки иска за недопустим, тъй като К. се е разпоредила с имотите си и няма правен интерес от предявяването на претенцията, като такъв интерес е налице у приобретателя и настоящ собственик на имотите – М.Д..

При тези фактически данни, с обжалваното решение районният съд е приел, че процесният договор за аренда е сключен от лице без представителна власт, като договорът е относително недействителен спрямо упълномощителя, тъй като последният не го е потвърдил. За да постанови този резултат и уважи иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, ЯРС е счел, че спорът между страните е съсредоточен до обема на представителната власт, която арендодателят К. К. е дала на пълномощника В. Ч. по нотариално завереното пълномощно от 27.01.2006г. Тълкувайки това пълномощно и търсейки действителната воля на упълномощителя, изхождайки и от използваната глаголна форма „да сключи” и единственото число на съществителното „договор”, ЯРС е приел, че тази воля е да се сключи един договор за аренда с конкретен арендатор за двете ниви и при конкретно определени условия за размер на рентата и срок на договор. Съдът е посочил, че такъв договор е бил сключен на 22.02.2006г., като с осъществяването на това правно действие е настъпило прекратяване на правата по пълномощното, поради което и не е било необходимо изричното му оттегляне.

Относно допустимостта на иска ЯРС е приел, че същият е допустим и за ищеца е налице правен интерес от предявяването му, тъй като на основание чл.17, ал.2 от ЗАЗ М.Д. като приобретател на имотите е заместил в договора за аренда арендодателя К. К. и е обвързан от този договор.

Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е оплакването на въззивника за недопустимост на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като постановен по процесуално недопустим иск. Принципно правилно е становището на дружеството, че искът с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД е предоставен като правно средство за защита само на страната, по отношение на която законът допуска да се признае за относително недействителна сделка, сключена от името на тази страна от представител без представителна власт. Съдебната практика обаче приема, че правен интерес и процесуална легитимация за предявяването на такъв иск имат и наследниците на мнимо представляваната страна (до размера на наследствените им части), както и частните правоприемници, когато в правната им сфера са възникнали последиците от договора (Решение №113/31.05.2012г. на ВКС по гр.д. №1677/2010г., ІV г.о., Определение №27/19.01.2011г. на ВКС по ч.гр.д. №524/2010г., І г.о., Решение №290/18.10.2013г. на ВКС по гр.д. №1362/2012г., ІV г.о. и др.). Такъв е именно разглежданият случай. Ищецът е частен правоприемник, приобретателят на земеделските имоти, арендувани с процесния договор за аренда от 16.02.2015г., който договор е вписан. При вписан договор за аренда, намира приложение нормата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ, съгласно която приобретателят на арендуваната земя замества арендодателя като страна по договора за аренда. След като е налице хипотезата на заместване на арендодателя в договора за аренда от страна на приобретателя – ищеца, който е обвързан от арендния договор с всички права и задължения по него, за същия е налице правен интерес от обявяване недействителността на този договор, защото последиците му са настъпили в неговата правна сфера. Като е формирал същите правни изводи и е постановил решение по съществото на спора, ЯРС не е постановил недопустимо решение, тъй като същото е произнесено при надлежно упражнено право на иск.

И по същество решението на ЯРС е правилно, предвид следните съображения:

Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.42, ал.2 ЗЗД. Съгласно тази правна норма и преобладаващата съдебна практика на ВКС по приложението й, договор, който е сключен при липса на надлежна представителна власт, е висящо недействителен. Той не поражда действие за мнимо представлявания, освен ако същият го потвърди. Ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, недействителността се стабилизира, като се трансформира в относителна, а не в абсолютна нищожност, която може да е само изначална и е несанируема.

Предвид горните разяснения, в съгласие със закона и със съдебната практика са решаващите изводи на районния съд, че процесният договор за аренда от 16.02.2015г. е относително недействителен, тъй като от името на арендодателя е сключен от лице без представителна власт и договорът не е потвърден нито от арендодателя, нито от правоприемника му – ищеца.

Спорен е пред настоящата инстанция е въпросът какъв е обема на правомощията, дадени на пълномощника В.Ч. с нотариално завереното пълномощно от 27.01.2006г. и дали при сключването на договора за аренда от 16.02.2015г. Ч., действайки като пълномощник на К.К., е имала представителна власт да сключи от нейно име този договор. Както правилно е преценил и районният съд, при граматическото и логическо тълкуване на целия текст на пълномощното, се налага извода, че К.К. е упълномощила В.Ч. да извърши от нейно име – лично и като законен представител на детето си, и за нейна сметка, еднократно действие – да сключи конкретен договор за аренда, с конкретен арендатор и за определен срок. С извършване на конкретното действие – сключването на договор за аренда от 22.02.2006г., се е изчерпила дадената на пълномощника представителна власт. Използвайки същото пълномощно при сключване на процесния договор за аренда от 16.02.2015г., В.Ч. е действала без представителна власт, поради което и при липсата на потвърждаване на този договор както от страна на представляваната К. К., така и от правоприемника й – ищеца, този договор се явява относително недействителен по отношение на представлявания и неговия правоприемник. Въззивният съд споделя изцяло мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

С оглед горното, неоснователни се явяват оплакванията в жалбата. При правилно приложение на чл.20 ЗЗД, вр. чл.44 ЗЗД ЯРС е тълкувал упълномощителната сделка от 27.01.2006г. и е разкрил действителната воля на упълномощителя К. К, която разпитана и като свидетел по делото е потвърдила, че даденото пълномощно е от нейно име да бъде сключен един десетгодишен аренден договор с посочените в пълномощното параметри. От обстоятелството, че в пълномощното не е посочен срок на действието му не следва извод, че пълномощникът, до оттегляне на пълномощното има представителна власт и може да сключва многократно договори за аренда. Неоснователно е и разбирането на въззивника, че пълномощното е следвало да бъде оттеглено, тъй като както вече се посочи, със сключването на договора за аренда от 22.02.2006г. се е изчерпила дадената на В.Ч представителна власт, поради което и не е било необходимо упълномощителят да оттегля пълномощното.

В обобщение, като е уважил предявения от ищеца М. Д. иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

При този изход на делото през въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемият М. Д., на който следва да се присъдят разноски в размер на 1200лв. – изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 268/18.05.2016г., постановено от Ямболски районен съд по гр. д. № 3420/2015г.

ОСЪЖДА „Агрозем – АВ”ООД със седалище и адрес на управление с. Межда, община Тунджа, област Ямбол, ул.„Старият дъб” №2, с ЕИК 128544973, представлявано от управителя А.Д.Ч., да заплати на М.А.Д. ***, с ЕГН **********, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.