Р Е Ш Е Н И Е

№ 19.10.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 20.09.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 246 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Д.Д.Т. ***, със съдебен адрес:***, кант.306, чрез пълномощника адв.Ж.А. ***, срещу решение № 241 от 04.05.2016г., постановено от ЯРС по гр.д.№ 3127/2015г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Д.Д.Т., ЕГН ********** ***, че съществува вземането на П.Н.Г., ЕГН -********** ***, за сумата от 2646.03 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.08.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1272/01.09.2015г. по ч.гр.д.№ 2073/2015г. по описа на ЯРС; ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Д.Т. да заплати на ищцата П.Н.Г. сумата от 587.97 лв. съдебно - деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 302.92 лв. съдебно деловодни разноски по ч.гр.д.№ 2073/2015г. по описа на ЯРС.

Въззивницата счита решението за неправилно и излага съображения, че решението е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Оспорва изводът на ЯРС, че между страните има сключен договор за заем и излага доводи, че не кореспондира със събраните доказателства изводът на съда, че до знанието на въззивницата е достигнала пълната информация за условията на договора, за срока до който следва да върне сумата. Възразява, че не е налице договор за заем, тъй като не са постигнали съгласие по съществените елементи на договора. Възразява, че е оспорила формуляра на паричния превод относно вписаното лично съобщение:”давам ти ги до 30.04.2015г.” като е твърдяла различие в почерка и индигото. Оспорва изводите на ЯРС, че показанията на свид.Г. Т. (сестра на въззивницата и дъщеря на въззиваемата) не доказват договор за дарение. Моли ЯОС да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноските за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от П.Н.Г., с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата излага, че след оспорване на формуляра в о.с.з. на 21.04.2016г. е представила удостоверение от 05.04.2016г. от оторизирания агент Money Gram, от чийто офис е изпратила парите, а именно пощенски офис Ийст Дулуич на Пост Офис Лимитид, Великобритания, от което е видно наличието на лично съобщение. Представила и индигираното копие на формуляра, заверено от офис Ийст Дулуич на Пост Офис Лимитид, Великобритания, които документи доказват, че е предоставила сумата на ищцата в заем. Излага доводи, че правилно ЯРС се е позовал на презумпцията на чл.39, ал.1, т.1 от ЗПУПС, че съдът обосновано не е кредитирал показанията на свид.Г.Т.. Възразява срещу допускането на СТЕ като недопустима. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. В случай, че въззивният съд отмени решението, моли съдът да се произнесе по предявения евентуален осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД за връщане на сумата като получена без правно основание, при начална липса на основание. Претендира разноски по делото.

В с.з. въззивницата се явява лично и с преупълномощения адв.Д. от редовно упълномощения адв.А.. Поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата, редовно призована, се явява лично и оспорва жалбата. В случай че съдът отмени решението, моли да се произнесе по евентуалния иск за неоснователно обогатяване и да го уважи.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№2073/2015г. по описа на ЯРС е видно, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от П.Н.Г. против Д.Д.Т. за сумата от 2646.03лв., дадена на заем със срок за връщане 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда и разноските в заповедното производство, заповедният съд е издал заповед за изпълнение №1272/01.09.2015г., с която е разпоредено Д.Д.Т. да заплати на П.Н.Г. сумата от 2646.03 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.08.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски 302.92лв. В предвидения в чл.414 от ГПК срок длъжницата е депозирала възражение против заповедта за изпълнение. Заповедният съд е указал на заявителя едномесечния срок за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането и ищцата е предявила в срок иска си по чл.422 от ГПК.

Не се спори между страните, че П.Н.Г. и Д.Д.Т. са майка и дъщеря.

Безспорно е, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 29.10.2014г. П.Н.Г. е превела на Д.Т. чрез глобалната мрежа за парични преводи „МопеуGram”, използвайки оператора й в Лондон, Великобритания, сумата от 1100 британски паунда, с левова равностойност от 2646.03 лв., а от своя страна Д.Д.Т. е получила на 30.10.2014г. сумата от 2646.03 лв. от оператора на „МопеуGram” в Ямбол, България - „Банка ДСК”ЕАД-кл.Ямбол.

От съдържанието на представения от ищцата индигиран екземпляр от формуляр за паричен превод на „МопеуGram" от 29.10.2014г. се установява, че при изпращането на паричната сума изпращачът П.Г. е вписала лично съобщение до получателя Д.Т. - „давам ти ги до 30.04.2015”.

От представения документ от Служба за проверка на лични документи на Пощенската служба от 05.04.2016г. се установява, че представения по делото индигиран екземпляр от формуляр за паричен превод на „МопеуGram” от 29.10.2014г. е идентичен с оригиналния екземпляр, съхраняван в „Поуст офис”Лтд. и е налице вписано лично съобщение „давам ти ги до 30.04.2015”.

С нотариална покана рег.№1531, т.П, акт.№41 на нотариус Т. П. с рег.№587 от регистъра на НК и район на действие при ЯРС от 22.04.2015г., получена от Д.Т. на 12.05.2015г., ищцата е поканила ответницата да ù върне предадената в заем сума от 2646.03 лв., предадена и получена посредством цитирания паричен превод на „МопеуGram”.

Пред ЯРС е разпитана по искане на ответницата свидетелката Г.Т. - дъщеря на ищцата и сестра на ответницата, от показанията на която се установява, че свидетелката е разбрала за получаването на конкретно тези пари едва след получаването на нотариалната покана за връщането им: “Знам конкретно за тези 2000лв. от поканата, която тя (майка ù) е изпратила към сестра ми.” Свидетелката не сочи, че знае за този превод към момента на изпращането и получаването на парите, тя не свидетелства за факти към момента на сключване на договора, тъй като е узнала за превода в много по-късен момент – когато сестра й получава поканата да върне парите. Предвид горното, заявеното от свидетелката, че парите са били дадени от П.Г. на Д.Т. като финансова помощ, т.к. последната била претърпяла тежък развод и се нуждаела от финансова подкрепа, защото останала сама с две деца, има характер на предположение и не доказва тезата на ответницата, че сумата е била получена от нея по договор за дарение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявените искове, които са евентуално съединени искове, правилно са квалифицирани от първоинстанционния съд: установителен иск по чл.422 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и осъдителен по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Установителният иск за съществуване на вземането е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя в заповедното производство и е допустим.

Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

По делото е установено предаването на паричната сума –страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 29.10.2014г. П.Н.Г. е превела на Д.Т. чрез глобалната мрежа за парични преводи „МопеуGram”, използвайки оператора й в Лондон, Великобритания, сумата от 1100 британски паунда, с левова равностойност от 2646.03 лв., а от своя страна Д.Д.Т. е получила на 30.10.2014г. сумата от 2646.03 лв. от оператора на „МопеуGram” в Ямбол, България - „Банка ДСК”ЕАД-кл.Ямбол.

Спорно е на какво основание въззивницата е получила сумата.

ЯОС намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че основанието за предаването на сумата е било договор за заем. Във формуляра за изпращане на превода ищцата-въззиваема е вписала лично съобщение до получателката, което е: „давам ти ги до 30.04.2015”, което е в смисъл, че сумата се дава за определен срок - 30.04.2015г. и подлежи на връщане. Съгласно чл.39, ал.1, т.1 от Закон за платежните услуги и платежните системи, при изплащането на сумата операторът на „МопеуGram” в лицето на „Банка ДСК"ЕАД - кл.Ямбол е предоставил на Д.Т. пълната информация, свързана с изпращането на паричния превод. Съгласно чл.39, ал.1, т.1 от ЗПУПС, незабавно след изпълнението на платежната операция доставчикът на платежни услуги на получателя предоставя или осигурява на разположение на получателя по достъпен начин следната информация: регистрационния номер на платежната операция и информация относно платеца, както и всяка друга информация, придружаваща платежната операция. С приемането на сумата въззивницата се е съгласила и е приела условията на договора за заем, включително за връщане на заетата сума. В този смисъл е неоснователно възражението на въззивницата срещу извода на ЯРС за сключен между страните договор за заем.

ЯОС намира, че възражението на въззивницата, че сумата е получена по договор за дарение, е недоказано. Показанията на свидетелката Г. Т. не установяват сключването на твърдяния от ответницата договор за дарение. Свидетелката не установява факти към момента на сключване на договора, тъй като е узнала за превода в много по-късен момент – когато сестра ù е получила нотариалната покана да върне парите. Правилни са изводите на ЯРС, че показанията на свид.Г. Т., която е сестра на въззивницата и дъщеря на въззиваемата, не доказват договор за дарение.

На основание изложеното, въззивният съд смята, че е основателен предявеният главен установителен иск за съществуване на вземането по заповед за изпълнение №1272/01.09.2015г., издадена по ч.гр.д.№2073/2015г. по описа на ЯРС, с която е разпоредено Д.Д.Т. да заплати на П.Н.Г. сумата от 2646.03 лв., представляваща неизплатено парично задължение по договор за заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.08.2015г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед уважаването на главния иск не се дължи произнасяне по евентуално съединения осъдителен иск.

Въз основа на горното, ЯОС намира обжалваното решение на ЯРС за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото, въззивницата следва да заплати на въззиваемата сторените разноски по делото пред ЯОС, но тъй като няма доказателства за такива, следва искането на въззиваемата за присъждане на разноски да бъде отхвърлено.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 241 от 04.05.2016г., постановено от ЯРС по гр.д.№ 3127/2015г. по описа на ЯРС.

Отхвърля искането на въззиваемата П.Н.Г. ***, ЕГН **********, за присъждане на разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.