В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 27 септември 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №240 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И.Н.И. ***, против Решение №220/15.04.2016г., постановено по гр.д.№3097/2015г. по описа на ЯРС, с което съдът е уважил предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК” гр.София , с ЕИК-131134023 иск с пр. осн. чл.422 ГПК, като е приел за установено по отношение на И.Н.И., че последния дължи на ищеца следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1712/2015 г. по описа на ЯРС, а именно: 2473,08лв. – главница; 225,47 лв. – договорна лихва за периода 29.12.2012г. – 29.09.2013 г., 283,61 лв. – обезщетение за забава за периода 29.12.2013г. – 09.06.2015г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 17.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането, и е осъдил въззивника да заплати на насрещната страна: 394,02лв. – разноски в заповедното производство и 573, 66лв. - разноски в исковото производство. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, и е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че по делото липсват данни и доказателства въззивникът- ответник в първоинстанционното производство да е би надлежно уведомен за договора за цесия, сключен между ищеца и „Кредибул”АД. По тази причина въззивникът счита, че договорът за цесия не може да му бъде противопоставен, респ. че ищецът не е придобил качеството на кредитор с предмет процесните вземания. Сочи се, че по делото липсват и доказателства, въз основа, на които да се направи извод кои са цесионерите по договора за прехвърляне на вземания от 27.07.2012г., както и дали с този договор е било прехвърлено и вземането срещу ответника по Договор CrediCar №3052-00001988. Твърди, се, че сключения с ответника Договор за кредит не съдържа в себе си клауза даваща възможност за прехвърляне на вземането срещу него по см. на чл.26 ал.1 ЗПК, поради което се счита, че извършеното прехвърляне е недействително. Сочи се също, че исковете за главница и лихви са недоказани и по размер. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендират се и направените разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извършил точна оценка на релевантните по делото факти. Изложено е становище, че по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало вземане на дружеството към въззивника. Оспорват се твърденията в жалбата, че договорът за цесия не е бил своевременно съобщен на длъжника. Сочи се, че по делото са налице достатъчно доказателства, че договора за цесия включва и процесното вземане срещу ответника. Твърди се с оглед възражението за нищожност по см. на чл.26 ал.1 ЗПК, че в чл.26 от Общите условия към Договора от 28.07.2009г., изрично е предвидена възможност за прехвърляне на вземането. По отношение на оспорения размер на задължението е изразено становище, че същия е бил установен, както от писмените доказателства по делото, така и от изслушаната ССЕ. Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. В писмено становище претендира отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от ч.гр.д. №1712/2015г. по описа на ЯРС, същото е било образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК със заявител „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД гр.София против длъжник И.Н.И. за сумите: 2473,08лв. – главница; 227,47 лв. – договорна лихва за периода 29.12.2012г. – 29.07.2013г.; 283,61 лв. – обезщетение за забава за периода 29.12.2013г. до 09.06.2015г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство. Въз основа на заявлението ЯРС е издал заповед №1070/20.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е разпоредил длъжникът И. да заплати на заявителя горепосочените суми, както и сумата 394,02 лв. -разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 ГПК, длъжникът И. е депозирал възражение против издадената заповед. В срока по чл.415 ГПК кредиторът- заявител е предявил установителен иск за претенцията си, който е предмет на настоящото дело.

От представения пред ЯРС, Договор за кредит CrediCar №3052-00001988/28.07.2009г., сключен между „Кредибул“АД ивъззивника И., се установява, че между тези лица е бил сключен договор, по силата на който на И.Н.И., като кредитополучател е бил отпуснат кредит в размер на 10000лв., със срок за издължаване 48 месеца и определена месечна вноска в размер на 462,65лв. Видно от договора с полагането на подписа си, кредитополучателя се е задължил да изплаща точно и навременно предоставения му кредит, по начина указан в договора и в съответствие с Общите условия CrediCar. Договорът е подписан в гр.София, на 29.07.2009г. /видно от посочената дата над подписа на кредитополучателя/.

Пред ЯРС са били представени и ОУ към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, подписани от кредитополучателя също на 29.07.2009г., както на крайната страница, така и на всяка страница от ОУ. С подписа си последният е декларирал, че разбира и безусловно приема ОУ и е съгласен да бъде обвързан с тях. Съгласно чл.26 от ОУ, кредитополбучателят, се счиита уведомен и дава изрично съгласието си, че Кредитбул може, незабавно след сключването на договора или по всяко друго време да прехвърли, както правата, така и задълженията си по договора на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя. Прехвърлянето поражда действие спрямо кредитополучателя в момента на уведомяването му за това. В чл.44 от ОУ на Кредитополучателя е вменено задължение да уведомява незабавно, в писмен вид Кредитбул за всякакви изменения във връзка с декларираните по договора данни относно – промяна на постоянен и настоящ адрес, месторабота, трудов договор и др. Всички уведомления, покани и други документи, изпратени от Кредитбул до последно декларирания от кредитополучателя адрес, се счита за валидно получени от него, дори и когато този адрес е променен, за което кредитодателя не е изрично уведомен.

Представен е и договор за покупко – продажба на МПС от 28.07.2009г., сключен между АУТО ВИВА и И.И., относно покупката на МПС, в който е договорено, че 62,50 % от цената възлизаща на 10000 лв. ще бъде заплатена на продавача посредством предоставен в полза на купувача кредит от „Кредибул“АД. Представен е приемо – предавателен протокол от същата дата, видно от който продавача е предал на ответника МПС – то предмет на договора, както и фактура от 29.07.2009г. за сумата от 10000 лв. Пред ЯРС е била представена и Многогодишна застрахователна полица „Автокаско“ на МПС №СВ4205092170065/29.07.2009г., със застраховано лице въззивника, касаеща МПС – то предмет на договора на покупко – продажба.

Видно от представеното пред ЯРС, копие от договор за цесия от 27.07.2012г., между „Кредибул“ЕАД, в качеството му на цедент и „Ти Би Ай Банк“АД, като цесионер и Инниммо Финансови Услуги ЕАД – кредитор, с оглед на това, че „Кредибул“ЕАД има задължения към кредитора Инниммо Финансови Услуги ЕАД, е бил сключен договор за прехвърляне на вземанията, по силата на който – цедента е прехвърлил на цесионера вземанията описани в приложение 1 – изцяло, за продажна цена, която е заличена, като е уговорено и при какви условия същата да се заплати, включително, че по нареждане на цедента, цесионера ще заплати продажната цена по банкова сметка ***, което ще се счита за частично погасяване на дълга, който цедента има към кредитора. Приложено е и Потвърждение за сключена цесия, подписано от изпълнителния директор на цедента от датата 24.11.2015г. в едно с Приложение към него. В Приложението към потвърждение за извършена цесия, под №18678 е администриран оригинален номер на договор – 3052-00001988, и кореспондиращ номер при „Ти Би Ай Банк“АД – 4799910024.

Представено е съобщение за прехвърляне на вземане от „Кредибул“АД, адресирано до ответника във връзка с прехвърляне на вземанията по договора кредит на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като е посочен и номера на договора при цесионера – 4799910024 и Известие за доставяне, с подател „Кредибул“АД и получател ответника, в което е посочен номер на договор 4799910024. И в двата документа е вписан адреса на ответника, съгласно посочения от самия него при подписване на договора за кредит. Видно от отбелязванията, извършени от служител на „Български пощи“ЕАД върху известието за доставяне, пратката не е била потърсена от получателя.

По искане на ищеца, пред ЯРС е била назначена и изслушана СИЕ, вещото лице по която посочва, че за перииода от сключване на договора за кредит до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от страна на ответника са заплатени за погасяването му общо 15005,35 лв. Последната заплатена на „Кредибул“ АД вноска е в размер на 140лв., на 10.08.2012г. Видно от обстоятелствената част на експертизата, след като вземането е било прехвърлен на ищеца, от ответника са били извършени три плащания: първото в размер на 500 лв., платени на стария кредитор и прехвърлени от него на ищеца, второто и третото в размер на съответно 1200 лв. на 28.05.2014г.. и 500 лв. на 31.07.2014г. по сметка на ищцовата банка с наредител ответника и посочено основание за плащане договор 4799910024. Кредибул е изпълнил задължението си по договора за кредит, като по сметка на „Ауто Вива“ е преведена сумата от 10000 лв. ВЛ-це е определило размерът на неплатените към 17.07.2015г. месечни вноски – главница и договорна лихва, съответно на 2473,08 лв.-главница и 225,47 лв. –договорна лихва.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се преценя, като неоснователна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, по делото е бил установен фактът на сключен между „Кредибул“АД и въззивника И. Договор за кредит Кредикар от 28.07.2009г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 10000 лв. във връзка със закупуването на автомобил от търговеца „Ауто Вива“, по чиято сметка сумата е била преведена, а кредитополучателя се е задължил да върне сумата на 48 месечни вноски от по 462, 65 лв. Договорът и ОУ към същия са били подписани от въззивника, като последния не е оспорил подписите си върху процесните документи. В тази връзка, ЯОС споделя изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението, че кредитополучателят не е приел и съответно не е обвързан от ОУ към договора.

Споделя се и изводът на ЯРС за неоснователност на възражението, че договорът следва да бъде възприет за нищожен по см. на чл.26 ал.1 ЗЗП. В случая възможността за прехвърляне на вземането е изрично предвидена в чл.26 отОУ към Договора за кредит.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че липсват доказателства, между кои лица е сключен договорът за прехвърляне на вземанията. Както правилно е посочил ЯРС, между стария кредитор на И. *** е бил сключен валиден договор за цесия. Възражението, че в договора като кредитор е вписано и трето лице – Иннимо Финансови услуги АД, освен, че отново е релевирано несвоевременно – едва с писмената защита, според съда е и неоснователно, т.к. в процесния договор изрично са посочени цесионера и цедента, както и уговорката между тях за прехвърляне на вземания, заедно с всичките им привилегии и тежести. Вътрешните отношенията на третото лице, наречено в договора кредитор и цедента са неотносими към настоящия правен спор. Следва да се посочи също, че цедента с нарочно писмо от 25.11.2015г. е потвърдил извършената цесия, като към същото е приложено и Приложение, съдържащо подробно описание на прехвърлените вземания в т.ч. и процесното срещу въззивника.

ЯОС приема, че цесията е била надлежно съобщена на длъжника. До последния е било изпратено уведомление, подписано от лицето Александър Паздерски, което от справка в ТР-р се установява, че в процесния период е участвало в съвета на директорите на дружеството цедент. Уведомлението е било изпратено на посочения и известен адрес на длъжника съгл. чл.44 от ОУ към договора за кредит. Фактът, че И. не е потърсил пратката не може да бъде тълкуван в ущърб на кредитора. В случай на промяна на адреса, телефона си и др. е следвало да релевира съответните възражения и доказателства в процеса, каквито в случая липсват. Освен това следва да се посочи, че уведомлението е било връчено на И. в качеството му на ответник, заедно с преписа от ИМ и приложенията към нея. Извън горепосоченото, по делото са налице данни, че кредитополучателят е бил уведомен за извършената цесия - видно от заключението на изслушаната експертиза, след цесията И. е извършил две плащания на новия си кредитор- съответно 1200 лв. на 28.05.2014г.. и 500 лв. на 31.07.2014г.

По отношение на възраженията за недоказаност на претенцията по размер. Същите са неоснователни. Съгл. подписаните от въззивника ОУ към договора за кредит в чл.25 ал.2 изрично е посочено, че погасителната месечна вноска включва част от дължимата главница и част от лихвата дължима за времето на ползване на кредита. Относно размера на задължението, ЯРС е основал решението си на неоспорената от страните СИЕ, съобразно която размерът на неплатените месечни вноски по договорът за кредит е, както следва – 2473,08 лв. – главница и 225,47лв. – договорна лихва.

Крайната дата за плащане на кредита е била 29.07.2013г. След тази дата длъжникът е изпаднал в забава, и тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, дължи лихви за забава. Лихвата за забава се претендира за период 29.12.2013г. – 09.06.2015г. /предвид обстоятелството, че съдът е обвързан от поисканото от ищеца/, изчислена от ЯРС с онлайн калкулатор, е определена в размер на 363,46лв., като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът правилно е бил уважен до пълния предявен размер от 283,61 лв.

Въпреки дадената от съда възможност И. не представи доказателства, да е изправна страна по договора и да е заплатил тези суми, респ. да не дължи същите поради обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина. Ето защо решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото и на осн. чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/009.07.2004г. на ВАдв.С, в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 438,75 лв. Съгл. чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. В представения по делото списък на разноските от въззиваемата страна обаче, освен дължимото юрисконсултско възнаграждение за осъществено представителство пред въззивната инстанция / т.6 от Списъка- възнаграждение за юрисконсулт/, са описани разноски за ДТ, възнаграждения за ВЛ-це и дължими юрисконсултски възнаграждения по заповедното и първоинстанционното роизводство /т.1-5/. По исканията за тези разноски първоинстанционния съд вече се е произнесъл с крайният си акт по делото, поради това и поради факта, че не се касае за разноски сторени пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъдени с решението по настоящото дело.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №220/15.04.2016г., постановено по гр.д.№3097/2015г. по описа на ЯРС .

ОСЪЖДА И.Н.И. *** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” гр.София , с ЕИК-131134023, сумата 438,75лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.