Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.10.2016 година
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 04
октомври 2016 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
възз.гражд.дело № 230 по описа на 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна
жалба на „МЛ Груп”ООД - гр.София,
ЕИК 200530292, депозирана чрез пълномощника адв.М.Х. от ЯАК против Решение
№149/14.03.2016 г., постановено по гр.д.№1243/2013 г. по описа на ЯРС.
С посоченото
решение ЯРС е постановил следното:
ОБЯВЯВА на
основание чл.26, ал.1, предл.ІІ-ро от ЗЗД за нищожен поради накърняване на
добрите нрави договора от 25.07.2012 г., с нотариална заверка на подписите от
29.10.2012 г., за пренаемане на недвижим имот - складова база - търговски
комплекс, находяща се в гр.Ямбол, кв.18, парцел 1, включваща сграда със
застроена площ от 97.33 кв.м., едноетажна, с идентификатор №87374.550.10.11.5,
сключен между „Фиш Комерс - 2002" ООД, ЕИК 128553659, със седалище и адрес
на управление: гр.Ямбол, ул."Жорж Папазов" №9, ет.1, представлявано
от С. Д. Х. като управител, в качеството му на наемодател и "МЛ Груп"
ООД, ЕИК 200530292, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев,
ж.к."Изток", ул."Райко Алексиев" №40А, бл.216, ет.13, ап.38,
представлявано от законен представител Х.Д.М. – управител, в качеството му на
наемател.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК "МЛ Груп" ООД, ЕИК 200530292 да заплати
на „Фиш Комерс - 2002" ООД, ЕИК 128553659 сумата от 630 лв. /шестстотин
и тридесет лв./ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
С въззивната жалба решението на ЯРС се
атакува изцяло с твърдения, че е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Заявените оплаквания са за
неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.
Въззивника сочи, че в изготвения доклад по делото съдът е квалифицирал
предявеният иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.26, ал.2
ЗЗД и е разпределил доказателствена тежест на страните, докато в обжалваното
решение, РС е разгледал спора, прилагайки друга правна норма – тази по чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД, с оглед на което не е дал точни и пълни указания на страните
относно тяхната доказателствена тежест и с това е допуснато процесуално
нарушение. Въззивника счита за неправилни и некореспондиращи с доказателствата
по делото изводите на ЯРС, че процесния договор за наем накърнява добрите
нрави, поради нееквивалентност на насрещните
престации. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е постановено при
съществено нарушение на материалния закон относно материално-правния въпрос по
приложение на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – признаване нищожността на договора за
наем, сключен при неравностойни престации и накърняване на „добрите нрави”. За
незаконосъобразен се сочи и извода на съда, че договорената наемна цена, която
е значително по-ниска от пазарната и то за магазин, излиза извън пределите на
нравствената допустимост, което накърнява добрите нрави и обуславя нищожността на договора. Според
страната, когато се извършва преценка, дали сделката противоречи на добрите
нрави, съдът не следва да се ограничи само до нейното формално съдържание, а
следва да се съобрази с крайния резултат, който трябва да е съвместим с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, тъй като чл.9
ЗЗД определя свобода на договарянето. В жалбата се твърди, че даже да е налице
отклонение от пазарната наемна цена на търговския обект и заплащаната за същия
действителната наемна цена, не се налага извода за неравностойност на
престацията, която да съставлява нарушение на добрите нрави и да води до
нищожност на сделката в хипотезата на чл.26 ал.1 ЗЗД. Иска се
отмяна на атакуваното решение и при произнасяне по същество въззивния съд да
отхвърли предявеният в производството иск. Заявена е и претенция за присъждане
на направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263
ГПК, въззиваемата страна „Фиш Комерс - 2002"
ООД, чрез пълномощника си адв.М.Й. от ЯАК, е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба, с който е оспорила основателността й. Изложени
са подробни съображения, въз основа на които счита процесния договор за
нищожен, поради накърняване на добрите нрави, изразяващи се в пълна
нееквивалентност на престациите по договора за наем и договора за пренаемане,
което е заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Счита, че
сключването на договора за пренаемане е злоупотреба с права по чл.289 ТЗ и е в
пълно противоречие с добрата търговска практика, което също е накърняване на
добрите нрави. В тази насока страната твърди, че правилно и в съотвествие с
установената фактическа обстановка по делото, съдът е приел, че е налице пълна
нееквивалентност на насрещните престации, а поради накърняване на добрите
нрави, договорът е нищожен. Предвид изложените съображения се иска жалбата да
се остави без уважение като неоснователна, с всички произтичащи от това законни
последици. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В о.с.з. въззивника, редовно и
своевременно призован, не се представлява.
В о.с.з. въззиваемата страна,
редовно и своевременно призована, не се представлява, но чрез пълномощника си
адв.М.Й. от ЯАК поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба по
съображения, изложени в отговора, като моли за потвърждаване на атакуваното
решение.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Приетите за установени от ЯРС
факти не са спорни между страните по делото.
Видно от представения с исковата
молба заверен препис от договор за наем от 25.07.2002 г. „Семена и посадъчен
материал" АД - гр.Ямбол, в качеството му на наемодател и „Фиш Комерс -
2002" ООД - гр.Ямбол, в качеството му на наемател, представлявано от
управителя С. Д. И. са сключили договор за наем, по силата на който ищцовото
дружество е наело две складови бази - едната в с.Зимница, обл.Ямбол, с терен от
10 000 кв.м., три склада с площ от по 1080 кв.м., два склада с площ от по 720
кв.м. и битова сграда с площ от 100 кв.м., а другата в гр.Ямбол, кв.18, парцел
I, включваща сграда със застроена площ от 97.33 кв.м., едноетажна, с идентификатор
№87374.550.10.11.5 за срок от 10 години, при годишна наемна цена в размер на
6000 лв. С анекс от 11.07.2012 г. договорът за наем от 25.07.2002 г. е бил
продължен за срок от още десет години до 25.07.2022 г., при непроменени
останали клаузи.
От представените с исковата молба
заверени преписи от фактури, фискални бонове и дневник на покупките на „Фиш
Комерс -2002"ООД се установява, че през 2012 г. и м.ХІІ.2011 г. ищцовото
дружество е заплащало на „Семена и посадъчен материал" АД - гр.Ямбол всеки
месец наем от по 550 лв. без ДДС, а с ДДС от 660 лв.
Видно от договор за наем от
01.01.2012 г. „Фиш Комерс - 2002" ООД - гр.Ямбол в качеството му
наемодател, представлявано от управителя С. Д. И.и ЕТ „Лъки-68-Цанка
Чолакова" в качеството му на наемател са сключили договор за наем, по
силата на който ищцовото дружество е отдало под наем магазин, находящ се в
гр.Ямбол на Кооперативен пазар, с площ от 57 кв.м. за срок от две години и при
наемна цена от 120 лв. на месец. Видно от договор за наем от 01.01.2012 г. „Фиш
Комерс - 2002" ООД - гр.Ямбол в качеството му наемодател, представлявано
от управителя С. Д. И. и ЕТ „Меджик-Михал Д." в качеството му на наемател
са сключили договор за наем, по силата на който ищцовото дружество е отдало под
наем магазин, находящ се в гр.Ямбол на Кооперативен пазар, с площ от 40 кв.м.
за срок от две години и при наемна цена от 120 лв. на месец.
Видно от договор за наем от
25.07.2012 г. „Фиш Комерс - 2002" ООД - гр.Ямбол в качеството му
пренаемодател, представлявано от управителя С.Д. Х. и „МЛ Груп" ООД -
гр.София в качеството му на пренаемател са сключили договор за наем, по силата
на който ищцовото дружество е отдало под наем на ответното дружество складова
база - търговски комплекс, находяща се в гр.Ямбол, кв.18, парцел 1, включваща
сграда със застроена площ от 97.33 кв.м., едноетажна, с идентификатор
№87374.550.10.11.5 за срок от 10 години до 25.07.2022 г. при обща наемна цена
от 2000 лв. за целия срок на договора. В договора е уговорено пренаметалят да
заплати наемната цена не по-късно от изтичане на срока на договора и след
представяне на фактура. Нотариалната заверка на подписите на страните е
извършена на 29.10.2012 г.от Нотариус с район на действие при СРС.
Видно от договор за наем от
25.07.2012 г. „Фиш Комерс - 2002" ООД - гр.Ямбол в качеството му
пренаемодател, представлявано от управителя С. Д. Х. и „Българска птицевъдна
компания" ЕООД - гр.Плевен в качеството му на пренаемател са сключили
договор за наем, по силата на който ищцовото дружество е отдало под наем на
пренаемателя складова база, находяща се в с.Зимница, обл.Ямбол, с терен от
10000 кв.м., три склада с площ от по 1080 кв.м., два склада с площ от по 720
кв.м. и битова сграда с площ от 100 кв.м. за срок от 10 години до 25.07.2022 г.
при обща наемна цена от 10000 лв. за целия срок на договора. В договора е
уговорено пренаметалеят да заплати наемната цена не по-късно от изтичане на
срока на договора и след представяне на фактура. Нотариална заверка на подписите
на страните е извършена както следва: на представляващия
дружеството-пренаемател на 15.10.2012 г. от Нотариус с район на действие при
СРС и на представляващия дружеството-пренаемодател на 19.10.2012 г. от Нотариус
с район на действие при ЯРС.
На проведено на 22.01.2013 г. общо
събрание на съдружниците във „Фиш Комерс - 2002" ООД - гр.Ямбол са приети
решения, по силата на които С. Д. Х. е бил изключен като съдружник и освободен
като управител на дружеството. Законосъобразността на тези решения е била
потвърдена по съдебен ред с влязло в сила решение по т.д.№19/2013 г. по описа
на ЯОС.
От заключението на изслушаната
съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло се установява, че
средния пазарен наем за подобен на процесния недвижим имот. съставляващ
складова база - търговски комплекс, находяща се в гр.Ямбол, кв.18, парцел 1,
включваща сграда със застроена площ от 97.33 кв.м., едноетажна, с идентификатор
№87374.550.10.11.5 за 2012 г. е в размер на 350 лв. месечно, а към момента на
изготвяне на заключението - 09.02.2016 г. е 550 лв. месечно. От заключението и
от представените от ищеца преписи от фактури за периода м.VII.2012 г. -
м.VII.2013 г. се установява, че дължимите наеми, съобразно договорите за наем
от 01.01.2012 г., с които "Фиш Комерс-2002" ООД е отдало под наем на
ЕТ "Лъки-68-Цанка Чолакова" и ЕТ "Меджик-Михал Д."
помещения - магазини в процесния недвижим имот, са били заплащани своевременно.
От заключението се установява също така, че дължимият наем съобразно договор за
наем от 25.07.2012 г., с който "Фиш Комерс-2002" ООД е преотдало под
наем процесния имот на "МЛ Груп” ЕООД е заплатен общо в размер на 2400 лв.
с ДДС, както следва: с превод на 12.12.2012 г. - 1000 лв. и с превод на
13.09.2013 г. -1400 лв., по издадени фактури.
От показанията на свидетелката Ц.
Ч. се установява, че е била наемател на обект - магазин, монолитна сграда, на
"Сортови семена", находящ се на Кооперативния пазар в гр.Ямбол. Свидетелката
била наемател на обекта от 2002 г. до 2013 г. или 2014 г., а наемодател й било
ищцовото дружество. Ползвала имота до момента, когато се появил С. Х., който
започнал непрестанно да я привиква и да настоява наема да се плаща на него,
като представял някакви договори, че е във владение на магазина.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения
в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съображенията са следните:
При служебната си
проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценено по същество, атакуваното
решение е правилно.
Пред ЯРС ищеца "Фиш Комерс-2002" ООД е
предявил иск за прогласяване нищожността
на договор от 25.07.2012 г., с нотариална заверка на подписите от 29.10.2012
г., за пренаемане на недвижим имот - складова база - търговски комплекс,
находяща се в гр.Ямбол, кв.18, парцел 1, включваща сграда със застроена площ от
97.33 кв.м., едноетажна, с идентификатор №87374.550.10.11.5, поради
противоречие и заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на
предмет.
Съобразно фактическите
обстоятелствата, наведени в исковата молба и заявеният петитум предявеният иск
следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2, ЗЗД.
Такава е и правната квалификация, възприета от първостепенния съд.
Във въззивната жалба въззивника е
заявил, че в изготвения доклад по делото съдът е квалифицирал предявеният иск
по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗЗД и е разпределил
доказателствена тежест на страните, докато в обжалваното решение, РС е
разгледал спора, прилагайки друга правна норма – тази по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД,
с оглед на което не е дал точни и пълни указания на страните относно тяхната
доказателствена тежест и с това е допуснато процесуално нарушение.
Така заявеното оплакване се
прецени за неоснователно. Действително в доклада по делото и в диспозитива на атакуваното
решение първостепенния съд е изброил словесно основанията на предявения иск,
като посочил едно от тези основания цифрово - чл.26, ал.1 пр.2 ЗЗД. Словесно в
диспозитива на постановеното решение след това цифрово основание е посочено „накърняване
на добрите нрави”, а в доклада по делото основанието също е отразено словесно. При
това положение не може да бъде възприета тезата на въззивника, че предявения
иск е разгледан на правно основание различно от посоченото в доклада. Очевидно
се касае за техническа грешка на съда или при изписване на цифровото основание
на предявения иск или при изброяване на хипотезите на чл.26, ал.1 ЗЗД. Тази
обаче грешка по никакъв начин не би могла да бъде квалифицирана като
процесуално нарушение, което да е толкова съществено, че да е довело до
неправилно разпределение на доказателствената тежест (според твърденията във
въззивната жалба), съответно до нарушаване правото на защита на ответника (сега
въззивник). Напротив – с доклада по делото доказателствената тежест е правилно
разпределена, като на ищеца е възложена тежестта да установи сключване на
процесния договор при наличието на твърдяните основания за нищожност, а за
ответника (сега въззивник) е посочено, че не носи доказателствена тежест.
Ето защо, при изложените съображения,
оплакването за допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд при
изготвяне на доклада по делото, се прецени за неоснователно.
Предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен. Така правилно е преценил и първостепенния съд, като за
да уважи иска е изложил мотиви, които настоящия съд споделя и на осн. чл.272
ГПК препраща към тях.
Съгласно чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД,
нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави. Обратната страна на
тази повелителна норма се съдържа в разпоредбата на чл.9 ЗЗД, в която добрите
нрави („морала“) са регламентирани като един от ограничителите на свободата на
договаряне на страните. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася
както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
В съдебната практика се приема, че
липсата на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори се
приема за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на
свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в Решение №277/26.01.2015 г.,
постановено по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС разяснява, че преценката дали
нееквивалентността е значителна, съответно дали е налице основание за нищожност
на сделката, следва да се извършва при съобразяване на преследваната от
страните цел и обстоятелството свързана ли е тя с удовлетворяване на значим,
допустим от закона интерес. (в т.см. Решение №153/24.07.2015 г. по
гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В атакуваното решение
първостепенния съд правилно е приел, че при процесния
договор за наем е налице именно такава нееквивалентност на насрещните престации,
предвид обстоятелството, че при сключването му представляващия ищцовото
дружество управител С. Д. Х.е договорил отдаването под наем на складовата база
- търговски комплекс, находяща се в гр.Ямбол, кв.18, парцел 1, включваща сграда
със застроена площ от 97.33 кв.м., едноетажна, с идентификатор
№87374.550.10.11.5 за срок от 10 години, при наемна цена от 2000 лв. за целия
срок на договора, при положение, че обичайния пазарен наем за подобен имот към
2012 г. е бил 350 лв. месечно, т.е. едногодишния среден пазарен наем е
надхвърлял договорения с ответника наем за целия срок на договора от 10 години. Правилно е
прието и че аргумент за обосноваване на нееквивалентността на насрещните
престации са и обстоятелствата, че към момента на сключване на атакувания
договор за наем самото ищцово дружество е било наемател на процесния имот със
срок на договора от 10 години, като за двата обекта - предмет на наемното си
отношение "Фиш Комерс-2002" ООД е следвало да заплати на своя
наемодател 6000 лв. на година, т.е. много пъти повече отколкото е следвало да
получи под формата на наеми от двата договора за пренаемане на складовите бази
в с.Зимница и в гр.Ямбол, сключени от С.Д. Х. като представляващ дружеството-ищец.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изведения извод е и факта, че към момента
на сключване на атакувания договор за
наем "Фиш Комерс-2002" ООД е имало сключени двугодишни договори за
наем на двата самостоятелни обекта, съставляващи складовата база - търговски
комплекс в гр.Ямбол, по силата на които е получавало по 120 лв. месечна наемна
цена за всеки един от двата обекта или общо 240 лв. на месец (равняващи се на
5760 лв. за 2-годишния срок на договорите), което от своя страна още веднъж
подчертава огромната липса на еквивалентност на насрещните престации при
атакувания договор за наем.
При тези
съображения и при констатираната нееквивалентност на насрещните престации,
следва да се приеме, че е нарушен принципа на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Ето защо правилно е прието, че при
сключването на процесния договор е налице нарушаване на добрите нрави и
договорът следва да бъде обявен за нищожен.
При изложеното
до тук, за неоснователни се прецениха оплакванията във въззивната жалба, че
първостепенния съд не е установил действителната фактическа обстановка, не е
извършил задълбочена преценка на доказателствата по делото и не е обсъдил
възраженията на ответното дружество. Както вече се посочи, фактическата
обстановка по делото е правилно установена, а и липсва спор между страните по
отношение на нея. На следващо място – следва да бъде отбелязано, че ответното
дружество не се е възползвало от възможността по чл.131 ГПК да подаде писмен
отговор на исковата молба, поради което по отношение на него са настъпили
последиците по чл.133 ГПК. Независимо от това релевираните от ответника в хода
на процеса възражения надлежно са обсъдени от ЯРС. При тези съображения гореописаните
оплаквания, представляващи такива за необоснованост на атакуваното решение, се
прецениха за неоснователни
При всичко изложено до тук
предявеният иск
с правно основание
чл.26, ал.1 ЗЗД се прецени за основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен, като процесния договор бъде прогласен за нищожен поради противоречието
му с добрите нрави. При това положение е ненужно да бъдат обсъждани останалите,
заявени от ищеца основания за нищожност. Районния съд, като е достигнал до
същите правни изводи е постановил правилно и законосъобразно решение, което не
страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба – да се остави без уважение.
При този изход на делото въззиваемата
страна има право да и се присъдят разноски за въззивната инстанция. Въззивния
съд обаче не присъжда разноски на "Фиш
Комерс-2002" ООД независимо от наличието на надлежно искане, поради липса
на доказателства за сторени във въззивното производство разноски.
Водим от изложеното и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №149/14.03.2016 г., постановено по гр.д.№1243/2013 г. по описа на
Ямболския районен съд.
Решението, на осн. чл.280, ал.2, т.1 ГПК, е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.