Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.10.2016 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 20
септември 2016 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като
разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
въззивно
гражданско дело № 180 по описа на 2016 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
във фаза след като с Решение №51/27.04.2016 г. на ВКС, постановено по
к.гр.д.№4968/2015 г., І-во ГО е
обезсилено Решение №130/14.07.2015 г., постановено по в.гр.д.№225/2015 г.
по описа на ЯОС в частта, с която е
отхвърлен предявеният от В.И.В. срещу И.С.В. иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.23
СК за установяване право на собственост на ищеца върху вилна сграда и гараж,
построени в дворно място с площ от 840 кв.м., находящо се в с.К., ул.”*****” №**, съставляващо ПИ №142,
което участва в УПИ І-142,144 и делото е върнато за ново разглеждане в
обезсилената част. В решението на ВКС, след като е констатирано че ИМ е
нередовна, тъй като не е посочено придобивното основание за вилната сграда и
гаража, са дадени задължителни указания за въззивния съд да разгледа делото,
след отстраняване недостатъците на ИМ.
В депозираната въззивна
жалба въззивника В.В. обжалва Решение
№284/05.05.2015 г., постановено по гр.д.№1998/2014 г. на ЯРС в частта, с
която предявеният, на осн. чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.23, ал.1 СК, иск за установяване правото му на собственост по
отношение на имот, съставляващ вилна
сграда с гараж, находящ се в с. Кабиле, община „Тунджа", построени в ПИ 142, целия с площ от 820 кв.м., е
отхвърлен. Счита решението в обжалваната част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В жалбата излага доводи, че вилната
постройка е строена от родителите му, които като собственици на земята
са придобили и собствеността върху постройките, тъй като в полза на страните няма учредено право на строеж
за вилната постройка. Сочи и обстоятелството,
че съдът не е съобразил и факта на получаваните от въззивника - ищец по време
на брака значително по-високи доходи в сравнение с ответницата, докато
последната не е полагала грижи по домакинството и грижи по децата, поради което
не е допринесла с нищо за изграждането на вилната сграда и гаража. Вилната
сграда и гаражът са придобити от него през 2005 г. през време на фактическата
раздяла по давностно владение, като давността е изтекла към момента на снабдяването му с нотариален акт за тях.
С молба,
вх.№3289/20.05.2016 г. ищеца В.И.В.,
чрез пълномощника си адв.П.Г., в изпълнение на дадените указания за
отстраняване на нередовности по ИМ посочва, че основанието за претендираното
право на собственост върху процесните вилна сграда и гараж, е придобивна
давност с начален момент - м.септември
1994 г. (настъпване на фактическата раздяла) и краен момент – 14.07.2005 г. (датата на нотариалния акт). Моли за
отмяна на решението в атакуваната част, като при произнасяне по
същество въззивния съд да уважи предявеният в производството установителен иск относно
процесните вилна сграда и гараж. Заявена е и претенция за присъждане на направените
по делото разноски.
В предвидения
от закона срок въззиваемата И.В.
е депозирала отговор на въззивната жалба, в който е оспорила основателността й,
като моли съда да я
остави без уважение. Заявява, че вилната сграда и гаража са придобити през време на брака на
страните с общи парични
средства, усилия и труд, а не само със средствата на жалбоподателя В.В..
В депозирания, след
отстраняване на нередовностите по ИМ, отговор, вх.№4044/27.06.2016 г. И.С.В.,
чрез пълномощника си адв.В.С., отново оспорва предявения иск, като
неоснователен и недоказан, като моли за отхвърлянето му. Заявява, че процесните
вилна сграда и гараж са придобити по време на брачното съжителство на съпрузите
с общи парични средства, усилия и труд, с преобладаващ принос на И.В.. Посочено
е още, че процесните вилна сграда и гараж са построени въз основа на Строително
разрешение №216/06.02.1985 г. на ЯОНС, като при издаване на същото са спазени
правилата на ЗТСУ (отм.) – при декларация-съгласие, нотариално заверена по
чл.56, ал.2 ЗТСУ (отм.), от собственика на дворното място и титуляра на
строителството, като цялата документация се съхранява в общинската
администрация. Оспорено е твърдението за придобиване на имота от ищеца по
давност. Заявено е, че в производството не е оборена от ищеца презумпцията на
чл.21, ал.1 СК. Въз основа на изложените и другите подробни съображения в
отговора се иска съдът да приеме, че не е налице нито една от предпоставките на
чл.79, ал.1 ЗС, които да легитимират ищеца като едноличен собственик на
процесните имоти, тъй като същият не е установил спокойно, неоспорено и
продължило повече от 10 години владение по отношение на тях.
В о.с.з. въззивника В.В.
се явява лично, като чрез пълномощника си адв.П.Г., поддържа подадената
въззивна жалба, както и направените уточнения. Моли за уважаване на жалбата.
Поддържа и претенцията за присъждане на разноски, като представя списък по
чл.80 ГПК. Подробни съображения в подкрепа на претенцията са развити в
представена по делото писмена защита.
В о.с.з. въззиваемата И.В.
се явява лично, като чрез пълномощника си адв.В.С., поддържа съображенията,
изложени в писмения отговор на въззивната жалба, както и тези по повод
направените уточнения на ИМ. Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение
и за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната част. Поддържа
и претенцията за присъждане на разноски за въззивното производство, като
представя списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения в подкрепа на претенцията
са развити в представена по делото писмена защита.
След
преценка на доказателствата по делото, относими към повдигнатия пред въззивния
съд правен спор, ЯОС приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото са
бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на 28.07.1974 г., прекратен по
взаимно съгласие с Решение №54/23.04.2014 г. , постановено по гр.д.№123/2014 г.
по описа на ЕРС, влязло в сила на 23.04.2014 г. От брака си страните имат родени две
навършили пълнолетие към момента на развода деца – Н.И., род. на *** г. и С.Р. , род. на *** г.
Видно от НА №63, дело
№1126/1961 г. наследодателят на ищеца – И.В.И. е признат за собственик по
давност на следния недвижим имот: дворно място, заедно с построената в него паянтова
къща, находящо се в с.Кабиле, състоящо се от 522 кв.м., в кв. 22 по плана на
селото. След смъртта си И.В.И. е оставил следните наследници по закон – К. Г. И. – съпруга, поч. на
24.05.2009 г., В.И.В. – син и З. И.В. – син, поч. на 29.08.2009 год., видно
от представеното удостоверение за наследници №153/29.05.2014 г.
С НА №147, дело
№523/14.07.2005 г. В.В., К. И. и З.В. са признати за собственици по наследство и давностно
владение на 318/840 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в с.К., ул.”****” №**, целия с площ 840 кв.м.,
съставляващ ПИ 142, в кв.19 по плана на селото.
С НА №148, дело
№524/14.07.2005 г. ищецът е признат за собственик въз основа на давностно
владение на следния недвижим имот: вилна сграда с гараж, находящи се в с.К., ул.”****” №**, построена в ПИ 142,
целия с площ 840 кв.м., в кв. 19 по плана на селото.
Видно от приложения НА №019,
дело №290/18.05.2009 г., К. Г. И.и З. И.В. са продали на
ищеца собствените си 5/6 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в с.К., ул.”******” №**, с площ 840 кв.м.,
съставляващ ПИ 142 в кв.19 по плана на с.К., ведно с изградените в имота
жилищна сграда със застроена площ 61 кв.м., лятна кухня и навес с оградни стени
с обща площ 50 кв.м. и подобрения в имота за сумата от 5406,48 лв., която сума
са получили напълно и в брой от купувача.
По делото е приложено
заверено копие от строително разрешение
№216/06.02.1985 г. , с което ЯОНС
разрешава на В.В. да построи в кв.19, парцел I-142, с.Кабиле вилна
сграда по одобрен архитектурен и конструктивен проект, на осн. чл.225 от ППЗТСУ.
В строителното разрешение е отразено, че проекта е одобрен от арх.Бъчваров.
Представени са писмени
доказателства, в т.ч. експертни решения на ТЕЛК от 2001 и 2013 г., видно от
които на ответницата е поставена диагноза лека олигофрения, същата е с 50%
намалена работоспособност, като е с посочената диагноза от датата на раждането си
– *** г. Представено е и заверено копие от трудова книжка на ответницата, видно
от попълванията в която същата е полагала труд в ТПК „Недялко Царев“ за периода
1971 – 2003 год. и е реализирала за този период трудово възнаграждение в
различни размери. По делото е изискана служебно справка от НОИ – ТП – Ямбол
относно получаваната от ответницата пенсия, видно от която пенсията на лицето е
отпусната от 30.11.2001 г. и се изплаща от м.януари 2002 г., като от справката
се установява, че същата е получавала пенсия за периода от 2002 – до 01.12.2009
г.
Представено е и копие от
трудовата книжка на ищеца, видно от вписванията в която последния е полагал
труд по трудово правоотношение за периода 1970 – 2001 год., като е реализирал
трудово възнаграждение в различен размер.
По делото пред
първостепенния съд са събрани и гласни доказателства. В показанията си св.С. К.
– съсед на ищеца посочва, че познава добре ищеца, знаел, че се оженил но не
знаел за кого. Твърди, че страните не са
заедно „става 20 год.“ Твърди, че от 1965 г. жената на ищеца не я е виждал на
село. В дворното място, където живеел ищеца имало вила и гараж, строени през
1980 г. от майката и бащата на В..
Вилата била построена през 1983 г., когато и починал бащата на ищеца.
Строителството продължило 2-3 год. Не знаел кой е дал парите. Дядото и бабата
/родители на ищеца/ били пенсионери, но бабата заработвала допълнително. На
селото бил виждал децата, но не и майка им. Като семейство знаел, че живеят в
гр.Ямбол. Не знаел ищеца да е бил в затвора. Св.Н.В. – син на страните посочва, че родителите му са били заедно
до 1994 год., когато е влязъл в казармата. Когато се прибирал в отпуска майка
му си била в къщи, а баща му на село, защото майка му постоянно шетала. През
годините за сметките и издръжката на него и сестра му се грижел бащата. Свидетелят твърди, че е виждал парите, които
баща му носи в къщи, те били много, получавал голяма заплата. Майка му работела
почасово. Издръжка не може да каже да е имал от нейна страна. Свидетелят бил
отгледан от баба си по майчина линия - тя готвела и шетала. Майка му не
сготвила дори веднъж. Пари в къщата майка му не внасяла. Свидетелят твърди, че
си спомня когато се е строила вилата в с.Кабиле. Когато дядо му починал, вилата
била завършена. Строителството започнало
много по-рано. Свидетелят не знаел каква
е болестта на майка му. Твърди, че тя не е получавала пенсия по болест. Бащата
давал пари на бабата, за да им купува дрехи и помагала. Жилището, в което живеели било на бабата по
майчина линия. По–късно свидетелят разбрал, че има част от него. Когато
свидетелят учил в Сливен майка му не му била дала и стотинка. Не знаел кой се е
грижил за сестра му тогава, т.к. бил в Сливен. Св.С.Р. - дъщеря на страните посочва, че родителите й
се разделили 1997–1998 г., нямали развод, но не живеели заедно. По-късно в
показанията си уточнява, че родителите й се разделили пред 1994 г. и не са се
виждали след този период. След раздялата за нея се грижели майка й и баба й.
Свидетелката не си спомня баща й да е участвал в нейната издръжка. Преди раздялата родителите й били
инвестирали парите си във вилата в с.Кабиле. Майка и работела без прекъсване, отделно
получавала и пенсия и всички пари ги внасяла в къщи, в семейството. Като деца
за тях се грижела майка им и баба им. Баща им получавал много пари. Дядото на
свидетелката починал през 1985 год., тогава свидетелката мисли, че вилата се е
строяла. Свидетелката знаела, че част от
другата къща, която била в същия двор, баща й я купил, като взел пари за
таксите от нея и съпругът й.
Пред въззивния съд нови
доказателства не се събраха с изключение на архитектурния проект за изграждане
на процесната вилна сграда, одобрен от арх.Б. и вече описаното строително разрешение.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в предвидения
в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаряща на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Преценена по същество въззивната жалба е
неоснователна.
В съответствие с
правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното
решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество въззивния съд намери следното:
С оглед постановеното от
касационната инстанция предявеният от В.И.В. срещу И.С.В. иск за установяване
право на собственост на ищеца върху вилна сграда и гараж, построени в дворно
място с площ от 840 кв.м., находящо се в с.К., ул.”*****” №**, съставляващо ПИ №142,
което участва в УПИ І-142,144 е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, вр.
чл.23 СК.
Така определената правна
квалификация означава, че ищеца претендира да се приеме за
установено по отношение на ответницата,
че е налице пълна трансформация на
лично имущество в полза на ищеца по отношение на процесните вилна сграда и гараж, придобити през време на брака на
страните на името на ищеца, а не е налице съвместен принос за придобиването. За
да проведе успешно доказване на тази претенция ищецът по безспорен и
несъмнен начин следва да установи, че при придобиването на процесните недвижими
имоти по време на брака му с ответницата са вложени негови средства с
извънсемеен характер. Предвид направеното от ищеца уточнение на исковата молба,
той следва да докаже изтеклата в негова полза придобивна давност, в т.ч. –
началния и крайния момент на давностното владение.
Предявеният
иск е допустим. При преценка по същество, извършена въз основа на
събраните по делото доказателства, относими към претенцията на ищеца, въззивния
съд намери иска за неоснователен. По този начин правилно се е произнесъл и първостепенния
съд. При постановяване на решението си, за да достигне до извод за неоснователност
на предявения иск и съответно да го отхвърли, ЯРС е извършил пълен и обективен анализ на събраните
по делото доказателства.
Съгласно чл.21, ал.1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. В ал.2 на чл.21 СК е уредено, че
съвместният принос може да се изрази във влагане на
средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Съгласно чл.21,
ал.3 СК съвместният принос
се предполага до доказване на противното. Изключение от съвместния
принос законодателят приема в хипотезите на чл.22 и чл.23 СК.
В конкретния случай и въз
основа на събраните по делото доказателства, въззивния съд приема, че
процесните недвижими имоти са придобити по време на брака на страните и преди
настъпване на фактическата раздяла между тях. Не намират опора в
доказателствата по делото твърденията на въззивника, че сградите са незаконно
построени със средства и труд на неговите родители.
Представеното строително разрешение №216/06.02.1985 г.
по същността си представлява официален документ, видно от съдържанието на който
ЯОНС разрешава на В.В. да построи в кв.19, парцел I-142, с.К. вилна сграда по одобрен
архитектурен и конструктивен проект, на осн. чл.225 от ППЗТСУ. В строителното
разрешение е отразено, че проекта е одобрен от арх.Б.. За издаването на
строително разрешение в ППЗТСУ (отм., но действал към момента на издаване на
обсъжданото строително разрешение) е предвидена специална процедура, в т.ч. и
придружаващи заявлението за издаване документи (чл.226 ППЗТСУ отм.).
Разрешението за строеж, след влизането му в сила, представлява стабилен
административен акт и за отмяната му в чл.229, ал.2 ППЗТСУ (отм.) е предвидена
специална процедура и основания. Нещо повече – в чл.229, ал.2 ППЗТСУ (ред. ДВ
бр.48/1985 г.) е посочено, че не може да се отменят
одобрени проекти и разрешения за строеж на реализирани обекти, за които са
изтекли две години от приемането им, независимо от допуснатите нарушения и
настъпилите обстоятелства след това. При това положение тезата на
въззивника за незаконно построяване на сградите се явява неоснователна и не се
споделя.
Действително по делото
липсват категорични доказателства относно момента, в който е започнало
строителството на процесните сгради и момента на завършването им, но не е
спорно между страните, че това е станало по време на брака им и преди
настъпване на фактическата им раздяла. При това следва категоричен извод, че процесните
вилна сграда и гараж, към момента на придобиването им са придобити от страните
в режим на СИО. И това е така, тъй като въззивника не обори по надлежен начин
съвместния принос на страните в изграждането им.
На
първо място, по делото липсват каквито и да било доказателства имотите, предмет на иска,
макар и придобити по време на брака, да са придобити изцяло с лични средства на
ищеца или да са строени със средства на родителите му единствено и само за него
и без никакъв принос на ответницата.
Действително от
представените писмени доказателства се установява, че през периода на
реализиране на строителството ищеца е реализирал по-големи доходи от
ответницата, но следва да бъде отчетен факта, че последната също е работила и
реализирала доходи, както и че към този момент същата е полагала лично и чрез
майка си грижи за къщата, домакинството и непълнолетните деца на страните. До
този извод съда достига след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, твърденията на ищеца, който сам посочва, че строежът е започнал
през 1983 г. и ценейки при условията на чл.172 от ГПК показанията на
разпитаните свидетели В. и Р. (син и дъщеря на страните), чиито показания, предвид
наличието на спорове между родителите и съобразно изложеното от всеки от свидетелите,
навеждат на заинтересованост към твърденията на двете страни, са
непротиворечиви в частта им относно това, че за децата се е грижела майка им и
баба им по майчина линия.
От друга страна -
установява се от събраните по делото доказателства, че ищецът не е придобил
имота възмездно, а се силае да се легитимира като собственик на вилната сграда
и гаража по давностно владение (с оглед направеното уточнение на ИМ, относно
подържаното основание за претендираното право на собственост).
В чл.79, ал.1 ЗС е предвидено, че правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Давността по своя характер е оригинерен
способ за придобиване на недвижим имот. В задължителната практика на ВКС по чл.290
ГПК - Решение №159/01.07.2014 г. на ВКС по гр.д.№1435/2014 г., I г. о. е
прието, че за придобиване по давност
правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не
е придобито вече по друг начин. Недопустимо е собственикът на имота да може да
придобие имота на друго основание, след като го е придобил. Правото на
собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава
това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт
върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право
повторно на друго правно основание.
С ТР №1/2012 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че при съсобственост, независимо от юридическия факт, от
който произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
Както
вече се посочи по-горе, настоящия съд прие, че процесните недвижими имоти са
придобити от страните в режим на СИО. Ищеца, сега въззивник, се позовава на
изтекла в негова полза придобивна давност за периода 1994 г. – 14.07.2005 г.,
т.е. период от време когато страните са били в брак, но фактически са
разделени. Правната теория приема, че при придобивна давност през време на
фактическа раздяла или при пълно неучастие на единия съпруг, липсва принос по
см. на чл.21, ал.1 СК, т.к. в такава хипотеза фактическата раздяла се
приравнява с прекратения брак.
Конкретния
случай обаче е специфичен, тъй като процесните имоти вече са придобити по време
на брака на друго основание, т.е са съсобствени между страните. В тази връзка и
на основание общото правило, ищецът упражняващ владение върху частта на
ответницата следва да извърши едностранни действия, с които да обективира
намерението си, че владее за себе си. Доказателства по делото за извършване на
действия, като посочените, ищеца не е ангажирал, нещо повече – липсват и
твърдения в тази насока.
Ето защо и въз основа на
изложените до тук съждения, настоящия съд прие, че предявеният в производството
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Въз основа на изложеното до тук,
въззивната жалба се прецени за неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение. Решението на ЯРС, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от В.И.В. срещу И.С.В. иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.23 СК за
установяване право на собственост на ищеца върху вилна сграда и гараж,
построени в дворно място с площ от 840 кв.м., находящо се в с.К., ул.”****” №**, съставляващо ПИ №142, като правилно, законосъобразно и
нестрадащо от пороците, визирани във въззивната жалба, при условията на чл.271,
ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
При изхода на спора пред въззивния съд, въззивника няма право на
разноски, а искането на въззиваемата за присъждане на такива е основателно за
сумата 600 лв. – възнаграждение за процесуално представителство, за заплащане
на което е представено надлежно доказателство и списък по чл.80 ГПК.
Водим
от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №284/05.05.2015 г.,
постановено по гр.д.№1998/2014 г. на ЯРС в частта, с която е отхвърлен
предявеният от В.И.В. срещу И.С.В. иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.23 СК за
установяване право на собственост на ищеца върху вилна сграда и гараж,
построени в дворно място с площ от 840 кв.м., находящо се в с.К., ул.”****” №**, съставляващо ПИ №142, който
участва в УПИ I-142, 144 по плана на с. К., общ. Т., при граници на имота:
улица; УПИ II-141, 145; УПИ X-144; УПИ XI-143.
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН ********** да заплати на И.С.В., ЕГН **********
направените за въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.