Решение по Гражданско дело 159/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.10.2016 г. гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На 20 септември 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

въззивно гражданско дело № 159 по описа за 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на М.С.В. *** против Решение №10/01.03.2016 г., постановено по гр.д.№275/2015 г. по описа на ТРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от М.С.В. с ЕГН ********** *** против ЗП Н. П. Г. от с.Срем, общ.Тополовград искове за неизплатено трудово възнаграждение за месец юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2015 г. по 680 лв. на месец, общо в размер на 4080 лв. и за внасяне на социални осигуровки за същия период.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от М.С.В. с ЕГН ********** *** против ЗП Н. П.Г. от с.Срем, общ.Тополовград иск за неползван годишен отпуск за 2014 г. и 2015 г.

ОСЪЖДА М.С.В. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ТРС държавна такса в размер на 163,20 лв. /сто шестдесет и три лева и 20 ст./ и на ЗП Н. П.Г. сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лв./ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба решението на ТРС се обжалва изцяло. Въззивника твърди, че решението е незаконосъобразно. Излага съображения, с които оспорва приетите от ТРС за установени по делото факти. Иска уважаване на въззивната жалба и „да върнете делото на първоинстанционния съд да отсъди правилно решение”. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.

По делото, в срока по чл.263 ГПК, от Н. П.Г. – ЗП с ЕИК 119056590, чрез пълномощника му адв.П. ***, е постъпил отговор на въззивната жалба, в който е оспорена основателността на последната. Заявено е становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение и се иска потвърждаването му. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

С Определение №83/02.06.2016 г. съдът, след като констатира нередовности на исковата молба, с която са предявени при условия на обективно и субективно съединяване иск по чл.128 КТ за присъждане на неплатени трудови възнаграждения и иск по чл.224 КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като ищеца не е посочил цената на предявените искове и периода, за който се отнася всяка от претенциите, остави същата „без движение” и указа на ищеца да посочи цена на всеки от предявените искове, периода за който се отнася всяка от претенциите, както и да изложи обстоятелствата, на които основава иска си за неплатено трудово възнаграждение. В изпълнение на указанията на съда, с молба вх.№3907/21.06.2016 г. ищеца М.В. отстрани нередовностите по ИМ, за които съдът му е дал указания, посочвайки следното: 1. Иска за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е с цена 933 лв., като претенцията е за общо 28 дни, от които 18 дни за 2014 г. и 10 дни за 2015 г.; 2. Иска за присъждане на неплатени трудови възнаграждения е за сума в размер на 5950 лв., като претенцията е за времето от м.юни 2015 г. до м.януари 2016 г. – по 700 лв. месечно и за м.февруари 2016 г. – 350 лв.

Препис от молбата, вх.№3907/21.06.2016 г. на М.С.В., в частта й, в която се отстраняват нередовности по предявените искове по чл.128 КТ за присъждане на неплатени трудови възнаграждения и по чл.224 КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е изпратена на ответника Н. П. Г. – ЗП с ЕИК 119056590, който при условията и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор по нея, в който е заявил становище по вече уточнените искови претенции. Посочил е, че допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение (непосочване в ИМ на цената на предявените искове и периода за който се отнасят претенциите), не е повлияло на крайния резултат. По отношение претенцията на ищеца за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, намира същата за неоснователна, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че за 2014 г. и 2015 г. на ищеца е начислена и изплатена сума за неползван отпуск. Що се отнася до претенцията за неплатено ТВ заявява, че ищеца е освободен от работа на 17.06.2015 г., както самия е посочил в ИМ и както е установено от доказателствата по делото, поради което за исковия период не му се дължи ТВ. При описаните и другите посочени в отговора съображения, счита решението на ТРС за обосновано и правилно и моли за потвърждаването му, съответно – за отхвърляне на въззивната жалба. Заявява и претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за уважаване на предявените искове.

В о.с.з. въззиваемата страна не се явява, но чрез пълномощника адв.П. *** поддържа становището, заявено в писмения отговор и моли за потвърждаване на решението на ТРС.

След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а е видно и от трудов договор №10/14.02.2014 г., че ищецът М.С.В. е бил в трудови правоотношения със ЗП Н. П. Г. от с.Срем, считано от 17.02.2014 г. на длъжност „водач на селскостопански машини” при условията на четири часа работно време. С допълнително споразумение от 01.06.2014 г. към трудов договор №10/14.02.2014 г. е изменен последния, като ищеца В. е назначен при условията на пълно работно време – 8 часа, считано от 01.06.2014 г. Със заповед №11/17.06.2015 г. ТД с ищеца е прекратен, считано от 17.06.2015 г., като е освободен на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради нарушаване на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа повече от два работни дни, както и явяване на работа в нетрезво състояние, което е недопустимо за осъществяване на трудовата му дейност. В заповедта е посочено, че ищецът дължи на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на 301 лв. Тъй като ищецът не се явявал на работа, за да подпише заповедта, същата е връчена при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели: И. Ж М.и Д.И. К..

По делото са приложени заверени копия от разплащателните ведомости на работодателя за месец ноември 2014 г. и за месец юни 2015 г. От ведомостта за месец ноември 2014 г. е видно, че на ищеца М.С.В. е начислена и изплатена сума в размер на 276 лв. за 18 дни платен годишен отпуск. От разплащателната ведомост за месец юни 2015 г. е видно, че е начислена и изплатена сума в размер на 150,46 лв. за 10 дни платен годишен отпуск. Отделно от това на ищеца за месец юни е начислено и изплатено трудово възнаграждение в размер на 30,09 лв. за 2 отработени дни. Описаните документи не са оспорени от ищеца по надлежния ред.

Видно от стр.1,2,3, 7, 11 и 29 от осигурителната книжка на ищеца В. се установяват горе-изложените обстоятелства, а именно: ищецът М.В. е бил в трудови правоотношения със ЗП Н.П.Г. от с.Срем, считано от 17.02.2014 г. на длъжност „водач на селскостопански машини”, като ТПО е прекратено на 17.06.2015 г.

По делото са представени и два броя справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, видно от съдържанието на които работодателя е направил надлежно уведомление за сключване на ТД с ищеца В. и съответно за прекратяване на ТД с него.

По делото пред първостепенния съд са събрани гласни доказателства. В показанията си св.Д. И. К. и И. Ж. М. установяват, че през месец юни 2015 г. ищецът М.В. един ден отишъл на работа в нетрезво състояние; в този ден трябвало с трактор да дърпа метални греди по около 12 метра, при което управлявал трактора с по-висока скорост от нормалната за този вид дейност и тогава колегата му – св.И. М. му направил забележка да кара внимателно, за да не пострада някой от работниците; при това В. оставил трактора, тръгнал си самоволно от работа и повече не е ходил до местоработата. Свидетелите сочат и че жената, с която В. живее на съпружески начала – св.Р. Г. след този случай посещавала базата, за да получи дължимото му се трудово възнаграждение.

В показанията на св.Р.Г. (жената, с която В. живее на съпружески начала) заявява, че през времето, когато е работил при Н. Г., М. не е излизал в отпуск и не е получавал пари за отпуските, които не е ползвал. Същевременно свидетелката сочи, че понякога Н. освобождавал М. от работа, за да пътува някъде. Сочи още, че М. не е ходил пиян на работа, а напуснал защото единия от колегите му го обидил.

В показанията на св.М.М. не се съдържат данни за относими на спора обстоятелства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в предвидения в закона срок и отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

С исковата молба (след поправянето й по указание на въззивния съд) са предявени при условия на обективно и субективно съединяване искове с правна квалификация, както следва: 1. Иск по чл.128 КТ за присъждане на неплатени трудови възнаграждения в размер на 5950 лв., като претенцията е за времето от м.юни 2015 г. до м.януари 2016 г. – по 700 лв. месечно и за м.февруари 2016 г. – 350 лв.; и 2. Иск по чл.224 КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск с цена 933 лв., като претенцията е за общо 28 дни, от които 18 дни за 2014 г. и 10 дни за 2015 г.

Исковете са допустими, а преценени по същество - неоснователни. Решението на ТРС в тази връзка се прецени за правилно, като краен резултат.

1. По иска с правно основание чл.128 КТ:

Съгласно чл.128 КТ работодателят е длъжен да заплаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Съгласно разпоредбата на чл.269 и чл.270 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща в пари, в предприятието, където се извършва работата, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, като изплащането става авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.

Въззивния съд намира, че така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както правилно е преценил и първостепенния съд. Както се посочи по-горе по смисъла на чл.128 от КТ задължението за заплащане на трудово възнаграждение тежи върху работодателя. Пак по смисъла на правната норма трудово възнаграждение се дължи за положен труд.

В конкретния случай претенцията на ищеца по чл.128 КТ за присъждане на неплатени трудови възнаграждения е за периода от м.юни 2015 г. до м.януари 2016 г. и за м.февруари 2016 г.

В исковата молба ищеца е заявил, че е напуснал работа при ЗП „Николай Георгиев” на 18.06.2015 г. От доказателствата по делото, в частност - заповед №11/17.06.2015 г., се установява, че ТД с ищеца е прекратен, считано от 17.06.2015 г., като тъй като ищецът не се явявал на работа, за да подпише заповедта, същата е връчена при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели: И. Ж. М. и Д. И. К..

При тези фактически данни, съотнесени към периода за който ищеца претендира трудово възнаграждение, следва извод за неоснователност на претенцията му. Както вече се посочи работодателят е длъжен да заплаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая между страните е безспорно, че за претендирания период В. не е полагал труд при ответника, т.е. не е извършвал работа, за която да му се следва трудово възнаграждение. Твърдението на В., че осигурителната книжка му е връчена през в.февруари 2016 г. не е годно да доведе до извод за основателност на иска за неплатено трудово възнаграждение.

2. По иска с правно основание чл.224 КТ:

Съгласно чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. В конкретния случай претенцията на В. е за общо 28 дни, от които 18 дни за 2014 г. и 10 дни за 2015 г.

Въззивния съд намира и този иск за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, както правилно е преценил първостепенния съд.

От събраните по делото доказателства - заверени копия от разплащателните ведомости на работодателя за месец ноември 2014 г. и за месец юни 2015 г. се установява, че за месец ноември 2014 г. на ищеца М.С.В. е начислена и изплатена сума в размер на 276 лв. за 18 дни платен годишен отпуск, а за месец юни 2015 г. е начислена и изплатена сума в размер на 150,46 лв. за 10 дни платен годишен отпуск. Описаните писмени доказателства не са оспорени от ищеца по надлежния ред, поради което същите са годни да установят отразените в тях факти, в частност получаването на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за претендираните от В. общо 28 дни. Относно факта на получаване на сумата, начислена в разплащателната ведомост за м.юни 2015 г. свидетелстват разпитаните по делото св.Д. К. и И. М., които в показанията си сочат, че жената, с която В. живее на съпружески начала – Р. Г., след напускането му, е посетила базата, за да получи дължимите му суми.

Действително начислената по разплащателните ведомости и получена сума е в по-малък размер от претендираните от В. общо 933 лв., но за доказване на по-високия претендиран размер В., в чиято тежест е установяването на този правнорелевантен факт, прояви процесуално бездействие, като не ангажира никакви доказателства за установяването му.

Така мотивиран, въззивния съд прецени предявените в производството искове за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Достигайки до същия краен резултат, първостепенния съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва да бъде потвърдено, в частта му с която предявените в производството искове са отхвърлени.

Първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която ищеца М.В. е осъден да заплати по сметка на ТРС държавна такса в размер на 163,20 лв.

Съгласно чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, като те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. В Решение №67/03.04.2014 г. на ВКС по гр.д.№2944/2013 г., IV г. о., постановено в производство по чл.290 ГПК, е посочено, че работниците, служителите и членовете на кооперации са освободени от разноски за производството, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.

В контекста на цитираната правна норма и с оглед разясненията на ВКС в цитираното решение, представляващо задължителна за съдилищата практика, настоящия съд намира, че неправилно ТРС, отхвърляйки предявените искове, е осъдил ищеца В. да заплати ДТ за първоинстанционното производство, поради което първоинстанционното решение, в тази му част, следва да бъде отменено.

При изхода на въззивното производство, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция. Предвид наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски за адв.възнаграждение в размер на 200 лв., въззивния съд присъжда разноски в този размер.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №10/01.03.2016 г., постановено по гр.д.№275/2015 г. по описа на ТРС само в частта, с която М.С.В. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати по сметка на ТРС държавна такса в размер на 163,20 лв. /сто шестдесет и три лева и 20 ст./

ПОТВЪРЖДАВА Решение №10/01.03.2016 г., постановено по гр.д.№275/2015 г. по описа на ТРС, в останалата част, с която са отхвърлени исковете по чл.128 КТ за присъждане на неплатени трудови възнаграждения и по чл.224 КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА М.С.В. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗП Н. П. Г. с ЕИК 119056590 от с.Срем, общ.Тополовград сумата 200 лв. /двеста лв./ - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението, в частта му по иска за неплатено трудово възнаграждение, подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.