МОТИВИ на Присъда №80/12.09.2016 г.,

постановена по НОХД №174/2016 г. по описа на ЯОС

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт, с който ЯОП е предявила обвинение, против подсъдимия Ю.Х.А., за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК.

По искане на подс. А., чрез неговия защитник, съдът взе решение за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, ал. 1 НПК. На основание чл. 372, ал. 3 от НПК, се одобри изразеното съгласие да не се извършва разпит на всички свидетели, с изключение на 4-ма от тях, както и да не се разпитват вещите лица, а при постановяване на присъдата да се ползват съдържанието на протоколите и заключенията от досъдебното производство.

Прокурорът поддържа обвинението и счита, че фактическите обстоятелства по делото са напълно изяснени. Пледира, подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се определи наказание при условията на чл. 54 НК, а именно - лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен за срок от четири години, глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да упражнява професия в органите на „****“ за срок от пет години. По отношение на иззетите по делото веществени доказателства - пневматичен пистолет „**** с всички консумативи към него, прокурорът предлага те да не се отнемат в полза на Държавата.

Подсъдимият Ю.А. участва в съдебните заседания лично и с упълномощен защитник и не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, като твърди, че не е искал подкуп от свид. С.К.. Адв. Б. ***, изразява становище за недоказаност и несъставомерност на обвинението и пледира за оправдателна присъда.

Съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Ю.А. е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, неженен, реабилитиран, ЕГН **********. Със Заповед №**** г. на Изпълнителния директор на ****”, подс. Ю.А. бил назначен на длъжност „****“ в ****” - гр. Ямбол, считано от 07.05.2014 година. Служебните задължения на ****, в това число и подс. А., били свързани с осъществяването на контрол по спазване изискванията на трудовото законодателството. В техните преки задължение се включвали и съставяне на актове за установяване на административни нарушения /АУАН/ от работодатели, длъжностни лица, работници и служители, както и предприемане на принудителни административни мерки за отстраняване на нарушенията. **** в ДИТ – Ямбол извършвали планови и извънпланови проверки по спазване изискванията на трудовото законодателство. При започването, всяка проверка се регистрирала в информационната система на „**** ****” /т.нар. „****”/ и получавала номер от там. Проверките се извършвали през работно време от 09.00 ч. до 17.30 ч., винаги от двама ****и – един водещи в втори присъстващ, като за плановите такива, се съставял предварителен месечен график. Практика било, при непредставяне на място на необходимите документи, проверяващите да връчват призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК с опис на изискваните от документи, които да се представят в последствие в офиса на ДИТ - за финализиране на проверката. При констатирано нарушение всеки **** преценявал неговата тежест и решавал дали да състави АУАН, или - констативен протокол със задължителни предписания.

Свид. С.К. бил упълномощен от едноличния собственик на капитала на „****” – ЕООД гр. Ямбол - С.С. К., да представлява дружеството в дейността му пред всички държавни, общински и други органи, банки и други физически и юридически лица. На практика свид. С.К. движил дейността на дружеството, което стопанисвало **** „***” гр. Ямбол, където се продавали и пневматични оръжия, както и консумативи и аксесоари за тях.

Съгласно утвърдения месечен план за м. април 2016 г. на ДИТ Ямбол, периода 04.04.2016 г. - 30.04.2016 г. подс. Ю.А. следвало да осъществи проверка в ловния магазин на „****” ЕООД - Ямбол. Проверката били отразена в информационната система на ИА „**** ****” и получила номер ПР 1613413.

За да осъществят планираната проверка, на 04.04.2016 г. около 15.00 ч. подс. Ю.А., като водещ **** и свид. Н.С., като втори ****, отишли в ловно-рибарския магазин „***”, находящ се в гр. Ямбол, ул. „****” №130, собственост на „****” ЕООД гр. Ямбол и там на работа заварили продавачката свид. В.В.. Двамата ****и, при извършване на проверката установили, че в обекта не се намира месечен график за работа за м. април 2016 г. и свид. В.В. подписала Декларация от 04.04.2016 г. 15.15 ч., където потвърдила това обстоятелство. По това време свид. С.К. *** и свид. В.В. му се обадила и като го информирала за проверката, дала телефона на подс. А.. Той се представил на свид. С.К. уведомил го, че започва проверка на „****” – ЕООД и двамата се разбрали когато свид. К. се завърне в града, да се свърже с подсъдимия и да му занесе необходимите за проверката документи. След това подс. Ю.А. изготвил призовка от 04.04.2016 г. - по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която призовал собственика на проверяваното дружество да се яви на 06.04.2016 г. в 09.30 ч. в офиса му в *** - гр. Ямбол, ул. „****” №2, ет. 2, стая №13 и да представи описаните седем документи, сред които и график за работа за м. април 2016 година. Призовката била връчена на свид. В.В..

Подсъдимият служебно заел, че непредставянето на месечен работен график на контролния орган на място в проверявания обект представлява административно нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 414 от КТ, а при отстраняване веднага - по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ при който, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева. Също така подс. А. бил наясно, че преценката за тежестта на нарушението се извършва от проверяващия орган – на практика еднолично от водещия проверката ****, както и че той може да не съставя АУАН, а да даде на работодателя „****” ЕООД, задължителни предписания по реда на чл. 404 от КТ, които не са свързани със санкция, ако бъдат изпълнени /по аргумент от чл. 415, ал. 1 от КТ/. Съобразявайки тези положения, подсъдимият решил да се възползва от създалата се ситуацията и да набави за себе си неправомерен дар който не му се следва, като да поиска от свид. К. да му даде пневматичен /въздушен/ пистолет, в замяна на което той да не състави АУАН за установеното при проверката нарушение, а да даде задължителни предписания на работодателя.

На 06.04.2016 г. към 16.36 ч. подс. Ю.А. се обадил на свид. К. и го поканил да му представи исканите документи. Свид. С.К. обаче отсъствал от града и казал на подсъдимия, че на следващия ден ще занесе книжата.

На 07.04.2016 г. в 14.07 ч. свид. С.К. позвънил на подсъдимия, уведомил го, че е готов да му занесе исканите документи и че може да отиде в ДИТ заедно със счетоводителката си. Подс. А. му казал, че е зает и да го търси на другия ден към 09.00 ч., както и да отиде сам, без счетоводителката.

На 08.04.2016 г. в 09.24 ч. свид. С.К. позвънил на подсъдимия Ю.А. му казал, че е готов да занесе в офиса му исканите документи, но подсъдимият го информирал, че е ангажиран и му казал, че ще го приеме в 13.30 ч. часа. Същия ден, около 11.00 ч., двамата колеги на подсъдимия с които той работил в една стая - свид. **** Н.С. и свид. **** Д.Н., по спешност били изпратени на трудова злополука и излезли от офиса на ***- Ямбол. Подсъдимият останал сам в кабинета и възползвайки се от това обстоятелство се свързал със свид. С.К. и го повикал при себе си. След малко - около 11.40 ч. на 08.04.2016 г. свид. С.К. отишъл в кабинета на подсъдимия - в ****” - гр. Ямбол, ул. „****” №2, ет. 2, стая №13. Там той представил на подс. А. изисканите за проверката документи и последният ги прегледал. Подсъдимият, който бил решил да поиска подкуп от свид. К. му заявил, че документи са наред, но че по време на проверката на място в магазина не е бил представен графика за работното време за м. април 2016 година. Уведомил свид. К., че за непредставяне на месечен работен график на контролния орган, още на място в проверявания обект, най-ниската санкция е 300 лева и показал на свид. С.К. подписаната от продавача свид. В.В., Декларация от 04.04.2016 г. за потвърждаване на този факт. Попитал свид. С.К. има ли пълномощия да представлява дружеството, на което последният утвърдително. След като подсъдимият ясно показал на свид. К., че дружеството е в нарушение и това е документирано чрез посочената декларация, двамата провели личен разговор, в който той обяснил на свидетеля, че е общински съветник и е важен човек. В разговора подсъдимият запитал свидетеля какво се продава в магазина и той му обяснил. Тогава подс. А. го попитал кое оръжие – газовото или въздушното е по по-безопасно и като получил разяснения от свид. К., му заявил че му трябва качествен въздушен пистолет и попитал на каква цена може да закупи такъв. Свид. К. отговорил, че ще уточнят цената. След това подс. А. попитал свид. К., кога може да му даде качествен въздушен пистолет и последния си помислил, че става въпрос да му го продаде с отстъпка. Отговорил на подсъдимия, че още днес може да мине в магазина да го закупи, а той ще се обадя там, за да му направят отстъпка от цената. Тогава подсъдимият му казал, че не иска да ходи в магазина, за да не го види някой и че иска да му го даде лично свид. К.. Тогава на свид. К. му станало ясно, че подсъдимият не желае да закупува въздушен пистолет с отстъпка, а да го получи като дар, без да го плати. Свид. К., който бил притеснен да не бъде наложена санкция на дружеството, се съгласил с това и предложил на подсъдимия да му занесе пистолета в офиса му, но той отказал и казал да му го предаде, заедно с всички консумативи към него, в 18.00 ч. на паркинга на „Пени маркет” – гр. Ямбол, който се намирал срещу магазина на дружеството. След като свид. К. приел да даде в дар поисканото от подсъдимия, последният отделил от преписката Декларацията от 04.04.2016 г., 15.15 ч. - подписана от продавача свид. В.В. при проверката на място в магазин „***”, поставил я в своето бюро и заявил на свид. К., че тази декларация няма да фигурира по преписката, дружеството няма да бъде санкционирано, а той ще предпише някакви „леки” предписания. Свид. К. обяснил на подсъдимия, че ще трябват данните от личната му карта, за да попълни удостоверение за оръжието, но подсъдимият му казал, че личната му карта не е в него, а в колата му и когато дойде вечерта на паркинга на „Пени маркет”, ще му я предостави. Тъй като свид. К. не бил представил на подсъдимия пълномощното си за представителство на „****” – ЕООД, двамата се уговорили да му го занесе по-късно в ДИТ.

След срещата с подсъдимия в кабинета му, свид. К. се прибрал в дома си. Проверил чрез компютъра, от кой модел въздушен пистолет – такъв който напълно да отговаря на изискването на подсъдимия да е качествен, има в наличност в магазина и решил че това е въздушния пистолет „****, модел „****”, кал. 4,5 мм. След това разказал за случилото се на съпругата си З.К. и по телефона - на счетоводителката на дружеството И.Ч..

След разговорите с тях, свид. К. взел решение да сигнализира органите на Полицията за поискания от подсъдимия подкуп и към 13.30 ч. – 14.00 ч. на 08.04.2016 г., отишъл в РУ – Ямбол и съобщил за случилото се на полицейските служители. Полицаите го запитали какво конкретно оръжие ще даде като подкуп на подсъдимия и свид. К. им казал, че това е пистолет „****, модел „****”, кал. 4,5 мм. Свид. К. се обадил в магазина и от там му продиктували конкретния номер на оръжието - №****, а той поръчал да го запазят. След това свид. К. съобщил на полицаите конкретния номер на оръжието, което следвало да даде в дар на подсъдимия, излязъл от Полицията, отишъл до магазина, направил снимки на пистолета, разпечатал ги и в последствие – предал на полицейските служители. Междувременно, на същия ден към 15.00 ч., още докато свид. К. бил в сградата на Полицията, двамата с подсъдимия се чули по телефона, свидетелят му съобщил, че може да занесе пълномощното, но подс. А. казал, че не е необходимо, а само да му продиктува номера, което свидетелят и сторил. В разговора свид. К. попитал дали остава уговорка им свързана с предаване на подкупа и подс. А. отговорил утвърдително.

След това, към 17.40 ч. на същата дата, свид. К. отишъл в магазина и приготвил веща, която да предаде като подкуп на подсъдимия и зачакал обаждането му.

На 08.04.2016 г. около 18.14 ч., подс. Ю.А., със собствения си л.а. „****” с рег. №****, пристигнал на паркинга на „Пени маркет” в гр. Ямбол и само прозвънил на свид. К.. Той малко се забавил и подсъдимия пак му прозвънил. След това свид. К., излязъл от магазин „***” и отишъл до колата на подс. А., като носил поискания и приготвен за подсъдимия дар - пневматичен пистолет „****, модел „****”, калибър 4,5 мм, номер №****, заедно с опаковани в полиетиленов плик метални червеникави топчета /сачми/ с етикет в плика с надпис „****”, а също така и 5 бр. стоманени цилиндри с надпис „****“, както и бланката - Сертификат за притежаване на въздушно оръжие под 24 джаула, който трябва да притежава собственика на оръжието. Свид. К. влязъл в автомобила при подс. А. и той го попитал „Носиш ли го?”, а свид. К. му отговорил - „Ето го пистолетът”. След това подсъдимият дал личната си карта на свидетеля за да попълни оръжейния сертификат, извадил пистолета от кутията му и започнал да го разглежда. Тогава полицаи, които провеждали подготвената полицейска операция, се приближили до автомобила, разпоредили двамата да излязат и задържали подс. Ю.А..

След задържането на подс. Ю.А., подписаната от продавача свид. В.В. Декларацията от 04.04.2016 г. 15.15 ч., била открита отделно от преписката, в ползваното от него бюро в стая №13 в ***- гр. Ямбол.

Видно от Писмо изх. №16204833/11.07.2016 г. ****” гр. Ямбол проверката на „****” – ЕООД гр. Ямбол, била приключена от **** Н.С. и Д.Н., със съставянето на Констативен протокол за извършена проверка - №**** /19.04.2016 г. на ****” със седалище Ямбол.

Видно от заключението на ВЛ по проведената по делото балистична експертиза, процесния пистолет „****, модел „****”, калибър 4,5 мм, номер № **** е неогнестрелно въздушно/пневматично оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗОБВВПИ, а иззетите метални червеникави топчета в полиетиленов плик са боеприпаси за въздушно/пневматично оръжие - сачми с диаметър 4,5 мм - по чл. 7, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Петте броя стоманени цилиндри с надпис „UMAREX Kapsel 12 gr. СО2”, представляват капсули за съхранение на сгъстен СО2, предназначени са да се монтират на въздушно оръжие и с помощта им се изстрелват сачмите. Съгласно заключението на ВЛ по извършената стоково-оценъчна експертиза, стойността на процесния пистолет е 350 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

По искане на подс. А., чрез неговия защитник, съдът взе решение за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, ал. 1 НПК и на основание чл. 372, ал. 3 от НПК - одобри изразеното съгласие да не се извършва разпит на всички свидетели, с изключение на 4-ма свидетели, както и да не се извършва разпити на вещите лица, а при постановяване на присъдата да се ползват съдържанието на протоколите и заключенията от досъдебното производство.

Съдът прие описаната фактическата обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, които кредитира изцяло: показанията на свид. С.С.К., В.Н.В., Н.И.С. и С.П.И. – дадени в съдебно заседание, тази на свидетелите И.М.Ч., З.С.К., Д.Г.Д., М.Г.В., П.Г.Б., Д.Г.Г., С.Н.И., Д.К.Н., Т.Г.Р. и заключенията на вещите лица В.Д.В. и М.Г.Д. - приобщени по делото при одобрено изразеното съгласие да не се извършва техен разпит, а при постановяване на присъдата да се ползват съдържанието на протоколите и заключенията от досъдебното производство. Така също - от приобщените писмените доказателства, находящи се в том ДП: протокол за доброволно предаване от 08.04.2016 г. и 2 бр. снимки - л. 6-8, протокол за оглед на местопроизшествие от 08.04.2016 г. и фотоалбум към него - л. 9-25, постановление на ЯОП по чл. 68, ал. 1 от НПК - л. 31, балистическа експертиза - л. 54-58, стоково-оценъчна експертиза - л. 61-62, протокол за доброволно предаване - л. 65, призовка от 04.04.2016 г. по чл. 45, ал. 1 от АПК - л. 66-67, приемо-предавателен протокол от 09.04.2016 г. от свид. С.К. - л. 68, Заповед № ЧР-812/30.04.2014 г. - л. 69, длъжностна характеристика - л. 70-74, протокол за доброволно предаване от 09.04.2016 г. от свид. С.И. - л. 75, копие от декларация от 04.04.2016 г. - л. 76, Устройствен правилник на ИАГИТ - л. 77-93, протокол за доброволно предаване от 09.04.2016 г. от свид.С.И. - л. 94, етичен кодекс на служителите в **** - л. 99-100, списък с текущи проверки за м. април 2016 г. с водещ **** Ю.А. - л.102, списък с проверки, заведени в информационната система на ****- л. 103, месечен план за м. април 2016 г. на проверките на Ю.А. - л. 105, Заповед №ЧР - 676/30.03.2016 г. - л. 106, протокол за доброволно предаване от 12.04.2016 г. - л. 107, решение по ф.д. №164/2007 г. на ЯОС - л. 108, пълномощно от 13.04.2009 г. - л. 109, протокол за доброволно предаване от 13.04.2016 г. - л. 110, Заповед №3-0335/29.03.2016 г. и приложение към нея - л. 111-121, Заповед №3-0318/01.10.2012 г. и приложение към нея - л. 122-126, протокол за доброволно предаване от 26.04.2016 г. - л. 127, приемо-предавателен протокол от 11.04.2016 г. извлечение от телефонен указател и копие от пластика на Виваком за СИМ-карта - л.128-130, платежно нареждане за внесена сума по мярката за неотклонение „парична гаранция” - л. 132, писмо изх. №1045/28.04.2016 г. на ЯОП - л. 133, извлечение от търговския регистър - л. 137, справка от КАТ от 13.04.2016 г. - л. 138, Заповед от 08.04.2016 г. за задържане за 24 ч. и приложения към нея - л. 139-141, Картон обр. ЗП-003.839735 за наложената на подсъдимия забрана за напускане на РБ - л.146, както и събраните в съдебното следствие Справка за съдимост, Писмо от „Виваком” рег. №С11247/12.07.2016 г., писмо от ****” гр. Ямбол изх. №16204833/11.07.2016 г. и протокол за извършена проверка №ПРО1613413/19.04.2016 г., а така същи и от приетите по делото веществени доказателства - пневматичен пистолет „****, модел „МР-645К", калибър 4,5мм, номер №****, 1 бр. полиетиленов плик с метални червеникави топчета /сачми/ с етикет в плика с надпис „****”, 5 бр.стоманени цилиндри с надпис „****”, 1 бр. картонена кутия със син страничен цвят и бял цвят на капака с надпис „****” ведно с книжка-паспорт за „****”, сертификат за притежаване на въздушно оръжие 24 джаула от 08.04.2016 г., 1 бр. кутия цигари „Parlament” без акцизен бандерол, 1 бр. кутия с З бр. пури марка „Black Stone” без акцизен бандерол и 1 бр. кутия от цигари „Parlament” с 12 бр. цигари в нея без акцизен бандерол.

Фактическата обстановка се основава и върху на онази част от обясненията на подс. Ю.А., които съдът приема за достоверни. Съдът не дава вяра на обяснения на подс. А. в таза им част, където сочи: че на 08.04.2016 г. около 11.00 ч. свид. К. сам се явил в кабинета му в ДИТ, точно когато отсъствали и двамата му колеги-****и работещи с него в тази стая; че свид. С.К. се опитал да „съблазни” с дар от стоките които се продават в магазин „***”, за да приключи преписката с предписание, а не със съставяне на АУАН; че се е отзовал на 08.04.2016 г. след 18.00 ч. на паркинга на „Пени маркет” – гр. Ямбол, с цел да вземе от свид. К. неговото пълномощно за представляване на дружеството „****” – ЕООД, защото се притеснил, че разгледал документите по проверката сам /без втори **** и без пълномощно/ и затова свид. К. би могъл да му създаде проблеми, ако се оплаче на директора и тогава да бъдат предприети срещу него дисциплинарни действия – изобщо съдът не приема за достоверни частта от обясненията на подсъдимия които са в смисъл, че целия случай е с цел неговото дискредитиране и уволнение от новия директор на ДИТ – Ямбол. Кредитира обясненията му в останалата част, касаеща провеждането на проверката на място в магазин „***”; осъществените телефонни и лични контакти със свид. К.; както и фактическото му пребиваване на 08.04.2016 г. около 18.00 ч. на паркинга на „Пени маркет” –Ямбол. В некредитираната част обясненията на подс. А. Освен, че са в противоречие с доказателствата, които съдът счита за достоверни /на практика целия останал доказателствен материал/, са нелогични и вътрешно противоречиви. Например подс. А. веднъж сочи - „След като разгледах документите, уведомих С., че ще приключим с предписание…” а след това - „Аз тогава усетих, че той иска да ме съблазни, защото той през цялото време беше с убеждение, че ще му напиша акт и да ме съблазни да не му напиша акт…”; така също - „Той /свид. К./ беше агресивен и каза „дай, дай да я видя тази декларация” и аз се притесних, че може да я скъса… Даже съм сигурен, че щеше да я скъса, тъй като беше ядосан” и после - „Аз му показах декларацията” и едва след това я прибрал в бюрото; също – „Докато бях в автомобила, аз не съм вадил личната си карта и не съм я давал на С.. Когато дойдоха полицаите, на тях я дадох” и след това – „Личната карта беше в моя портфейл, който бях оставил в автомобила ми…”. Обясненията на подсъдимият в некредитираната им част, освен че са и вътрешно противоречиви и в колизия със кредитирания доказателствен материал, не почиват и на формалната житейска логика и отчетливо съставляват защитна теза на под. А..

Всички кредитирани доказателства са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства по делото - досежно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението. Ето защо настоящият състав преценявайки така събраната доказателствена съвкупност чрез метода на дедуктивен анализ и житейска логика, намира че единствено възможно е да бъде установена описаната напред в изложението фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият Ю.Х.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 301, ал. 1 от НК, като на 08.04.2016 г. в гр. Ямбол, в сградата на ****” - гр. Ямбол, находяща се на ул. **** №2, ет. 2, в стая №13, в качеството си на длъжностно лице - **** в ****” - гр. Ямбол, е поискал от С.С.К. *** в качеството му на пълномощник на едноличния собственик на капитала на „****” - ЕООД, гр. Ямбол, дар /пневматичен пистолет „****, модел „****”, калибър 4,5 мм, номер № **** на стойност 350 лв./, който не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ за липса на месечен график за работа за м. април 2016 г. на работещите в **** „***”, находящ се в гр. Ямбол, ул. **** №130, собственост на „****” - ЕООД гр. Ямбол.

Фактът, че е автор на деянието, съдът намери за установен от всички безпротиворечиви кредитирани доказателства.

Престъплението подкуп е систематизирано в Глава 8 от наказателния закон – „Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации”, като основният състав на пасивния подкуп е даден в чл. 301, ал. 1 от НК. Съгласно този текст, длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп. Субект на пасивния подкуп може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” и „б” от НК, което може лично да извърши или да не извърши съответното действие или бездействие по служба, което произтича от служебната му компетентност или възложена работа, за което да получи дар или друга облага. Предмет на подкупа е дар или каквато и да е облага, като формите на изпълнителното деяние са няколко: „приеме” или „поиска” дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или „приеме предложение или обещание за дар или облага”. В хипотезата, когато длъжностното лице е поискало дар, какъвто е и настоящият случай, престъплението е довършено със самото поискване на подкупа. Между поискания дар и служебната дейност заради която тя се иска, трябва да е налице връзка, като тази дейност може да се изрази както в действие, така и в бездействие по служба, което да е включено в компетенциите на длъжностното лице, субект на пасивния подкуп. Тези действия /или бездействия/ не трябва да съставляват нарушение на служебните задължения на длъжностното лице. От субективна страна деянието е умишлено и се извършва с пряк умисъл – длъжностното лице трябва да съзнава, че иска дар, който не му се следва и да стори това, за да извърши или да не извърши или загдето вече е извършило или не е извършило действие или бездействие по служба – сиреч длъжностното лице да съзнава, че иска дара във връзка със свои компетентности. В теорията липсва легално определение на понятието „дар” и се приема се, че дарът има имуществен характер и води до увеличаване на имотното състояние на надарения. Важна характеристика е и противоправния характер на дара – т.е. за неговото искане липсва правно основание, той не се следва на дееца. При конкретната форма на изпълнителното деяние – тази в настоящият казус, когато деецът поиска дар, който не му се следва е налице външно демонстрирано желание да се получи дара, за да бъдат извършени или не, определени служебни действия.

От обективна страна

По делото безспорно е установено, че на 08.04.2016 г., подс. А. се срещнал в своя служебен кабинет със свид. К. и му поискал процесния дар - въздушен пистолет, който не му се следва, за да не извърши действие от кръга на неговите правомощия, свързани с осъществената проверка в **** „***” стопанисван от „****” ЕООД - гр. Ямбол. Няма спор относно това, че деянието е извършено от подс. Ю.А. в качеството му на длъжностно лице, съгласно дефиницията на чл. 93, т. 1 б. „а” от НК. Той, от 07.05.2014 г. и към датата на деянието, е заемал позицията „****” в ****” със седалище гр. Ямбол – т.е. било му е възложено да изпълнява постоянно със заплата служба в държавно учреждение и в служебните му задължения се включвало и това, да извършва проверки и съставя актове при констатиране на административни нарушения по трудовото законодателство. Непредставянето на месечен работен график на контролния орган на място в проверявания обект, представлява административно нарушение по чл. 403а, ал.1 от КТ, според който в предприятието и на всички места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от редица документи, сред които и такива, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа. Това нарушение подлежи на санкциониране по реда на чл. 414 от КТ, а при отстраняване веднага на нарушението - по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като и при двете хипотези се съставя АУАН и се издава съответното Наказателно постановление от директора на ДИТ, като акта за установяването му се съставя от контролния орган по реда на чл. 416 от КТ - от водещия **** /в случая - подс. А./, а по силата на чл. 415в КТ, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева. Преценката за тежестта на нарушението се извършва от проверяващия орган – на практика еднолично от водещия проверката **** /в случая - подс. А./, който може да реши да не съставя АУАН, а да даде на работодателя /в случая - „****” ЕООД/, задължителни предписания по реда на чл. 404 от КТ, които не са свързани със санкция, ако бъдат изпълнени /по аргумент от чл. 415, ал. 1 от КТ/.

В този смисъл, от фактическа страна поведението на подсъдимия напълно покрива обективните признаци на престъплението по чл. 301, ал. 1 от НК, в едната от формите на изпълнителното деяние, а именно - искането на дар, който не му се следва, за да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ, за липса на месечен график за работа за м. април 2016 г. на работещите в **** „***” - гр. Ямбол.

От субективна страна.

Престъплението е извършено от подс. А. умишлено, при наличие на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като той, като лице с достатъчен житейски опит, с висше образование и обществено ангажиран, на когото служебно са разяснявани съществуващи корупционни практики, логично е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици, искал е и целял именно това. В случая подсъдимият е осъществил деянието, като е бил наясно за връзката между неследващия му се дар и неизвършването на служебното действие за съставяне на акт за установяване на административното нарушение, спадащо към кръга на неговите служебни правомощия, с които същият служебно е бил запознат.

Като причина за извършване на престъплението следва да се посочи стремежа на подс. А. към неправомерно лично облагодетелстване, формирано при грубо незачитане на нравствените ценности в обществото и установения в страната правов ред.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

Разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от НК предвижда налагането на наказание лишаване от свобода в размер до шест години и кумулативно - глоба до пет хиляди лева. При определяне наказанието, съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства: добри данните за личността му, трудовата му ангажиран към момента на деянието, факта че е образован /с висше образование/ и реабилитиран - всичко това налагащо извод за невисока степен на обществена опасност на дееца, така също и инцидентността на деянието и сравнително невисока стойност на искания дар, но и отегчаващите отговорността му обстоятелства: висока степен на обществената опасност на деянието, предвид факта, че се касае за корупционно престъпление засягащо едни от най-значимите обществени отношения, а именно - тези свързани с дейността на държавния и обществен апарат, накърняващо в голяма степен интересите на гражданите, към което се появява остра обществена нетърпимост, както и факта, че е проявил престъпна настоятелност при осъществяване на решението си да получи подкуп.

При това положение ЯОС намери комплексно, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, а сред тях няма и изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко по тези съображения. При това положение съдът счете за справедливо и съответно на извършеното, да наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - лишаване от свобода в размер под средния предвиден от закона, а именно – една година и шест месеца лишаване от свобода. Наред с основното наказание, на подсъдимия  следва да наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба” и съдът определи това наказание към  минималния размер законов размер - съобразен със семейното и имотно състояние на подсъдимия /заплатата, която е получавал като държавен служител и наличие на негова собственост – поне лек автомобил „****“ с рег. №**** - произведен през 2005 г./, но и в по-голям размер от искания подкуп, а именно - в размер на 1000 лева.

По отношение на така определеното наказание „лишаване от свобода”, съдът счете, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективното му изтърпяване. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер/реабилитиран е/, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и ЯОС намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му, предвид факта че е неосъждан, млад човек в трудоспособна възраст, образован и с добри характеристични данни. Поради това съдът, прие че налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било ненужна репресия срещу личността му. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода” и като съобрази ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, счете че следва това да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. 

На основание чл. 301, ал. 4 и чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, съдът лиши подсъдимия Ю.Х.А. от право да упражнява професия или дейност, свързана с осъществяване на държавни контролни функции за срок от три години, като прие, че този срок е достатъчен, да извади подсъдимия от системата на контролните органи в РБ и да му даде възможност да преосмисли поведението на длъжностно лице, осъществяващо контролни функции в посока съобразяване със закона и морала, като и да го постави в невъзможност, за този срок, да извърши друго такова корупционно престъпление.

Наложените на подс. Ю.А. наказания в конкретните им параметри, като комплекс за възмездие и въздействие, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. Същите са подходящи и да повлияят на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздействат предупредително и да го възпрат да върши други престъпления, без да му се оказва ненужно тежка наказателна репресия, но и да не се създава у него погрешно усещане за безнаказаност. Наказанията са необходими и достатъчни и за постигане на целите на генералната превенция спрямо другите членове на обществото и в частност - другите длъжностни лица от държавния контролен апарат.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът счете, че по делата е налице посочената в ТР №2 от 21.12.2011 г. на ВКС по тълк. дело №2/2011 г. на ОСНК хипотеза – „ Не следва да се отнема в полза на държавата, на основание  чл. 307а от НК, предметът на престъплението, когато парите са осигурени от изнудваното лице, от службите на МВР, или на ДАНС“. В случая свид. К. е бил изнудван от подсъдимия да даде дар, съобщил е на органите на МВР за това и след това е предоставил вещите. Поради това на основание чл. 111 от НПК, съдът постанови веществените доказателства, приложени по делото: пневматичен пистолет „****, модел „****”, калибър 4,5 мм номер №****, 1 бр. полиетиленов плик с метални червеникави топчета /сачми/ с етикет в плика с надпис „****”, 5 бр. стоманени цилиндри с надпис „****”, 1 бр. картонена кутия със син страничен цвят и бял цвят на капака с надпис „****” ведно с книжка-паспорт за „****” и сертификат за притежаване на въздушно оръжие до 24 джаула от 08.04.2016 г., да се върнат на собственика „****” ЕООД - гр. Ямбол. Като прие, че веществените доказателства – 1 бр. кутия цигари „Parlament” без акцизен бандерол, 1бр. кутия с 3 бр. пури марка „Black Stone” без акцизен бандерол и 1бр. кутия от цигари „Parlament” с 12 бр. цигари в нея без акцизен бандерол, са вещи без стойност, съдът разпореди те да бъдат унищожени по реда на ПАС, след влизане в сила на настоящата присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: