Мотиви към решение № 70/18.07.2016 г. по ЧНД № 242/2016 г. на ОС – Ямбол:

Производството пред Окръжен съд гр.Ямбол е по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по повод получено пряко от Федерална служба „Правосъдие”, гр.Бон, Република Германия Решение № 32.4/*****от 22.01.2016 г., влязло в сила на 15.02.2016 г. на несъдебен орган на Република Германия – Специална служба „Обслужване на гражданите и реда”, Градска служба по реда – гр.Залцгитер, Германия, за налагане на финансова санкция в размер на 80 евро на българския гражданин С.Д.С., роден на *** г., с известен адрес ***, за извършено от него нарушение по чл.41, ал.1 вр. Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата, чл.24 от Закона за движението по пътищата, 11.3.5 от Федерален каталог за финансови санкции на Република Германия. Решението е придружено с удостоверение на немски език /вкл. и в превод на български език/, издадено в изпълнение на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура – Ямбол заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Германия за налагане на финансова санкция, поради което настоява съдът да постанови решение, с което да признае решението на органа на Република Германия и същото да бъде изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице С.Д.С. не е намерен, за да бъде редовно призован на адреса, на който е регистриран като негов постоянен и настоящ и не се явява в съдебно заседание. Назначеният му по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС служебен защитник оспорва основателността на искането за признаване на решението на органа на Република Германия и за привеждането на същото в изпълнение. Като аргумент за това изтъква, че удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета е непълно, т.к. в него не се съдържат гаранциите по чл.35, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Поради това моли съда да постанови решение, с което да откаже да признае решението, с което на С. е наложена финансова санкция.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.01.2016 г. Специалната служба „Обслужване на гражданите и реда”, Градска служба по реда – гр.Залцгитер, Германия е издала Решение за налагане на финансова санкция № 32.4/00.8529271, влязло в сила на 15.02.2016 г. С него на българския гражданин С.Д.С., роден на *** г., на основание чл.24 от Закона за движението по пътищата вр.чл.49 от Правилника за движението по пътищата на Република Германия, е наложена глоба в размер на 80 евро, затова, че на 19.10.2015 г. в 10.08 часа, като водач на л.а. с рег.№ BS – BI, движейки се в гр.Залцгитер, Лебенщедт, ул.”Крайсщрасе” №30 /”Индустрищрасе Център по посока към Залцгитер-Лебенщедт, е превишил максимално допустимата скорост с 29 км/ч.

Разноските по административното производство са в размер на 29,75 евро, респ. общият размер на финансовата санкция е 109, 75 евро.

В случая, с оглед разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, несъмнено се установява, че се касае за решение за налагане на финансова санкция, тъй като е налице влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение /нарушение на правилата за движение/. От описанието на извършеното от С.С. става ясно, че при управление на моторно превозно средство на територията на Република Германия е превишил максимално допустимата скорост с 29 км/ч. Това представлява административно нарушение и по българското законодателство, макар в случая да не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание, а именно – Федерална служба „правосъдие”, гр.Бон, Република Германия.

От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити, предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция. Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото: няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е административно - наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че решението е било връчено на лицето лично, както и че производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за правото на обжалване и сроковете за това и че не се е явило на съдебен процес.

Предвид изложеното дотук, съдът прие за неоснователен довода на защитата за неоснователност на искането за признаване и допускане на изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. Нормата по чл.35, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС /на която защитникът се позовава/ и регламентираните в нея гаранции, които императивно следва да се съдържат в Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, касаят случаите, в които решението за налагане на финансова санкция е издадено от съдебен орган – хипотеза, различна от настоящата, в която решението е издадено от несъдебен такъв.

С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, за признаване и допускане за изпълнение на решението за налагане на финансова санкция № 32.4/00.8529271, влязло в сила на 15.02.2016 г., издадено от несъдебен орган - Специална служба „Обслужване на гражданите и реда”, Градска служба по реда – гр.Залцгитер, Германия, с което на българския гражданин С.Д.С., роден на *** г., на основание чл.24 от Закона за движението по пътищата вр.чл.49 от Правилника за движението по пътищата на Република Германия е наложена финансова санкция в общ размер на 109, 75 евро.

Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.6 от закона следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 22.01.2016 година и след направена служебна справка се установи, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 109,75 EUR в български левове е 214,65 лева.

В изпълнение на разпоредбите на чл.36 вр. чл.22 от ЗПИИРКОРНФС съдът постанови след признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗПИИРКОРНФС съдът постанови и незабавно да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за настоящото решение, като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Водим от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.