ОСОБЕНО МНЕНИЕ

НА СЪДИЯ ГЕРГАНА КОНДОВА по ВНОХД №192/2016 г. по описа на ОС-Ямбол

Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че в конкретния случай отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия А.Й.С., е обосновано и правилно.

Условното осъждане по начало е изключение от общото правило за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и законодателят е определил предпоставките, при които то може да бъде приложено, а именно – когато наложеното наказание лишаване от свобода е до три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Вярно е, че в случая формално са налице първите две от условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание - подсъдимият е реабилитиран по право, респ. е неосъждан на лишаване от свобода и размерът на наложеното му наказание е под три години, но липсата на предишно осъждане на наказание лишаване от свобода и размерът на наложеното му наказание, според мен, не са достатъчни, за да се направи положителен извод за законосъобразно и резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него.

На първо място, условното осъждане на подсъдимия противоречи на изискванията за постигане на общата превенция, т.к. управлението на МПС след употреба на алкохол, е особено нетърпимо деяние за обществото днес и едно условно наказание по никакъв начин не би въздействало предупредително-възпиращо спрямо останалите членове на обществото, склонни към нарушения на правилата за движение и самонадеяно поведение на пътя, на които не следва да се внушава безнаказаност за извършеното от тях. Прекомерното подценяване на генералната превенция на закона с оглед динамиката на този вид престъпна деятелност към момента и явния превес над специалната превенция на закона в този случай води до необоснована снизходителност спрямо подсъдимия, респ. до несправедливост на наложеното на подсъдимия условно наказание.

В случая, условното осъждане противоречи и на изискванията на нормата на чл.66, ал.1 от НК за лична превенция. В тази насока не следва да се игнорира изцяло извършеното от подсъдимия предходно престъпно деяние отново по чл.343б, ал.1 от НК, за което е бил наказан също условно, като само няколко месеца след изтичане на определения му изпитателен срок по това осъждане, същият е извършил настоящото престъпление като отново е управлявал МПС след употреба на алкохол при стойност на последния в кръвта на подсъдимия по-голяма от стойността, установена при извършване на предходното му деяние. Този извод не противоречи и на реабилитацията по право, настъпила за миналото осъждане. Реабилитацията като институт на наказателното право заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, но тя не може да заличи факта на извършеното престъпление и на наказанието и на значението, което те имат при преценката за индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБългария, изразена в редица решения, включително и в Решение № 430 от 07.10.1996 г. по н.д. № 468/1995 г.

В заключение, считам, че предвид изложеното по-горе, а и с оглед установеното по делото, че подсъдимият като водач на МПС е осъществил и множество административни нарушения на правилата за движение по пътищата, целите на наказанието по чл.36 от НК не биха могли да бъдат постигнати спрямо този подсъдим с отлагане на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

В останалата им част споделям мотивите на мнозинството от настоящия съдебен състав.

ЧЛЕН НА СЪД.СЪСТАВ:

ГЕРГАНА КОНДОВА