Р Е Ш Е Н И Е
№__92_ 07.07.2016 г.
гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М.
К.
прокурор Г.
Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД №192 по описа на ЯОС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС, е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по жалба на защитника на подсъдимия А.
Й.С., срещу Присъда №15/07.04.2016 г. постановена
по НОХД №139/2016 г. по описа на РС – Елхово, с която
въззивникът е признат за виновен в това, че на 04.10.2015 година, около 20.35
часа в с. Попово, община Болярово, обл. Ямбол, по ул. „В.Л.” до №7, по път
I-76, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****”, модел
„****”, с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно 1,61 на хиляда, установено по надлежен ред с Протокол №385 от
30.10.2015 година за извършени химическа експертиза на „Научно -
техническа лаборатория” при ОДМВР Ямбол -
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на това основание и на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, ЕРС го осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ПЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на
150.00 /сто и петдесет/ лева. Съдът е определил на основание чл. 60, ал. 1 във вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение – затвор
или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил подсъдимия С. от правото да управлява
МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА. Осъдил е подсъдимия С., на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати сумата от 59.36 лв. направени по
делото разноски от които 39.36 лв. /тридесет и девет лева и тридесет и шест
стотинки/, в полза на Републикански бюджет
по сметка на ОД на МВР – Ямбол и 20.00 лв. /двадесет лева/ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Елхово.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и явна несправедливост на
присъдата. В съдебно заседание защитникът иска от въззивния съд да измени
първоинстанционния съдебен акт досежно изтърпяването на определеното наказание
лишаване от свобода, което да бъде отложена на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият А.Й.С.,
също моли съда да отложи наложеното наказание лишаване от свобода, като
изтъква, че ефективното наказание би му попречило да заплаща дължим към банката кредит и би създало и
затруднения за близките му.
В
съдебно заседание, представителят на държавното обвинение предлага съда да измени
присъдата, като се отложи от изтърпяване наложеното наказание с максималния
изпитателен срок, или алтернативно да определи общ режим за изтърпяването му.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да
обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната
фактическа обстановка, правилно възприета и от първата инсталация:
Подс. А.Й.С. е правоспособен водач на МПС
от дата 14.06.1985 година и СУМПС за категория „С“, „АМ“, „М“, „В“ и
„ТКТ“. На 04.10.2015 г., след като употребил алкохол, подс. С. предприел
управление на МПС – лек автомобил марка
„****” и около 20.35 ч, на път I-76, на ул. „В.Л.” до №7, в с. Попово, обл.
Ямбол, бил спрян за полицейска проверка от служителите на РУП – Елхово - св. К.Н.К.
– мл. автоконтрольор в РУ – Елхово при ОД МВР – Ямбол и Г. П. В. - старши
полицай в РУ – Елхово при ОД МВР – Ямбол.
Свид. К. извършил проверка на водача – подс. С. с „Алкотест Дрегер 7510” с инв.
№ ARSM 0179 и техническото средство отчело наличие на алкохол в издишания от
подс. С. въздух в размер на 1.67 промила на хиляда. Пред свидетелите подсъдимия
е заявил, че е изпил 3-4 бири по 0,500
литра. Свид. К. съставил срещу
подсъдимия АУАН №475/04.10.2015 г. за извършени нарушения по ЗДвП, вкл. и за управление
на МПС след употреба на алкохол и издал на подсъдимия талон за медицинско
изследване на кръвта №0022013. Подсъдимия С. отишъл в ФСМП – Елхово и дал кръв
за изследване. Видно от Протокола за извършеното медицинско изследване,
съставен във ФСМП – Елхово, подсъдимия е заявил, че е
изпил 1-2 бири около 1 час преди да бъде спрян от контролните органи. По
делото липсват данни по отношение на подсъдимия да е била приложена
принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС.
От заключението на ВЛ по химическата експертиза е видно, че в
предоставената за изследване проба кръв, взета от подсъдимия А.Й.С.
концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия към момента на управление на МПС – 20.35 часа на 04.10.2015 г. е 1,61 промила на хиляда.
Видно от приложената по делото справка за нарушител /водач/ от информационната система на МВР, подсъдимия С.
е наказван по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП - два пъти с
НП /за нарушение по чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и веднъж с фиш /за
нарушение по чл. 6 ЗДвП/. Видно от АУАН №475/04.10.2015 г. СУМПС на
подсъдимия е било иззето от контролните органи на МВР, на 04.11.2015 година. Видно
от приложената по делото Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №15-0261-000310/05.10.2015 г. на ВНД началник РУП Елхово, СУМПС на
подсъдимия А.Й.С., за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е било отнето
до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца. Тази ЗПАМ
е връчена на подсъдимия на 20.11.2015 година.
Видно от представените от защитата пред въззивната инстанция: удостоверение за сключен граждански брак
№042936/19.10.1996 г., регистрационна карта на земеделски производител от
19.03.2012 г., регистрационна карта на П.С., издадена от Дирекция „Бюро по
труда” Елхово – Болярово, график за посещения в ДБТ за поддържане на регистрация,
удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 62/27.05.1998
г., удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
81/06.08.2003 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 30, том
ІІ, рег. № 1692, дело № 141/2006 г., погасителен план, издаден от ОББ – Ямбол,
подсъдимият А.Й.С. е семеен, работи като земеделски производител, има две деца
и безработна съпруга и изплаща редовно вноски по договора си за кредит, осигурен
с договорна ипотека.
Подсъдимият А.Й.С. е бил осъждан с Присъда №43/29.03.2012 г. по НОХД
№66/2012 г. на РС – Елхово, в сила от 18.04.2012 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 06.10.2011 г. на лишаване от
свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е било отложено за срок от
три години и на основание чл. 343г от НК му е било наложено наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от десет месеца. Наложеното с горната присъда наказание лишаване от право
да управлява МПС е изтърпяно в периода 06.10.2011 г. – 06.08.2012 година.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка,
въз основа на основа на обясненията на подсъдимия, от показанията на
свидетеля К. К. и Г.В., от изготвената и изслушана химическа експертиза, както
и от писмените доказателства по делото – АУАН №475/04.10.2015 г. на РУ – Елхово,
справка за нарушител-водач на А.С. от 05.10.2015 г., заверено копие на протокол
за извършена проверка на средство за измерване рег. №11937-8929/25.05.2015 г.
на ГД „НП”, протокол №331/05.10.2015 г. на НТЛ ОДМВР – Ямбол, талон за
медицинско изследване №0022013/04.10.2015 г., протокол за медицинско изследване
за употреба на алкохол или др. упойващо вещество от 04.10.2015 г. на
ФСМП - Елхово, писмо УРИ 0261-р-14111/04.11.2015 г. на РУ – Елхово с НП №15-0261-000443/14.10.2015 г.
на РУ – Елхово и справка за съдимост на
подсъдимия и събраните от въззивната инстанция писмо рег. №
261000-2464/13.06.2016 г., НП № 15-0261-000443/14.10.2015 г., Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 15-0261-000310/05.10.2015 г.,
АУАН №475/04.10.2015 г. /четливо копие/, както и преписи от: удостоверение за
сключен граждански брак №042936/19.10.1996 г., регистрационна карта на
земеделски производител от 19.03.2012 г., регистрационна карта на П.С.,
издадена от Дирекция „Бюро по труда” Елхово – Болярово, график за посещения в
ДБТ за поддържане на регистрация, удостоверение за раждане, издадено въз основа
на Акт за раждане № 62/27.05.1998 г., удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане № 81/06.08.2003 г., Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 30, том ІІ, рег. № 1692, дело № 141/2006 г., погасителен
план, издаден от ОББ – Ямбол.
Всички доказателствата
са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни
изводи, че подсъдимият А. Й.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, като на 04.10.2015 г., около 20.35 ч. в с. Попово, община Болярово,
обл. Ямбол, по ул. „В.Л.” до №7, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „****“, модел „****”, с
рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,61 на хиляда, установено по надлежен
ред с Протокол №385/30.10.2015 г. за извършена химическа експертиза на НТЛ при
ОДМВР – Ямбол.
Правилно ЕРС е отбелязал, че непосредствен обект на престъплението по чл. 343б,
ал.1 НК са обществените отношения, свързани с опазване на установения ред за
безопасно движение по пътищата. Това престъпно деяние
е формално престъпление, такова на „просто извършване” и за неговата
съставомерност не е необходимо настъпването на вредоносни последици.
От обективна страна, безспорно по делото, е установено, че подсъдимият
С. на посочените от държавното обвинение време и място, е управлявал МПС, със
съдържание на алкохол в кръвта си 1,61 на хиляда. Концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия е установено по надлежен начин, чрез химическо изследване за
алкохол на пробата кръв, взета от подсъдимия по реда на Наредба №30/27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства.
Проверяващата инстанция счита за правилен извода
на районния съд, че от субективна страна процесното престъпление е извършено от
подсъдимият
А. Й.С. с пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 НК, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и
последици, както и тяхното целене, от правоспособен водач, безспорно напълно
запознат със забраната за управление на МПС след употреба на алкохол, още
повече – търпял наказание за такова деяние.
Правилно ЕРС е приел за причини за извършване на престъплението, незачитането
от страна на подсъдимия на установените в страната норми, регламентиращи
движението по пътищата.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
Правилно и обосновано районният съд е определил вида и размера на
наказанията, като ЯОС споделя, че смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелствата се многобройни и че и най-лекото, предвидено в закона наказание
по чл. 343б, ал. 1 от НК, би се оказало несъразмерно тежко на извършеното –
извод водещ до определяне на наказание на подсъдимия при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, под най-ниския предел на предвиденото наказание, а именно
пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150.00 лева. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, ЕРС е лишил подсъдимия и от право да управлява МПС за
срок от една година и два месеца.
Правилно като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата са преценени
добросъвестното поведение на подсъдимия в хода на производството, направените
самопризнания, както и обстоятелството, че установеното съдържанието на алкохол
в кръвта му не надвишава значително, установения в нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК размер. Към тях следва да се
добавят и трудовата ангажираност на подсъдимия, семейното му положение – женен
с две деца и безработна съпруга, факта че сам издържа близките си и редовно
плаща задълженията си по договора за кредит, обезпечен с договорна ипотека.
ЯОС обаче счита, че относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, неправилно и без дедуктивно да изложи
конкретни мотиви защо приема това за
необходимо в случая, ЕРС не е приложил института на условното осъждане. Решаващият
съд не е съобразил всички смекчаващи отговорността на подсъдимия А. Й.С. обстоятелства посочени по-горе и това,
че е осъзнал вината си и са разкайва, а така също и чистото му съдебно минало -
всичко това характеризиращо го като личност с ниска степен на обществена
опасност. Неправилно ЕРС е отчел като отегчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство наличието на предходно осъждане за друго такова престъпление,
макар и сам да е приел, че въз основа на данните по делото може да се направи
извод, че подсъдимият е реабилитиран. Безспорно, спрямо подс. А.Й.С. за
осъждането му с Присъда №43/29.03.2012 г. по НОХД №66/2012 г. на РС – Елхово
считано от 07.08.2015 г., е настъпила реабилитация. Тук следва да се отбележи,
че когато едно лице е реабилитирано, по никакъв начин не могат да се отчитат, в
негова вреда, последиците от осъждането – по арг. от чл. 85, ал. 1 от НК. Под
последици от осъждането следва да се разбират всички такива, които по един или
друг начин се отразяват неблагоприятно върху наказателно-правното положение на
дееца. Смисъла вложен от законодателя в тази норма е този, че не трябва едно
лице, което е изтърпяло съответното наказание за извършеното от него престъпно
деяние, цял живот да носи етикета „престъпник” и да търпи негативи от това, а
на него следва да се шанс да се промени, да се ресоциализира и да не допуска
повече подобни противообществени прояви. Акцентирайки обаче върху осъждането на
подсъдимия, решаващият съд неправилно не е приложил спрямо него, института на
условното наказание и не е отложил от изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Настоящият състав
намира, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия А.Й.С. – семеен
човек, със достатъчен житейски опит, изряден длъжник по договор си за кредит, осигуряващ
сам прехраната на безработната си съпруга и двете им деца, съдействал
безусловно на разследването, изразяващ разкаяние и извършил деянието с
относително незначително превишаване на законовите стойности на забраната за съдържанието
на алкохол в кръвната на управляващите МПС, не е наложително той да търпи ефективно
наложеното му наказание лишаване от свобода. Това би било оказване на излишна пенитенциарна
репресия по отношение на личността му, като целите по чл. 36 от НК, биха се постигнали
и при отлагане на изпълнението на наказанието, без той да бъдат изолиран от
обществото. При това положение, настоящият състав приема искането и на
участващия във въззивното производство прокурор и на защитата, за приложение на
чл. 66, ал. 1 от НК за основателно, и счита, че спрямо подсъдимият А.Й.С. следва
се приложи института на условното осъждане. ЯОС, предвид факта, че той има и
други 3 наказания за извършени нарушения по ЗДвП /макар и несвързани с
управление на МПС след употреба на алкохол/ счита, че спрямо него следва да се
осъществи максимално по продължителност въздействие с цел превъзпитанието му,
като в съответствие с чл. 66, ал. 2 от НК, се определи максималния възможен
срок за отлагане на наложеното наказание лишаване от свобода, а именно - три
години и пет месеца.
ЯОС намира, че така наложените на подсъдимия А.Й.С. наказания в конкретния им вид и размер, вкл. и отлагането
от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, комплексно са достатъчни и
необходими за осъществяване на целите по чл. 36 от НК, и основно – за коригиране на поведението на подсъдимия С.
вкл. и като водач на МПС. Наказанията са съобразени както с тежестта на
осъщественото деяние, така и с личността на подсъдимия и са в състояние да
го мотивират да не върши подобни деяния и престъпления въобще, без да се оказва ненужно по-тежка наказателна репресия
върху личността му, но и така, че да не се създаде у подсъдимия и останалите
членове от обществото, погрешно усещане за безнаказаност. Доколкото наказателно-осъдителната част от присъдата е
комплекс от наказания, ефектът върху личността и спрямо обществото се постига
чрез тяхното общо въздействие – по чл. 57, ал. 2 от НК. ЯОС счита, че чрез
понасянето на основното и допълнителните наказание – в определените от съда
размери, без да се налага лишаването от свобода да бъде ефективно изтърпяно,
подс. С. може да бъде поправен в съответствие с очакванията на закона и
обществото. При отлагане с максималния срок по чл. 66, ал. 2 от НК, съзнанието
за наложеното наказание и възможността от привеждане в този по-дълъг период, би
следвало да гарантира трайността на въздържането на подсъдимия от друга
престъпна проява и редом с относително продължителното му лишаване от право да
управлява МПС - обективно да удовлетвори целите по чл. 36 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия са
присъдени и направените по делото разноски -
сумата от 59.36 лв., от които 39.36 лв., в полза на Републикански
бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол и 20.00 лв. в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС – Елхово.
Водим от
гореизложеното, на основание чл. 334 т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда
№15/07.04.2016 г. постановена по НОХД
№139/2016 г. по описа на РС –
Елхово, като ОТМЕНЯ същата само в частта, с която е постановено наложеното на
подс. А.Й.С. наказание лишаване от
свобода, на основание чл. 60,
ал. 1 във вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, да се търпи при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип и вместо това, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И
ПЕТ МЕСЕЦА, наложеното на подсъдимия А.Й.С. наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.