Прокурор Д.Люцканов

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВНОХД № 191 по описа за 2016г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Щ Щ против присъда № 561/16.05.2016г.постановена по нохд № 386/2016г.по описа на Районен съд- гр.Ямбол.

С посочената присъда подсъдимия Щ е признат за виновен, в това че на 26.02.2015г.около 4,30часа в частен имот находящ се в с.Голямо Крушево, общ.Болярово, на ул.”Иван Вазов” №13 се е съвкупил с лице ненавършило 14 година възраст - С.Д Н родена на ***г., поради което и на основание чл.151 ал.1, вр.с чл.54 и чл.58а ал.1 НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода.

На осн.чл.66 ал.1 НК наложеното наказание е отложено за изтърпяване за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и е постановил връщане на собственика на приложените по делото веществени доказателства.

В жалбата на подсъдимия Щ се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваната присъда. В допълнение към въззивната жалба се допълват съображенията за явна несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че съдът в недостатъчна степен е оценил подбудите за извършване на деянието, личността на подсъдимия, критичното му отношение към извършеното и личността на пострадалата. Навеждат се и доводи за допуснати процесуални нарушения, тъй като на досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели Г. Г и Б.Н., които по силата на НПК не могат да бъдат свидетели, тъй като първия от тях е участвал в процеса като преводач, а втория като поемно лице при огледа. На това основание се иска въззивният съд да отметни присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен или да намали размера на наложеното наказание.

Въззивникът- подсъдим участва в съдебно заседание лично и чрез защитник адвокат Д., чрез който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Участващия по делото прокурор прави искане да се потвърди обжалваната присъда като законосъобразна, обоснована и справедлива.

ЯОС след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.312 и чл.313 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.318 ал.1 от НК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

По инициатива на подсъдимия и неговия защитник съдебното следствие е проведено по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК с цялостно признаване от негова страна на фактите изложени в обвинителния акт и се прави искане да не се събират доказателства за тези факти.

С нарочно определение първоинстанционният съд е приел, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и, че няма да събира доказателства за тези фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Самопризнанието на подсъдимия направено по реда на чл. 371т.2 НПК не може да бъде оттеглено след постановяването на присъдата, тъй като същия вече се е възползвал от привилегията по чл.58а ал.1 НК. Определеното му от съда наказание лишаване от свобода е намалено с една трета. По тези съображения съдът намира за напълно неоснователни наведените във въззивната жалба доводи за недоказаност на обвинението и по специално за липса на достатъчно доказателства за осъществяването на изпълнителното деяние- извършването на полов акт с малолетно лице.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна, обоснована и се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което въззивната инстанция напълно я споделя. Безспорно е установено , че пострадалата С.Д Н е родена на ***г. и на инкриминираната дата 26.02.2015г.е била на 13 години. Това обстоятелство е било известно на подсъдимия, тъй като е бил в близки отношения с нейната приятелка - св.С.Х.. Пострадалата и свидетелката учели в едно и също училище в гр.Болярово, като първата живеела с майка си и сестра си в с.Вълчи извор, а втората със семейството си в с.Голямо Крушево. Майките на двете деца също били приятелки, като същите са граждани на Великобритания и пребиваващи в България.

На 25.02.2015г.постр.Н пренощувала в дома на приятелката си св.Х. по нейна покана. Същата вечер останал да преспи и подсъдимия, като същия отишъл да спи в спалнята на сестрата на св.Х., намираща се на втория етаж на къщата. Св.Н и св.Х. легнали в друга стая, като първата легнала на спалнята, а втората на пода. Родителите на св.Х. се намирали в трета стая също на втория етаж. Около 4,30часа на 26.02.2015гподсъдимият влязъл в спалнята при свидетелките и легнал до пострадалата, като се приближил плътно до нея и започнал да я опипва. Въпреки опита на св.Н да предотврати случващото се , като се прави на заспала , а след това и се е опитвала да махне ръцете му от тялото си , подсъдимият не е преустановил опипването . След това смъкнал клина и бикините й до глезените, легнал върху нея, успявайки да разтвори краката й осъществил полов акт, като проникнал с половия си член във влагалището й. Половия акт бил прекъснат от пострадалата, след което подсъдимия легнал на пода при приятелката си св.Х.. На следващия ден свидетелката забелязала, че приятелката й е видимо разстроена и в голямото междучасие й споделила за случилото се. След това двете деца споделили това и на своите родители, като същия ден бил подаден сигнал и до РУ Болярово.

На 26.02.2015г.в 20 часа е извършен преглед и освидетелстване на подсъдимия. От заключението на съдебно- медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Ч е видно, че е установено наличие на сурепфициални клетки от влагалищен произход по половия член на подсъдимия. От това се прави извод за извършено полово сношение, което може да е осъществено в инкриминирания период.

От заключението на съдебно медицинската експертиза на пострадалата е видно, че девствената й ципа е със стара дефлорация, а от цитологичното изследване на материала взет от влагалището й не е установено наличие на сперматозоиди, както и липсват травматологични увреждания в половата област на пострадалата. Прави се извод, че е напълно възможно при осъществен полов акт да не се причинят травматични увреждания в половата област.

От заключението на комплексната съдебно- психологично- психиатрична експертиза е видно, че пострадалата е психически годна да участва в наказателния процес, в състояние е да разбира свойството и значението на постъпките си, да дава достоверни показания, лицето е емоционално лабилно, с високо ниво на невротично отреагиране при стресови ситуации. Била е в състояние да предотврати случващото се с нея.

За да приеме тази фактическа обстановка районният съд е направил пълен анализ на събраните на досъдебното производство доказателства, като поради липса на оспорване в тази насока въззивният съд намира за ненужно да преповтаря аргументите в тази насока. Правилно съдът е изключил от доказателствения материал показанията на св.Г, тъй като същия е участвал в досъдебното производство в друго процесуално качество – преводач и съгласно чл.118 ал.1 НПК не може да бъде конституиран като свидетел. Такава пречка обаче липсва за св. Н, тъй като същия е бил поемно лице при извършения оглед на местопроизшествие и за него няма процесуална пречка да бъде конституиран като свидетел.

От приетата фактическа обстановка районният съд е направил правилен правен извод, като е приел, че подсъдимият Щ е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.151 ал.1 от НК, тъй като на 26.02.2015г.около 4,30часа в частен имот находящ се в с.Голямо Крушево, общ.Болярово, на ул.”Иван Вазов” №13 се е съвкупил с лице ненавършило 14 година възраст- С.Д Н родена на ***г.

Деянието е осъществено от подсъдимия от обективна страна, тъй като извършените действия от страна подсъдимия, като проникнал с половия си член във влагалището на св.Н безспорно представлява съвкупление. Престъплението по чл.151 ал.1 от НК е формално, поради което за неговото осъществяване е без значение дали целта за полово удовлетворяване е постигната, поради което правилно е прието, че деянието е довършено с проникването. По делото е безспорно установено, че св.Н е родена на ***г., поради което на инкриминираната дата е била на 13 години и според законодателството ни се счита за малолетна. За осъществяване на деянието от обективна страна е без значение волята на пострадалата, тъй като законодателят е приел, че малолетните не могат да формират правно валидна воля и затова съвкуплението с малолетна винаги е престъпление, независимо дали пострадалото лице е дало своето съгласие.

Подсъдимият е осъществил деянието с пряк умисъл , тъй като същия е съзнавал , че осъществява полов акт с малолетна и е целял този неправомерен резултат.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

За извършеното престъпление законът предвижда наказание от две до шест години лишаване от свобода. На основание чл.373 ал.2, вр.с чл.372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 НПК, предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и постановената осъдителна присъда, съдът следва да определени наказанието при условията на чл.58а НК. В процесния случай са налице два варианта на определяне на наказанието- при условията на чл.58а ал.1 НК или по чл.55 ал.1 т.1 от НК. Решаващата съдебна инстанция правилно и обосновано е приела, че в случая по отношение на подсъдимия не са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства нито е налице изключително такова, поради което е определил наказанието при условията на чл.54 НК.

При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е преценил, че първите са със значителен превес. На това основание определеното наказание в минималния му размер от две години лишаване от свобода е справедливо. Прилагайки императивната разпоредба на чл.58а ал.1 НК законосъобразно това определено наказание е намалено с една трета и на това основание подс.Щ е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения относно приложението на чл.66 ал.1 НК и правилно е приел, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не необходимо ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Като неоснователни се приемат доводите на подсъдимия, че съдът е недооценил в достатъчна степен наличните смегчаващи вината обстоятелства- подбудите за извършване на престъплението, изразено съжаление, провокативно поведение на пострадалата и обстоятелството, че тя е имала преди това и други интимни партньори. Съдът е определил на подсъдимия наказание в минималния размер от две години, поради което възражението за недооценяване на наличните смегчаващи вината обстоятелства е неоснователно. По отношение наведените доводи за провокативно поведение от страна на пострадалата и предишните й полови контакти въззивната инстанция намира за ненужно да взема отношение, тъй като същата е малолетна и съгласно българското законодателство не може да формира правно валидна воля.

По изложените го- горе съображения, Окръжен съд-Ямбол в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на основание чл.338 НПК Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 561/16.05.2016г.постановена по нохд № 386/2016г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.