Р Е Ш Е Н И Е

№__84 04.07.2016 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ти въззивен наказателен състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

секретар М. К.

прокурор Д. Дойчев

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД №170 по описа на ЯОС за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.Х.Р., против Присъда №50/26.04.2016 г., постановена по НОХД №423/2016 г. по описа на ЯРС, с която въззивникът е признат за виновен в това, че в периода от месец февруари 2015 г. до месец май 2015 г. включително, в гр. Ямбол, след като е осъден по гр. д. № 2263/2014 г. по описа на ЯРС да издържа свой низходящ - малолетното си дете С.С. Х., роден на *** г., като заплаща на неговата майка и законен представител М.О.С. от гр. Ямбол, месечна издръжка в размер на 90 лева, съзнателно не е изпълнил това си задължението си в размер на повече от две месечни вноски - четири месечни вноски по 90 лв. всяка - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

С въззивната жалба, се атакува първостепенния съдебен акт, Въззивникът, редовно призован, не участва в съдебно заседание, а се представлява от служебен защитник – адвокат от АК-Ямбол, който поддържа жалбата така както е депозирана. Защитникът, като застъпва становище за недоказаност на обвинението и като счита, че получените от свид. С. суми през месеците януари, април и май 2015 г. установяват по безспорен начин изпълнение на задължението за плащане на издръжка от страна на подсъдимия за инкриминирания период, настоява подсъдимият да бъде оправдан.

Прокурорът, като счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, пледира за потвърждаване й.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Р. и свид. С. са родители на малолетното дете С.С. Х. - роден на *** година. С Определение №4100/27.10.2014 г. по гр.д. №2263/2014 г. на ЯРС, влязло в сила на 04.11.2014 г., била одобрена спогодба между подсъдимия и свид. С., съгласно която подсъдимият Р. се задължил да изплаща на последната, в качеството й на майка и законен представител на детето С., месечната издръжка за напред в размер на 90 лева, считано от 15.08.2014 година. Подсъдимият не изпълнил това си задължението и било образувано изпълнително дело за принудително събиране на присъдените суми, по което на 19.01.2015 г. на свид. С. била изплатена сума в размер на 101 лева, на 03.04.2015 г. й била изплатена сума в размер на 65.41 лева и на 12.05.2015 г. - сума в размер на 90 лева, или сума в общ размер на 256.41 лева. Други суми за издръжката на малолетното дете през периода м. януари – м. май 2015 г., свид. С. не получила. За периода 2002 г. – 2015 г. подсъдимият има пет регистрации като безработен в ДБТ Айтос, вкл. и пред 19.11.2014 г. - 13.05.2015 година.

Видно от Информация за сметка 70001521677244 на С.Х.Р., за период 06.01.2015 – 06.04.2015 г., на 03.04.2015 г. подсъдимият е извършил частично плащане в размер на 65.41 лв., с вписано основание „изпл. остатък за текуща издръжка мес. 01, 02 и 03/2015 г.”.

Видно от писмо изх. №10-02-01-209#1 на Дирекция „Бюро по труда” гр. Айтос, подсъдимият има пет регистрации като безработен в ДБТ Айтос, вкл. и пред периода 19.11.2014 г. - 13.05.2015 г., като на 13.03.2015 г. регистрацията му е прекратена по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ /неизпълнение на препоръките на трудов посредник или действията, сроковете и графика на посещения, включени в плана за действие/.

Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият е бил осъждан с Присъда по НОХД №357/2013 г. на РС - Айтос, влязла в сила на 05.12.2013 г., като му било наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита, че законосъобразно РС – Ямбол е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на показанията на свид. С., дадени по време на съдебното следствие, от показанията й, дадени по време на ДП в частта им, в която са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, както и от писмените доказателства по делото. ЯОС споделя съображенията на ЯРС с които е дал вяра на показанията на свидетелката от ДП в приобщената им част и счита за ненужна да ги преповтаря.

Всички доказателствата, кредитирани и от ЯРС и от настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

ЯОС счита, че при тази фактическа обстановка, може да се направи еднозначен правен извод, че подсъдимият Р. както от обективна, така и от субективна страна е извършил престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

От обективна страна.

В случая безспорно е налице извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон, а авторството на деянието е безсъмнено. Правилно ЯРС е отбелязал, че са касае за престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен резултат за издържаното лице, тъй като обществените отношения са увредени с неплащането на повече от две месечни вноски за издръжка. Изпълнителното деяние по чл. 183 от НК е осъществено чрез бездействие и се изразява в неплащане на повече от две месечни вноски от присъдена на низходящ на подсъдимия издръжка. ЯОС споделя частично изложеното от ЯРС, по отношение на платените суми от 101 лева – на 19.01.2015 г., 65.41 лв. - на 03.04.2015 г. и 90 лева - на 12.05.2015 година. ЯОС се присъединява към извода на ЯРС, че получената сума в размер на 101 лева е платена за период преди инкриминирания - преди м. февруари 2015 г., за който против подсъдимия не е предявено обвинение и това плащане е ирелевантно за съставомерността на деянието. Съдът обаче не споделя извода на ЯРС, че станалите две суми - от 65.41 лева и от 90 лева, платени през инкриминирания период, също не променят извода за обективна съставомерност на извършеното, тъй като са преведени забавено във времево отношение и общият им размер не е достатъчен да покрие задължението за издръжка за инкриминирания период. Безспорно същността на издръжката е да задоволява ежедневните и бъдещи нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, като съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се отнася и неплащането й тогава, е забавеното плащане. За нуждите на наказателното производство обаче, това не означава неплащане изобщо, още повече, когато е платено преди повдигане на обвинението /какъвто е и настоящия казус/. Безспорно, както правилно ЯРС е преценил, лошото изпълнение в количествено отношение на паричното задължение - частичното му изплащане се приравнява на пълно неизпълнение.

В конкретния случай, видно от доказателствата по делото - Информация за сметка 70001521677244, на 03.04.2015 г. подсъдимият е извършил частично плащане в размер на 65.41 лева /вместо пълните 90 лева/, с вписано основание „изпл. остатък за текуща издръжка мес. 01, 02 и 03/2015 г.” Както обаче обосновано е отбелязал първоинстанционният съд, тази сума не покрива изцяло задължението на подсъдимия нито за м. февруари, нито за м. март 2015 г. и не може да погаси цяла месечна вноска за тези месеци. След това на 12.05.2015 г., подсъдимият е платил още 90 лв. за издръжка на детето, като по делото липсват доказателства за кой месец се отнася плащането. При това положение съгласно принципа „in dubio pro reo” /всяко съмнение следва да се тълкува в полза на обвиняемия/ - безспорно приложим във всяко наказателно производство респ. и в конкретния случай, ЯОС съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, приема, че подсъдимият е погасил изцяло задължението си за този месец, в който е осъществил плащането - м. май 2015 година. Ето защо ЯОС счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че през инкриминирания период подсъдимият не е платил издръжката на детето в размер на четири месечни вноски /общо 360 лева/. Настоящата инстанция намира, че през инкриминирания период не са били заплатени три месечни вноски – за м. февруари, м. март и м. април 2015 г, като вноската за м. май е платена изцяло - подсъдимият е свършил това на 12.05.2015 г., преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем на 27.05.2015 г., или общо сума за издръжка в размер на 270 лева. По задължение за заплащане на издръжка за м. февруари подсъдимият е направил частично плащане, тъй негово ежемесечно задължение за издръжка е било 90 лв., а са платените 65.41 лв., което означава пълно неизпълнение на това му месечно задължението. Факта на частичното плащане не влияе на съставомерността на деянието, а следва да се отчете единствено при определяне на наказанието.

От субективна страна

Правилно ЯРС е преценил, че подсъдимият Р. при конкретното престъпление, е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дееца е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Имайки предвид, че подсъдимият е човек с достатъчен житейски опит, той логично е бил напълно наясно, че извършва противоправно и общественоопасно деяние, съзнавал е всички елементи от конкретния престъпен състава, но е целял настъпването на вредоносните последици. Същият е знаел, че съгласно влязлото в сила определение по гр.д. № 2263/2014 г. на ЯРС дължи на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 90 лв., съзнавал е, че не предприема никакви действия за изпълнение на задължението си за издръжка, че последното възлиза на повече от две месечни вноски и е целял именно това, тъй като е бил наясно, че бездействието му неминуемо ще доведе до неизпълнение на задължението му за издръжка, ерго в интелектуалния момент е предвиждал сигурно настъпване, неизбежността на резултата, а във Волеви момент – той не е преследвал друга, основна за него цел.. По делото не са установени причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна подсъдимия. Освен това е установено,че същият е в работоспособна възраст и няма данни за здравословни причини да не полага труд, като получава възнаграждение за това. През посочения  период от време подсъдимият не е работил и не е получавал трудови доходи, но е бил е регистриран като безработен в ДБТ Айтос, вкл. и пред периода 19.11.2014 г. - 13.05.2015 г., като видно от писмо изх. №10-02-01-209#1 на Дирекция „Бюро по труда” гр. Айтос, на 13.03.2015 г. регистрацията му е прекратена по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ /неизпълнение на препоръките на трудов посредник или действията, сроковете и графика на посещения, включени в плана за действие/.

С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че от обективна и субективна страна подс. Р. е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като в периода от месец февруари 2015 г. до месец април 2015 г. включително, в гр. Ямбол, след като е осъден по гр. д. № 2263/2014 г. по описа на ЯРС да издържа свой низходящ - малолетното си дете С.С. Х., роден на *** г., като заплаща на неговата майка и законен представител М.О.С. от гр. Ямбол, месечна издръжка в размер на 90 лева, съзнателно не е изпълнил това си задължението си в размер на повече от две месечни вноски – три месечни вноски по 90 лева, като общата дължима сума за издръжката на детето в този период е в размер на 270 лева.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА

Неоснователни са доводите на защитника в смисъл, че в при съставяне на ОА прокурорът е допуснал съществено отстранимо процесуално нарушение довело да ограничаване правото на защита на подсъдимия. Безспорно в ОА фактическата обстановка е описана изключително семпло, но въпреки това ЯОС счита, че обвинението е разбираемо за подсъдимия, без да е необходимо да се презумира знание на дееца относно елементи от състава на престъплението. В края на краищата е ясно по какво обвинение се защитава подсъдимият - че съзнателно не е платил за детето си С. Х. месечна издръжка, четири месечни вноски по 90 лв. всеки месец общо 360 лв. считано от м. февруари 2015 г. до месец май 2015 г. включително – описание включващо всички съставомерни елементи от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

По отношение на неоснователността на доводите на защитата за отчитане на извършените плащания по задължението за издръжка - платените суми от 101 лв. на 19.01.2015 г. и 65.41 лв. на 03.04.2015 г. настоящият състав изложи съображения напред в изложението.

Неоснователни са и доводите на защитника, че в поведението на подс. Р. липсва умисъл. Същият е бил наясно, че е осъден да дължи ежемесечна издръжка на малолетното си дете, както и е бил наясно с размера на тази издръжка. Неплащайки месеци наред тази дължима издръжка, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си - че лишава детето си от необходимата му издръжка, предвиждал е общественоопасните последици от това деяние, като е искал настъпването им. Задължението за плащане на издръжка на низходящ е безусловно, особено след като е постановено с влязло в сила съдебно решение. Подсъдимият е знаел за това съдебно решение и въпреки това не е изпълнил задължението си за плащане на издръжка на малолетното си дете в горепосочения период от три месеца в пълен обем. Безспорно е установено също, че задължението на подсъдимия от неплатени вноски се отнася за повече от 2 месечни вноски, а обстоятелството, че подсъдимият е извършил частично плащане в размер на 65.41 лева от месечната вноска за м. март 2015 година, следва да се цени единствено като смекчаващо вината обстоятелство, но не и оневиняващо такова. В този смисъл настоящата инстанция приема, за неоснователно искането на защитата за оправдаването на подсъдимия поради липса на субективната страна при извършване на деянието.

ПО НАКАЗНИЕТО

Настоящият състав намира, че правилно първата инстанция, при определяне на наказанието на подсъдимия, не е приложила разпоредбата на чл. 55 от НК. В конкретния случай, при определяне на наказанието на въззивника са взети предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които обаче не са многобройни, нито изключителни. Макар и подсъдимият да не е платил само 3 месечни издръжки на малолетно дете през инкриминирания период, е налице престъпна упоритост и трайно неглижиране на родителските му задължения, а така също, той е осъждан с влязла в сила присъда с Присъда по НОХД № 357/2013г. на РС - Айтос, влязла в сила на 05.12.2013 г., за тежко умишлено престъпление, поради което обществената опасност на личността му е завишена. Имайки предвид всичките посочени по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е наложил на подсъдимия Р. по-лекото от двете предвидени в чл. 183, ал. 1 от НК в минималния законов размер - ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. ЯОС счита, че това наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 334 т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда №50/26.04.2016 г., постановена по НОХД №423/2016 г. по описа на РС – Ямбол, като НАМАЛЯВА инкриминирания период от месец февруари 2015 г. до месец април 2015 г. включително и НАМАЛЯВА броя на неизпълнените месечни вноски на три месечни вноски по 90 лв. всяка.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.