Р Е Ш Е Н И Е

№ 100 27.07.2016г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 13 юли 2016 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван Иванов

Секретар: Ив.З.

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

внчхд. № 169 по описа за 2016г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на частната тъжителка по първоначалната тъжба и подсъдима по насрещната А.А.Д., депозирана чрез защитника й адв.П.М., против присъда № 39/ 18.04.2016г. постановена по нчхд № 37/ 2016г.по описа на Районен съд-Тополовград.

С обжалваната присъда въззиваемата- подсъдима К.Н.М. е призната за виновна в това, че на 13.01.2016г.около 13,30часа в с.Радовец, обл.Хасково , пред къща находяща се на ул.Дунав” №1 е причинила на А.А.Д. лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето, престъпление по чл.130 ал.2 НК, поради което и тъй като пострадалата е отвърнала веднага със също такава телесна повреда на основание чл.130 ал.3 НК не й налага наказание.

На основание чл.304 НПК К.М. е оправдана по предявените й обвинения за причиняване на лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК на А.Д. в съучастие с П.М., както за извършване на престъпление по чл.146 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 НК.

На основание чл.304 НПК П.Д.М. е оправдан по предявените му обвинения по чл.130 ал.2, вр.с чл.20 ал.2 НК- за причиняване на лека телесна повреда в съучастие с К.М. на А.Д. и по чл.146 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 НК за нанасяне на обида на А.Д. , в съучастие с К.М..

Въззивницата- подсъдима по насрещната тъжба А.Д. е призната за виновна в това, че на 13.01.2016г.около 13,30часа в с.Радовец, обл.Хасково , пред къща находяща се на ул.Дунав” №1 е причинила на К.М. лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето, престъпление по чл.130 ал.2 НК, поради което и тъй като пострадалата е отвърнала веднага със също такава телесна повреда на основание чл.130 ал.3 НК не й налага наказание.

А.Д. е призната за виновна и в това, че по същото време и на същото място публично е нанесла обида на П.М.- престъпление по чл.148 ал.1 т.1, вр.с чл.146 ал.1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

А.Д. е осъдена да заплати на К.М. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 НК в размер на 200лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск за разликата от 200лв.до 2 500лв.

А.Д. е осъдена да заплати на П.М. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1 т.1, вр.с чл.146 ал.1 от НК в размер на 1000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск за разликата от 1 000лв. до 2 500лв.

Като неоснователни и недоказани са отхвърлени предявените два граждански иска от А.Д. против К.М. и П.М. за сумата от по 2 500лв.представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.130 ал.2, вр.с чл.20 ал.2 НК и по чл.146 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 НК.

К.М. е осъдена да заплати на А.Д. направените от нея разноски в размер на 103лв.

А.Д. е осъдена да заплати на К.М. и П.М. направените от тях разноски в размер на 522лв.

В жалбата на въззивницата- частна тъжителка по първоначалната тъжба и подсъдима по насрещната и в допълнението към същата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на процесната присъда. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, които да доказват извършено от нея престъпление по чл.130 ал.2 и по чл.148 ал.1 т.1, вр.с чл.146 ал1 НК. Сочи се обаче, че са събрани достатъчно убедителни доказателства, че П.М. и К.М. са извършили предявените в нейната тъжба престъпления. На това основание се прави искане за отмяна на присъдата и постановявяне на нова, с която въззивницата да бъде изцяло оправдана, а въззиваемите да бъдат признати за виновни по предявените им обвинения. По отношение на гражданските искове се иска въззиваемите да бъдат осъдени да й заплатят обезщетение за причинените й неимуществени вреди в предявения от нея размер, като съответно се отхвърлят предявените против нея граждански искове.

Въззивницата частна тъжителка по първоначалната тъжба и подсъдима по насрещната участва в съдебно заседание лично с адв.М., чрез който поддържа изцяло депозираната жалба и исканията в нея.

Въззиваемите подсъдими по първоначалната тъжба и частни тъжители по насрещната участват в съдебно заседание, чрез защитника си адв. К., чрез който оспорват жалбата на въззивницата и пледират за нейната неоснователност. Иска се съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло присъдата на районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна.

Окръжен съд- Ямбол след като обсъди доводите във възззивната жалба, пледоариите на защитниците на страните, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК извърши служебна проверка на присъдата приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:

Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, поради което и жалбата на въззивницата в тази насока е неоснователна.

Безспорно е установено, че А.Д. и сина на К. и П. М са живеели в дома на вторите находящ се в с . Радовец, обл.Хасково, ул. „Дунав” №1. По делото липсват доказателства дали същите са били съпрузи или са живеели на съпружески начала. Към началото на м. януари 2016г. Д. се разделила със сина на М и се прибрала в бащиния си дом в с.Лесово, а детето им останало да живее с баща си. На 13.01.2016г.А.Д. решила да посети сина си в с.Радовец, като била откарана в селото с лек автомобил от св. Д М и М.М.. При срещата между снахата А.Д. и свекървата К.М. възникнал конфликт, който прераснал във взаимно нанасяне на удари и скубане на коси. Двете жени била разтървани от свидетелите Д Д. и Д М., а св. Д М и М. М. хванали А.Д. за ръцете и я подканили да се качи в автомобила. От там същата отправила към П.М., в негово присъствие обидните думи описани в присъдата. Думите са били чути и от свидетелите Д.М., Д. Д., М М. и от насъбралите се около 20 съседа на семейство М.

Горната фактическа обстановка е приета и от районния съд, като съдът е направил пълен анализ на събраните доказателства, който се споделя от въззивната инстанция.

Правни изводи по първоначалната тъжба:

От приетата фактическа обстановка съдът е направил правилна правна квалификация на извършеното от К.М. престъпление по чл.130 ал.2 НК, тъй като същата чрез дърпане на коси е причинила на А.Д. лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. Правилно и законосъобразно е приложен и института на реторсията по чл.130 ал.3 НК, като въззивната инстанция споделя изложените от решаващия съд правни аргументи за това.

С оглед на приетата от съд фактическа обстановка районният съд е направил напълно законосъобразен и правилен правен извод, че П.М. не е нанасял побой над А.М. и на това основание го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.130 ал.2, вр.с чл.20 ал.2 НК. От признаването на П.М. за невиновен следва и оправдаването на К.М. за извършване на престъпление в съучастие с П. М..

Правилно и законосъобразно съдът е признал подсъдимите К.М. и П.М. за невиновни в това на посоченото място и време да се нанасяли обиди, чрез отправяне на обидни думи на А.Д.. Нито един от свидетелите очевидци не сочи двамата подсъдими да са отправяли обидните реплики посочени в тъжбата. На това основание и в предвид разпоредбата на чл.304 НПК подсъдимите П.М. и К.М. за оправдани по предявеното им обвинение по чл.146 ал.1, вр.с чл.20 ал.2 НК.

Съдът преценява като неоснователни доводите във въззивната жалба за доказаност на предявените в първоначалната тъжба обвинения против П.М. по чл.130 ал.2 и чл.146 ал.1 НК, тъй като дори св.М, който е посочен от тъжителката е категоричен, че П.М. е бил настрани и по никакъв начин не се намесил в конфликта между К.М. и А.Д.. Същото се сочи и от останалите разпитани свидетели очевидци М.М., Д.М. и Д.Д..

По насрещната тъжба:

От приетата фактическа обстановка съдът е направил и правилна квалификация на извършеното от А.Д. престъпление по чл.130 ал.2 НК, тъй като същата чрез скубане на косата е причинила на К.М. лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

При правната квалификация на деянието съдът обаче не е отчел обстоятелството, че по време на извършване на деянието А.Д. е била непълнолетна- на 17 години /родена на ***г./, поради което деянието следва да бъде квалифицирано по чл.130 ал.2, вр.с чл.63 ал.1 т.4 НК, тъй като същата макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

При предявяването на насрещната тъжба от К.М. против А.Д. същата вече е навършила пълнолетие, поради което районният съд правилно е разгледал делото по общия ред , а не по реда на глава ХХХ от НПК.

Правилно и законосъобразно и по отношение на А.Д. е приложен и института на реторсията по чл.130 ал.3 НК, като въззивната инстанция споделя изложените от решаващия съд правни аргументи за това.

Съдът споделя и направения правен извод, че А.Д. с деянието си е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.148 ал.1 т.1, вр.с чл.146 ал.1 НК, тъй като по същото време и на същото място публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на П.М. в негово присъствие. По отношение и на това престъпление обаче съдът не е отчел обстоятелството, че към 13.01.2016г.А.Д. е била на 17 години, поради което извършеното от нея престъпление следва да бъде квалифицирано по чл. 148 ал.1 т.1, вр.с чл.146 ал.1, вр.с чл. 63 ал.1 т.5 от НК. Преквалифицирането на деянията е в интерес на въззивницата, поради което въззивният съд е оправомощен да го стори.

Относно вида и размера на наложеното наказание на А.Д. :

Районният съд незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.78а НК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.78а ал.7 НК тази разпоредба не се прилага при множество престъпления. В случая А.Д. е извършила две престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 23 ал.1 НК е налице множество извършени от нея престъпления. В предвид принципа да не се влошава положението на жалбоподателя въззивният съд няма правомощието на отмени приложението на чл.78а НК, тъй като въззивното производство е образувано единствено по жалба на подсъдимата А.Д..

Проверяващата съдебна инстанция не споделя изложеното от районният съд, че административното наказание на А.Д. следва да бъде определено при условията на чл.78а ал.1 от НК, а не по ал.6, тъй като съгласно чл.6 ал.4 от СК , с встъпването в брак непълнолетните съпрузи стават дееспособни. Посочено е също така, че съгласно разпоредбата на чл.319 ГПК непълнолетните съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях. Районният съд приема също така, че след като законите предоставят специална правоспособност на непълнолетните съпрузи и при положение, че те могат да отговарят по гражданските закони , няма пречка да се приеме, че те имат такава дееспособност и съгласно наказателните такива. Тези изводи са неправилни и напълно незаконосъобразни, тъй като наказателната отговорност и наказателноотговорните лица са определени в глава ІІІ на Наказателния кодекс и е недопустимо в тази насока да се прилага по аналогия СК. Съгласно разпоредбата на чл.31 от НК наказателно отговорни лица са пълнолетните и непълнолетните /навършили 14 години и ненавършили 18 години/, ако могат да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си. Българското наказателно право за разлика от англосаксонското не приема еманципирането на непълнолетните т.е. при определени условия непълнолетните да бъдат наказвани като пълнолетни. По тези съображения съдът счита, че присъдата в тази част следва да бъде изменена като на А.Д. се определи административно наказание вместо по чл.78а ал.1 НК, по ал.6 на посочения тест и наказанието глоба следва да се замени с обществено порицание. Наказанието следва да бъде изпълнено по местоживеене *** по подходящ начин, с публично оповестяване. С това наказание биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

Относно гражданските искове:

При горния изход на делото районният съд правилно е приел, че искът предявен от П.М. против А.Д. за обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от публично нанесената обида е основателен. Размерът на обезщетението е справедлив и напълно съобразен с претърпяното от М. унижение и засегнатата му чест и достойнство и то в присъствието на неговите съседи. По изложените съображения въззивният съд счита, че определеното обезщетение в размер на 1000лв. в пълна степен би репарирало претърпените от частния тъжител неимуществени вреди. Законосъобразно съдът е уважил и претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Проверяващата съдебна инстанция споделя съображенията за неоснователност на претендираното обезщетение за разликата от 1000лв.до 2 500лв.

Напълно се споделят и доводите на първата инстанция при присъждане на обезщетение на К.М. за претърпените й неимуществени вреди в резултат на причинената й от А.Д. лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК. Размерът на обезщетението е справедлив и напълно съответен на претърпените от пострадалата болки и страдания и времето за тяхното отшумяване. По изложените съображения въззивният съд счита, че определеното обезщетение в размер на 200лв. в пълна степен би репарирало претърпените от частния тъжител неимуществени вреди. Законосъобразно съдът е уважил и претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Проверяващата съдебна инстанция споделя съображенията за неоснователност на претендираното обезщетение за разликата от 200лв.до 2 500лв.

Не се споделят обаче доводите на районния съд, с които е отхвърлил предявения от А.Д. против К.М. граждански иск за претърпени неимуществени вреди в резултат на умишлено причинена лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК. Съдът приема, че Д. е причинила на М. лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК признавайки я за виновна в извършване на това престъпление, като в същото време сочи, че пострадалата от престъплението не е претърпяла никакви неимуществени вреди. Този извод е нелогичен и напълно незаконосъобразен, тъй като съдът е приел, че К.М. е причинила на А.Д. леката телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 НК, тъй като й е причинила болки и страдания, без разстройство на здравето и на това основание същата е призната за виновна. Докато при преценката за основателността на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди от това престъпление съдът сочи, че по делото не е установено К.М. да е причинила на А.Д. някакви болки и страдания. Въззивният съд не споделя този противоречив и взаимно изключващ се извод, поради което счита, че присъдата в тази част следва да бъде изменена като К.М. бъде осъдена да заплати на А.Д. обезщетение в размер на 200лв., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. За разликата от 200лв.до 2500лв. искът правилно е отхвърлен. К.М. следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса в размер на 50лв., съобразно размера на уважената претенция.

По отношение на останалите граждански искове предявени от А.Д. против К.М. и П.М., при горния изход на делото съдът правилно е приел, че същите са неоснователни и като такива правилно ги е отхвърлил.

Районният съд е пропуснал да присъди заплащане на държавна такса на уважените граждански искове от К.М. против А.Д. и от П.М. против А.Д., поради което присъдата следва да бъде изменена и в тази част като Д. бъде осъдена за заплати държавна такса по 50лв.за двата иска.

По отношение на произнасянето за разноските съдът счита, че присъдата в тази част следва да бъде потвърдена, тъй като съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.189 ал.4 НПК.

По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде изменена в следните й части:

Да се преквалифицира извършеното от А.А.Д. престъпление по чл.130 ал.2 от НК в такова по чл.130 ал.2 , вр.с чл.63 ал.1 т.4 НК, тъй като Д. макар не непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си;

Да се преквалифицира извършеното от А.А.Д. престъпление по чл.148 ал.1 т.1, вр.с чл.146 ал.1 от НК в такова по чл.148 ал.1 т.1, вр.с чл.146 ал.1, вр.с чл.63 ал.1 т.5 НК, тъй като Д. макар не непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си;

Да се преквалифицира основанието за налагане на административно наказание и вида на наложеното наказание, като към чл.78а НК се допълни чл.78а ал.1, вр. с ал.6 НК и наказанието глоба в размер на 1000лв.се замени с административно наказание обществено порицание;

Да се измени в частта с която е отхвърлен предявения граждански иск от А.Д. против К.М., като К.Н.М. да се осъди да заплати на А.А.Д. обезщетение за причинени от престъплението по чл.130 ал.2 НК неимуществени вреди в размер на 200лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 13.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата от 200лв.до 2 500лв. правилно е отхвърлен;

К.М. следва бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 50лв., съобразно уважения размер на гражданския иск;

А.А.Д. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса 50лв. за присъденото обезщетение за престъплението по чл.130 ал.2 НК и 50лв.за присъденото обезщетение за престъплението по чл.148 ал.1, вр.с чл.146 ал. 1 НК, в останалата част обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на осн. чл.334 т. 3 и 6 и чл.338 от НПК Окръжен съд - Ямбол,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 39/ 18.04.2016г. постановена по нчхд № 37/ 2016г.по описа на Районен съд- Тополовград като:

преквалифицира извършеното от А.А.Д. престъпление по чл.130 ал.2 от НК, в такова по чл.130 ал.2 , вр.с чл.63 ал.1 т.4 НК, тъй като Д. макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си;

преквалифицира извършеното от А.А.Д. престъпление по чл.148 ал.1 т.1, вр.с чл.146 ал.1 от НК, в такова по чл.148 ал.1 т.1, вр.с чл.146 ал.1, вр.с чл.63 ал.1 т.5 НК, тъй като Д. макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си;

преквалифицира основанието за налагане на административно наказание и вида на наложеното наказание по отношение на А.Д. по ал.1, вр. с ал.6 на чл.78а от НК и наказанието глоба в размер на 1000лв.се замени с административно наказание обществено порицание, което да се обяви по подходящ начин от кмета на с.Лесово;

ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск от А.А.Д. против К.Н.М. за причинени неимуществени вреди, като вместо това:

Осъжда К.Н.М. да заплати на А.А.Д. обезщетение за причинени от престъплението по чл.130 ал.2 НК неимуществени вреди в размер на 200лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 13.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск за разликата от 200лв.до 2 500лв.

Осъжда К.Н.М. да заплати държавна такса в размер на 50лв., съобразно уважения размер на гражданския иск;

Осъжда А.А.Д. да заплати държавна такса 50лв. за присъденото обезщетение за престъплението по чл.130 ал.2, вр.с чл.63 ал.1 т.4 от НК ;

Осъжда А.А.Д. да заплати държавна такса в размер на 50лв.за присъденото обезщетение за престъплението по чл.148 ал.1, вр.с чл.146 ал. 1, вр.с чл.63 ал.1 т.5 НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.