Р Е Ш Е Н И Е
№ 99 29.07.2016 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
На 13 юли 2016
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова
ЧЛЕНОВЕ: П.Ж.а
Ив.Иванов
Секретар Ив.З.
Прокурор: М.Божидаров
Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД №157 по описа за 2016 година
За да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда
№42/11.04.2016 г. постановена по НОХД № 179/2016 г. ЯРС е признал подсъдимия З.С.Г. за невиновен в това на
07.04.2014 г. в гр.Ямбол, да е потвърдил
неистина, че представляваното от него дружество „Пътна компания” АД
гр.Бургас няма непогасени, подлежащи на предварително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски в частен документ – декларация
по чл.264 ал.1 от ДОПК, в който по изрична разпоредба на закона – ДОПК е длъжен
да удостовери истина и да го е употребил пред нотариус С С с рег.№454, с район на действие РС-Ямбол,
като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, поради което и
на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по
предявеното му обвинение по чл.313 ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е
постъпил протест от ЯРП с искане за отмяната и като незаконосъобразна и
необоснована. Излагат се съображения, че присъдата е постановена при непълнота
на доказателствата, необходими за всестранното и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото. Едновременно с това се сочи, че присъдата е
постановена след кредитиране само на част от
обясненията на подсъдимия по делото, без да се анализират показания на
разпитани по делото свидетели. Излагат се съображения и, че в обясненията си
подс.Г. е посочил, че знае за задължения на дружеството, като тази част от
обясненията на подсъдимия не са взети предвид. Сочи се и, че по отношение на
дружеството е имало образувани множество изпълнителни дела, в това число и
такива в гр.Ямбол, по които публичната продан не би могла да се осъществи без знанието на подс.Г.. Прави се искане за постановяване на
нова присъда от въззивния съд , с която въззиваемия да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание участващия по делото
прокурор не поддържа протеста на Районна прокуратура Ямбол като намира същия за
неоснователен. По отношение на
изложените в същия съображения за
постановяване на първоинстанционната присъда при непълнота на
доказателствата сочи, че с протеста не
са направени доказателствени искания. Излага съображения, че споделя съображенията на решаващия съд, че въззиваемия
не е осъществил деянието от субективна страна тъй като не е знаел и не е
осъзнавал фактическите обстоятелства, които следва да ангажират наказателната му отговорност. Намира
присъдата за правилна и обоснована, като иска потвърждаването и.
Въззиваемия З.С.Г. участва в производството лично и чрез
редовно упълномощен защитник.Чрез
защитата си излага съображения за
законосъобразност и обоснованост на постановената присъда, както и, че същата
не страда от посочените от обвинението
пороци. Излагат се съображения, че правните си изводи решаващият съд е
направил на базата на анализ на събраните
по делото доказателства. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Съдът след цялостна проверка на
доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в
съответствие с правомощията си по чл.313
и сл. от НПК намира следното:
Протеста
като подаден в срок от страна имаща право, а и интерес от това е
процесуално допустим. Разгледан по същество се явява неоснователен по следните съображения и доводи:
Въззивният съд счита,че ЯРС е постановил
присъдата си след попълване на делото с
необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната
съвкупност, изяснил е фактическата обстановка по делото, с която настоящия
състав на въззивния съд се съгласява напълно
, поради което и счита за ненужно да я приповтаря в пълнота.
От направения анализ на доказателствата по
делото от решаващия съд правилно е
прието ,че АД”Пътна компания” Бургас се
представлявало и управлявало от съвет на директорите в състав – св.А.К, С.Д
и въззиваемия З.Г., заедно и поотделно,
като въззиваемия Г. основно извършвал
представителството на дружеството в гр.Ямбол и управлението на дейността на
базата в гр.Ямбол. На 07.04.2014 г. в кантората на нотариус Сергей Стоев с
регистрационен №454, с район на действие Районен съд гр.Ямбол с НА за покупко продажба на недвижим
имот №160 т.І рег.№1471 н.д.№119 от
07.04.2014 г. „Пътна компания” АД, чрез представляващия Здр.Г. в качеството му
на изпълнителен директор прехвърля
собствеността на „ФАР” АД, чрез
представляващия К.Н.Д на два недвижими
имота находящи се съответно в
с.Завой и с.Веселиново, община Тунджа,
обл.Ямбол / подробно описани в НА/. При изповядването на сделката въззиваемия Г.
попълнил и подписал декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК, в качеството си на представляващ „Пътна
компания” АД Бургас, с която удостоверил, че представляваното от него дружество
няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
Подпис под декларацията въззиваемия Здр.Г.
положил след като провел телефонен
разговор със св.В. извършваща счетоводното
обслужване на дружеството, която го уверила, че към него момент дружеството няма задължения от посочения вид.
За времето 2012 г.- 2014 г. срещу „Пътна компания” АД Бургас при ЧСИ И Х, район на действие РС Ямбол,
рег.№878 са образувани 14 броя ИД, девет
от които за вземания по трудови дела,
като всички съобщения по делата са били връчвани на адреса на дружеството в
гр.Бургас. Срещу „Пътна компания” АД Бургас е било образувано и ИД№74/2013 г. на публичен изпълнител при ТД
НАП Бургас за принудително събиране на данъци, здравни и осигурителни вноски в
общ размер 153 405,05 лв. главница
и 20 456,66 лв. лихви към
27.03.2014 г., като съобщенията по изпълнителното производство били връчвани на
адреса на дружеството в гр.Бургас и получавани от свид.К и В.. Към 24.03.2014
г. общия размер на задълженията на
„Пътна компания” АД Бургас към НАП възлизал
на 257 525,82 лв.
Приетите за установени фактически
обстоятелства от решаващия съд се споделят изцяло от настоящия състав на въззивния съд, след извършен
собствен анализ на събраните по делото доказателства. Безспорно непротиворечиви
вътрешно и съответни едни на други по отношение на съставомерните обстоятелства
са показанията на разпитаните по делото свидетели за известните им съставомерни
факти – Ж., З., С, К, В., Х. На лице е
съответствие и между показанията на разпитаните свидетели и установеното от писмените доказателства по
делото - писма на ТД НАП, обратни
разписки, служебни бележки, покани за доброволно изпълнение на осн. чл.182 ал.1
ДОПК, НА за покупко продажба на недвижими имоти, декларация по чл.264 ал.1 от
ДОПК, обезпечителни заповеди.
Настоящия състав на въззивния съд намира ,
че наведените доводите в протеста за постановяване на присъдата от решаващия съд
при по същество допуснати съществени процесуални нарушения , тъй като всички събрани по делото доказателства не са подложени на обективно , всестранно и
пълно изследване и на внимателна
проверка, както и, че са невярно интерпретирани събраните доказателства, за неоснователни.Присъдата на ЯРС е
постановена при пълното , всестранно и
точно изясняване на фактическите обстоятелства
по делото , с които настоящия състав на въззивния съд се съгласява изцяло. Решаващия съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК е
посочил кредитираните такива и основанията за това. В тази връзка несъстоятелни
са и възраженията, че не са изследвани част от обясненията на въззиваемия,
цитирани в протеста. Видно от същите
касае се за задължения, извън
тези визирани в изискуемата и подписана от въззиваемия декларация.
Постановената присъда е обоснована с оглед на събраните по делото
доказателства. Като неоснователни настоящия състав на въззивния съд намира
и доводите в протеста за постановяване
на присъдата при непълнота на
доказателствата. По делото са събрани всички възможни и достатъчни за изясняване на фактическите обстоятелства
относно съставомерните факти доказателства. А и доказателствени искания от
обвинението не са направени както във фазата на първоинстанционното
производство, така и в подадения протест и във въззивното производство.
Настоящия състав на въззивният съд намира,
че и правните изводи на първоинстанционния
съд са
правилни,обосновани и законосъобразни. За да е налице осъществено
съставомерно по чл.313 ал.3 от НК деяние е необходимо от обективна страна подсъдимия да е потвърдил неистина в частен документ за
определени обстоятелства, които по закон
е длъжен да удостовери, а от субективна страна да е налице форма на вина – умисъл.
В
конкретния случай е налице осъществяване от обективна страна на визирания
престъпен състав. По отношение на въззиваемия Г. е било налице задължение по
силата на чл.264 ал.1 от ДОПК в качеството си на представляващ „Пътна компания” АД Бургас при изслушване на
сделка за покупко продажба на имоти на дружеството да декларира, че
представляваното от него дружество няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски,
чрез подаване на декларация. Това въззиваемия Г. е сторил като на 07.04.2014 г.
в кантората на нотариус С.Стоев е подписал декларация по чл.264 ал.1 ДОПК в
която удостоверил визираните обстоятелства, а именно, че представляваното от
него дружество няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Това
обстоятелство както правилно е посочил и решаващия съд не се оспорва от въззиваемия
Г. и е установено и от назначената и изслушана съдебно почеркова
експертиза. По делото не се спори и по
въпроса, че така подписаната декларация въззиваемия Г. е употребил, като я е
представил пред нотариус С.Стоев за
доказателство на отразените в
същата обстоятелства. Безспорно установено от доказателствата по делото ,
предвид представените по делото от ТД НАП Бургас удостоверения за наличие или
не на задължения или обезпечителни мерки към
24.03.2014 г. установяващи, че „Пътна компания АД Бургас е дължала към
фиска 257 525,82 лв., от които за сумата от 173 861,71 лв. е имало образувано
изпълнително дело за принудителното им събиране.
Настоящия състав на въззивния съд намира,
че и правния извод на решаващия съд, че не е налице осъществяване от субективна
страна на състава на престъплението по чл.313 ал.3 от НК от въззиваемия Г.
е обоснован и законосъобразен. За да е
налице осъществен субективен състав на визираното престъпление е необходимо
въззиваемия да е действал с пряк умисъл, да е
съзнавал, че удостоверява
неистински обстоятелства в частен документ, който му се изисква по закон, както
и, че го използва за доказване на тези
обстоятелства. От анализа на доказателствата по делото, както правилно е
посочил и решаващия съд не се установява на въззиваемия Г. да е било известно
за задълженията на „Пътна компания” АД към ТД НАП, тъй като съобщенията по
изпълнителните дела, в това число и на публичния изпълнител, а и двата
ревизионни акта не са били връчвани чрез въззиваемия Г., а годишния финансов
отчет на дружеството и приложенията към
него за 2013 г. са подписани не от него, а от изпълнителния директор на
дружеството св.К. Твърденията на въззиваемия Г., че не е бил запознат с
финансовото състояние на дружеството, както и, че е подписал декларацията
по чл.264 ал.1 от ДОПК след като е
провел телефонен разговор със свид.В. – финансист на дружеството и след
уверението и, че дружеството няма
непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължение за мита, данъци и задължителни осигурителни
вноски са съответни и на установеното от
показанията на свид.В, К, а и от приложените писмени доказателства. Т.е.
преди подписването на декларацията по чл.264 ал.1 от ДОПК въззиваемия Г. не е знаел, че представляваното от него дружество има
задължения от рода на визираните в същата.Нещо повече, за да се увери, че текста на декларацията, която е било
необходимо да подпише е верен Г. е провел разговор с лице запознато с финансовото състояние на
дружеството – свид.В. и едва след това е подписал декларацията, със съзнанието,
че текста на същата е достоверен. Това обстоятелство изключва умисъл за
осъществяване на деяние по чл.313 ал.3 вр. с ал.1 от НК, респективно
осъществяване на такова, предвид липсата на осъществен субективен състав на
деянието. За това и извода на решаващия съд, че въззиваемия З.Г. не е
осъществил деяние по чл.313 ал.3 вр. с ал.1 от НК се явява обоснован и
законосъобразен.
От цялостната проверка на атакувания съдебен
акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му
поради което и на осн. чл.338 от НПК ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №42/11.04.2016 г. постановена по
НОХД №179/2016 г. по описа на ЯРС.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.