ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ...................... 21.07.2016г., гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 21.07.2016г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията К.Пейчева

въззивно частно гражданско дело № 275/2016г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Юлико – Евротрейд”ЕООД, ЕИК 115744408, представлявано от управителя Ю. Б., чрез адв.М.М.-М. *** от АК-Ямбол, срещу определение № 1156/07.06.2016г. по ч.гр.д.№ 1473/2016г. на ЯРС, поправено с определение № 1173/09.06.2016г. на ЯРС, с което е допуснато обезпечение на обективно съединени бъдещи искове на “Димекс 2007”ЕООД с ЕИК 128626064, срещу “Юлико – Евротрейд”ЕООД, чрез налагане на запор върху сички банкови сметки с титуляр “Юлико – Евротрейд”ЕООД до размера на исковете. Жалбоподателят счита определението за неправилно и излага съображения, че молбата за обезпечение е неоснователна, тъй като няма приложен договор за продажба и между страните не е сключван такъв, представител на дружеството не е подписал фактурата, в кантарната бележка е записано “сл.отсевки (което значи слънчогледови отсевки)”, а във фактурата стоката е наименована слънчоглед. Иска ЯОС да отмени атакуваното определение и остави без уважение молбата за допускане на обезпечение. Претендира разноски в производството по частната жалба, за което представя списък на разноските.

Срещу частната жалба е постъпил в срок отговор от “Димекс 2007”ЕООД, чрез адв.Т.А.С. ***, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Иска ЯОС да отхвърли и остави без уважение частната жалба и потвърди атакуваното определение на ЯРС.

ЯОС приема, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт като приема, че частният жалбоподател е узнал за наложеното обезпечение на 24.06.2016г., видно от молба вх.№9271/24.06.2016г. по ч.гр.д.№ 1473/2016г. по описа на ЯРС, предвид липсата на доказателства за връчването на запорно съобщение. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Ч.гр.д.№ 1473/2016г. по описа на ЯРС е образувано по молба от “Димекс 2007”ЕООД, чрез адв.Т.А.С. ***, по чл.390 от ГПК, с която молба е направено искане за допускане на обезпечение на бъдещи обективно съединени осъдителни искове на молителя срещу „Юлико-Евротрейд”ЕООД за следните суми: сумата 20 712.30 лв., представляваща незаплатена цена на предадена, приета без забележки и фактурирана, на незаплатена стока от търговска продажба по фактура № 10586/30.09.2015г., ведно със законна лихва за забава, считано от завеждане на ИМ до пълното изплащане на сумата; за сумата 1089.57 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, обективирана във фактура №10586/30.09.2015г. за периода на забава от 01.12.2015г. до 06.06.2016г. включително, чрез налагане на запор върху всички банкови сметки - депозитни, разплащателни и др. в лева, евро и друга чуждестранна валута, във всички български банки и клонове на чуждестранни банки в Р България, с титуляр „Юлико-Евротрейд”ЕООД до размера на бъдещите осъдителни искове.

Към молбата са представени: заверено копие на фактура № 0000010586/30.09.2015г., заверено копие на кантарна бележка №1/05.08.2015г., заверено копие на справка за законна лихва от дата 01.12.2015г. до 06.06.2016г., заверено копие на Дневник на продажбите на „Димекс - 2007"ЕООД - данъчен период 09.2015г.; заверено копие на товарителница с № на заявка 6428 от 12.11.2015г. и обратна разписка от 17.11.2015г.; зав. копие на указание изх.№ УК-4/17.03.2014г. на МФ относно: Практическото прилагане на Глава деветнадесета „а" от Закона за данък върху добавената стойност по отношение доставките на стоки по част втора на приложение 2 към закона, в сила от 1 януари 2014г.; незаверено копие на вземания по партньори на „Димекс 2007”ЕООД към дата 31.05.2016г., незаверено копие на хронологичен регистър на „Димекс 2007”ЕООД от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., незаверено копие на справка-декларация за данък върху добавената стойност от 01.06.2016г. и копие на приложение № 2 към глава деветнадесета „а” ЗДДС (Ново.-ДВ, бр.1О8 от 2006г. в сила от 01.01.2007г.; изм., бр.98 от 2013г., в сила от 01.01.2014г.).

ЯРС е намерил молбата за обезпечение за основателна като приел, че бъдещите искове са допустими и от представените към молбата писмени доказателства и твърденията в нея е стигнал до извод, че бъдещите искове са вероятно основателни. ЯРС е счел, че е налице предпоставката на чл.391, ал.1 от ГПК за наличие на обезпечителна нужда, поради което е допуснал исканото обезпечение като приел че поисканата обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда.

Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

Съгласно чл.390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца. Предвид седалището и адреса на управление на молителя, цената на всеки от бъдещите искове и исканата обезпечителна мярка, постановилият обжалваното определение ЯРС е компетентният съд.

Предпоставките за допускане на обезпечението са изложени в чл.391 от ГПК: Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Съдът проверява допустимостта и вероятната основателност на иска, чието обезпечение е поискано. Тази проверка се извършва на база изложените обстоятелства в молбата и доказателствата представени към нея. Съдът преценява налице ли е обезпечителна нужда и подходяща ли е поисканата обезпечителна мярка.

ЯОС намира, че с молба от “Димекс 2007”ЕООД по чл.390 от ГПК, е направено искане за допускане на обезпечение на бъдещи обективно-съединени искове на молителя срещу „Юлико-Евротрейд”ЕООД с правно основание чл.327, ал.1, предл. трето от ТЗ, във вр. с чл.318, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 20 712.30 лв., представляваща незаплатена цена на предадена, приета без забележки и фактурирана, но незаплатена стока от търговска продажба по фактура № 10586/30.09.2015г., ведно със законна лихва за забава, считано от завеждане на ИМ до пълното изплащане на сумата; по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 1089.57 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата, обективирана във фактура №10586/30.09.2015г. за периода на забава от 01.12.2015г. до 06.06.2016г. включително. Приложените към молбата писмени доказателства на този етап водят до извод за вероятна основателност на исковете. Действително няма приложен сключен между страните писмен договор за продажба, но е представена кантарна бележка за стока, която по количество съответства на посочената във фактурата, както и по вид, тъй като в кантарната бележка е записано сл.отсевка, а във фактурата стоката е записана съгласно приложение № 2 към глава деветнадесета „а” от ЗДДС с код, което записване се отнася за тази стока. Освен това, жалбоподателят не отрича, че подписалият кантарната бележка К. П.е негов служител, както и не оспорва товарителница с № на заявка 6428 от 12.11.2015г. и обратна разписка от 17.11.2015г. за получени документи от „Юлико-Евротрейд”ЕООД, изпратени от “Димекс 2007”ЕООД, а тези документи носят подписи не само от молителя. Видно от ч.гр.д.№ 1473/2016г. на ЯРС молителят “Димекс 2007”ЕООД е предявил исковете си срещу „Юлико-Евротрейд”ЕООД пред компетентния Районен съд-Пловдив в указания му срок, където ще се докаже дали действително съществуват обезпечените вземания.

Въззивният съд преценя бъдещите осъдителни искове за допустими. Те са подкрепени с писмени доказателства, които се преценят от ЯОС като достатъчни за да се направи извод, че исковете са и вероятно основателен. Предвид характера на осъдителните искове и твърденията в молбата, следва, че без допускане на обезпечението за молителя ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по едно решение в негова полза. ЯОС счита за правилен изводът на ЯРС, че е налице обезпечителна нужда, каквато се предполага при паричните притезания. Поисканата обезпечителна мярка - налагане на запор върху всички банкови сметки - депозитни, разплащателни и др. в лева, евро и друга чуждестранна валута, във всички български банки и клонове на чуждестранни банки в Р България, с титуляр „Юлико-Евротрейд”ЕООД до размера на бъдещите осъдителни искове, е подходяща в случая.

При тези изводи на съда, следва да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход, съгласно т.5 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., СГТК, докладчик съдиите П. С.и Е.. В., съгласно което определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск (бъдещ или във висящо исково производство) или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване, а ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд.

На основание горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1156/07.06.2016г. на ЯРС, поправено с определение № 1173/09.06.2016г. на ЯРС по ч.гр.д.№ 1473/2016г. на ЯРС.

Оставя без уважение искането на “Юлико – Евротрейд”ЕООД, ЕИК 115744408, представлявано от управителя Ю.Б. чрез адв.М.М.-М., за присъждане на направени в настоящото производство разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.