ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ...................... 18.07.2016г., гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 18.07.2016г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията К.Пейчева

въззивно частно гражданско дело № 250/2016г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI (чл.274 - чл.279), във връзка с чл.419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г.Ж.Д. *** против против разпореждане за незабавно изпълнение № 1225/01.10.2015г. по ч.гр.д. № 462/2015г. по описа на ЕРС. Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно и моли за отмяната му. Заявява, че е заплатил своевременно целия дълг, че главницата е заплатена от него преди издаването на заповедта. Иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Ответната страна по частната жалба в срока по чл.276 ГПК не е депозирала писмен отговор.

ЯОС намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна – длъжник по заповедта за незабавно изпълнение, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба е подадена в срока по чл.419, ал.1 от ГПК и ведно с възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Въз основа на заявление по чл.417 от ГПК от “МВМ 97”ЕООД с ЕИК 102120316 против длъжника Г.Ж.Д. ***, по което е образувано ч.гр.д.№462/2015г. по описа на ЕРС, съдът е издал заповед за изпълнение с разпореждане №1225/01.10.2015г за незабавно изпълнение и въз основа на нея изпълнителен лист срещу длъжника за заплащане на следните суми, посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно: сумата 1000лв. – главница по запис на заповед, издаден на 07.11.2014г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 17.09.2015г., до окончателното изплащане, както и разноски в размер 25лв.

Според разпоредбата на чл.417, ал.1, т.9 ГПК, заявителят може да поиска издаването на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на запис на заповед. Съгласно чл.418, ал.2 ГПК, съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай, искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на запис на заповед.

Приложеният към заявлението оригинален запис на заповед е редовен от външна страна, с формално авторство на длъжника Г.Ж.Д. на изявлението за задължаване с плащането и носи всички реквизити съгласно чл.535 и сл. от ТЗ – съдържа наименованието “запис на заповед” в текста на документа, безусловно обещание да се плати 1000лв., падеж – 30.03.2015г., място на плащане – гр.Несебър, Мебелна къща “Верона”, дата и място на издаване – 07.11.2014г., гр.Несебър, името на лицето, на което трябва да се плати – заявителят “МВМ 97”ЕООД, подпис на издателя – длъжника Г.Ж.Д.. Записът на заповед е бил предявен за плащане на падежната дата — на 30.03.2015г. на издателя му Д., което е удостоверено с подписа на издателя. Записът на заповед е с посочен падеж – 30.03.2015г. и е предявен на платеца на падежа, с което се установява изискуемостта на вземането по ЗЗ. Паричното вземане по записа на заповед е ликвидно и изискуемо.

Съгласно чл.419, ал.2 ГПК, частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл.417, послужил като основание за издаването на заповедта, в случая – запис на заповед. Проверката на документа от външна страна сочи на извода, направен от районния съд, за основателност на молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, тъй като са налице предпоставки по чл.418, ал.2, вр. с чл.417, т.9 от ГПК. Представеният запис на заповед съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ и е редовен от формална страна. От неговото съдържание се установяват активната и пасивната легитимация по принудителното изпълнение - субектите длъжник и кредитор, размерът на задължението и неговата изискуемост.

Смисълът на заявените възражения срещу разпореждането е, че длъжникът е платил, но не се представят никакви доказателства за това. Възраженията на длъжника са по основателността на претенцията на кредитора и следва да се направят, поддържат и докажат в евентуалното исково производство по чл.422 ГПК. В случая жалбоподателят е подал възражение пред районния съд в срока по чл.415 ГПК, в резултат на което при предявен иск от кредитора в установения срок, ще се е развие производството по чл.422 ГПК, където жалбоподателят може да направи възраженията си за недължимост на сумата по издадената заповед за изпълнение.

Поради изложените съображения частната жалба срещу разпореждането следва да се остави без уважение. Определението на ЯОС не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалба срещу разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена, въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не попадат в хипотезите на чл.274, ал. 1 и 3 ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство.

На основание изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1225/01.10.2015г. в частта, в която е постановено незабавно изпълнение на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издаване на изпълнителен лист, постановено от ЕРС по ч.гр.д.№462/2015г. по описа на ЕРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.