О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри Въззивен
граждански състав
На 04 юли 2016 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. ч.гр. дело №249
по описа за 2016 година
За да се произнесе
взе предвид:
Образувано е по частна жалба на И.Д.П. ***, против Определение №557/06.06.2016г. постановено по гр.д. №2/2016г. по описа на ЕРС, с което е оставена без уважение подадената от И.П., молба с правно основание чл.248, вр. с чл.78, ал.5 от ГПК, с искане за изменение на протоколно Определение №25/08.03.2016г. по гр.дело №2/2016г. на ЕРС, в частта относно разноските за присъдено на ответната страна адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката сочи, че определението е неправилно – незаконосъобразно, като е развила съображения за наличие на предпоставки за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна, с оглед сложността на делото и извършената работа от процесуалния представител на ответника, респ. за основателност на молбата по чл. 78, ал.5 от ГПК. Освен това е посочила, че е безработна и не разполага с доходи за заплащане на присъдените в полза на насрещната страна разноски.
В писмен отговор, насрещната страна е изложила становище за неоснователност на жалбата. Посочила е, че искането по чл.78 ал.5 ГПК не е направено в о.с.з. в което делото е било прекратено, а в по късен момент, поради което не може да бъде уважено. Освен това е посочено, че присъденото възнаграждение от 1440лв. не е прекомерно, а е съобразено с разпоредбите на Наредба №1 от 2004г. за МРАВ.
Частната жалба е допустима- подадена е в срок, от лице с правен интерес от обжалването му, като неизгодно за него, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Гр.д. №2/2016 г. по описа на ЕРС е било образувано по ИМ на И.Д.П., с която против Гимназия „Свети Климент Охридски“ гр.Елхово, са били предявени искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. След образуване на делото, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответника е депозирал такъв. В последствие, с разпореждане от 05.02.2016г. ЕРС е изготвил доклад по делото и е насрочил открито съдебно заседание за 25.02.2016г., за което П. е била призована на 09.02.2016г. В хода на първото съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители, са изразили становище по изготвения от съда доклад по делото и са направили нови доказателствени искания, поради което делото е било отложено, като е било насрочено ново съдебно заседание за 08.03.2016г.
На 02.03.2016г. пред ЕРС е постъпила молба от И.П., с която е поискала от съда на основание чл.233 от ГПК да прекрати делото, поради отказ от иска.
В проведеното на 08.03.2016г. съдебно заседание ищцата не се е явила и не е изпратила своя процесуален представител. Ответникът е бил представляван от адв.Нейкова, която след като съдът е докладвал постъпилото заявление, е направила искане за присъждане на направените по делото разноски при прекратяване на делото.
В о.с.з. на
08.03.2016г., с протоколно Определение
№25/08.03.2016г., ЕРС е прекратил производството
по делото, поради, отказ от предявените искове и на основание чл.78 ал.4 от
ГПК е осъдил ищцата И.Д.П. да заплати на
ответната Гимназия„Свети Климент Охридски“ гр.Елхово, направените по делото
разноски в размер на 1440.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
В срока за въззивно обжалване на Определение №25/08.03.2016г., ищцата е подала
молба, именувана частна жалба, с която се атакува същото само в частта, с която
И.П. е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1440лв.,
като се сочи, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на
ответника е прекомерен, както с оглед на характера и естеството на исковите
претенции и размера им, така и с оглед на обстоятелството, че производството не
се отличава с фактическа и правна сложност и е прекратено поради отказ от иска,
направен от нейна страна именно с цел да не бъде осъдена да плаща допълнителни
разноски, поради което желае съда да измени постановеното Определение в
атакуваната му част за разноските за адвокатско възнаграждение, като намали
същия съобразно приложимите разпоредби на Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тази молба е била изпратена на ЯОС и образувана в
ч.гр.д. №132/2016г. С определени №113 от 23.03.2016г., ЯОС е прекратил
производството по делото и е върнал молбата на ЕРС за произнасяне по същата по
реда на чл.248 ГПК.
С атакуваното по
настоящото дело Определение, ЕРС е оставил без уважение искането на П..
Определението на ЕРС е правилно.
Правилно, с оглед резултата от делото –
прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, ЕРС, на осн. чл.78 ал.4 ГПК е възложил отговорността за разноските
в тежест на ищцата. Правилно също така с атакуваното определение той е оставил
без уважение искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското
възнаграждение. Това е така, тъй като възражението за прекомерност не е било
заявено своевременно - в заседанието, в което адв.Нейкова.
е поискала присъждането му, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК. Молбата
за присъждане на разноските е била разгледана от съда в открито съдебно
заседание, за което ищцата е била редовно призована и е могла да участва, лично
или чрез упълномощения по делото от нея адвокат. Именно в това съдебно
заседание, тя е имала процесуалната възможност да упражни правото си на
възражение по чл.78 ал.5 ГПК, което не е сторила. По - късно заявеното с
писмена молба възражение за прекомерност не може да бъде уважено, поради
ненавременното му упражняване.
Съдебната доктрина и практика са се обединили около становището, че
крайния срок, до който може да бъде упражнено възражението за това право, е до
приключване на последното заседание пред съответната съдебна инстанция, след
което тази процесуална възможност е преклудирана.
Основанието за това становище е правния извод, че разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК /която
визира възражението за перкомерност/, се намира в
логическа връзка с тази на чл. 80 от ГПК, според която списъка на
разноските следва да бъде представен от страната, най-късно в последното по
делото открито съдебно заседание, като при този пропуск страната не само
загубва възможността да иска изменение на решението /прекратителното
определение/, в частта му за разноските, но същата не би могла да направи и
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК. /В този смисъл е
Определение № 362 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 149/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС/.
Правилото, че искането за присъждане
на разноски страните следва да заявят най-късно до приключване на устните
състезания, следва и от разпоредбата на чл.81 ГПК. Това е и крайният срок, до
който всяка от тях може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от
другата страна по спора адвокатско възнаграждение, обосновано с визираните в
чл.78, ал.5 ГПК предпоставки за намаляването му.
В случая, ответникът своевременно е
заявил искането си за присъждане на разноски по делото. До приключване на
устните състезания пред първата инстанция ищцата /сега жалбоподател/
не е възразила срещу несъответствието на размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора. Това възражение тя е
направила едва в молбата по чл.248 ГПК.
С постановяване на съдебния акт по приключване
на спора / в случая Определение №25/08.03.2016г./, производството пред ЕРС е приключило. Молбата по чл.248
ГПК не възстановява висящността му, поради което и възражението по
чл.78, ал.5 ГПК, въведено за първи път с тази молба е вече преклудирано.
Предвид изложеното, правилно молбата за изменение на определението в частта за разноските е била оставена без уважение от ЕРС само на това основание.
По изложените съображения обжалваното определение на ЕРС, следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №557/06.06.2016г.
постановено по гр.д. №2/2016г. по описа на ЕРС .
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.