О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 08.07.2016 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 08 юли 2016 година

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №247 по описа на 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД гр.София против Разпореждане №1119/31.05.2016 г., постановено по ч.гр.д.№1381/2016 г. по описа на ЯРС, с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Р.Д.Ф., с които длъжникът бъде осъден да заплати на кредитора сумата от 2661,03 лв. - просрочена главница по договор за потребителски кредит от 12.10.2015 г., ведно с договорна лихва в размер на 1176,29 лв. за периода от 15.12.2015 г. - 16.02.2016 г., обезщетение за забава в размер на 49,58 лв. за периода от 15.12.2015 г. до 19.05.2016 г., както и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.05.2016 г. до изплащане на вземането и съдебно-деловодни разноски в размер на 77,74 лв. - заплатена държавна такса, и 366,04 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно. Поддържа, че от приложените от него към заявлението документи се установява настъпилата предсрочна изискуемост на паричните задължения, за които се иска издаване на заповед за изпълнение, противно на приетото от първостепенния съд, който не е отчел договореното между страните в чл.25.8 до чл.25.11 от приложения договор за кредит. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане и издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист по подаденото заявление по чл.417 ГПК. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски за въззивното производство – платена ДТ в размер на 38,87 лв.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.417 ГПК, с което кредиторът „Ти Би Ай Банк" ЕАД е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Р.Д.Ф., с които длъжникът бъде осъден да заплати на кредитора сумата от 2661,03 лв. - просрочена главница по договор за потребителски кредит от 12.10.2015 г., ведно с договорна лихва в размер на 1176,29 лв. за периода от 15.12.2015 г. - 16.02.2016 г., обезщетение за забава в размер на 49,58 лв. за периода от 15.12.2015 г. до 19.05.2016 г., както и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.05.2016 г. до изплащане на вземането и съдебно-деловодни разноски в размер на 77,74 лв. - заплатена държавна такса, и 366,04 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане №1119/31.05.2016 г., постановено по ч.гр.д.№1381/2016 г. по описа на ЯРС заявлението е отхвърлено. В мотивите си решаващия съд е посочил, че кредитора не е представил доказателства, от които да се направи извод за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – изявлението му в тази насока не е достигнало до длъжника, тъй като изпратената пратка е върната с отбелязване, че не е потърсена от получателя.

Така постановеното разпореждане е неправилно.

Настоящия съдебен състав не споделя изводите на ЯРС. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на задължителните указания, дадени в т.18 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. От изложеното следва, че предсрочната изискуемост на цялото задължение е право, предоставено в полза на кредитора, но за да настъпи предсрочната изискуемост, това право трябва да бъде упражнено. Съгласно горецитираното тълкувателно решение на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В Решение №40/17.06.2015 г. на ВКС по т.д.№601/2014 г., постановено в производство по чл.290 ГПК, е дадено разяснение, че упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.

Представеното по делото писмо с обратна разписка (в случая уведомление за настъпила предсрочна изискуемост) е върнато с отметка „пратката не е потърсена от получателя”. Адресът на връчване е посоченият в договора за кредит и е регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника (видно от направената от ЯРС служебна справка). При предприетия начин на уведомление фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на получателя. Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита.

На следващо място аргумент в подкрепа на формирания извод на съда е и уговореното в чл.25.8 от Договора за кредит, сключен между страните, че цялата кореспонденция между тях се изпраща единствено и само на адресите посочени в договора, а в чл.25.10 е уговорено, че при промяна на адресите за кореспонденция съответната страна е длъжна да уведоми писмено другата страна. В чл.25.11 от договора е уредено фингирано връчване – всички писма, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени и в случаите, когато страната е променила адреса си, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10. При тези договорни клаузи настоящия състав приема, че след като пратката (в случая уведомление за настъпила предсрочна изискуемост) е достигнала до уговорения между страните адрес, същата следва да се счита за връчена, независимо, че адресатът реално не я е получил. Да се приеме обратното би означавало да се толерира недобросъвестно поведение на длъжника, както и да се допусне отклонение от горе-цитираната задължителна практика на ВКС.

С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, а делото да се върне на ЯРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за въззивното производство следва да бъде уважено, като се присъдят поисканите такива в размер на 38,87 лв. – платена ДТ.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане №1119/31.05.2016 г., постановено по ч.гр.д.№1381/2016 г. по описа на ЯРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на „Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК131134023 заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК против Р.Д.Ф. с ЕГН ********** за следните суми: сумата от 2661,03 лв. - просрочена главница по договор за потребителски кредит от 12.10.2015 г., ведно с договорна лихва в размер на 1176,29 лв. за периода от 15.12.2015 г. - 16.02.2016 г., обезщетение за забава в размер на 49,58 лв. за периода от 15.12.2015 г. до 19.05.2016 г., както и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.05.2016 г. до изплащане на вземането и съдебно-деловодни разноски в размер на 77,74 лв. - заплатена държавна такса, и 366,04 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на ЯРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Р.Д.Ф. с ЕГН ********** *** да заплати на „Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК131134023 разноски за въззивното производство в размер на 38,87 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.