ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ...................... 14.07.2016г., гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 14.07.2016г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева

въззивно частно гражданско дело № 236/2016г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и следващите от ГПК.

В ЯОС е постъпила частна жалба от Х.Г.Х. ***, със съдебен адрес:***, кант.208, чрез адв.М.А. от ЯАК, против определение № 973/05.05.2016г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 3406/2015г. по описа на ЯРС. С обжалваното определение ЯРС прекратява производството по гр.дело № 3406/2015г. по описа на Районен съд - Ямбол, в частта относно предявения от ищеца срещу тримата ответници иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД, поради недопустимост на иска, както и в частта относно предявения иск по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, поради неотстраняване в срок на нередовностите на ИМ. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са незаконосъобразни изводите на ЯРС, че искът по чл.42, ал.2 от ЗЗД е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца. Според жалбоподателя, искът по чл.42, ал.2 от ЗЗД е допустим, тъй като ищецът има правен интерес, макар и да не е страна по сделката, чиято относителна недействителност претендира, понеже е собственик на земята, отдадена под наем. При уточняването на исковете ищецът е конкретизирал основанията за нищожност на договора: сключен без съгласие, тъй като собствениците на имотите не са давали съгласие за сключването му; поради невъзможен предмет. Моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

В срока за отговор на частната жалба не са постъпили такива.

ЯОС, след преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от лице с правен интерес от обжалването. Преценена по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

В ЯРС е подадена искова молба от Х.Г.Х. ***, с посочен съдебен адрес, чрез адв.М.А. от ЯАК, против Г.Д.К., И.С.И. и Ж.С.Н., и тримата от с.Миладиновци, община Тунджа, и уточняващи молби от ищеца, с които се иска да бъде прогласен за нищожен поради липса на съгласие и липса на предмет договор за наем на земеделски земи от 19.02.2010г. Процесният договор за наем е сключен между две страни: втория и третия ответник, представлявани от пълномощник, от една страна като наемодатели, и първата ответница, от друга страна като наемател. ЯРС е оставял неколкократно исковата молба без движение, вкл. за изложение на обстоятелствата, въз основа на които се твърди нищожност на договора поради липса на съгласие. Ищецът с молба е изложил, че претендира недействителност на договора за наем, поради липса на представителна власт на лицето, сключило договора, тъй като към момента на упълномощаването му упълномощителите не са били собственици на имотите, предмет на договора. Със следващи молби ищецът посочва, че практически предявява три обективно и субективно съединени иска: за обявяване на договора за нищожен поради липса на съгласие /изразяващо се в това, че вторите двама ответници не могат да представляват ищеца, т.к. никога не са били упълномощавани да го представляват/; за обявяване на договора за нищожен и поради това, че договорът има невъзможен предмет; а при условията на евентуалност - иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД, по който макар и ищецът да нямал качеството на страна по договора имал интерес да иска обявяване на относителната му недействителност, т.к. касаел имоти негова собственост. За пръв път след вписване на исковата молба и размяна на книжата, без до този момент да има такова искане ищецът с молба посочва, че предявява иск по чл.34 от ЗЗД в случай, че договорът за наем бъде признат за нищожен или унищожаем (няма посочени основания за унищожаемост на договора), първата ответница да бъде осъдена да върне държането на имотите.

Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и тя се осъществява само с оглед заявеното в исковата молба – обстоятелствена част и петитум. ЯРС правилно е приел, че са предявени иск за прогласяване нищожност на договора по чл.26, ал.2, предл. първо и второ от ЗЗД, и иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД за недействителност на договора. Тъй като въпреки дадените указания ищецът не е отстранил нередовността на иска по чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД, понеже не е изложил обстоятелства, че договорът, сключен между ответниците, е сключен при липса на съгласие между страните по договора, правилно ЯРС е прекратил производството по този иск. Заявеното от ищеца, че не е дал съгласие като собственик на имота, предмет на договора, не касае процесния договор за наем, в който ищецът не е страна.

ЯОС намира за недопустим предявеният иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на процесния договор за наем. Според Решение № 285 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията С. Д., искът с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД е установителен, а не конститутивен. Договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт е относително недействителен - правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания, или налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й и от лицето, от чието име е сключена, а ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, недействителността се стабилизира като се трансформира в относителна, а не в абсолютна нищожност, която може да е само изначална.

Според задължителната практика на ВКС искът с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД е предоставен като правно средство за защита на страната, по отношение на която законът допуска да се признае за относително недействителна сделка сключена от представител без представителна власт (Решение № 290 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2012 г., IV г. о.) В случая договорът е сключен между двама от ответниците, представлявани от пълномощник, от една страна като наемодатели, и първата ответница от друга страна като наемател. Ищецът не е бил представляван по процесния договор. Правилно ЯРС е посочил, че правен интерес за ищеца от предявения иск не произтича от правото му на собственост върху предмета на наемния договор, т.к. наемното правоотношение е облигационно правоотношение, за чиято действителност не е необходимо наемодателят да е собственик на наетата вещ или имот. Договорът за наем обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ). Такъв договор не поражда действие за действителния собственик, също както и договорът за продажба на чужда вещ. (Решение № 541 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 810/2010 г., IV г. о.)

Предвид изложеното, въззивният състав намира за правилно обжалваното определение на ЯРС, с което е прекратено производството по гр.д.№ 3406/2015г. по описа на ЯРС, в частта относно предявения от ищеца срещу тримата ответници иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД, поради недопустимост на иска, както и в частта относно предявения иск по чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, поради неотстраняване в срок на нередовностите на ИМ. Обжалваното определение като правилно следва да се потвърди.

На основание изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава определение № 973/05.05.2016г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 3406/2015г. по описа на ЯРС.

Връща делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване, предвид чл.274, ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.